"Смарагдово-зелено" от Керстин Гир

Сърцето на Гуендолин, пътуваща във времето против желанието си, е разбито. По всичко изглежда, че обяснението в любов на Гидиън е било само преструвка. Но няма място за самосъжаление, защото сега се налага да се погрижи за по-важни неща, като например – да оцелее. Защото конците, които двуличният граф Сен Жермен дърпа в миналото, се затягат в опасна примка в настоящето.

На Гуендолин ѝ предстои да разкрие мистерията на кръга на дванадесетте, а също и да узнае каква е нейната съдба. Но най-вече – може ли да бъде излекувано едно разбито сърце..

Последната книга от трилогията беше добър завършек на историята на Гуендолин. В предишната книга тя беше много наранена от Гидиън, но по-късно в книгата се разбира защо и мога да кажа, че подходът на Гидиън беше невероятен (разбира се след като разбрах защо го е направил, преди това смятах че невероятен идиот).

Получих всички отговори на въпросите ми и се разбра какъв долен двуличник е граф Сен Жермен и преценката на Гуен за него е била вярна още от самото начало. Разбира се всичко относно Люси и Пол и затова как са свързани със Гуен. В първият момент бях в шок, но после се осъзнах и се върнах на книгата.

Неизменна част от това да разберат истината бяха и Лесли и братът на Гидиън. Те много помогнаха за загадката.

Ревюто ми е късо по простата причина, че тази книга не ме грабна както предишните две и няма смисъл да разтягам локуми за историята в нея.