"Сирената" от Кийра Кас

Преди години Океана спасява Кален от удавяне. За да плати дълга си, тя трябва да й служи и, използвайки гласа си, да примамва странници към смъртта. Всяка една нейна дума може да убие човек на място и девойката е решена да изтърпи присъдата си в самота. Докато не среща Акинли.

Красив, грижовен и добър, Акинли е всичко, за което Кален някога си е мечтала. Да се влюбиш в смъртен нарушава всички правила на Океана, но за пръв път в живота си сирената е готова да следва сърцето си, независимо от всичко.

Книгата остави у мен положителни реакции, за които съм много щастлива. С почването на книгата знаех, че всъщност това е първата книга на Кийра Кас и исках да разбера дали и тук стилът ѝ на писането е също толкова увлекателен, колкото и в "Изборът". Оказа се, че е такъв. Допадна ми това, че в книгата се говореше за русалки и имаше и митология, но също така неща от човешкият свят не липсваха.

В книгата най-важното бяха емоциите. Най-важната от тях беше любовта. Любовта между майка и нейните деца (ако може така да се каже), любовта между сестри и най-силната - любовта между двама души. Кийра Кас толкова добре беше описала чувствата на Кален, че чак и аз ги изпитвах.

Главната ни героиня е Кален. Тя от всички бе запазила най-човешкото в себе си. Кален не бе очакваната сирена - да се радва, когато потапя корабите, да ходи и убива мъжете...тя е едно мило момиче, което предпочита книгите пред купоните и обича много сестрите си. Тя е любимка на Океана, поради простата причина, че търси компанията на Океана, повече от колкото сестрите ѝ, докато един ден не среща Акинли и не се влюбва в него.

Акинли не е като останалите момчета. Той намира Кален за едно добро, мило и забавно момиче, въпреки че не говори. Оказват се сродни души, но на Кален ѝ е ясно, че не могат да бъдат заедно, но въпреки всичко в крайна сметка решава да се бори за него. Нямах възможността да опозная по-добре Акинли, защото книгата беше доста малка по обем, а и имаше малко моменти с него, но въпреки всичко го обикнах както Кален.

Второстепенните герои също не бяха лошо изградени. Четирите сестри на Кален - Ейслинг, Миака, Елизабет, и Падма. Всички до една бяха различни по характер, но взаимно се допълваха. Със сигурност Елизабет беше бунтарката, но също така беше и добра приятелка. Миака също беше всеотдайна приятелка, а Падма беше най-милата от всички. Тъй като беше нова в това да е сирена беше много объркана и уплашена. Мнението ми за Ейслинг е същото като за другите. Единственото, с което се различаваше от всички беше, че е с най-голям опит.