„Жестокият принц“ от Холи Блек

Джуд е само на седем години, когато родителите ѝ са убити и тя и двете ѝ сестри са отведени да живеят в пълния с коварства Върховен двор на елфите. Десет години по-късно Джуд не иска нищо повече от това да е част от него, независимо от факта, че е смъртна. Но много от феите презират хората. Най-вече принц Кардан, най-младият и най-зъл син на краля. 

За да си спечели място в двора, Джуд трябва да победи Кардан. В преследване на тази цел тя бива въвлечена в интриги и измами, откривайки, че е способна дори да пролее кръв. Докато гражданска война заплашва да потопи света на феите в насилие, Джуд ще трябва да рискува живота си, приемайки опасно съюзничество, за да спаси сестрите си и самото кралство на феите.

В „Жестокият принц“ Холи Блек плете нишки от тайни, лъжи и предателства. Действията на моменти бяха бавни, но това помага на читателя да свикне с обстановката, а в следващия миг стават динамични. Определено имаше обрат, който наистина не очаквах. Така че е съвсем очакваното да се вдига толкова шум за тази красива книга, която е само 340 страници.

Джуд впечатлява със своя силен характер. Откакто е седемгодишна и вижда Върховния двор на елфите, тя желае да бъде като тях и знае, че трябва да скрие надълбоко чувството на страх и да не позволява да бъде смачката от хора като принц Кардан. Не се притесняваше да изразява мнението си по политически и светски въпроси. Джуд беше страхотна сестра, приемаше Оук като свой кръвен брат, както приемаше Мадок за свой баща. Друго, което харесах в личността й бе чувството ѝ за дълг към семейството и въпреки че желаеше да бъде като елфите, не означаваше, че е забравила истинската си същност. Да, имаше няколко моменти, в които бе изгубила почва под краката си, но като цяло Джуд бе доста земен човек и знаеше колко опасни и подли могат да бъдат елфите. Бореше се за това, което ѝ беше скъпо и винаги измисляше стратегия за опасните моменти, с една дума не оставаше беззащитна. Като цяло Джуд бе от онези силни женски персонажи, за които всички обичаме да четем.

Тарин бе пълна противоположност на Джуд. Предпочиташе да си затваря очите и да преглътва обидите. Тя вярваше, че по този начин ще остане незабелязана за групичката на Кардан и че, ако не прави скандали ще покаже на елфите, че е достойна за бъдеща съпруга. Вярвам, че тя не бе толкова силна, колкото Джуд, но от друга страна тя притежаваше други умения, защото прекарваше доста часове с Ориана (втората съпруга на Мадок и майка на Оук) и тя със сигурност беше научила Тарин на много по-различни хитрини, които също бяха толкова опасни, колкото и ударите с мечове. Вивиен, от друга страна, бе някъде по средата. Ненавиждаше Върховния двор на елфите, но ясно осъзнаваше, че е една от тях. Не очаквах да е такава всеотдайна сестра и въпреки че имаше моменти на чудатости от нейна страна, винаги пазеше гърбовете на по-малките си сестри.

Дойде ред и на принц Кардан. Честно, очаквах много повече диалози между него и Джуд. И определено той не бе жесток принц, ама грам. Държеше се презрително и винаги беше с една от неговите подигравателни усмивки, но нищо повече. Помагайки на Джуд, Кардан постепенно започна да показва частица от истинския него и както казах, той въобще не беше онзи принц, за когото го смяташе Джуд. А разговорите между него и Джуд винаги ме разсмиваха. Двамата винаги имаха отговори и не се оставяха да паднат по гръб. Доказаха, че са и страхотен тандем. Надявам се в следващата книга авторката да даде повече информация за принца, защото доста малко неща се казаха в „Жестокият принц“. Бих желала да разбера коя е майка му, какво е мислил за Джуд, когато се появила и т.н.

Второстепенните герои също са много интересни. „Жестокият принц“ изобилства от тях. Вече споменах сестрите на Джуд, но с напредването на историята започнах да опознавам Ориана и честно, жената не бе някоя злобна вещица, която желае мъки на Джуд и Тарин. Напротив, даваше им съвети, грижеше се да бъдат прилично облечени и да не вършат глупости. Оказа се и страхотна майка - нямаше момент, в който тя да не се притесняваше за Оук. Мадок беше толкова объркваща личност. Точно като реша, че що годе съм го опознала и той изваждаше нов коз от ръкава си и ставаше непознат за мен. Искам да обърна по-специално внимание на Никасия (приятелка на Кардан). Признавам, че в началото въобще не исках да я гледам, но с всяка своя поява тя показваше част от себе си и ме заинтригува. Лок харесах моментално, защото се държеше по-добре от Валериан с Джуд и вярвах, че има истински интерес към нея. Е, реално този интерес го имаше, но различен от този, който аз предполагах. Валериан си беше чист мръсник и не виждам защо трябва да го споменавам освен, че показа онази страна на елфите, които презират хората.

„Жестокият принц“ пленява читателите си със страхотна история, пълна с магически същества и с герои, които постепенно израстват и разбират каква роля трябва да играят.