Дойде и последният ден от декември, както и от 2020г., и по традиция ще ви представя петте книги, които искам да прочета догодина. Разбира се, включвам много малка част, защото повечето издателства още не са обявили кои книги ще издават през следващата година, а и ако включа всички творби, които смятам да прочета, класацията ще стане доста дълга.

Голяма почитателка съм на Лий Бардуго и няма как да не я включа тук. Също така „Белязания цар“ завърши по начин, който ме заинтригува и ме накара да се зачудя какво ще се случи в следващата книга. Имам нужда да разбера какво още ще разкрие Нина, докато е във Фйерда, дали Зоя ще използва силите си, за да защити страната си, и дали Николай в крайна сметка ще намери своето щастие. По план издателство „Егмонт“ трябва да издаде книгата през май.

През последните две години книгите на Карън Макменъс много ми допаднаха и се радвам, че издателство „Егмонт“ издават книгите ѝ в малък период от излизането им на американския пазар. Накратко в „Братовчедите“ се разказва за трима братовчеди, които почти не се познават, и никой от тях не поддържа връзка с баба им. Едно лято обаче получават покана да работят в семейния курорт на някакъв остров и накарани от родителите им, приемат. Там те постепенно научават тайните на семейство Стори.

Отдавна бях хвърлила око на книгата, защото ме заинтригува с идеята на автора героиня да бъде убита няколко пъти и всеки ден това действие да се повтаря. Желанието ми да прочета „Седемте смърти на Ивлин Хардкасъл“ се засили още повече през последните седмици, защото доста хора в bookstagram я четяха и споделяха мненията си, които бяха положителни, и признаваха, че в началото са били доста объркани, но накрая са се влюбили в книгата. 

Докато преглеждах Goodreads за нови книги, попаднах на „Fable“ и, дори без да погледна анотацията, се влюбих в книгата заради корицата. Търсейки повече информация за нея, разбрах, че писателката ѝ е същата като на „Небе в дълбините“, която е издадена от „Ибис“ и която аз харесах. Даже книгата има продължение, което очаквам да видя и на българския пазар. „Fable“ представя 17-годишната Фейбъл, която на 13 години вижда как майка ѝ се удавя в морето, а ден след това баща ѝ я изоставя на остров, пълен с крадци. През всички тези години тя се бори да оцелее благодарение на уменията, които е научила от майка си. Целта ѝ е да напусне острова и да намери баща си, но ѝ трябва помощ и Уест е точният човек.

Дженифър Л. Арментраут е позната на българските читатели от поредицата ѝ „Лукс“, издадена от „Егмонт“. Затова ѝ се надявам издателството да преведе и новата ѝ книга. „From Blood and Ash“ спечели Goodreads Choice Award for Romance (2020) и разказва за Попи, която още от раждането си води самотен живот, защото трябва да се готви да бъде намерена за достойна от боговете. Когато обаче се запознава с Хоук, чиято чест е да осигури Възнесението на Попи, тя започва да задава въпроси, които преди не се е осмелила да пита. В същото време паднало царство отново се надига, за да си върне оново, което е негово.

Ето че остана една седмица от 2020 г. и е време за едни от моите любими класации, които правя всяка година. Днес ще ви представя моите пет любими книги за 2020 и, да си призная, беше труден избор точно кои книги да включа.

Сара Дж. Маас е една от любимите ми писателки, така че нямаше как да не бъде в тази класация. Самата книга може и да е обемна и в началото да се представя повече самите герои и как се е стигнало до това Брайс да вече да не е оново момиче, което всяка вечер е на различно парти. Най-големият плюс на книгата е новият свят, който включва лунния град Лунатион и неговото разделение на райони, в които властват различни същества.

Ревю на книгата - тук.

Харесвам много тандема Джей Кристоф и Ейми Кауфман. А втората им поредица заедно за мен бе по-интересна, защото, първо, нямаше такава терминология, както в „Илумине“, и, второ, историята се върти около митична раса и главната героиня, която се събужда 200 година след своето време, е свързана с нея. Отделно има повече приключения и герои, които трябва да се опознаят. 

Ревюта на книгите - тук и тук.

Вече споменах в предишна класация, че „Божигроб“ е най-добрата книга от цялата поредица. Джей Кристоф решава да представи и други части на Републиката. Отделно изправя Мия пред трудности, които не всеки би успял да преодолее. Финалът ме разби и точно заради него „Божигроб“ си заслужи петте звезди. Толкова я харесах, че когато започнах „Мраколуние“ останах леко разочарована от третата книга и, забележете парадокса, то до голяма част заради нейния финал.

