Всички знаят кои са Дейзи Джоунс & The Six. Но никой не знае каква е причината групата да се разпадне, и то точно когато е на върха на славата си.

Досега.

Дейзи Джоунс е момиче, което израства в Ел Ей в края на шейсетте години на миналия век. Промъква се в клубове по „Сънсет Стрип“, спи с рок звезди и мечтае да пее собствените си песни. Сексът и наркотиците са вълнуващи, но най-много от всичко тя обича рокендрола. Когато става на двайсет, продуцентите забелязват гласа ѝ. А небрежната ѝ красота подлудява хората.

Водената от Били Дън група The Six набира популярност по същото време. В навечерието на първото им турне Камила, приятелката на Били, разбира, че е бременна. Напрежението от предстоящото бащинство и надвисналата слава оказват своето влияние и Били започва да губи контрол над живота и действията си.

Пътищата на Дейзи и Били се пресичат, когато продуцент осъзнава, че ключът към огромния успех, е да ги събере. Случилото се след това е легендарно.

Този незабравим роман проследява изключителната история на една от най-големите групи през седемдесетте. Със затварянето на последната страница ще ви се прииска да си пуснете песните им.

„Дейди Джоунс & The Six“ не е от книгите, които по принцип чета, но със сигурност запали интересът ми към 60-те и 70-те години на миналият век. Начинът на писане също ми хареса - историята се разказва под формата на интервюта от членовете на бандата и техните близки.

Персонажите на главните герои - Били и Дейзи - бяха изградени много добре. Всеки един от двамата нямаше само една страна на опознаване и това ме спечели, защото героите ме изненадваха доста често. Най-вече Дейзи. Ако трябва да използвам само една дума, с която да я опиша ще избера непокорна. Не се оставяше да я тъпчат, изразяваше мнение и въобще не се интересуваше какво ще кажат хората за нея. Нейната личност внасяше в групата усещането за забавление. Имаше случаи, в които забравяше да се яви на репетиция, но през останалото време бе напълно отдадена на работата по албума, а по-късно и на турнето. Решенията, които взе в края на книгата определено бяха правилни и се радвам, че е открила щастието.

Личността на Били те кара да го харесаш, но в някои случаи и да го мразиш. Пътят, който измина от началото до края на книгата бе дълъг, с възходи и падения, но това е съвсем нормално за един певец. Той също бе отдаден на бандата и то прекалено много, но от друга страна след първото турне искаше да прекарва повече време със семейството си. Имаше моменти, в които разбираше, че не дава възможност на другите членове на бандата да изразяват мнение, но също така имаше и моменти, в които просто не му пукаше за тяхното мнение. Камила (съпругата му) бе винаги до него и го подкрепяше без значение от обстоятелствата. За някои хора тя изглежда като безхарактерна съпруга, но аз виждам в нея жена, която отстоява своето и предпочита по-трудният живот, изпълнен както с неприятни случки, така и със страхотни приключения.

Останалите герои, колкото и на заден план да бяха, също допринасяха за развитието на историята. Без тях нямаше да има The Six. Благодарение на „Дейди Джоунс & The Six“ се повдига завесата и се разкрива колко хора стоят зад издигането на една група, техните албуми и концерти. Също така феновете са неизменна част от целия процес. Без тях една група/певец не може да съществува.

Тейлър Дженкинс Рийд изгражда една реална обстановка, която включва както секс, дрога и алкохол, така и любов, доверие и приятелство.

Преди много време откраднах сърцето на Магьосницата. Сега тя си го иска обратно.

Джулс Ембър израства с легендите за злия Алхимик, който откраднал сърцето на добрата Магьосница, обричайки хората ѝ да живеят и умират според времето, заложено в кръвта им. Но Джулс вече знае истината: тя е Алхимика, а Каро – жената, която собственоръчно уби Кралицата и Роан – е Магьосницата.

Сега цялото кралство вярва, че Джулс е отговорна за убийствата и е обявена щедра награда за нейната глава. Каро няма да се спре, преди да я съсипе и да получи обратно сърцето си, отнето преди дванайсет живота.

Принудена да избяга от Евърлес, Джулс ще трябва да се разрови в историите, които някога е смятала за легенди, но сега разпознава като истории от своето минало. Единствено като сглоби мистерията от предишните си животи, Джулс ще успее да пребори Магьосницата.

Казвала съм го преди и ще го кажа отново: Сара Холанд ме спечели заради оригиналната си идея не само за кръвните монети, но и за Алхимика и Магьосницата. Когато четеш толкова фентъзи и те до една степен са еднакви, нови автори със свежи идеи със сигурност са добре дошли.

Джулс вече знае истината за себе си и разбира, че трябва да действа и да победи Магьосницата, иначе Семпера ще се промени. Тя бавно навлиза в света на алхимията и магията, трудно  възвръща спомените от миналото си и още по-трудно се съпротивява на чувствата си към Лиъм. На моменти действаше импулсивно и това невинаги ми харесваше, защото едно е да рискуваш собственият живот, друго е да рискуваш животите и на други хора. В началото не смятах, че ще успее да победи Каро, но с напредването на историята Джулс открива в себе си сила, благодарение на която спасява Семпера от Магьосницата. Любимият ми момент беше, когато се разкрива цялата истина за Антония и Каро, тяхната връзка и моментът, в който Алхимикът открадва сърцето на Магьосницата. 

