Принцеса Даяна винаги е копнеела да се докаже пред сестрите си – легендарните амазонки. Но когато дългоочакваната възможност се появява, тя изпуска шанса си за величие и нарушава закона на амазонките, рискувайки да бъде пратена в изгнание – и всичко това, само за да спаси смъртен. Момичето, което тя спасява от дълбините на морето, обаче не е обикновено.

Единственото, което Аля Кералис иска, е да се измъкне за малко от зоркия взор на по-големия си брат и да поживее като нормален тийнейджър на летен лагер. Но тя не знае, че я следят хора, които мислят, че самото ѝ съществуване е опасност за света. Когато бомба унищожава круизния ѝ кораб, Аля е спасена от тайнствено момиче с невероятна сила. Ужасната истина излиза наяве – Аля е Вестител на войната, потомък на легендарната Елена от Троя, обречена да носи война, реки от кръв и нещастие на всяка своя стъпка.

Двете момичета застават рамо до рамо срещу армия от врагове – простосмъртни и божествени – решени или да унищожат Вестителя, или да го подчинят за свои цели. Дали ще са готови да направят най-голямата жертва? Защото ако има някаква надежда да спасят света на хората и на боговете, те трябва да се изправят пред унищожителната вълна на войната.

Доста харесах филма с участието на Гал Гадот и очаквах и книгата да ми допадне. Е, не само че ми допадна, но и ме отвя. Нуждаех се точно от такава книга, която да ме извади от читателския ми застой. Щом я започнах през главата ми мина, че образът на Гал ще бъде постоянно в главата ми, но всъщност изобщо не си я представях. За мен Даяна бе просто една амазонка и тя изглеждаше като момичето от корицата.

Започвам с това колко много ми допадна острова, на който живееше Даяна - Темискира. Докато четях негово описание и всички легенди за боговете си представях Древна Гърция. Доста хитро от страна на боговете да създадат остров пълен с жени войни, подготвящи се хиляди години за предстоящи битки. Влюбих се в невидимите коне и всичките състезания, които показваха каква трябва да бъде една истинска амазонка. Вярно че бяха откъснати от света, но се изумих от техните познания във всички области познати на хората.

Даяна ми допадна още от самото начало. Искаше да се докаже не само пред майка си, но и пред останалите амазонки. Според мен нямаше смисъл да се доказва пред никого, защото това че е по-различна от тях не означава, че е по-слаба. Беше възпитана като амазонка и майка ѝ трябваше да се гордее с нея. И все пак се радвам, че Даяна не приемаше титлата си за даденост, а се бореше за нея. Бе готова за приключение, което да я отведе надалеч от дома ѝ и да ѝ даде представа за света, от който майка ѝ идва. Изумих се от нейната сила и издръжливост, как винаги мислеше за резервен план дори, когато не бе нужно и чувството ѝ за дълг спрямо семейството и приятелите си. На доста моменти я беше страх, но не го показа, защото знаеше, че ако ѝ проличи по лицето Аля ще спре да се бори и войната ще дойде. И последно ще се възхитя на готовността ѝ да скочи в океан и да спаси едно непознато момиче и след това да се нагърби със задачата да я отведе до извор, който е накрая на света. Доста малко са хората, които ще го направят, знаейки последиците от действията си.

Аля от друга страна е момиче, което иска просто да отиде на едно усамотено място и да си почива дни наред без брат ѝ постоянно да я следи и да се притеснява за нея. Но всичко пропада, когато корабът, на който пътува, потъва и тя трябва да разчита на едно непознато момиче да я заведе вкъщи. Аля също ме впечатли с храбростта, с която прие истината за себе си и родителите си, цялото приключение до Гърция и действията от последните 50 страници. Харесах и приятелството, което се зароди между нея и Даяна. Някъде в средата на тяхното пътуване Даяна разбра, че е намерила приятелка до живот, както и Аля разбра колко ѝ харесва компанията на Даяна и че се радва да има подобен човек за приятел. Тъй като и аз самата имам брат доста добре разбирах какво и е на Аля. Брат, който те дразни половината от времето, което прекарвате заедно, но пък е винаги готов да те защити и да потегли на едно лудо приключение само и само, за да те спаси.