Ревю на книгата - тук.

Купих си тази книга съвсем случайно и това, което ме накара да си я взема, беше желанието ми да видя как би живяла една от дъщерите на цар Николай II след разтрела на семейството. За няколко години Мария успява да се промени и от принцеса се превръща в обикновено момиче, което създава семейство и през години си спомня с усмивка за предишния си живот. Също така е представена Втората световна война и какви жертви са правили руснаците през този период и страхът им от НКВД.

Ревю - тук.

Книгите на Рута Сепетис винаги ми въздействат без значение дали емоцията е хубава и лоша. Това е и причината да сложа „Фонтани на мълчанието“ на първо място. В нея е представена Испания след Гражданската война и по време на управлението на Франсиско Франко. Атмосферата не е толкова потискаща, колкото в „Сол при солта“, но все пак историята е разказана от части през погледа на фотограф, който умее да вижда както лошото, така и доброто в една ситуация. А описанията са страхотни, накараха ме да искам аз да се намирам под горещото испанско слънце и да правя снимки на красивите сгради и паркове.

Ревю - тук.

Честита Коледа на всички! Надявам се днес да прекарате един прекрасен ден със семейството и приятелите си! Затова в днешната класация ще ви представя общо пет коледни филма, които за подходящи за коледните празници. Уточнявам, че първите два от тях искам да гледам, а другите три вече са гледани и ако вие самите не сте си ги пускали, ви ги препоръчвам.

Това е първият филм, който искам да гледам. Не само защото в главната роля е Емилия Кларк, но и бях заинтригувана още от трейлъра. Кейт се отказва от желанието ѝ да стане певица заради нещастни обтоятелства. Докато пилее живота си и работи като елф в целогодишно отворен коледен магазин, един ден случайно се среща с мистериозния Том, който изглежда подозрително идеален. Веднъж попаднал в живота ѝ, той започва да руши всички стени, зад които се е скрила Кейт. 

Вторият филм е „Подмяна на принцесата“. Харесвам Ванеса Хъджинс, както и идеята на самия филм - две момичета, които са напълно еднакви, се разменят. По този начин двете за определен период водят различен начин живот, който така и не са предполагали, че ще живеят. Вярвам, че ще има много забавни моменти и цялото настроение ще е предколедно.

„Клаус“ е филм, на който попаднах съвсем случайно миналата година, докато слушах една от коледните песни на Zara Larsson - Invisible (линк - тук). Филмът е анимация и разказва за Джеспър, който, заради това че е най-лошият студент в пощенската академия, бива изпратен на далечен остров, чиито враждуващи местни жители трудно разговарят помежду си и Джеспър, с помощта на местната учителка Алва и мистериозният дърводелец, ще върне коледният дух на този студен остров.

Едва ли някой не е гледал този анимационен филм, който е по книгата на Чарлз Дикенс. И все пак за тези, които не знаят за какво става въпрос - разказва се историята на скъперника Ебенезър Скрудж. Всичко това се променя навръх Коледа, когато Скрудж игнорира благотворителността, святата вечер и дори поканата за вечеря от племеника му Фред. Тогава той е посетен от призрака на Джейкъб, починалият му бизнес партньора, който му казва, че тази вечер ще го навестят три призрака.

Този филм го знам от четири или пет години и ме плени най-вече заради самият замък, който реално се намира в Румъния - замъкът Пелеш, близо до град Синая. Филмът разказва за жена, която гледа децата на сестра ѝ, тъй като тя и съпругът ѝ умират. Дядото по бащина линия на децата е от благороден произход и решава да доведе внуците си в замъка си, в който от години няма коледно настроение. 

Става дума за филмът на Disney, който излезе през 2018 година. Гледала съм го само веднъж, но веднага го харесах. Все пак в него има и магия, а действието се развива покрай Коледа. Клара е момиче, което обича механизмите и тяхното разгадаване. Следвайки едно въже, тя се озовава във фантастична страна, където навсякъде бушува война, а Клара трябва да се опита да победи Краля на мишките. 

С всяка изминала година се убеждавам, че второстепенните герои са също токлкова важни, колкото и главните. Затова реших да посветя днешната класация на тях, като няма да ги назовавам по име, а по книга.