Още от предишната книга се влюбих в Лиъм и тук продължавам да му симпатизирам. Отказа се от семейството и потеклото си, за да помогне на Джулс. Рискува неведнъж живота си за общата кауза и не му пукаше дали Магьосницата ще го убие. Важното за него бе Джулс да е добре. И ей така изведнъж осъзнавам, че Джулс трябваше да се бори повече за него. Ина остана на заден план в „Евърмор“, но без нейната вяра в Джулс всичко щеше да отиде по дяволите. Илайъс бе новият герой в дуологията. Чудесен човек, който винаги можеше да разведри и най-напрегната обстановка. Без тях тримата Алхимикът нямаше да пребори Магьосницата.

Джулс и приятелите ѝ през цялата книга пътуваха из Семпера и щеше да е страхотно, ако имаше карта, защото е доста трудно да се ориентираш къде се намират героите и колко далеч са от „злодеят“ в книгата. Като стана дума за злодеят... Не смятам, че Каро е толкова лоша, че да се смята за антигероят тук. Да, уби някой и друг човек, контролираше Кралицата и щеше да подчини Семпера под своя власт, НО тя бе наранена. Била е предадена от най-добрата си приятелка. Подхода ѝ към връщането на сърцето си не бе добър обаче авторката я е представила в по-лоша светлина.

За всички тези 320 страници читателят проследява как Джулс постепенно сглобява парченцата от всичките си предишни животи и разбира, че трябва да се завърне в Евърлес - мястото, от където всичко е започнало.
Ревю на първа книга - тук.

1263 година

Тъмната вещица Сърха притежава огромна мощ и чрез лечителски заклинания изцелява нуждаещите се. Злият магьосник Кеван, който желае тялото и дарбата й, убива съпруга й Дайхи. За да защити трите си деца, Сърха ги дарява със силата на Тъмната вещица. Изработва им медни амулети, които да ги пазят от черни магии. С последния си дъх проклина Кеван и жертва живота си, за да отнеме неговия.

2013 година

Американката Айона прекарва детството си между новите семейства на разведените си родители, лишена от обич и топлина. Младата жена напуска работа и заминава за Ирландия, за да научи повече за предците си. И най-накрая да се почувства у дома. В зелените гори, тучните хълмове и искрящите езера на графство Мейо я очаква историята на рода й. И съдбата й.

Айона отсяда в средновековен замък и скоро се запознава с братовчедите си Брана и Конър О’Дуайър. Разкрива им необикновената си дарба – да общува с конете. Те я канят да живее при тях и й помагат да овладее магията си. Започва работа в конюшнята към хотела, чийто собственик е привлекателният Бойл.

Братовчедите О’Дуайър разбират, че Сърха не е успяла да унищожи Кеван завинаги. Част от него продължава да живее и ги преследва, жадувайки за мъст...

Всъщност това е втората поредица, която започвам на Нора Робъртс. Първата доста ми хареса и реших сега вместо романтика, да си избера друг жанр и така попаднах на тази книга. Идеята за Тъмната вещица и нейните потомци страшно ми хареса. Нека добавя, че действието се развива в Ирландия - поля и гори до къде то ти стигне погледа, дъжд и студено време и магии. Истината е, че нямаше толкова действия, колкото бях очаквала, а самата авторка залагаше повече на описания и предисторията. Това въобще не ми пречеше, защото ясно се вижда, че Нора Робъртс опипва почвата с тази първа книга.

„Тъмната вещица“ ни запознава с Айона - жена, която желае да намери мястото си и поради тази причина заминава за Ирландия, където се запознава със своите братовчеди. Постепенно тя науча повече за себе си и магията, която притежава. Айона е от онези хора, които няма лесно да се засегнат и дават всичко от себе си за дадена кауза. Тя е онази трета част, с която може да се унищожи Кеван. Бойл е от онези рационални мъже, които искат винаги да е тяхното, но ето че се появява Айона и му показва един нов, вълшебен свят, който е колкото добър, толкова и лош. Връзката им не беше лоша, но имаше моменти, в които чувствах, че всеки момент ще се разделят. Но определено двамата се подкрепяха и се опитваха да се нагаждат спрямо характерите си.

Но това, с което книгата ме спечели бе обстановкта на Ирландия - страната на елфите, феите и всички други мистични същества, а природата е пълна с невероятни чудеса като зелените хълмове пълни с крепости или полетата с различни нюанси на зеленото. Ирландците са известни със своето гостоприемство и любовта им към спорта и музиката. Хотелът, в който беше отседнала Айона бе описан страхотно - все едно аз се намирах в ирландския замък и се разхождах из неговите коридори, съдържащи вековна история.

„Тъмната вещица“ е история за семейството, приятелството и за духовната сила в тежки моменти.