На всеки му се е случвало да реши събота и неделя да си остане у дома и да се отдаде на книгите, които го чакат на рафта. Проблемът тук е, че има прекалено много творби и чуденото коя да се започне е налице. Затова днес ще ви представя пет книги, които да прочетете през идния уикенд.

Ако сте почитатели на музикалните банди от 60-те и 70-те години на миналия век, то творбата на Тейлър Дж. Рийд ще ви хареса. В началото дори предполагах, че се разказва за реално съществуваща банда, което трябва да ви наведе на мисълта, че авторката се е справила страхотно със задачата да представи този период от американската история. Книгата не само представя задкулисния живот на „The Six“, но и засяга теми като наркотичната зависимост, справяне със славата, любовта и доверието между приятели.

Ревю на книгата - тук. 

Викингите са народ, който впечатлява със своите умения и открития. Въпреки че се знае доста за начина им на живот - с какво са се занимавали, какво са отглеждали, как са живяли и как са се обличали, с интерес чета книги, които разказват за някое измислено викингско племе. Такъв е случаят с „Небе в дълбините“. В нея е представена седемнадесетгодишната Ийлин, което попада в плен на вражеско племе. Постепенно научава, че двете племена не се различават толкова много едно от друго и могат да имат общо бъдеще. Ако сте фенове на сериала „Викинги“, ви я препоръчвам.

Ревю на книгата - тук. 

Не харесвам всички книги на Колийн Хувър и не мога да каже, че ми е една от любимите писателки, но „Верити“ ме спечели с историята, разказана в нея. Главната героиня Лоуен е наета, за да довърши поредицата на известната писателка Верити, която е в кома. Докато живее в дома на жената, Лоуен осъзнава, че истината за личността на Верити може да се различава от тази, която бива показана в обществото. И ако до края на книгата не бях дала пет звезди, то с последните петнадесет страници щях да го направя. Те промениха мнението ми за един определен персонаж, карайки ме да се чудя на кое да вярвам - на автобиографията или на писмото.

Ревю на книгата - тук.

През последните години творбите на Карън Макменъс се превърнаха в мои редовни четива. Допадат ми с това, че са достатъчно мистериозни, за да те накарат в началото да се запиташ кой е извършителят. В някои от книгите съм разагадавала мистерията, в други - не. И въпреки че са с подобна тематика, творбите ѝ се различават от към сюжетни елемнти. Такъв е случаят с „Брадовчедите“. Обри, Мили и Джона Стори посещават за лятото семейния курорт на баба им и докато се опознават, започват да научават семейните тайни и причината, заради която госпожа Стори решава да загърби всякакви връзки с децата и внуците си.

Ревю на книгата - тук. 

Почитателка съм на кралските династии в Европа и династията Романови не е изключение. Това е и причината да си купя „Изгубената принцеса“ веднага, щом я видях в книжарницата. Беше изключително заинтригуващо да видя как Джил Пол вдъхва живот на една принцеса, чиято съдба е да се срещне рано със смъртта. Като трета дъщеря в царското семейство Мария няма с какво толкова да изпъкне, но авторката разгръща образа ѝ и само за няколко страници от принцеса Мария се превръща в съпруга и майка, принудена да се крие, за да се спаси. Чрез нейния персонаж е представен живота на руския народ по време на промените в Русия, включващи управлението на работническата класа и Сталин и периода на Втората световна война.

Ревю на книгата - тук. 

Доста е трудно да се напише фентъзи книга от 300 страници. Холи Блек обаче е успяла да го постигне и в творбата има всичко, което е необходимо за фентъзи жанра - измислен свят, силни персонажи, битки и интриги. А това, че се разказва за елфи, е приятен бонус за почитателите на тези магически същества.

Ревю на книгата - тук.

Ако сте фенове на готическите романи, то „Мексиканска готика“ ще ви допадне. Налице са мрачна къща в също толкова мрачна мексиканска провинция, семейство, което прави всичко възможно, за да запази тайните си, и нотка на свръхестествено. Силвия Морено-Гарсия представя няколко оригинални идеи и добре изградени персонажи, като някои от тях ще се харесат на читателите, а другите - не.

Ревю на книгата - тук. 

