Здравейте! Това е последната класация от December TOP 5. Беше изключително забавно да измислям заглавията на класациите и още повече да подбирам техните „участници“. Дълго се ровех из паметта ми и Goodreads. За днес съм подготвила тема, от която всички се вълнуваме - предстоящите заглавия на пазара. За съжаление, издателските планове на българските издателства ще бъде обявен в началото на 2020 година. Затова реших да ви представя книги от чуждия пазар на вече познати (за мен) автори.

5. „Empire of the Vampire“ от Джей Кристоф

Обичам поредиците „Илумине“ и „Нивганощ“. Новата книга на Джей Кристоф привлича вниманието с вампирите, които бродят из улиците на градовете, намирането на Свещеният Граал и мъж на име Габриел, който се е заклел да пази царството. Всичко това звучи доста интересно и включва „Empire of the Vampire“ в тази класация.

4. „The Betrothed“ от Кийра Кас

Винаги ще съм признателна на Кийра Кас, защото заради нейната поредица „Изборът“ заобичах по-силно книгите. Определено не мога да кажа, че тези книги са от фентъзи жанра, който сега обичам толкова много. Новата ѝ поредица също клони повече в романтичния жанр - благородна лейди получава това, което толкова е желала - кралят да я забележи и да я направи негова кралица. Но когато среща обикновен мъж, Холис постепенно разбира, че бъдещето, което силно желае, е такова, каквото никога не си е представяла.

3. „One of Us Is Next“ от Карън Макменъс

„Един от нас лъже“ е една от любимите ми книги и нямам търпение за продължението. Е, не точно продължението. Налице са нови герои от същата гимназия, като един от тях вече ни е познат - Мейв, сестрана на Бронуин. Саймън го няма, но това не означава, че всичко е приключило, защото вместо приложението се появява игра - Истина или предизвикателство.

2. „House of Earth and Blood“ от Сара Дж. Маас

Много се чудя дали новата ѝ поредица ще ми допадне, но пък се радвам, че Сара Дж. Маас създава нов свят, различен от предишните ѝ - демон, който вилнее на свобода, нови и нови убийства и един паднал ангел, който трябва да помогне на Брайс, за да стане свободен. Ако има добре познатите добри описания, смели герои и невероятни битки, смятам, че всичко ще е наред.

1. „Chain of Gold“ от Касандра Клеър

Тази книга я чакам, още откакто приключих „Принцеса с часовников механизъм“. Да се потопя в Едуардската епоха и да се запозная с приключнията Джеймс, Корделия, Матю и останалите герои. „Истории от Академията за ловци на сенки“ и „Призраци от Пазара на сенките“ вече разпалиха нетърпението ми и единственото, което ми остана е да чакам излизането ѝ на пазара.

Здравейте! Ето, че месецът е към своя край, както и класацията. Днес ще ви запозная с петте романтични книги, които са ми направили най-голямо впечатление.

5. „Господинът“ от Е.Л. Джеймс

Книгата ми допадна не заради самата любовна връзка, а поради описанията на Лондон и Корнуол. Писателката описва и една страна с по-религиозни наклонности - Албания. Лично съм ходила в Тирана и наистина градът е европеизиран, но не мога да кажа същото и за останалата част от държавата. Героите също ми допаднаха и въпреки че книгата не е кой знае какво, е идеална за момент, в който искате да си починете от друг любим жанр.

4. „Колекционерът на желания“ от Мия Шеридан

Мия Шеридан е авторка, която познавам от другите ѝ книги: „Гласът на любовта“ и „Само ти“. И все пак се зачудих дали да прочета новата ѝ творба. Нещата, които ме притеглиха към книгата са Ню Орлиънс, балетът и трагичната история на Анджелина и нейният възлюбен. На моменти действието се развиваше бавно, но си заслужаваше заради разплитането на историята от преди сто и петдесет години.

3. „Когато е наистина“ от Ерин Уот

„Когато е наистина“ е една книга, която ни запознава с живота на знаменитостите и ни показва как при тях липсва спокойствие и уединение. Оукли Форд е певец, който не предполага, че има нужда от едно нормално момиче, което да му казва истината в лицето и да не се притеснява от това. Вон Бенет е момиче, което приема сделката с Оукли, защото иска да помогне на семейството си, но ето че постепенно опознава Оук и разбира, че не е онзи арогантен певец, с когото се запознава първоначално. Книгата примамва с приятна история между двама тинейджъри, която ще ви откъсне от ежедневието.

2. „Завръщане към любовта“ от Кристен Ашли

Това е трета книга от поредицата „Магдалийн“, която разказва за три различни двойки, намерили отново щастието. В „Завръщане към любовта“ ми допадна ретроспекцията за връзката на Кейди и Кърт и защо са стигнали до това тяхно положение, и дали ще намерят отново любовта помежду си. Книгите са обемни - по 500 страници, но се четат бързо.

1. „Неуверена“

За тази година това е любимата ми романтична книга. „Неуверена“ е приятна и не натоварва с историята си. Героите са правили грешки, знаят какво е да загубиш нещо, което обичаш и се борят за по-добър и щастлив живот. Написана е реалистично и няма да съжалявате, ако я прочетете.

Здравейте! Днес ще споделя с вас онези герои, които биват подценявани от другите герои в книгата или от нас самите. Общото между всички тях са техните възможности, които в даден момент се появяват и ни карат да ги погледнем с други очи.