Лия нямаше да се справи с новия си живот, ако Полин не беше до нея. Двете заедно решиха да променят живота си и неведнъж показа, че не са само приятелки, но и сестри. Гуинет бавно започнах да я приемам като част от групичката на Лия и Полин и въпреки мистериозното си минало смятам, че точно заради него ще помогне на приятелката си. В началото групата от асасини на Кейдън ми се стори само като шепа хора, които заедно вършат дадена задача. В последствие обаче започнах да виждам как тези мъже (повечето от тях) са се сприятели и чувстват другарите си като истинско семейство.

Харесвам тази книга заради многото ѝ гледни точки, благодарение на които, читателят опознава освен Ана и Даниъл, но и тяхното обкръжение. Всички те едновременно са еднакви и различни - Ана е рационално мислещата, Даниъл - мечтателят, Хулия - сериозната, Пури - заблудената и Рафа - оптимиста. Чрез тях Испания е представена по един разнообразен начин, което на мен много ми допадна. В тази група има герои, които искат да опознаят и двете страни на страната, и други, които предпочитат да живеят в заблуда.

Избрах „Мраколуние“, а не „Божигроб“, защото в нея участват много от старите герои, но се появяват и нови. Сцената, която най-добре си спомням от цялата книга, е когато Мия и приятелите ѝ пътуваха и си разказваха истории. Така се опознаваха и ако до този момент бяха просто хора, преживели общи неща заедно, то след него вече бяха истински приятели, които до последно се бореха за едно добро бъдеще. В един керван се бяха събрали хора от различни краища на света, с различен начин на мислене и действие обаче имаха подобна съдба и се радваха, че са открили съмишленици.

Сара Дж. Маас е добра в изграждането и на света, в който се развива действието, и героите, които с всяка една книга стават все повече и повече. В този случай обаче в рамките на 100 - 200 страници в „Дом на пръст и кръв“ има толкова много персонажи, че се чудех как ще запомня кой, кой е и по какъв начин ще е замесен в цялата картинка. За пореден път останах приятно изненадана, че успях да се докосна ако не до всеки герой, то до повечето.

Освен че има трима основи героя, С. А. Чакраборти ни залива с още и още. Всеки един от тях съзнателно или не има важна роля за събитията в Девабад. Мутрандир, Джамшид, Зейнаб дори и Хатсет и Каве. Те допълват света на джиновете и малко или много са част от приближения кръг на Нахри. С всяка следваща книга тези персонажи се доизграждат и нямам търпение да ги видя всички заедно, обединени от обща цел.

Миналата година направих същата класация и тъй като през 2020г. прочетох една след друга няколко книги, в които главните героини са изградени по такъв начин, че да вдъхват сила и респект не само към персонажите в дадената книга, но и към читателят. Днес ще ви представя тези пет силни героини, които ми направиха най-голямо впечатление.

Още в първата книга от поредицата си пролича, че Раиса не е като майка си и няма да е лесно я манипулират. Възприемам Раиса като силен персонаж, защото не само се опълчи на плановете на кралицата и бащата на Мика, но и по целия път към училище „Уийн“, по който дебнеха опасности, тя не се уплаши, не се отказа от мисията си и нито веднъж не претендира, че е с кралско потекло. Тепърва ще се среща с трудностите, които вървят ръка за ръка с титлата й, но вярвам, че ще се справи.

Мия съм я признала още от „Нивганощ“. Имайки предвид детството ѝ и накъде се беше запътила в първата книга, няма как да не очакваме героинята да е със силна психика и остър ум. Събитията в „Божигроб“ я принуждават да стане гладиатор и на арената смайваше публиката. Човек трябва да е или много смел, или луд, за да се вкара сам на тези арени и безмилостно да печели битка след битка, за да достигне до целта си. А Мия определено не е луда. 

Подобна класация няма как да не включва някоя от героините на Сара Дж. Маас, защото всяка една от тях е всичко друго но не и слаба. Да, в даден момент стигат до пределите на силите си, но благодарение на нещо или някого (дори на себе си) отново се изправят и се борят за по-добър свят. Брайс не е изключение и няма как да не се възхитя на буйния ѝ нрав, на непоколебимостта ѝ щом стане дума за приятелите и семейството ѝ и на инати ѝ, който в повечето случаи беше причината да не се отказва в трудните моменти.

