„Монетата“ от Гергана Лаптева

„Монетата“ е книга, която ме грабна както с красивата си корица, така и с интересната си анотация. Не знам нищо за областта Алания, където е разположен Сиде, и заради това ми беше много интересно да чета всичко, което е свързано с историята на града и архитектурните забележителности в този район на Турция. Гергана Лаптева разказва за създаването на монетите, от къде произлиза името ѝ, как са се фалшифицирали древните монети. Също така проявих голям интерес и към древните царства, населявали днешна Турция. 

Това, което ми допадна в образа на Мира, е, че е самостоятелна жена, която би направила всичко, за да постигне целите си. Със сигурност е инатлива, но пък е готова на всичко за приятелите си и буквално е ходеща енциклопедия. Възхищавам ѝ се, че е успяла да съгради на ново живота си и то в чужда страна, но ми идваше в повече смесените чувства, които изпита при появата на Стефан, а и след това. Три реда авторката пише как Мира няма да позволи любовта отново да я заслепи и да я откаже от мечтите ѝ, а в следващите страници Мира обяснява колко е различен той и че отдавна не е изпитвала подобни чувства. Дразнеше ме и това, че повечето разговори между главната героиня и най-добрата ѝ приятелка в Сиде Ада се въртяха около недоверието на Мира и как тя трябва да промени живота си. Не че нещо обаче останах с впечатлението, че двете момичета нямат друга тема на разговор освен тази за живота на Мира и нежеланието ѝ да се отърси от своето минало.

Стефан е също толкова недоверчив към любовта, колкото и Мира. Той също иска да сбъдне мечтите си, защото преди години се отказва от тях именно заради любовта. Лоялен е към семейството си, а страстта му към писането на разследващи статии понякога го вкарват в неприятности. Такъв е случаят и с монетите от Сиде, но благодарение на журналистическия му нюх, успява да разгадае загадката с Професора и износа на антики. На моменти не ми допадаше отношението му към жените. Разбирам защо е толкова недоверчив, но това не означава, че трябва да се държи толкова грубо с тях (и тук имам предвид сцената на летището, където той разговаря с Вяра). В същото време обаче показва една по-нежна страна, когато е с Мира - внимателен, грижовен и готов да я изслуша дори в ранните часове на деня.

За мен, а и предполагам, че това важи за всеки читател, второстепенните герои са важни, за да може дадена история да се развива. Родителите на Стефан, брат му и снаха му, Ада, семейството на Мира и дори Нина и Димитър имат своята роля в „Монетата“. От всички най-интересна ми бе Соня - снахата на Стефан, защото в по-голямата част от книгата се държеше като типичните богаташки - надута, говореща зад гърбовете на хората и гледаща личното си щастие, и все пак бе добра майка и дори съпруга. След един скандал Соня започва да страни от „приятелките“ си и по цял ден лежи до басейна и чете книги, защото няма какво друго да прави в имението на свекарите си. Един ден се заговаря с възрастна жена и започва да ѝ чете на глас книгата. Тяхната среща се повтаря всяка седмица и така се стига до отворяне на литературен клуб и най-важното: Соня се променя и осъзнава колко грешки е допускала в живота си и че държанието ѝ не е било правилно. 

„Монетата“ е идеалната книга за почитателите на историята и загадките, свързани с антични ценности. А пък краят е повече от удовлетворяващ. Отвореният край смятам, че ще допадне на всички, защото отношенията между Мира и Стефан могат да се развият в най-различни посоки.