5. Йеспер („Шест врани“)

Аз лично доста време не вярвах на този герой. Очаквах че, по един или друг начин, ще прецака Каз и останалите от групата. Обаче с напредването на историята и след появата на „Алчни крале“, осъзнах, че Йеспер е герой, на когото можеш да разчиташ. Бори се до последно за каузата, в която вярва и няма да остави любим човек на произвола на съдбата.

4. Битърблу („Лазурна“)

Принцеса Битърблу се поява още в първата книга от трилогията „Даровита“. Там тя е все още мъничка принцеса, на която тепърва ѝ предстои да се срещне очи в очи с трудни изпитания. Но в „Лазурна“, тя вече е кралица и трябва да се справи с все още витаещото влияние на мъртвия ѝ баща. Нито веднъж не си помислих, че няма да се справи с тази задача, но имаше герои, като някои от съветниците ѝ, които не бяха на мое мнение.

3. Айона („Тъмната вещица“)

Айона е жена, която решава да замине за Ирландия и да научи повече за предците си. Не само се запознава със свои братовчеди, но и разбира, че притежава магия. До самия край на книгата очаквах, че ще обърка нещо или ще забрави да го направи. Обаче ме изненада - прие с готовност всичко, което ѝ кажеха да прави, беше изпълнена с енергия и винаги търсеше друг вариант, ако нещо се объркваше.

2. Дейзи („Дейзи Джоунс & The Six“)

Мнението ми за този персонаж е раздвоено. Хем знаех, че щом е поела даден ангажимент ще го изпълни, хем се съмнявах дали ще се появи за някое интервю или записване на песен. Допадна ми, че Дейзи имаше мнение по всеки въпрос и ме спечели в момента, в който реши, че ще запише общ албум с The Six. Отдаде се на идеята и постоянно пишеше песни, които да се включат в него.

1. Клеъри („Реликвите на смъртните“)

Ще започна с това, че аз харесвам страшно много Клеъри. Без нея много неща в света на ловците на сенките щяха да бъдат различни. В една от книгите от вселената за ловците едни герои попадат в свят, в който Клеъри е мъртва и там всичко е ужасно. Най-много се ядосвам на сериала по поредицата, защото там тя не търпи никакво развитие. Има ясна причина защо ловци на сенки и долноземци ѝ вярват, защо всички искат нейното мнение по някакъв проблем и защо останалите ловци на сенки я гледат с леко страхопочитание. Докато гледах сериала, най-вече трети сезон, ми ставаше неловко, защото има толкова неща, които не са ги направили като хората и героите на моменти изглеждаха смешни. Обаче да се върна на Клеъри. Да, в „Град от кости“ е разбираемо да бъде подценявана, но не ѝ в „Кралица от въздух и мрак“.

Здравейте! Предполагам, че всеки от вас има минимум по пет книги, които си стоят на лавиците в библиотеката ви и чакат да бъдат прочетени. Днешната класация е именно за такива книги.

5. „Гибелна буря“

Може би това е една от най-дългите книги, чакащи да бъдат прочетени. Аутопичната поредица на Виктория Айвярд привлече вниманието ми с идеята за разделението на героите по кръвта им - Червените са простолюдието, а Сребърните - елитът, който притежава свръхестествени сили. Истината е, че си спомням много малка част от историята в книгите и предполагам това е причината „Гибелна буря“ да си стои все още непрочетена, защото трябва да отделя време, за да си припомня какво става в първите три книги от поредицата.

4. „Татуировчикът на Аушвиц“

Купих си я от панаира на книгата тази пролет, веднага след като прочетох „Берлинска любовна история“. Бях все още на вълна Втора световна война и имах нужда от тази книга. Обаче подхванах друга книга и то от фентъзи жанра, и „Татуировчикът на Аушвиц“ все още събира прах в библиотеката.

3. „Стените около нас“ 

В тази класация „Стените около нас“ е единствената книга, която съм купила просто ей така само защото ми е харесала корицата. Взех си я октомври месец с идеята да я прочета около Хелоуин, защото книга е изпълнена с мистерии и притежава нотка на свръхестествено. Както ви става ясно, така и не я прочетох. 

2. „Хари Потър и Философският камък“

Не съм и предполагала, че някога ще искам да чета Хари Потър. Не ме разбирайте погрешно - голям фен съм на филмите, но така и нямах желание да прочета поредицата. До момента, в който отидох на екскурзия във Великобритания и във всеки град имаше магазин на Хари Потър. Затова, когато се прибрах, брат ми ми купи първата книга за моя рожден ден. Обаче желанието ми да прочета книгата изчезна и сега си стои на рафта и чака да дойде подходящия момент за нея.

1. „Сборещи на сенки“

Обожавам „Четирите цвята на магията“, но нещо ми липсваше, за да продължа поредицата. Много пъти хвърлях поглед върху втората книга, но вниманието ми така и не се задържаше. Това не означава, че няма да я прочета просто, също като „Хари Потър и Философския камък“, чака подходящия момент.

