Ела Харпър се е сблъсквала с какви ли не предизвикателства, които животът ѝ е поднасял. Тя е силна, упорита и е готова на всичко, за да защити любимите си хора. Но двама души навярно ще ѝ дойдат в повече: изведнъж появилият се, изгубен някога баща, и гаджето ѝ, чийто живот виси на косъм.

Рийд Роял се пали бързо и лесно раздава юмруци, но ето че е дошъл мигът, в който трудният му характер му изиграва лоша шега. Ако иска да спаси себе си и момичето, което обича, той трябва да надмогне миналото и да изчисти репутацията си.

Никой не вярва, че Ела е способна да оцелее сред семейство Роял. Убедени са, че Рийд ще унищожи всички...

А това може и да се окаже вярно.

Краят на една история, която стопли душата ми. В началото Ела и Рийд едва се гледаха, а сега не могат един без друг, но извървяха доста, за да стигнат до своят щастлив край. Това е една от любимите ми поредици, защото видях колко силно може да е едно момиче, което цял живот се е борило, за да оцелее. 

Ела Харпър се превърна от едно момиче, загубило единственият човек, за когото ѝ е пука до човек, с пълно семейство - гадже, най-добра приятелка, доведени братя и мъж, който въпреки че не ѝ е роден баща се държи точно като такъв. Ела още от края на първата книга започна да се променя - стана по-отворена към обществото. И погледнато на пръв поглед е само това, но истината е по-различна. За мен тя стана и по-отговорна отколкото беше. Започна да се доверя на хората около себе си, но никога не свали гарда си. Дори и към семейството си, които в първата книга бяха непознати за нея. Но ето я във втората книга - обградена от хора, които обича и момче, за което се страхува да не изгуби.

Но Рийд се промени много повече от Ела. Преди да я срещне, Рийд беше едно изгубено момче. Загубил майка си и мразейки баща си, той се опитваше да отблъсне Ела в началото, но съдбата имаше други планове за тях двамата. Радвам се, че Рийд успя навреме да разбере кое е важно за него и не се предаде. Това, което му помогна най-много бе, че семейството му стоеше зад него. Вярвам, че заради... ситуацията, в която беше попаднал Рийд и баща му Калъм оправиха донякъде отношенията си.

Доколкото Истън... не знам изобщо какво му се върти в главата. И много се надявам издателство Егмонт да реши да издаде книгите, които описват как Истън полудява по едно момиче. Защото той заслужава, също като братята си да намери любовта.

За всички, които са прочели краят на предишната книга им е станало ясно, че всъщност бащата на Ела - Стив се завърна от мъртвите. Първоначално се радвах, че се е върнал. Ела най-после щеше да срещне баща си, но щом започна да се държи покровителствено с нея, започнах лека по-лека да се отдръпвам от него. Едни от случките, които най-много ме ядосаха са следните: когато накара Луси да освободи Ела, когато ѝ забрани да се среща с Рийд, когато започна да говори само за себе си. Ела се дразнеше от това, следователно и аз. Разбирам го, че искаше да бъде строг родител, защото знае какви деца са съучениците на на Ела, но прекаляваше, не може да си се появил едва от две седмици и да започнеш да нареждаш и да казваш на дъщеря си какво да прави. Така че не изпитах никакви емоции, когато разбрах какво е направил. Радвам се, че ще получи заслуженото си, защото беше съсипал едно семейство, което винаги ще помни предателството му. Но може би най-важното: изгуби дъщеря си завинаги...

Ревю на първа книга - тук.

Ревю на втора книга - тук.

Януари 1945. Четирима бегълци. Четири тайни.

Всеки от тях – роден в различна страна. Всеки от тях – преследван от трагедия, лъжи и война.

Хиляди отчаяни бежанци се стичат към бреговете, докато съветските войски настъпват в гръб, и пътищата им се пресичат на борда на Вилхелм Густлоф – кораб, който обещава спасение и свобода.

Но не всички обещания могат да бъдат спазени.

Приключих тази книга преди няма и половин час и бързам, да напиша ревюто ѝ, защото ме е страх, че емоциите, които бушуват в мен ще избледнеят до утре сутринта, когато спокойно мога да седна и да напиша смислено ревю.

