„Енциклопедия на феите от Емили Уайлд“ от Хедър Фосет

В един мразовит ден в началото на миналия век Емили Уайлд, най-младата жена с докторантура в Кеймбридж, се качва на кораб заедно с един сандък книги и кучето си, за да поеме на пътешествие в името на науката. Целта ѝ е малък остров в Далечния север, където се надява да намери информация за тайнствен вид феи, наречени Потулените.

С нея първата изчерпателна и систематизирана енциклопедия на феите и приказните създания ще бъде завършена, а името на доктор Уайлд ще бъде изписано със златни букви в аналите на британската наука. Проблемът е, че събирането на информация изисква работа на терен и разговори с хора, а самата Емили не е много добра в общуването. Тогава се появява той.

Най-вбесяващият и досаден индивид, когото познава, и най-големият ѝ съперник в научните среди. Уендъл Бамбълби. С фалшивия си чар и блестяща усмивка той някак си успява да омае местните и да изкопчи от тях всичко, което знаят за Потулените. И дори има нахалството да предложи помощта си…

Разкъсвана между гордостта си и факта, че съдбата на изследването ѝ виси на косъм, Емили трябва да направи избор. В името на науката и на всичко, за което е работила. Но преди това трябва да намери отговор на въпроса кой всъщност е Уендъл Бамбълби.

Приказната обстановка на „Енциклопедия на феите от Емили Уайлд“ е основната причина да харесам романа - с мъгливите гори, суровите зимни пейзажи и усещането, че магията се спотайва зад всяко дърво. Атмосферата е създадена с внимание към детайла и те потапя напълно в света на феите.

Действието се развива в алтернативна версия на нашия свят, където хората живеят със знанието, че сред тях и дълбоко в гората живеят феи. Има множество доказателства за тяхното съществуване и на тяхна база е създадена цяла дисциплина - дриадология, имаща за цел да събере всички научни трудове, статии и енциклопедии, които да дадат по-ясна представа за Приказния народ. Двете най-разпространени подгрупи обикновени феи са стадните феи, които рядко общуват извън общността си, и браунитата, които обичат да се занимават с кражби, благословии или проклятия. А всички човекоподобни феи са известни като дворцови. Дворовете им в Юсландия им се местят със снега и организират пищни балове около замръзнали езера заради обичтта си към музиката. Могат да подмамят някого в таните си и в последствие той да бъде открит жив, но с празна черупка.

Слизайки от кораб с един сандък книги и кучето си, Емили Уайлд пристига в Храпънсвик, за да изследва Потулените - тайнствен вид феи, за които се знае много малко. Селцето не е от най-гостоприемните места за чужденци и на местните им трябва време, за да се доверят на Емили, която, всъщност, не прави никакви усилия, за да се сближи с жителите. Самата тя е интроверт, разговарящи по-лесно с феите, и честна до болка без да осъзнава как думите ѝ могат да прозвучат рязко. Под повърхността ѝ обаче се крие топло сърце и способност за дълбока лоялност и грижа. Едва ли би имала някакви приятели, ако колегата ѝ Уендъл Бамбълди не игнорираше нежеланието ѝ за контакт и не ѝ предлагаше помощта си. Нейна пълна противоположност със своята вечна усмивка и харизматичност. Но зад лекомислената му фасада се крие интелигентен, проницателен и загадъчен човек, който разбира както света на феите, така и хората. Той е лоялен, неочаквано грижовен и готов да бъде опора, дори когато не е поканен.

В романа има любовна нишка, но в интерес на истината тя е неудовлетворяваща. Моментите между Емили и Бамбълди бяха недостатъчни, за да ги възприема като двойка. Предложението на Уендъл ми дойде изненадващо и прибързано, а Емили започна да го възприема като потенциален любовен интерес именно след този момент. Финалът е претупан - спасяването на Емили става припряно и накрая трябва да ни бъде казано какво се е случило с краля на дворцовите елфи в Юсландия.

„Енциклопедия на феите от Емили Уайлд“ е една уютна и магическа история, представяща ни свят, удивително близък до нашия - само че такъв, в който митовете и легендите за феите са реалност. Чрез погледа на любознателна изследователка си приромняме, че магията може да се крие и в най-обикновеното стига да сме способни да я видим. А кой знае - може би Приказният народ наистина ни наблюдава от заобикалящата ни природа.