Здравейте! През последните две седмици довършвам една поредица, която издателство „Егмонт“ е издало само първите три книги. Реших, че е крайно време да довърша историята за героите от градчето Розмари Бийч, Флорида. Преди да започна първа част от ревюто - ще дам малка информация. Поредицата се състои от 13 книги, като първите три книги + още една са за една двойка, следващите четири за още две двойки, деветата - за друга двойка, десетата и единадесетата - за още една двойка, дванадесетата и тринадесетата за други две двойки. Много сложно стана. Поради тази причина няма да правя ревю за всяка книга, а за всяка двойка, като разделя ревюто си на две части. В първата част ще говоря за първите три двойки. Ще има спойлери от книгите, защото няма да е възможно да говоря за тях без да засягам техните проблеми и връзка.

Ръш и Блеър

Първите три книги от поредицата проследяват историята на Блеър и Ръш. Книгите ги прочетох преди две години, може би? И още тогава ги харесах. След смъртта на майката си, Блеър решава да потърси помощ от баща си, който живее в Розмари Бийч. Но когато пристига, разбира, че него го няма и трябва да го изчака да се върне. Блеър е оставена на милостта на Ръш - синът на новата съпруга на баща ѝ. В началото Ръш не желаеше дори да я погледне, но постепенно се влюби в нея и разбирам защо. Блеър беше мила, всеотдайна, готова на всичко за хората, които обича и винаги прощаваща. Прие всичко, което ѝ се даваше, колкото и нищожно да беше, защото знаеше, че може да е и по-зле. Влюби се силно в Ръш, защото видя колко по-различен е от майка си и че благотвори земята, по която стъпва. А Ръш, синът на рок звезда, който не знаеше какво е истинско семейство, отвори сърцето си за момичето, което бе загубило голяма част от семейството си и често срещаше препятствия, но бе силна във всеки един момент. В един момент не харесвах Ръш, защото до третата книга не разбираше, че е време да спре да бъде родител на по-малката си гадна сестра и да бъде щастлив със своето собствено семейство. Разбирам, че му е било трудно да спре да помага на сестра си, но не може тя буквално да мрази жената, която обича и все пак, когато има нужда, да хуква след нея. Щом разбра, че Блеър е бременна се отдаде на бащинството и си постави за цел да покаже както на нея, така и на всички останали какво означава за него Блеър и че ще направи всичко възможно на нея и детето им да не им липсва нищо.

Дела и Уудс

В „Twisted Perfection“ историята на Дела с всяка разгърната страница се разкриваше пред мен - защо е дошла в Розмари Бийч, защо обикаля Америка сама, къде е семейството ѝ. Предпазливостта ѝ, когато решава да започне работа в Керингтън Клуб е разбираема. Не желае да попадне в същата ситуация, която я е принудила да си тръгне от Тексас. Дела ми допадна страшно много. Мило и забавно момиче, което в миналото си бе преживяло кошмар. Когато се появява възможността да се отдалечи от него, подтикната от своята най-добра приятелка, тя реша да се в пусне в едно приключение. И там, на една бензиностанция, тя намира своето бъдещо щастие... Историята на Уудс показва колко е трудно да се противопоставиш на желанията на родителите си. А единственият начин да го направиш, е, когато намериш нещо друго, за което да се бориш по-силно. За Уудс това е Дела. Във втората им книга двамата се превърнаха в една от любимите ми двойки. Уудс се опитваше да не я притиска, както в предишната книга, а Дела се опитваше да бъде неговата опора, въпреки че в някои моменти това да ѝ идваше в повече. Дойде един момент, в който Дела трябваше да разбере дали бягайки от една клетка, ще попадне в друга. Цял живот майка ѝ беше контролирала свободата ѝ и не искаше да я изгуби, когато я беше открила, но с действията си, Уудс показа, че иска точно обратното за своята любима - да ѝ даде полагаща ѝ свобода. Затова се възхищавам и на двамата. На Дела, защото успя да пребори най-големия си страх и успя да намери ново семейство както в лицето на Блеър и компанията, така и в това на едни хора, които с отворени обятия я приеха и на Уудс, който също успя да се справи със своите проблеми и до последно вярваше, че Дела е добре и може да се справи с всичко.

Грант и Харлоу

Тези двама герои харесах още от „Твърде далеч“. Харлоу се оказа по-затворена и от Блеър. Въпреки че баща ѝ бе един от най-известните рок звезди, тя не притежаваше нищо от този негов свят. Отгледана от баба си, Харлоу бе научена на честност, милосърдие и да цени времето със семейството. Тя обичаше баща си, защото покрай нея Киро бе различен - внимателен и отдаден на вниманието си към дъщеря си. Харлоу спечели сърцето на Грант именно заради качествата, които притежаваше благодарение на баба си. Това, че Грант бе имал връзка с полусестрата ѝ - Нан - автоматично го превръщаше в човек, с който Харлоу да не иска да дружи. Но ето, че Грант се оказа различен и плени сърцето ѝ. Както се случва в романтични поредици от няколко книги - двамата се разделиха, но не можеха да забравят чувствата си. Това, което ги събра отново бе бременността на Харлоу (както при Блеър и Ръш). НО различното бе, че тя имаше проблеми със сърцето и цял живот е растяла с идеята, че няма да може да има деца. Така че една от най-големите ѝ мечти се сбъдва - става майка. Един от най-емоционалните моменти в „Take a Chance“ бе моментът след раждането на Лила Кейт - дългото чакане да се разбере дали Харлоу ще оживее. В този момент Грант, уплашен до смърт, показа, че каквото и да става, той винаги ще обича Харлоу и не можеше да си представи животът без нея. Не желаеше да види дъщеря си, без присъствието на жена си, но знаеше, че трябва и обикна от пръв поглед Лила Кейт. Писмата, които Харлоу беше написала до Грант и дъщеря им бяха изпълнени с емоции, а сцените, в които присъстваше Нейт (синът на Блеър и Ръш) бяха много сладки. 