Сложих Мария на второ място не защото е преживяла повече от горе споменатите героини, а защото е реална личност и това, което ѝ се е случило, е съдба на много хора от миналото. Мария е третата дъщеря на цар Николай II и в книгата оживява, създава семейство и умира на старини. За мен най-емоционалната част в цялята творба бе сцената с убийството на Романови, която преследва героинята доста време. Мария, която е живяла в дворец през целия си живот, изведнъж остава без семейство, трябва да крие истинската си самоличност, жени се и ражда деца, оцелява по време на Втората световна война и въпреки паниката, която е обземаше в някои случаи, се ускпокояваше и рационално взимаше най-доброто решение за семейството си.

Избрах Скай да е на първа позиция поради същата причина като тази на Мария. По време на Втората световна война жените нямат почти никакви права и чак когато се вижда, че никой не би заподозрял жена, решават да включат нежния пол в най-различни операции. Скай е една от първите жени пилоти и успява да се докаже. В началото изпълнява прости мисии, но виждайки потенциала ѝ, започват да ѝ дават по-важни и по-важни и така стига до един от немските лагери и там преживява не леки неща. Хиляди мъже и жени имат същата съдба като Скай в лагерите на смъртта. Тя оживява и започва да води нов живот, а смелостта ѝ присъства през всичките години, които лети в небето и шпионира нацистите и оцелява в „Равенсбрюк“.

Преди две години се запознах с творчеството на Ерин Моргънстърн благодарение на „Нощният цирк“, в която книга се влюбих веднага. Затова нямах търпение за „Беззвездното небе“. Виждайки, че е 600 страници, се подготвих за описанията на героите, за света, в който се намира Беззвездното море, и за много приключения. Е, получих всичко, за което се надявах, обаче писателката е попрекалила с описанията. В началото това не ми пречеше, защото тепърва навлизах в историята, но някъде след 400-та страници започнах да се чудя дали действието няма да се забърза, а към самият край на книгата дори прескачах абзаци, за да стигна по-бързо до финалните страници. Това бездействие, ако мога така да го нарека, и неуспеха да се докосна до някои от героите са причината да дам четири звезди на „Беззвездното море“ въпреки добрият старт и красивите думи, които описваха магическия свят, скрит под нашия.

Закари е от героите, които ти е лесно да опознаеш и харесаш. По-затворен е в себе си, предпочита компанията на книгата пред тази на хората, но е и готов на помогне на малкото приятели, които има. От малък е заобиколен от магия (майка му е гадателка) и това му помага по-лесно да приеме, че това, което пише в „Сладки тъги“, е истина. Вярвам, че от момента, в който Закари посещава за първи път Сърцето в едно от Пристанищата на Беззвездното море, до края на историята Закара със сигурност израсна и започна да гледа на света с други очи. Дориан, от друга страна, възприемам не като самостоятелна фигура, а като такава, прикрепена към Закари. Това е и героят, който така и не успях да опозная добре, а да не говорим и за привързване. Възприемам го само и единствено като човек, който трябваше да изпълни предназначението си в една приказка. Затова няма и да коментирам връзката между Закари и Дориан, защото за мен такава нямаше. По-скоро бих определила отношенията им като привличане, защото те така и не се опознаха, а може би това е любов от пръв поглед?

В началото за мен Кат бе само една от приятелите на Закари. Не очаквах, че в последствие ще изиграе някаква роля в историята на Беззведното море. В последните сто страници са предоставени откъси от нейния таен дневник, който започва да си води след изчезването на Закари и неуспеха на полицията. Благодарение на този дневник, успях да опозная Кат, че дори и да я харесам, защото си личеше, че би направила всичко, за да намери приятеля си. Пазителя е фигура, която до преди края на книгата не знаех дали да го харесам, или не. Често се случваше да не се сещам за него, докато не го споменат, но в същото време той бе забулен в мистерия, която исках да разгадая. Откъде е дошъл? Защо не си е тръгнал от Пристанището? На каква възраст е? Помага ли на Закари, или не?

Мирабел е вторият герой, когото мога спокойно да кажа, че съм опознала и харесала. Не се притесняваше да каже в лицето на някого истината, дори и болезнената. Тя показа на Закари, че не всичко, което се пише в книгите, е истина и е по-добре да си създаде собствена представа за дадено място, отколкото да си представя чужда. Тя, също като Пазителя, представляваше интерес за мен, защото бе единственият герой роден в Пристанището и знаеше миналото и бъдещето на Беззвездното море. След като научих за истинската ѝ самоличност, Мирабел ми стана още по-интересна. Саймън и Елинор за поредните личности, които Закари смяташе са измислени, но всъщност бяха реални. Всеки един от тях попаднал от различно място в Пристанището, по-късно тръгнал по различен път, но двамата са били събрани заедно, за да дадат нов шанс на Съдбата за по-добър живот.

