Всичко това видяхме сутринта и ранния обяд, като обиколката на галерията продължи около 1 и 30 мин. Препоръчвам ви между 14 и 17 часа да си стоите в хотелската стая, ако посещавате Флоренция през лятото и за повече от един ден, тъй като градусите са много високи. Късният следобед може да го оставите за някоя и друга забележителност или направо да посетите някой италиански ресторант. Знаете, че за италианците храната е друг вид изкуство, и когато посещавате тази страна непременно трябва да хапнете някое традиционно ястие. Така че нямаше как да не хапна пица и спагети. Пицата много ми допадна, но от спагетите очаквах повече. Виня мястото, на което вечеряхме. Джелатото също бе в списъка ми и един съвет от мен: колкото и да са вкусни фунийките, взимайте си джелато в купичка. В противен случай няма да успеете да му се насладите, защото ще бързате да го изядете, тъй като от горещината започва да се топи. 

Трети ден: От „Уфици“ се открива гледка към река Арно и моста Понте Векио, известен с бижутериите си. Признавам, че се изкуших да си купя нещо, но високите цени ме спряха. По принцип този ден бе предвиден за допълнителна екскурзия до градовете Сиена и Сан Джиминяно. Вярвам, че и те са красиви места, заслужаващи да се посетят, но аз исках да видя максимума от Флоренция. Така че се запътих към Понте Векио, направих си няколко снимки и продължих по пътя си към градините „Боболи“ и площад „Микеланджело“. Как да стигнете до градините? Най-лесно е да прекосите Понте Векио и да продължите само напред, докато отляво не видите Палацо Пити - бившата резиденция на Медичите. Там има вход, но тогава не знаех дали се отнася за двореца, тъй като той самият е превърнат в музей, или за градините. Затова продължих по пътя още 5-10 минути и отново отляво има вход. За граждани на Европейския съюз има намаления. Това ви го казвам, тъй като касиерът пита от къде сте и да не се чудите защо го прави. И най-добре питайте какво включва билета.

Градините „Боболи“ са популярна дестинация заради зеленината, фонтаните, статуите и сградите, които са построени с цел да бъдат естествено продължение на двореца „Пити“. Аз само ги бях чувала, така че нямах кой знае какви очаквания. Е, не ви препоръчвам да ги посещавате. Не и лятото. Не и когато Флоренция не може да си позволи вода, която да напоява градините. По-надолу ще ви оставя необработени снимки, за да видите за какво говоря. Основната цел за деня обаче бе посещението на площад „Микеланджело“. Знам, че е най-хубаво да се посети по време на залез, но когато си турист и имаш ограничено време, го посещаваш когато можеш. Гледката през деня обаче също е красива. Реално да се стигне до този площад е лесно - минаваш по един от мостовете над река Арно, търсиш табелка с името му и се изкачваш. Но ако тръгнете от „Боболи“ (както аз направих), трябва да слезете по един склон, после да се изкачите по друг и чак тогава стигате. Пътят не е труден, но горещината го прави да изглежда такъв. Дори не съм засичала времето от градините до площада. Едва ли обаче е повече от 30-40 мин. На обяд отново се прибрах в хотела, отпочинах си и привечер посетих нов ресторант. След като хапнах, си направих разходка до „Санта Мария дел Фиоре“ и се насладих на вечерна Флоренция. 

Четвърти ден: Сутринта рано потеглихме за Пиза, тъй като полета ни за България бе в ранния следобед. Пътят от единия град до другия е около 1 и 10 мин. За съжаление, в Пиза имахме малко време. Почти един час. Следователно можехме да се насладим единствено на Площада на чудесата - комплекс, включващ катедралата на Пиза, наклонената кула, баптистерията и гробището. А всъщност Пиза може да предложи много повече на своите посетители. Яд ме е, че не успях да видя центъра на града, катедралата „Санта Мария Асунта“, Палацо дела Карована и мостовете над реката. 

След двучасово пътуване с автобуса пристигнахме на летището в Болоня и оттам се започна с дългото чакане. Първо да се чекираме, после на опашката за охраната (най-голямата, която съм виждала на летище до момента) и накрая на опашката за самия самолет. А с пристигането в България, приключи и моята обиколка, която ме запозна с една много малка част от Италия.