И седемте книги ми допаднаха. Може би историята за Ръш и Блеър трябваше да бъде само в две книги, но това не ми пречеше кой знае колко. Радвах се най-много на моментите, в които някой познат герой се появяваше в дадена книга и авторката даваше малко информация как върви живота му. Аз лично, след „Твърде далеч“ и останалите две книги, прочетох първо историята на Харлоу и Грант и след това за Дела и Уудс и там си се спойлнах за някои неща, но се радвам, че го направих, защото в „Simple Perfection“ се случи нещо, което нарани Бети (най-добрата приятелка на Блеър) и нямах търпение да прочета нейната история.

Здравейте! Днес представям една от най-любимите ми класации. За никого не е тайна, че обожавам фентъзи жанра. Живея заради него и героите, които присъстват в него. В класацията определено ще има вече познати герои, за които съм ви говорила, но не ми пречи пак да ви надувам главата за тях. 

5. „Бунтът на кралицата“

Все още не знам дали това е дебютният роман на авторката, но аз лично се запознах с творчеството на Ребека Рос с „Бунтът на кралицата“. За мен има авторката има оригинални идеи въпреки наличието на типичните за YA герои - момиче, което не познава баща си, момче, в което ѝ е почти забранено са се влюби и зъл крал. Но това е на пръв поглед. С напредването на страниците, историята се задълбочава и главната героиня постепенно израства.

4. „Жестокият принц“

В тази книга Холи Блек плете нишки от тайни, лъжи и предателства. Действията на моменти бяха бавни, но това ми помагна да свикна с обстановката, а в следващия миг стават динамични. Определено имаше обрат, който наистина не очаквах. „Жестокият принц“ пленява читателите си със страхотна история, пълна с магически същества и с герои, които постепенно израстват и разбират каква роля трябва да играят. 

3. „Огнена“

„Огнена е втора книга от поредицата „Даровита“ и с нея Кристин Кашор успява да доразвие света, създаден от нея, с нови интересни герои и приключения. И ако хората се страхуват от хора с две различни очи какво ли ще направят, когато разберат, че съществува страна, в която има необикновени на цвят животни наречени чудовища? Харесах Файър заради своята чувствителност, дружелюбност и възпитаност. С тези си качества плени и Бриган.

2. „Шест врани“

Неведнъж съм казвала, че „Шест врани“ е по-добра от „Сянка и кост“. Персонажите постепенно се разкриваха пред читателите, дори и Каз Брекер. Харесах най-много Нина, а след нея - Иней. Двете бяха страхотен тандем. В началото историята вървеше бавно, докато авторката ни запознаваше с всеки герои и част от историята му, но после действието се забърза и не спря до самият край на книгата.

1. „Кралство на пепелта“

Станала съм предвидима, но на мен не ми пречи. Стремя се да не включвам във всяка класация герой на Сара, но в тази това е невъзможно. „Кралство на пепелта“ беше най-чаканата за мен книга през тази година. Имах нужда да разбера какво става с Елин и железния ковчег. От първата страница на „Стъкленият трон“ до последната на „Кралство на пепелта“ героите израстваха към личности, които показаха в Легендарната битка. А самата поредица, ще остане в сърцето ми, защото неведнъж Елин и приятелите ѝ ми показваха, че винаги има надежда, дори и в моментите, когато не я чувстваме.

Здравейте! Днес ще си поговорим за авторите, с които тепърва се запознаваме, но веднага премисляме дали ще прочетем друга тяхна книга или не. Аз съм подбрала автори, от които бих искала да прочета още творби.

5. Александра Бракенен - „Пасажер“

„Пасажер“ е първата книга, която прочетох през тази година. В нея се засяга темата за пътуването във времето. Авторката е интерпретатирала тази тема по свой си начин и на мен много ми допадна нейната идея. Описанията ѝ също ми харесаха, защото не прекъсваха дадено действие.

4. Девни Пери - „Неуверена“

Девни Пери е авторка на романтични книги и издателството, което ме запозна с нея е „Егмонт“. Срещала съм романтични автори, които не знаят как да създадат връзката между главните герои, романтичните моменти куцат, а действията са почти нищожни. Горе спомената авторка определено не е такава.

3. Кристен Кашор - „Даровита“

Поредицата се състои от три книги, които са свързани чрез мястото на действие и героите, които в една книга са главни, в друга - втеростепенни. Кристен Кашор е създала един инетресен свят, пълен с най-различни герои. Идеята за различните очи, които показват тяхната дарба оперделено е оригинална.

2. Слави Панайотов - „Топ мистериите на България“

Повечето от вас трябва да знаят кой Слави или поне да са чували неговото име. Голяма фенка съм на всичките му клипове, свързани с мистериите, подобни на места като Белинташ или Атлантида. Първата му книга е написана по един увлекателен и достъпен начин, а днес пристигна и втората му книга, която в близките дни ще бъде прочетена.