„Беззведното море“ е преизпълнена с магия. Това е факт. Показва, че няма възрастова граница, в която да вярваш на приказките, защото във всяка една от тях има по зрънце истина. Няма как един читател да не сравни различните книги на даден автор. Аз много пъти съм го правила и знам, че ще го правя и занапред. Дали „Беззвездното море“ е по-добра от „Нощният цирк“? За мен не е, но това не означава, че самата книга е лошо написа или нещо подобно. Просто „Нощният цирк“ ми е на присърце и винаги ще бъде най-добрата книга, писана от Ерин Моргънстърн.

Ревю на „Нощният цирк“ - тук.

По-голяма част от книгите, които чета, са от фентъзи жанра. Затова и няма как тази класация да не мине с тема, свързана с любимия ми жанр. Тази година няма да ви представям любимите си фентъзи книги, а светове. Всеки един от нас желае да посети места, където магията няма граници, и сега ще ви предтавя тези, в които исках да се потопя през 2020г.

„Вселенета Гриша“ е една от любимите ми поредици и несъмнено бих искала да посетя Равка, най-вече защото си я представям като Русия (мечта ми е да посетя тази страна). Желая да се разходя из двореца на Николай, след което да се отбия до Малкия дворец и да видя как Гриша тренират и се забавляват. Дори бих се качила на кораб, който да ме откара до Керч, за да се видя с Каз и останалите от бандата.

Признавам, че Ерин Моргънстърн е много добра в описанията и още 11 страница ме накара да се влюба в местото, на което се намира Беззвездното море. Представям си се как отварям някоя врата и отсреща ме очаква тъмен коридор и асансьор, който да ме отведе в неизвестното. Когато се качвам в него, той поема надолу и когато вратите му се отварят, аз се намирам в Сърцето. Оттам Пазителя ме повежда по дългите коридори, които водят до огромни зали, пълни с книги, и стаи, които пазят дълговековни тайни. Към нас двамата се присъединява едно момиче и между обясненията на Пазителя ми разказва историята за любовта между Времето и Съдбата.

Трябваше ми известно време, докато навляза в света на митичния „Йейл“, но след като това стана, не исках да изляза от него. Тайни общества, ритуали, духове и мистерии за разгадаване. Ако някакси се озова до Алекс, ще я оставя тя да води битките, а аз ще се шмугна при Доз и двете ще си правим компания, докато четем книги на различна тематика, и току-виж толкова ми допадне да членувам в някое от обществата, че наистина да се присъединя.

Със сигурност първата книга от поредицата „Лунатион“ има най-богат свят откъм същества и техните сили. Вървиш си спокойно по улицата и може да се разминеш с хора, елфи, върколаци, ангели и още куп други създания. Отделно Сара Дж. Маас е създала история и традиция за всеки вид, благодарение на което читателят може да ги опознае по-добре и да прецени дали си прилича с ангелите или върколаците например. Разбира се, моите любими са елфите, които могат да бъдат колкото красиви и усмихнати, толкова и зли и подли. 

Една от любимите ми книги за тази година е „Град от месинг“ и затова слагам нейния свят на първо място в класацията. Лично аз съм чела много малко творби, в които се среща арабската митология, известна с джиновете и летящи килимчета. Думата, с която мога да опиша Девабад, е цветен. В този град на джиновете живеят 6 племена на тези митични същества и 1 племе на шафитите. Докато пазаруваш на Пазара, си заобиколен от различни езици, миризми, облекла и истории. А когато посетиш Великия храм, се изненадваш от силната вярна на девите и на какво са готови не само те, но и всички джинове, за да предпазят племето си.

Може не всички да си признаваме, но когато отиваме в книжарницата (и онлайн), за да си купим нова книга, често корицата играе важна роля при покупката. Затова днес ще ви представя петте корици, които са ми любими за 2020г.

Корицата много ясно показва за какво ще се разказва в „Скришни места“ и е идеална за есенния сезон, когато искаме да наблегнем на мотивите, свързани с Хелоуин. Повече за самата книга - тук.

„Монетата“ е идеален пример за това как благодарение на корицата, си купих самата книга. Още с влизането в книжарницата, я видях и се запътих към щанда, за да прочета анотацията. Повече за мнението ми за „Монетата“ - тук.

