Никой не очаква от една принцеса да бъде жестока. Но Лада Дракула предпочита да бъде такава. Откакто тя и нейният по-малък брат, Раду, са изведени от родната си земя и оставени в ръцете на османските власти, Лада се е научила, че за да оцелее, трябва да бъде безмилостна. Двамата са обречени да бъдат пешки в ужасна игра, при която ги грози смърт на всяка крачка.
Лада презира османците и планира момента, в който ще се завърне във Влашко и ще заяви своето рождено право. Раду мечтае единствено за място, на което ще се почувства в безопасност. Когато среща Мехмед, дръзкия и самотен син на султана, Раду усеща, че е открил истински приятел – а Лада се чуди дали най-накрая не е срещнала някого, истински достоен за обичта й.
Но Мехмед е наследник на същата империя, против която Лада се е заклела да се бори – и която Раду започва да чувства като дом. Лада, Раду и Мехмед образуват опасен триъгълник, който довежда връзките на любов и лоялност до точка на пречупване.
Истината е че очаквах повече от тази книга. Надявах се на повече интриги, повече информация за XV век. Все пак не съм запозната с обичаите през този век. И донякъде авторката го беше направила, но само донякъде. Има толкова филми относно Османската империя, но в същото време толкова малко за Влашко и останалите страни през този период. Смятам, че Кирстен Уайт трябваше да наблегне повече на описанията за тези държави.
Неочаквана харесах Лада. Много вироглава, но едновременно с това е и едно борбено момиче, което се е научило да крие чувствата си зад маска. Но двама души влизат в сърцето ѝ и вярвам, че никога повече няма да излязат от там - брат ѝ Раду и наследника на империята Мехмед. Вярвам че всичко, което направи от началото до края на книгата, го направи от обич към Раду. На пръв поглед изглежда, че няма никакви чувства към по-малкият си брат, но истината е по-различна.
Раду влезна в сърцето ми още от раждането си. За съжаление той се беше метнал на майка си - мил и невинен по душа. И с това си печелеше повечето синини по тялото си. Не всеки път Лада успяваше да го спаси, но смятам, че по един или друг начин това му помогна да израсне като личност. Но повече за това му помогна Мехмед и неговата религия. И точно тук това не ми допадна. Раду доста бързо прие исляма, без да се замисля. Не го виня, защото има различни хора. Просто не одобрявам бързото му решение. Въпреки че вярвам, че го направи, за да се издигне в очите на Мехмед.
Нямам мнение за личността на Мехмед. Той беше самотен и искаше да си намери приятели, а когато това стана се оказа че няма много време за тях. Друго, което не харесвам в него, е че още от самото начало на запознанството му с Лада искаше да се сприятелят, в което няма нищо лошо, но виждаше, че на Лада ѝ трябва време, а той не искаше да ѝ го предостави. А ето го Раду, който на драго сърце иска да му стане приятели и може би нещо повече, но тук пък е точно обратното: Мехмед има очи единствено за Лада и когато тя го отрязваше, тогава Мехмед се сещаше за Раду.
Харесах, че авторката е решила да ни покаже колко ужасно е да тегне важно бреме на плещите на едно 15 годишно дете и как то трябва да се справя с него. Обожавам корицата и се радвам, че издателство Егмонт са решили да запазят оригиналната, а да не говоря и за картата, защото тя е направо уникална. Има България. С четливи букви е написано името на страната ни. На колко книги има карта с името на България върху нея?
Давам на тази книга три звезди, защото има доста неща, по които трябва да се поработи. Например още развитие на героите, повече описания за векът и може би включване на нови герои.
P.S. Това е моето мнение. Така че ако смятате да я прочете, но сега сте се отказали, НЕ го правете. Все пак всеки читател има различни предпочитания и това не означава, че щом на мен не ми е харесала, това означава, че и на вас няма да ви допадне.
0 коментара:
Публикуване на коментар