1. Морийн Джонсън - „Мистерия в „Елингам““

Книгата ми допадна, защото е от типа четива, които те карат да се замисляш и да поставяш под съмнение всяка казана дума и да се забавляваш, докато се чудиш кой е убиецът. Морийн Джонсън се е справила чудесно с описанията и развитието на историята. С всяка прелистена страница ти дава по малко информация, за да не скучаеш.

December TOP 5: Fanarts - тук.
December TOP 5: недовършени книги  - тук.

Признайте си, че поне веднъж сте си купили книга заради корицата или пък сте си казали, че няма да ви допадне творбата заради грозните корици. Аз съм правила тези неща повече от веднъж и си признавам, че те са важна част от това да харесаш някоя книга. Затова сега ще ви представя петте корици, в които съм се влюбила от пръв поглед.

5. „Откакто те няма“

Любимите ми български митични същества са самодивите и нямаше как да не включа тази корица в днешната класация. Към самодивата, на заден фон, се присъединява и змей, и с това на читателя му става ясно, че ще има повече магия, отколкото в „Софийски могьосници“.

Обичам всичко в тази корица. От малките акробати до съчетанието на цветовете. С тази шатра тя ми напомня на „Нощният цирк“, която е една от любимите ми книги. 

Здравейте! В днешната класация ще представя петте женски персонажи, които са ме впечатлили със своята сила.

5. „Жената-котка“ от „Жената-котка: Крадец на души“

Селина в продължение на 18 години живее в гетата на града и успява да оцелее заради острия си ум. Връщайки се от Италия, тя решава да се бие за своите братя и сестри. Имаше ясен план и го следваше стриктно. Малко бяха нещата, от които се боеше, а със своята безстрашност на Жената-котка постави на колене заместникът на Батман.

4. Луси от „Лъвът, Вещицата и дрешникът“

От малка си спомням как Луси, също малко момиченце, попада в непозната страна, запознава се с леко странния и много добър фавн Господин Тумнус и приема да пие чай с него. Тогава я смятах за безстрашна, защото дори не изпита страх, че може нещо да и се случи. Единственото, което усещаше бе вълнение от непознатото и беше готова да го опознае. Сега, когато съм прочела три книги от поредицата, разбирам, че Луси наистина е смела. 

3. Лира от „Да убиеш кралство“

Докато при повечето герои бруталността се появява с годините, то при Лира е от самото ѝ раждане. Или поне така мислех в началото. Но с развиването на действието, душата на сирената се откриваше пред мен. Разбрах нейната история и защо е трябвало да се превърне в Гибелта на принцовете. Възхищавам ѝ се, защото намери сили да застане срещу майка си и да изрази своето мнение. Там, горе в планинското езеро, Лира веднъж спря да бъде куклата на конци на Морската кралица.

2. Елин от „Стъкленият трон“

Ако сте чели предишната ми класация и ревютата на тази страхотна поредица, знаете, че съм голям фен на Сара Дж. Маас. Без никакви проблеми мога да изредя десетте ми любими герои и на дълго и широко да обяснявам защо ги харесвам толкова много. Без съмнение Елин е може би най-силният женски персонаж, за когото съм чела. Малцина са тези, които биха излезли от Солните мини с бистър ум, да се възстановат от загубата на любим човек, да преоткрият себе си и силата си, да победят лошите и накрая да бъдат щастливи. Елин е една от тях.

1. Иней от „Шест врани“

Привидението неведнъж се е доказала като верен приятел и другар в престъпленията. Но много отдавна тя е била просто едно момиче, което е желаело да върви по въже в семейната циркова шатра. Детето в нея обаче изчезва само за една нощ и на негово място се поява жена, която е готова да се бори за собствената си свобода. И успява да го стори.

Здравейте! Днес ще си поговорим за недовършените книги. Онези, които ни е яд, че стоят прочетени наполовина, но все не намираме време за тях. Кофти ситуация, но какво да се прави.

5. „Костенурки до безкрая“

Не съм фен на Джон Грийн и едва ли ще му стана такъв. Започнах да я чета заради едно предизвикателство, но не успя да ме впечатли и това е единствената книга в класацията, която нямам желание да довърша.

3. „Град на момичета“

Сюжетът е интересен. Действието се развива в Ню Йорк през 40-те години на 20. век. Вивиан е персонаж, за когото ми е интересно да чета, защото постепенно променя разбиранията си за света и как един човек трябва да се държи. Авторката на тази книга е написала и „Яж, моли се и обичай“, която се води бестселър, но аз не съм я чела, така че нямам някакви очаквания от Елизабет Гилбърт. Защо още е непрочетена? Защото, докато я четях, пристигна „Алчни крале“ и просто трябваше да я оставя.

2. „Злият крал“

Останали са ми само 50 страници от този малък шедьовър. Не ме питайте защо е непрочетена, аз също не знам. Днес видях, българската корица на третата книга и ще побързам да прочета „Злият крал“, защото, като лош човек, прочетох краят на книгата и знам какво се случи. И ме сърбят ръцете да разбера какво ще се стане с Джуд и Кардам.

1. „Божигроб“

През „далечната“ 2017 година прочетох „Нивганощ“. Изненадващо я харесах страшно много и моментално след като излезе втората книга, започнах да я чета. Дойде ми в повече и сега си стои на рафта. Обаче „Мраколуние“ е вече на пазара и трябва, и тя да се чете...