Добре дошли в Холивуд - място, на което мечтите се сбъдват, а камерите не спират да снимат любимите ни актьори. Със сигурност той се е променил за последните седемдесет години и поради тази причина ми беше доста интересно да прочета историята на Евелин Хюго - измислен персонаж, който обаче показва какво е да си актриса през 20 век. Дългият ѝ живот я учи на доста неща, едно, от което, е да вярва в себе си и да не се отказва от целите си.

Първата среща на читателя с легендарната Евелин се случва в нейния апартамент в Ню Йорк, когато актрисата е на почти осемдесетгодишна възраст. Желанието ѝ е най-накрая да покаже своята истинска същност и да разкаже как от бедния квартал е стигнала до Холивуд и какво ѝ е коствало, за да се превърне в известна личност. След разказа си някои биха казали, че Евелин е взимала правилни решения, докато други биха сметнали, че е можела да постъпи по друг начин. Това зависи от гледната точка на човека. Едно обаче трябва да се признае за личността ѝ - никога не е искала да бъде зависима от някого и въпреки че не се безпокои да излъже, предпочита да вижда истината. Цял живот крие важна част от себе си и накрая решава, че е време да я сподели с останалата част от света. Евелин е много неща - целенасочена, пресметлива, съобразителна и прецизна в работата си като актриса. В същото време обаче в стремежа си да защити хората, които обича, ги наранява със своите постъпки - често поставя нужди си пред тези на другите, не се съобразява с чувствата на близките си и дори бих казала, че се опитва да представи възгледите си като нещо, което ще е добре за всички, но истината е, че Евелин гледа личния си интерес. 

Всяко едно от решенията ѝ в крайна сметка я запознава с куп различни личности. Само ако трябва да опиша всеки един от съпрузите на Евелин Хюго, ще ми отнеме доста време. Ще спомена обаче, че поне два от браковете ѝ са с някаква изгода. Мъжът, който изпъква на фона, е Хари Камерън. Двамата с Евелин се запознават още от ранните ѝ години в киното и двамата бързо завързват приятелство. Хари я впечатлява с това, че не е като типичните за онова време мъже и притежава сърце и съвест, в които се вслушва. През годините много хора влизат и излизат от живота на Евелин, но той до последно е нейна константа. Двамата винаги се подкрепят и разбират какво чувства другия. Силия Сейнт Джеймс е другият персонаж в книгата, който, без значение колко години ще минат, ще бъде до Евелин. В началото Ев неизпитва топли чувства към колежката си, но с времето завързват силно приятелство. Момичетата разбират, че имат по-голяма ползва една от друга като приятелки, а не като врагове. Заедно се борят, за да покажат, че жената също може да е успешна в Холивуд и сама може да взима решения за кариерата си. Първоначално Силия ми допадна - мило и добро момиче, което е малко наивно и създава приятелства, които се градят на доверие, а не на изгода. Впоследствие обаче осъзнах, че тя е от тези хора, които са добри, когато са доволни, и раздразнителни, когато нещата не се случват по техния план.

И докато Евелин с усмивка на лицето и сълзи в очите си припомня миналото си, неин слушател е Моник. Младата жена се изненадва, че известната актриса иска точно тя да е първата от години, която да направи интервю с нея. Но когато пристига в апартамента на Евелин, Моник разбира, че задачата пред нея е доста по-трудна - тя трябва да напише автобиография и да предаде историята по такъв начин, че читателите да видят истинската Евелин Хюго; да научат кое е най-голямото ѝ желание. И Моник се справя много добре с поставената задача. Паралелно на разказа за живота на Евелин Хюго се разказва и за този на Моник - как е започнала да работи като журналист във „Виван“, какви са отношенията ѝ със семейството и съпруга ѝ и каква е връзката ѝ с Евелин, че тя толкова да настоява единствено Моник да я интервюира. И дори да не иска да си го признае, благодарение на актрисата, тя осъзнава, че може да получи много повече от света, в който живее, и че ако иска нещо, трябва да се бори за него. 

С горните абзаци по никакъв начин не може да се опознае Евелин Хюго, тъй като тя доста си противоречи. Чрез разказа ѝ обаче се засягат теми като сексуалната ориентация, борбата в шоубизнеса и жертвите, направени в името на славата. Трудно е да се поставиш на мястото на другия и да вземаш решение от негово име. Но това не пречи да наблюдаваш постъпките и решенията, които се вземат. И чак тогава да се замислиш дали човекът е постъпил правилно, или не. Тейлър Дженкинс Рийд се е справила отлично в този случай и каквото и да е мнението ви за постъпките на Евелин Хюго, няма как да останете безразлични към тях, защото Евелин още от самото начало отстоява своето и с доста труд печели мястото си в Холивуд.