Случаят с „Целувката, която спря дъжда“ е същият като с „Монета“, само че си я поръчах онлайн. Още щом видах корицата, знаех, че искам да я купя, защото всички тези снимки на популярни туристически места означава, че героят/героинята ще пътува по света, а обожавам както да чета книга за пътешественици, така и самата аз да пътувам.

Всички книги от поредицата на Мартин Колев са с прекрасни корици, но за мен тази на „Вещиците от Витоша“ е най-красива. Цветовете, които на места се преливат, единият герой със своя другар, еленът, на върха на планината - всичко това е само част от историята, която се разказва в книгата. Повече за нея - тук.

Явно в тази класация ще има повече корици на български писатели, което мен много ме радва, защото в последно време на пазара излязоха доста български романи. Случаят с „Огънят в мен“ е еднакъв с „Монетата“ и до момента тя е любимита ми книга от всички български автори, които прочетох тази година, а и като цяло е една от любимите книги заради окултните моменти в нея. Повече за „Огънят в мен“ - тук.

Няма как от всички книги, които вече са в списъка ми за прочетени творби, да дам само пет любими книги или пък само пет красиви корици, защото те са много повече. Затова в #Бонус ще ви представя още две (три) мои любими корици.

През последните години стана популярно да се адаптират книги. Разбира се, това крие рискове и неведнъж се е случвало да гледаме филм/сериал и да останем разочаровани от видяното. В същото време обаче една книжа адаптация може да бъде успешна. През 2020 година аз имах много добри попадения, сред които филмите „Доктор Дулитъл“ с Робърт Дауни Джуниър, „Ема“ с Аня Тейлър-Джой и „Енола Холмс“ с Мили Боби Браун. Всички те бяха забавни и ме отвличаха от натоварените дни. И като човек, който предпочита филмите пред сериалите, изгледах изненадващо голям брой сериали през тази година. Сред тях са „Вещерът“ и „Тъмните му материи“ (като и двата са от 2019, но нека направим изключение), „Гамбитът на кралицата“, който страшно много харесах. Препоръчвам ви го дори и да не си падате по шах, защото сериалът не засяга само и единствено тази тема.

Затова днес ще ви представя пет книжни адаптации, които трябва да излязат през 2021г. Подчертавам думата „трябва“, защото има доста случаи, в които един филм/сериал е определен за една година, а излиза на следващата. Преди класацията само да уточня, че не съм чела всички книги от долу споменатите.

Тази книга може и да ви е позната, защото издателство „Ибис“ я издаде през 2016г. Аз не съм чела книгата, но ми е интересна историята, която се развива в нея - две сестри, които се борят за различни неща, и избухването на Втората световна война. 

Книгите така и не ги прочетох, но съм голям фен на филмите. Затова се надявам третият филм да излезе сравнително бързо след втория. Лара Джейн е герой, който винаги може да те разсмее и глейдайки филмите, да се отпуснеш след тежък ден.

Може и да не съм много голям фен на криминалните произведения, но Агата Кристи е име, което няма как да не знам. Филмът по друг от романите ѝ - „Убийство в Ориент експрес“ се нарежда сред любимите ми и поради тази причина няма как да не включа „Смърт край Нил“ в тази красация.

За съжаление, все още не съм прочела всичките три книги, но съм чела първата и гледах първи сезон и единствената ми забележка по сериала е идеята за Венеция. Актьорите пресъздават много добре героите от книгата. А самото заснемане и малките детайли в „Аз, вещицата“, показват колко са били старателни в процеса на работа.

Безспорно това е един от сериалите, който най-нетърпеливо очаквам през 2021г. Харесвам много поредицата на Лий Бардуго и се надявам „Сянка и кост“ да оправдае високите ми очаквания, имайки предвид, че самата писателка участва в подбора на актьорите и написването на сюжета на сериала.

Здравейте! 12 месеца може и да ви се струват много време, но ето че в края на годината се чудим кога отново стана Коледа. Истината е, че плануваме през дадената година да прочетем определени заглавия или пък си купуваме книги с такава цел, а накрая те остават на рафта ни. Е, ето ги и моите 5 книги, които така и не успях да прочета през 2020г.

В книгата се появяват едни от основните митични същества - вампири, върколаци и магьосници. Отделно борбата е между познатите ни Светлина и Мрак обаче самата книга е излезнала през далечната 1998г. и се надявам да няма познати клишета. Издателство „Сиела“ издава книги на С. Лукяненко и ако ви заинтригувах, проверете сайта на издателството. Докато се рових, разбрах, че има и филм по книгата, така че може да го изгледате.