Здравейте! Реших да продължа поредицата от миналата година - December TOP 5. За тези, които не знаят какво е това, обяснявам: правя една равносметка за изминалата година, направена като класация на различни теми. Постовете се публикуват два пъти в седмицата заедно с редовните ревюта. Първата тазгодишна класация е за fanart - овете. Към всяка снимка съм поставила линк на твореца.

5. Женя от трилогията „Сянка и кост“


Женя е една от любимите ми героини, а този fanart показва точно и ясно какво е преживяла. Във втората книга имах съмненя дали е истинска приятелка на Алина, но в „Падение и подем“ разбрах колко добри приятелки са.

4. „Жестокият принц“


Когато книгата излезе на американския пазар, всички се запалиха по нея и в най-скоро време разбрах за нея. Порових се в любимия ми Pinterest и моментално се влюбих в този арт.

3. „Кралство на пепелта“



„Стъкленият трон“ е любимата ми поредица и нямаше как да не я включа в тази класация. Определено има още страхотни fanart-ове, но избрах точно този, защото е от последната книга и показва по-голямата част от героите.

2. „Raven cycle“


Тази година прочетох втората книга от поредицата и въпреки че не ми беше интересна, колкото очаквах, ме заинтригува да продължа историята на Блу и приятелите ѝ.

1. „Шест врани“


Горния и този fanart са на един и същ човек, чиито артове са невероятни. Има още един арт на героите, но не го намерих наедно като този. 

Те отвориха вратата и влязоха в новия свят... Нарния... земята, скована във вечна зима... страната, чакаща някой да я освободи.

Питър, Сюзан, Едмънд и Луси, четирите деца от семейство Певънзи, са изпратени в старо имение на гости на стар и ексцентричен професор. Играейки си на криеница, четиримата минават през странен дрешник в загадъчен вълшебен свят, скован от лед - света на Нарния. Сега обаче Нарния е поробена от Бялата Вещица, позната като кралица Джейдис. И когато всяка надежда, че слънцето ще изгрее над заледените поляни, е загубена, песента на приказния лъв Аслан ще събуди Говорещите зверове и ще вдъхне отново живот. Но каква ще бъде цената...

Обичам света на Нарния и „виновникът“ за това е мама, която преди десетина години ми пусна филма със същото заглавие като книгата. Филмът ме омая с малката Луси, говорещите животни, зимата и приключенията на децата Певънзи. По традиция всяка година се опитвам да гледам поне първия филм, но сега реших да прочета и цялата поредица и да видя дали нещата се разминават с книгата или не. Останах приятно изненадана, че голяма част от написаното от К. С. Луис е запазено, дори и най-малките подробности, на които не всеки път бива обърнато внимание.

Питър е най-голямото от четирите деца в семейство Певънзи. Неговата задача е да се грижи за по-малките си сестри и брат. Задача, с която успя да се справи. Очаквах, че щом мине през дрешника и се озове в страната, която откри Луси, просто ще се обърне и ще си тръгне, а другите да го убеждават да остане. Но той направи точно обратното - предложи да разгледат гората. Питър, също като останалите деца, беше развълнуван от този нов свят, който се разкриваше пред очите му. Със сигурност бе храбър, защото изтласка навътре страха, който го придружаваше по пътя му към Каменната маса и предпази Сюзан и Луси. Едмънд ми стана симпатичен чак в края на книгата. През другото време само мрънкаше, не беше в настроение и направи онази постъпка само за малко локум. Той беше стръвта и не го осъзнаваше. Накрая, когато разбра колко е сгрешил и се покая за постъпките си, се превърна в герой, за когото с удоволствие да чета.

Аслан е персонаж, за когото авторът постепенно дава информация. Той е онзи, който напътства главния герой и му помага в нужда. Благодарение на г-жа и г-н Бобър Луси и семейството ѝ успяха да пресекат Нарния и да достигнат мястото на срещата с Аслан. Двамата неведнъж се излагаха на опасност заради тях и ги приютиха, когато героите имаха най-голяма нужда, само заради възможността да помогнат на кралете и кралиците си. Господин Тумнус е един от най-милите фавни, за които съм чела. Беше се подлъгал, но успя да намери правилния път и се превърна в един от най-близките приятели на Луси.

Несъмнено Луси беше тази, която откри Нарния и за минути страната покори сърцето ѝ. Като най-малката сред роднините си не всеки път думите ѝ се взимаха на сериозно, но станеше ли въпрос за Нарния тя се оказваше експерт. За мен Луси беше най-храбрата сред всичките, защото се хвърляше с главата напред и не се притесняваше от това, което можеше да срещне. Прие да изпие една чаша чай в дома на човек (същество), което не познаваше. Когато видя разбитата врата на фавна, не се замисли за нищо друго освен да провери дали приятелят ѝ е добре. Сюзан ме изненада с това, че не бе гадната по-голяма сестра, а напротив - беше всеотдайна към Едмънд и Луси, подкрепяше Питър и винаги изказваше мнението си. Тя се оказа предпазливата в семейството и напълно я разбирах. Моментите между нея и Луси ми бяха едни от любимите, защото показваха сестринската обич и разбирателство.