Истината е че не очаквах тази книга да ми хареса толкова много. Вярвах, че ще се напрегна с всичката тази смърт, но се изненадах положително, когато осъзнах, че се впускам в приключенията заедно с главните герои без да се притеснявам, че някоя по-тежка случка няма да ми понесе.

Никой не очаква от една принцеса да бъде жестока. Но Лада Дракула предпочита да бъде такава. Откакто тя и нейният по-малък брат, Раду, са изведени от родната си земя и оставени в ръцете на османските власти, Лада се е научила, че за да оцелее, трябва да бъде безмилостна. Двамата са обречени да бъдат пешки в ужасна игра, при която ги грози смърт на всяка крачка.

Лада презира османците и планира момента, в който ще се завърне във Влашко и ще заяви своето рождено право. Раду мечтае единствено за място, на което ще се почувства в безопасност. Когато среща Мехмед, дръзкия и самотен син на султана, Раду усеща, че е открил истински приятел – а Лада се чуди дали най-накрая не е срещнала някого, истински достоен за обичта й.

Но Мехмед е наследник на същата империя, против която Лада се е заклела да се бори – и която Раду започва да чувства като дом. Лада, Раду и Мехмед образуват опасен триъгълник, който довежда връзките на любов и лоялност до точка на пречупване.

Истината е че очаквах повече от тази книга. Надявах се на повече интриги, повече информация за XV век. Все пак не съм запозната с обичаите през този век. И донякъде авторката го беше направила, но само донякъде. Има толкова филми относно Османската империя, но в същото време толкова малко за Влашко и останалите страни през този период. Смятам, че Кирстен Уайт трябваше да наблегне повече на описанията за тези държави.

Неочаквана харесах Лада. Много вироглава, но едновременно с това е и едно борбено момиче, което се е научило да крие чувствата си зад маска. Но двама души влизат в сърцето ѝ и вярвам, че никога повече няма да излязат от там - брат ѝ Раду и наследника на империята Мехмед. Вярвам че всичко, което направи от началото до края на книгата, го направи от обич към Раду. На пръв поглед изглежда, че няма никакви чувства към по-малкият си брат, но истината е по-различна. 

Раду влезна в сърцето ми още от раждането си. За съжаление той се беше метнал на майка си - мил и невинен по душа. И с това си печелеше повечето синини по тялото си. Не всеки път Лада успяваше да го спаси, но смятам, че по един или друг начин това му помогна да израсне като личност. Но повече за това му помогна Мехмед и неговата религия. И точно тук това не ми допадна. Раду доста бързо прие исляма, без да се замисля. Не го виня, защото има различни хора. Просто не одобрявам бързото му решение. Въпреки че вярвам, че го направи, за да се издигне в очите на Мехмед.

Нямам мнение за личността на Мехмед. Той беше самотен и искаше да си намери приятели, а когато това стана се оказа че няма много време за тях. Друго, което не харесвам в него, е че още от самото начало на запознанството му с Лада искаше да се сприятелят, в което няма нищо лошо, но виждаше, че на Лада ѝ трябва време, а той не искаше да ѝ го предостави. А ето го Раду, който на драго сърце иска да му стане приятели и може би нещо повече, но тук пък е точно обратното: Мехмед има очи единствено за Лада и когато тя го отрязваше, тогава Мехмед се сещаше за Раду.

Харесах, че авторката е решила да ни покаже колко ужасно е да тегне важно бреме на плещите на едно 15 годишно дете и как то трябва да се справя с него. Обожавам корицата и се радвам, че издателство Егмонт са решили да запазят оригиналната, а да не говоря и за картата, защото тя е направо уникална. Има България. С четливи букви е написано името на страната ни. На колко книги има карта с името на България върху нея?

Давам на тази книга три звезди, защото има доста неща, по които трябва да се поработи. Например още развитие на героите, повече описания за векът и може би включване на нови герои. 

P.S. Това е моето мнение. Така че ако смятате да я прочете, но сега сте се отказали, НЕ го правете. Все пак всеки читател има различни предпочитания и това не означава, че щом на мен не ми е харесала, това означава, че и на вас няма да ви допадне.