Приключих с „Колекционерът на желания“ и съм доволна от нея. На моменти действието ми бе леко бавно, но авторката компенсира с невероятната история на Клара и на Анджелина. Като добавим и описанията на Ню Орлиънс и това че Клара е балерина (харесвам балета) със сигурност книгата заслужава петте си звезди.

Книгата ни запознава с Клара, която се мести в Ню Орлиънс, за да постигне мечтата си, а именно да бъде балерина. Чрез нея авторката ни описва красивия град - загадъчните му улички и сгради, какви ли не различни поверия и още по-загадъчна плантация Уиндайл. И благодарение на това, че се вълнува от местните легенди, Клара се запознава с Джона, когото ще спомена малко по-късно. Нямаше как да не харесам Клара, защото тя е от онези момичета, които няма да ти дишат във врата и да си пъхат носа в чуждите работи. Не, Клара бе мила, забавна, работлива и на моменти упорита, но без нейната упоритост Джона нямаше да погледне на себе си с други очи и щеше да продължава да бъде затворник в собствения си дом. Тя беше котвата, от която той се нуждаеше. Клара му показа, че тя не онези, които се интересуват само от външния вид на човека и материалните нужди. Джона е може би единственият мъжки персонаж, който се разви като личност само и единствено в една книга. В началото беше изгубил всякаква надежда за щастие и любов, но постепенно и с голяма помощ от Клара, той не само откри любовта, но и намери себеуважението си.

В „Колекционерът на желания“ се развиваха две времеви сюжетни линии. Първата проследява историята на Клара и Джона в днешно време, докато втората - историята на богаташа Джон Уитфийлд и робинята Анджелина Лоре през 19-ти век. Въпреки че и двете история бяха много добре описани, тази на Анджелина и Джон ми стана по-скъпа на сърцето. Вярвам, че причината да харесвам нея повече е в мистерията около нея и как десетилетия по-късно тя продължава да вълнува гражданите на Ню Орлиънс.

Анджелина е дъщеря на господаря на плантация Уиндайл - Робърт Чембърлейн и робинята мама Лоре. Така че нейната съдба е ясна още с раждането ѝ - да бъде робиня в кухнята, също като майка ѝ, но ето че баща ѝ всеки ден я е подрусвал на коляното си и ѝ е четял книги. И все пак знае, че мястото ѝ никога няма да е при семейство Чембърлейн. Живее прост и предсказуем живот до деня, в който се появява Джон. Несъзнателно тя го омайва с красивите си очи, с топлотата си и с жизнерадостта си и така Джон се влюбва в нея. Но Анджелина също се влюбила в него и в неговата храброст. Тайно или не, той винаги ѝ показвал, че за него няма по-важна жена от нея и че ще направи всичко, което може, за да бъде с нея. Изслушвал я е, интересувал се от нейното мнение и я е разбирал. И така, когато избухнала Гражданската война, Джон ѝ обещал, че ще се върне при нея и че ще направи всичко възможно тя да получи свободата си. 

Тези две истории превръщат „Колекционерът на желания“ в книга за намирането и загубата на любовта, за доверието и лъжите и за себеоткриването и мечтите.