Нимфи, джуджета, великани и говорещи животни - същества, за които никога няма да ми омръзне да чета. Описанията за техните обичаи и външен вид допринесоха за доразвиване на нарнийския свят. В началото, когато, първо, Луси, а след нея и останалите Певънзи пристъпваха в зимната гора на Нарния, разбрах, че ще харесвам новооткрият свят.

Препоръчвам ви „Лъвът, Вещицата и дрешникът“, защото тази книга ще върне детските спомени на онези, които от малки следят приключенията на Питър, Сюзан, Едмънд и Луси.

Не е лесно да си софийски магьосник. Трябва да браниш града от злите здрачници и всички сили на мрака, а в замяна не получаваш дори безплатна бира. Маг-милицията основно обискира сладкарници, а изчезванията на столични магьосници зачестяват. 

За щастие с разследването се заема легендарният Свилен Воев. Не му е лесно, все пак наскоро е бил зарязан от приятелката си заради някакъв знахар-женкар. На всичкото отгоре трябва да обучава на занаят младия Бриян, който случайно открива, че столицата е доста интересно място с невидимите си магически улици. 

В мрака бродят сенки, сива котка изниква на всяко местопрестъпление, а слънцето над София залязва ли, залязва… Щом дойде петък, магьосниците със сигурност ще отскочат до любимата кръчма на Шестте кьошета. Стига да оцелеят дотогава.

Ето още една книга, която доказва, че и българите могат да създават хубави книги, изпълнени с битки, приятелства и магия. Досега нищо не съм чела от автора и със „Софийски магьосници“ се запознах с неговия стил на писане. Първите 10 страници ми бяха интересни, защото с тях се навлиза в света на софийските магьосници. И след това до 80-та страница всичко ми вървеше бавно и оставих книгата. Близо месец си стоеше недовършена, но ето, че през уикенда желанието ми да я прочета се появи и сега се захващам с втората книга от поредицата.

Все още съм объркана кой е главният герой тук. Свилен или Бриян? Свилен ми допадна, но дотук. Винаги мрачен, понякога депресиран и чак в края на книгата показа някакви емоции. Част от историята му се разбира, но има още неща, които са го довели до сегашното му положение. От друга страна е всеотдаен магьосник. Захвана се да обучава Бриян, защото това изискваха техните магически закони. Постепенно Свилен се привърза към момчето и ясно си личеше колко го е страх да не го загуби. Бриян се явява в ролята на онзи герой, чрез който ние, читателите, откриваме непознатия свят. Понякога беше наивен, но това бе напълно нормално. Не ми хареса, че той се сещаше за нещо, за които легендарните магьосници като Свилен и Ванина дори не им минаваха през главата. Беше схватлив, а интересът му към изчезналите школи ме караше да продължавам да чета, за да науча нещичко за тях.

София е един от любимите ми градове в България и през цялото време ми бяха интересни местата, които Мартин Колев описваше. Когато си посетил даден град и после прочетеш за него в някоя книга или списание, в теб се поява чувство на свързаност и моментално си спомняш всички емоции, които си изпитал, докато си крачел из улиците на града. 

В началото не обръщах голямо внимание на Ванина - здрачницата, с която Свилен е излизал, - защото не очаквах да изиграе важна роля. Смятах, че ще играе подмолна игра и вижда Бриян единствено като средство, с което да изпълни целите си. Но грешах. Ванина се оказа, че притежава сърце и знае как да го използва. Сближи се с Бриян и двамата изградиха силна връзка. Притесняваше се, когато изчезна и се отдаде на мисията да го намери. Постепенно се влюбих в здрачниците. Мартин Колев ги описваше като зли магьосници, които гледаха единствено собствените си нужди. И със сигурност има такива магьосници, но някак си ги почувствах по-близки, отколкото зорниците. Буря е още един женски персонаж, който ме спечели. Магьосница, с посивяла коса, която въпреки силите си отказала да избере страна и станала мъглица. Със своята доброта и загриженост спечели доверието не само на Бриян, но и на останалите магьосници от шайката.

За първа книга от поредицата Мартин Колев се е справил много добре. Поставил е основите на един колкото познат, толкова и чужд свят и най-важното: действието се развива на родна земя. Героите не са идеални - често правят грешки, сърдят се и се инатят, но в точно това е чарът им.

‌„Да убиеш кралство“ на Александра Кристо ще ви покаже, че Малката русалка не е нежното и наивно същество, което си мислите, че познавате. Всъщност принцеса Лира е една от най-смъртоносните сирени, които могат да бъдат срещнати из океанските дълбини. Тя притежава колекция от 17 човешки сърца, всяко от които отнето по хладнокръвен начин, а легендите за нея смразяват от страх и морския, и човешкия народ. Но страхопочитанието и уважението към нея се изпаряват в деня, в който тя отнема живота на морско същество, за да спаси мъж. Затова Морската кралица превръща Лира в най-презряното нещо – човек. За да се върне обратно в морето и да стане отново сирена, Лира трябва да занесе на кралицата сърцето на принц Елиан. Обаче има две уловки – тя не може да разчита на магията на песента си и ако не се справи със задачата, ще остане завинаги човек... 

Океанът е единственото място, което принц Елиан смята за свой дом, въпреки че е наследник на едно от най-влиятелните кралства в света. За него ловът на сирени е не просто приятно занимание, а дълг. Но когато спасява от удавяне млада жена, той няма представа какво всъщност е тя. Тя обещава да му помогне в търсенето на ключа към окончателното изтребление на сирените, но може ли да ѝ се довери? И на каква цена?

