Happiness by book

1828 година. Робин Суифт, останал сирак след епидемия от холера в Кантон, е доведен в Лондон от мистериозния професор Ловел. Там години наред изучава латински, старогръцки и китайски, за да се подготви за деня, в който ще постъпи като студент в престижния Кралски преводачески институт на Оксфордския университет, наричан още „Вавилон“. Неговата прочута кула, студентите и учените, които се трудят в нея, са най-големият център в света, посветен на изкуството на превода – и по-важното, на магията. Среброделието – използване на значението, изгубено в превода, като енергиен източник, посредством омагьосани сребърни кюлчета – осигурява на Британската империя могъщество, несравнимо с нищо друго, което дава сили на непрестанния стремеж към колонизация.

В очите на Робин Оксфорд е утопичен свят, посветен на познанието. Но познанието се подчинява на властта – и като китайско момче, отгледано във Великобритания, Робин осъзнава, че да служи на „Вавилон“, означава да предаде своята родина. С напредването на следването му, Робин се озовава в центъра на борбата между „Вавилон“ и тайнственото Херметично общество – революционна организация, посветена на съпротивата срещу експанзията на империята. И когато Великобритания разпалва несправедлива война срещу Китай за сребро и опиум, Робин трябва да реши... Дали могъщите институции може да бъдат променени отвътре, или революцията винаги изисква насилие?

През последните години Р. Ф. Куанг нашумя и миналата година реших да започна „Войната на маковете“, като в последствие я оставих недочетена. Имам планове да я завършва... в близкото бъдеще. Реших все пак да започна „Вавилон: Тайната история“ заради всичките ѝ положителни мнения, но я започнах без очаквания. Какво е заключението ми за романа в едно изречение? „Вавилон: Тайната история“ е от тези книги, които ти допадат, но едва ли ще посегнеш отново към тях или техните продължения.

Робин Суифт успява да оцелее от епидемията в Кантон, благодарение на професор Ловел. Заменя Китай за могъщата Великобритания и „Вавилон“ - Кралския преводачески институт в Оксфорд. В продължение на години изучава латински и старогръцки и упражнява китайския. И след всичките мъки и трудности прекрачва прага на Оксфорд - град на познания и мечти. В началото Робин е стеснителен, но когато свикне с хората около него и най-вече когато разбере, че с нищо не го превъзхождат, се отпуска и дори става остроумен. Приятелството му с Рами, Виктоар и Лети става специално, защото са сами срещу останалия свят. Прекарва цялото си време с тях и въпреки че не минават без конфликти, винаги се подкрепят и защитават. Робин не се интересува толкова от материалното, колкото от това да е част от нещо. Затова и харесва „Вавилон“ и като цяло Оксфорд - дават му сигурност, че мястото му е в Англия.

„Вавилон: Тайната история“ е книга, посветена на любовта към превода. Това се разбира още в първата глава, ако от заглавието не става ясно. Авторката набляга на изкуството да бъдеш преводач, на оценяването на думите и на магията на самите езици и показва как именно езиците могат да контролират света. Влюбих се в идеята да има едно място в света, където хора от всякаква националност работят заедно, за да превеждат всякакви произведения. В основата на романа стои среброделието, за което исках да науча колкото се може повече. Р. Ф. Хуанг дава на малки части информация за него, което е добре, защото в противен случай нямаше да схвана начина му на работа. Проблемът обаче е, че така и не се докоснах пълноценно до среброделието, защото за героите така и не настъпи моментът за обещаната практика.

Идеята за Великобритания от 19. век, чието световно влияние се дължи на среброделието, както и идеята защо кулата е кръстена „Вавилон“, веднага ме грабна. Описанията на английските земи и най-вече на Оксфорд ми хареса. НО. Книгата е дълга 600+ страници. Имаше моменти, в които четях и четях, и потъвах в алтернативния Оксфорд. Имаше моменти обаче, в които едва изчитах по няколко страници и задължително си взимах почивка. За мен в романа има много излишни сцени, монотонни диалози и недоизградени отношения между героите. Признавам, че я завърших от упоритост и желание да прочета нещо от авторката. В противен случай още на стотната страница щях да я оставя.

Дадох на романа три звезди, защото въпреки минусите му си личи колко труд е положила Куанг в създаването му. Има множество бележки под линията за допълнителна информация и обяснения защо дадена дума се превежда по този начин, а не по друг. Има академична информация, която не се възприема току-така. Като цяло „Вавилон: Тайната история“ не е лесна за четене и се иска търпение да се завърши. Не е за всеки читател. Но вярвам, че ако те грабне, ще те остави без думи.