„Скандалният живот на Евелин Хюго“ е толкова добра книга, тъй като засяга доста важни теми, които и днес са актуални; има разнообразие от герои, от които може да се поучаваме, а блясъкът на Холивуд винаги ще ни привлича. Ако сте почитатели на подобни творби, ви я препоръчвам. Няма да останете разочаровани.

Ревю на „Дейзи Джоунс & The Six“ - тук. 

Траките - древен народ, обитавал нашите земи преди хиляди години и оставил ни стотици загадки и тайни, които трябва да разгадаем. А мястото, на което се развива действието, е не по-малко мистично от траките. Странджа планина - територия, свързана с не една или две мистерии, която предоставя на всеки неин посетител прекрасни гледки. Един от плюсовете на „Божествен аромат“ е описанието на различните местности, които Дарина и Антон посещават - Малко Търново, югоизточни села и пещери, дори отиват и до Турция, където попадат на семейство, подготвящо се да извърши традиционен ритуал. 

Гергана Лаптева решава отново да заложи на повече основни герои, чрез които да се опознае не само югоизточният край на България, но и да се навлезе в сферите на винопроизводството и козметиката. Така се запознаваме с Дарина - жена, която знае какво иска и се бори, за да го постигне. От нулата създава козметичната си фирма и успява така да я развие, че тя да стане една от водещите в България. На моменти изглеждаше като работохоличка, но не мисля, че е такава. Дарина веднъж се опарва от любовта и единственото ѝ желание е да се фокусира върху работата си. Страстта към траките и желанието да намери древна тракийска билка я срещат с археолога Антон. Първото впечатление за него е, че е взискателен мъж, но всъщност притежава нежно сърце и би направил всичко за приятелите си. Всеки ден ходи на работа с удоволствие, тръпнейки в очакване какви заровени неща ще намери, и за него не e важно да бъде под светлината на прожекторите, а да разкрие тайните на траките. Връзката между тях двамата се развиваше с нормално темпо и успяха да изградат стабилна връзка, чиято основа бяха общите им интереси, разбирането и доверието помежду им. 

Калина е героиня, чиято роля в началото не разбирах. В последствие обаче осъзнах, че с нейния образ Гергана Лаптева иска да покажа, че животът не може да е само хубав. Персонажът ѝ поражда и доста морални въпроси. Радвам се, че накрая успя да се оттърси от несполуките и да заживее животът, който заслужава - заобиколена от хора, които я обичат, преживявайки моменти, които дълго ще помни, и забравайки за лошото си минало. 

Божидар е имал щастливо детство - родители, които биха направили всичко за него, сестра, която го обича и подкрепя, и охолен живот, в който нищо не му е липсвало. Наследява бизнеса от баща си и го разработва още повече. Страстта му към виното и траките му позволяват, също като сестра си, да работи с удоволствие. Божидар със сигурност не е надут и цени семейните ценности, но това не означава, че е безгрешен и това, което му изиграва лоша шега, бе прекалено голямото му самочувствие. Михаела още с появата си не ми допадна и през книгата нищо не направи, за да промени мнението ми. Всъщност с действията си ми стана още по-антипатична. Но пък признавам, че и тя е целенасочена и е непоколебима в изборите си. Въпреки че разбрах историята ѝ, по никакъв начин не я оправдавам, тъй като се водеше от мъст.

Всеки роман освен предимства, има и недостатъци. Тук това са многото терминология, която авторката изсипва накуп и така ми ставаше още по-трудно, за да обмисля наученото; философията, която в някои ситуации беше не на място, и много ми се набиваше на очи фактът, че Дара притежаваше знание към сфера, от която се интересуваше любителски, а не професионално като Антон, който е археолог. Не ме разбирайте погрешно - хубаво е да си начетен и да показваш познанията си, но темата за траките е доста подробна и трябва доста време, за да се изучава, и няма как обикновен човек да знае толкова подробно научни факти, както знае Дарина. 

Заради всичко изброено дадох на „Божествен аромат“ три звезди. И все пак ви препоръчвам книгата за някой летен уикенд, а ако имате път към Странджа и Царево може да отскочите до местата, които главните герои посещават. 

Ревю на „Монетата“ - тук.