В края на миналата или в началото на тази година започнах книгата на английски. Но както се случва в 99% от случаите, я оставих заради друга, която беше на български. Обаче миналия месец в bookstagram се появиха снимки на „Да убиеш кралство“ и бях на седмото небе от щастие. Корицата е много красива - като я погледнеш веднага разбираш каква е историята, но оригиналната корица ми допада с една идея повече. На моменти имаше повече описания, отколкото диалог и също така някои действия бяха по-бавни от други и ми губеха интереса, но иначе харесах героите и тяхното развитие и света, създаден от Александра Кристо.

Още от самата анотация става ясно, че Лира не е девойка изпаднала в беда и чакаща някой принц на бял кон да я спаси. Във всичките сто кралства славата и на безмилостна убийца всява страх и ужас. Постепенно историята на Лира се разкрива и се обяснява защо е получила титлата Гибелта на принцовете. Оказва че като наследница на Морската кралица, Лира трябва да бъде жестока, за да бъде достойна за кралския трон, а чувствата, които бушуват в нея, трябва да бъдат потискани. Но превръщайки се от сирена в човек, принцесата преоткрива както истината за себе си, така и за човешкия свят и разбира колко е грешила майка ѝ. Осъзнава че притежава сърце и че трябва да се бори за един по-добър свят - както за човешкия, така и за морския. Лира ме спечели със своята борбеност и възприемането ѝ, че не е нужно да бъде като Морската кралица. Диалозите ѝ с Елиан и екипажа му винаги ме разсмиваха, защото бяха пропити със сарказъм. Според мен лутането ѝ между исканията на майка ѝ и нейните собствени са много добър пример за онези, които са в същата ситуация.

За мен второстепенните герои са важни за историята, колкото и главните. Те допринасят за разнообразието в дадена книга, а и винаги помагат на приятелите си, за да постигнат дадена цел. Неочаквано харесах братовчедката на Лира - Калия. В началото я смятах за разглезено момиченце, но накрая се оказа, че има силен характер и успя да се противопостави на Морската кралица. Екипажът на Елин пък показваше как едни напълно непознати хора могат да станат истинско семейство. Допадна ми идеята на авторката да представи русалките като най-нищожните обитатели на морското дъно, а сирените - на самия връх.

Каз Брекер и неговата банда тъкмо са извъртели толкова дързък удар, че оцеляването им е почти изненадващо. Но вместо да поделят тлъстата плячка, те ще трябва отново да се борят за живота си.

Измамени и отслабени, те са с малко ресурси, съюзници и надежда. Стари съперници и нови врагове предизвикват Каз и подлагат на изпитание крехкото доверие между шестте врани.

Война ще се разрази по мрачните, извити улици на града – битка за отмъщение и изкупление, която ще реши съдбата на света на Гриша.

Всичко започна с един почти невъзможен удар, от който Каз и неговата група щяха да забогатеят. Но няма как всичко да завърши по мед и масло... „Алчни крале“ започва оттам, откъде свърши „Шест врани“. Каз Брекeр е готов на всичко, за да си вземе обещаната награда. И въпреки че го изненадваха, гонеха и биеха, успя да спечели. Обаче всичко си има цена. Предупреждавам, че ревюто е пълно със спойлери затова четете на ваша отговорност!

След взимането на юрда парем Нина е променена. Първите дни не беше на себе си от желание по дрогата. Но най-важното бе, че оживя и продължи да бъде същата Нина, която толкова харесвам. Силата ѝ също се промени и в началото Сърцеломката се страхуваше от нея, но в името на приятелите си успя да я обуздае. Зоя, Женя и Щормхунд се появяват на сцената. Беше ми интересно да проследя отношенията на Нина с тях тримата - Зоя си е все същата, Женя вече има славата на най-добрата Шивачка, а Щормхунд продължава да е изкусен пират. Матиас вече беше приел, че обича Нина и след като си вземат парите ще заминат надалеч от Кетердам. Вече се чувстваше част от групата и се опитваше да се спогажда с Каз.

Йеспер започна да ми става симпатичен. Той бе поредния герой, който се бореше с вътрешните си демони, но най-важното беше, че осъзна грешките си и искрено се разкайваше за тях. За мен Вилиан израстна най-много като персонаж. Прие какъв е баща му и че е време да му се противопостави.

Иней съм я признала още в „Шест врани“. Нищо и никой не може да спре Привидението. Бореше се за това, което бе нейно. Покатери се на не знам си колко високи силоза, би се на опънато въже между тези силоза, както и в църква срещу опасен опонент и оживя. Чувствата ѝ към Брекер не изчезнаха и разбираше, че не можеше да го изцели и нямаше да пропилее живота си в опити. Каз продължаваше да е противоречива личност. Изненадваше ме постоянно. Когато го хванаха натясно, не подви опашка, а отиде при Утайките и спечели тяхното доверие. На своите врагове показваше така позната маска на безмилостен крадец, но вътре в себе си беше просто едно момче, което желаеше възмездие за смъртта на брат си.

Има ли смисъл да ви пояснявам, че трябва да я прочете, защото е поредната добра книга, която съм прочела през тази година? Не мисля.
Ревю на първа книга - тук.
Ревю на „Сянка и кост“ - тук.