„Съдба, написана с кръв“ от Даниел Л. Дженсън

Уловена в капана на нежелан брак, Фрея по цял ден чисти риба и мечтае да бъде воин. И да забие бойната си брадва в гърба на своя съпруг грубиян.

Един ден мечтите ѝ се сбъдват по непредвиден начин: съпругът ѝ я предава във властта на местния ярл. Сега Фрея е принудена да се изправи в двубой до смърт с неговия син – Бьорн. И да разкрие своята най-голяма тайна – в жилите ѝ тече кръвта на богиня, която я превръща във воин и ѝ дава магическа сила да отбие всяко нападение.

Отдавнашно пророчество твърди, че този, който контролира съдбата на девицата воин, ще има силата да обедини племената на Скаланд под властта на един крал. Воден от сляпата си вяра, че това се отнася за него, ярлът изтръгва от Фрея кръвна клетва за покорство и нарежда на Бьорн да я пази от враговете им. За да докаже силата си, Фрея трябва да се научи да се сражава и да овладее магията си. И през цялото време – да преодолява опасните изпитания на боговете. Но най-голямото предизвикателство е друго: да се пребори със забранените си чувства към Бьорн. Защото, поддаде ли се на привличането към пленителния и пламенен воин, рискува не само своя собствен живот, но и съдбата на всички, които обича.

Въпреки че не останах очарована от другата книга на авторката - „Кралят на моста“, имах високи очаквания за „Съдба, написана с кръв“. И много се радвам, че те се оправдаха и чакам с нетърпение продължението.

Даниел Л. Дженсън създава свят, вдъхновен от скандинавската митология. Норделанд и неговият крал са вечният враг на Скаланд и разединените му ярлове. Сред двата народа има хора, родени с кръвта на боговете, които им даряват различни способности. Известни са и като Безсъдбовни, т.е тяхната съдба още не е изтъкана и могат да я променят. Магическата система е добре описана и това пзволява на читателя по-лесно да я разбере. Например тези с кръвта на Тор могат да призовават гръмотевиците.

От дете Фрея желае да следва стъпките на баща си и да се прослави в битка. Като жена обаче нейната съдба предоопределя да бъде съпруга на рибар с отвратителен характер. Цяла година търпи ужасното поведение на мъжа си и въпреки непокорния си дух знае кога да мълчи и да изпълнява заповеди. В първата половина на книгата Фрея е по-благоразумна и сдържана. Опитва се да стои настрана от плановете на ярл Снори и да прави само това, което няма как да предоотврати. Попадайки сред вихрушката от събития, които самите богове гледат, тя започва да изпитва съмнения, вина и страх. Но не е готова да се предаде, защото все пак е Безсъдбовна и пророчеството за Девицата воин може да бъде променено. Поради тази причина вътрешният монолог на Фрея е толкова интересен за проследяване.

Всяка обида, която преглътне, и всяко деяние, което търпи Фрея, е за добродуването на семейството ѝ. Желае да ги защити и да стоят далеч от политическите интриги. А в замяна получава подценяване, обиди и присмех. Фрея, от силна обич и лоялност, обаче продължава да ги закриля. Бьорн също има проблеми с роднините си. Като извънбрачно дете и държан в плен в продължение на години от враговете, не се чувства на място при ярл Снори. Но от друга страна, той е първороден син и ще наследи баща си. Затова Бьорн се бори за невинните хора, които служат на ярла. Никога обаче не забравя кой го е отгледал.

С харизмата си Бьорн печели читателя си още от първите страници. Знае как да се бие и да надхитрява противниците си, а флиртуването и шегуването са му втора природа. Може да е отзивчив, но е лоялен единствено към тези, които са го заслужили. Много добре подбира битките си и знае кога да отстъпи. Не се страхува да изразява мнението си и да се противопоставя на решенията, които баща му взима. Единствените заповеди, на които се подчинява, са тези, свързани с Фрея, защото иска тя да е в безопасност и да не пострада заради чуждите планове. Бьорн вижда Фрея не като оръжието, което ярл Снори представя, а като жената, която поема чуждите отговорности и се бори за неправдата. Връзката помежду им е пропита с напрежение, закачки и химия.

Към чудесните герои и интригуващия сюжет трябва да добавя и добре описаната политическа обстановка. Кралят на Норделанд и ярл Снори в продължение на години водят битки и в „Съдба, написани с кръв“ се усеща напрежението. А с обрата в края на романа, още една нишка от сюжета става интересна.