Запозната съм с творчеството на Виктория Шуаб от книгата ѝ „Четирите цвята на магията“, която много ми хареса, но така и не довърших самата поредица. Все пак смятам за в бъдеще да довърша историята на Кел и Делайла и да разбера повече за Черния Лондон. Когато си купих „Тази свирепа песен“ имах високи очаквания заради самия автор. Доколкото си спомням я започнах, но още в самото начало я оставих, защото чувствах, че не е правилният момент да я прочета. Знам, че „Емас“ издаде и втората книга от поредицата, но за момента не възнамерявам да си я купя.

Още една книга, която ме заинтригува с интересната си история - главният герой, а и цялото му семейство, има родилен предмет, който трябва да носи навсякъде с него. Още по интересното е, че Клод чува как предмети в имението на семейство Айърмонгър говорят. Надявам се да я прочета преди следващата книга да излезе на българския пазар.

Помня, че цялата поредица се издаде за доста кратко време. Затова реших и аз да си купя първата книга, за да разбера за какво е целият шум. През някой от летните месеци я започнах, но въпреки оригиналната идея на автора, така и не успях да навляза в историята. „Локуд и Сие 1“ май ще последва съдбата на „Тази свирепа песен“.

„Магия от тръни“ е книга, която си бях набелязала още преди издаването ѝ тази година. Това е и причината да се зарадвам толкова много, че новото издателство, което за момента издава само фентъзи книги, „Артемис Букс“ реши това да бъде дебютната му книга. Уви, „Магия от тръни“ все още седи непрочетена на рафта ми и чака нейният ред да дойде.

„Тръпка“ бе четивото ни за месец ноември в клуба. Преди няколко години бях започнала да я чета, но явно не ме е впечатлила, защото така и не я довърших. Заради нея подходих скептично към другата книга на авторката - „Пророчеството на гарвана“ или както е на английски - „The Raven Boys“, която впоследствие се превърна в една от любимите ми книги. Така мнението ми за Маги Стийвотър се промени и когато получих шанса отново да прочета „Тръпка“, реших да се възползвам от него. И останах приятно изненадана. Книгата се чете доста бързо, защото е едва 316 страници, а и стила на писателката е лесен за четене.

Признавам, че досега не съм чела книга, която засяга темата за върколаци, ако не броим „Хари Потър и затворникът от Азкабан“. Маги Стийвотър обаче не описва познатите ни истории за тези митични същества, а създава своя собствена. В центъра на всичко това се намира Грейс - главната ни героиня. След като бива спасена от нападение от вълци, тя се... обсебва от тях или поне от един конкретен вълк. Грейс е пълна противоположност на родителите си - отговорна, предпочита точните науки вместо изкуството и се пада повече реалист, отколкото мечтател. Небрежността на родителите ѝ я превръща в младо момиче, което знае как да се грижи за себе си и да се оправя в трудни ситуации. Качества, които са ѝ от ползва, щом се запознава със Сам и научава неговата тайна. Единственият минус в личността ѝ за мен бе забравата ѝ за околния свят, като всичко в живота ѝ се въртеше около Сам. Отделечи се от родителите си, започна по-рядко да се вижда с приятелите си и всичко, от което се вълнуваше, бе как да прекара повече време с гаджето си. Е, аз не съм фен на подобни неща.

Рейчъл е една от двете най-добри приятелки на Грейс. Тя е спойката на триото и успява да намери тема на разговор с всекиго. Присъствието ѝ обаче бе засилено в началото на книгата, а след това се включваше от време на време, колкото читателят да не забрави за нея. Оливия, от друга страна, още от самото начало сякаш се отдръпна от приятелките си. Двете с Грейс си приличат по това, че са по-затворени в себе си и им трябва време, за да свикнат с друг човек. А обичта ѝ към фотографията, няма да коментирам. Още с това ме спечели. Ако не беше случката с Джак, Изабел (сестрата на Джак) и Грейс едва ли биха провели и един разговор. Изабел е популярното момиче в училище, но поради стеклите се обстоятелства, е принудена да търси помощ от Грейс. Нейният образ тепърва ще се разгръща, но от видяното досега мога да кажа, че прикрива чувствата си зад маската си на богаташко момиче. 

