„Евърмор“ от Сара Холанд

Преди много време откраднах сърцето на Магьосницата. Сега тя си го иска обратно.

Джулс Ембър израства с легендите за злия Алхимик, който откраднал сърцето на добрата Магьосница, обричайки хората ѝ да живеят и умират според времето, заложено в кръвта им. Но Джулс вече знае истината: тя е Алхимика, а Каро – жената, която собственоръчно уби Кралицата и Роан – е Магьосницата.

Сега цялото кралство вярва, че Джулс е отговорна за убийствата и е обявена щедра награда за нейната глава. Каро няма да се спре, преди да я съсипе и да получи обратно сърцето си, отнето преди дванайсет живота.

Принудена да избяга от Евърлес, Джулс ще трябва да се разрови в историите, които някога е смятала за легенди, но сега разпознава като истории от своето минало. Единствено като сглоби мистерията от предишните си животи, Джулс ще успее да пребори Магьосницата.

Казвала съм го преди и ще го кажа отново: Сара Холанд ме спечели заради оригиналната си идея не само за кръвните монети, но и за Алхимика и Магьосницата. Когато четеш толкова фентъзи и те до една степен са еднакви, нови автори със свежи идеи със сигурност са добре дошли.

Джулс вече знае истината за себе си и разбира, че трябва да действа и да победи Магьосницата, иначе Семпера ще се промени. Тя бавно навлиза в света на алхимията и магията, трудно  възвръща спомените от миналото си и още по-трудно се съпротивява на чувствата си към Лиъм. На моменти действаше импулсивно и това невинаги ми харесваше, защото едно е да рискуваш собственият живот, друго е да рискуваш животите и на други хора. В началото не смятах, че ще успее да победи Каро, но с напредването на историята Джулс открива в себе си сила, благодарение на която спасява Семпера от Магьосницата. Любимият ми момент беше, когато се разкрива цялата истина за Антония и Каро, тяхната връзка и моментът, в който Алхимикът открадва сърцето на Магьосницата. 

Още от предишната книга се влюбих в Лиъм и тук продължавам да му симпатизирам. Отказа се от семейството и потеклото си, за да помогне на Джулс. Рискува неведнъж живота си за общата кауза и не му пукаше дали Магьосницата ще го убие. Важното за него бе Джулс да е добре. И ей така изведнъж осъзнавам, че Джулс трябваше да се бори повече за него. Ина остана на заден план в „Евърмор“, но без нейната вяра в Джулс всичко щеше да отиде по дяволите. Илайъс бе новият герой в дуологията. Чудесен човек, който винаги можеше да разведри и най-напрегната обстановка. Без тях тримата Алхимикът нямаше да пребори Магьосницата.

Джулс и приятелите ѝ през цялата книга пътуваха из Семпера и щеше да е страхотно, ако имаше карта, защото е доста трудно да се ориентираш къде се намират героите и колко далеч са от „злодеят“ в книгата. Като стана дума за злодеят... Не смятам, че Каро е толкова лоша, че да се смята за антигероят тук. Да, уби някой и друг човек, контролираше Кралицата и щеше да подчини Семпера под своя власт, НО тя бе наранена. Била е предадена от най-добрата си приятелка. Подхода ѝ към връщането на сърцето си не бе добър обаче авторката я е представила в по-лоша светлина.

За всички тези 320 страници читателят проследява как Джулс постепенно сглобява парченцата от всичките си предишни животи и разбира, че трябва да се завърне в Евърлес - мястото, от където всичко е започнало.
Ревю на първа книга - тук.