Животът на Сам още от ранна възраст е бил труден. Едва на 8 години бива ухапан от вълк, скоро след това започва да се трансформира в такъв, а родителите му, ужасени от съществото, в което се превръща, го подлогат на мъчения, с цел да прогонят „демона“ в него. Както са казали обаче, всяко зло за добро. Сам намира своята глутница, която се превръща в негово семейство. Още щом спаси Грейс, той показа, че притежава добро сърце. Моментите между тях двамата бяха изключително сладки и доказват, че има любов от пръв поглед. Чрез неговия образ се научава повече за вълците и техния начин на живот - кога се преобразяват от човек във вълк и обратното, притежават ли емоции, докато са под влиянието на животинския си инстинкт, и има ли лек за това. Бек и останалите от глутницата му показват какво е да си обикновен човек и на Сам толкова му харесва този начин на живот, че ще се бори с всичка сила, за да не загуби тази частица от себе си.

Въпреки че „Тръпка“ е малка по брой страници книга, Маги Стийвотър успява да създаде едно добро начало на поредицата „Вълците от Мърси Фолс“. Ако сте фенове на вълците, горите и зимата, вярвам, че „Тръпка“ ще ви допадне.

Ревю на „The Raven Boys“ - тук.

Здравейте! Ето, че декември месец отново е тук и е време за моята любима класация. Признавам, че доста от темите ще се повтарят, но пък книгите, които ще избирам, ще бъдат различни. И, ако следите „December TOP 5“, със сигурност ще разберете дали съм прочела книгите, които исках в края на 2019 година. Днешната първа класация реших да бъде на тема дебютни творби. Като тук включвам не само дебюти на писатели, а и книги, които са от нов за мен автор.

„Огънят в мен“ ми допадна много повече от очакваното. Авторката се е справила доста добре с описанията на Париж, историческите факти и най-различните ритуали. Героите също не ми останаха безразлични - ако изключим избухливият характер, аз и Катрин си приличаме по любовта ни към свещите и антикварни предмети. С Мари също намерих допирни точки в областта на древните религии и обичаи. С една дума „Огънят в мен“ се оказа книга с доста интересни теми и я прочетох за доста кратко време. Нейно ревю може да намерите тук.

„Змия и гълъб“ е книга, която завладя книжното общество още с излизането си. В дебюта си Шелби Махарин засяга някои от актуални теми - различните възгледи на хората и как двама души могат да се влюбат въпреки тези различия, както и силната роля на Църквата. За дебютна творба героите в нея са изградени доста добре. Някой може да намери клишета в книгата, но те са компенсирани с красивата френска атмосфера и добрата история, която Шелби Махарин разказва. Ревю на книгата - тук.

Още с първите страници авторката започва да държи читателя под напрежение. „Грда от месинг“ може и да започва по-бавно, тъй като се преставят героите и светът, но след това действието започва и не спира до самия край. Няма как да не останете запленени от изкушенията на арабския свят - дълги описания на храни, облекла и обичаи, които допринасят за по-добро развитие на новия свят, който е излязъл от „Хялада и една нощи“. С. А. Чакраборти обръща голямо внимание и на второстепенните герои, с което ме спечели, защото те внасяха някаква разнообзразие сред главните герои и тяхната борба да оцелеят на място, където интригите са на първо място. Ревю - тук.

От доста време се надявах някое издателство да издаде „Измамна целувка“ и съм много щастлива, че най-накрая книгата бе издадена и на български език. Имах доста високи очаквания и те се оправдаха. Главните герои са една пъстроцветна гама от характери. Принцеса Лия е от героините, които имат силен характер и се радвам, че прие с благодарност новия си живот, а не се оплакваше на всяка страница. Принцът и наемният убиец също ми бяха интересни, най-вече първият, тъй като исках да науча защо е тръгнал да търси принцесата и дали ще ѝ се разкрие. Доста често се чудех между Рейф и Кейдън кой е наемният убиец и кой е принцът. В крайна сметка познах, но беше забавно да правя предположения. Рею на „Измамна целувка“ - тук.

„Тайната на Диор“ ме изненада много приятно. Не очаквах, че ще харесвам всички герои, които са пълнокръвни и често правят грешки. За първи път осъзвавам, че харесах на еднакво равнище както историята на Скай, така и тази на Кат, която се опитва да свърже баба си Марго с красивите рокли на Диор. История, зад която стоят доста хубави моменти, но също така и много трудности. От доста време не бях осъзнавала колко трудно е да се напише исторически роман, вкарвайки художествени елементи. И Наташа Лестър се е справила чудесно с тази задача. Ревю - тук.