Ним - най-добрата приятелка на Аля- първоначално не ми допадна, но постепенно започнах да ѝ симпатизирам. За един момент целият ѝ свят се преобърна и тя трябваше да замине за друга страна, да скочи от самолет и да кара кола без ключове. Тео от друга страна харесах на момента. Забавен, постоянно ръсещ глупости, но винаги може да се разчита на него. Той, също като Ним, преживя стрелба, падане от дърво и взривяване на автомобил, но не се отказа и бе до приятелите си във всички техни трудни моменти. Джейсън бе страшен сладур в по-голяма част от книгата. Бе отдаден син, брат и приятел и нито веднъж не го чух да се оплаква от това. Да, извърши няколко грешки и искам да вярвам, че си е взел поука от всичко, което се случи.

Еми... това бе всичко, което имах и исках да кажа относно книгата. Тя е пълна с действия и обрати, които ще ви държат в напрежение през по-голямата част от историята. Ще се сблъскате с богове, жени войни и чудовища, за които не сте си и представяли, че съществуват.

Здравейте! Днес съм с по-различен пост. Докато се ровех в интернет ми хрумна за този вид пост, защото досега не съм ви говорила за пореди, които не смятам да продължа да чета. А и в момента не ми се чете, така че нямам ново ревю.

1. "Бляскавият двор" от Ришел Мийд

Идеята в книгата доста ми допадна. Училище по етикет, в който момичета от обикновени семейства се учат как да станат аристократки и след това да се оженят за някой богат мъж. Досега не съм чела нищо подобно и на промоцията на Сиела си я купих. И добре, че го направих при намаление. Книгата струва 15 лева и изобщо не бе това, което очаквах. 

Ревю - тук.

Ревю - тук.

Е, това са моите 10 поредици, които няма да завърша. Ще ми е интересно да разбера кои са вашите поредици като оставите коментар под тази публикация.

Магията, жива и непокорна, има четири цвята: В процъфтяващия Червен Лондон тя е в равновесие с живота. В гладуващия Бял Лондон е подчинена, бореща се и враждебна. Обикновеният Сив Лондон отдавна я е забравил. А в изгубения Черен Лондон магията е унищожила живота изобщо. 

Кел е един от последните антари, магьосници с рядката и желана способност да пътешестват из паралелните светове. Кел води двойствен живот - служи като посланик на кралете, но и пренася контрабандно предмети през порталите. Докато един ден не получава странен черен камък като заплащане за незаконните си услуги. Когато осъзнава, че у него е попаднал опасен магически артефакт, вече е твърде късно. 

Кел трябва да спаси световете от заплахата, която сам е донесъл, а съдбата го сблъсква с Делайла Бард - духовита джебчийка от Сивия Лондон, копнееща за приключения и за свой собствен пиратски кораб. Пред тях обаче се е изправил враг без ясни очертания, магия, черна и гъста като смола...

През последните месеци тази книга нашумя много. Всички постепенно започнаха да се влюбват в Кел и неговата другарка Лайла. И необичайно за мен се отдръпнах от поредицата, защото в мен се прокрадна страх, че няма да ми допадне тази книга. Е, сега стоя пред вас горда от това, че съм прочела тази удивителна история.

Авторката ме изуми с нейното описание - всичко бе толкова добре описано и структурирано, не можех да откъсна очи от страниците и исках да науча още повече за този нов и вълшебен свят, който Шуаб бе създала. Доста гениално от нейна страна да създаде четири паралелни вселени на един и същ град. Обожавам Лондон, така че това бе допълнителен бонус. Обичам да чета за него, а какво остава още три града като него, но с различна история.

Червения Лондон беше изпълнен с магия. Тя се бе просмукала в живота на жителите в града. Но хората от опит знаеха, че трябва да има равновесие - нито магията, нито човека трябваше да има по-голямо надмощие. С една дума, ако си търсиш град, който процъфтява и искаш да не те тъпчат, то трябва да избереш Червен Лондон. Сивия Лондон е пълната противоположност на Червения. Магията от години е изчезнала и хората там са чували просто слухове за миналото си. Белия Лондон е в средно положение - има магия, но тя е рядкост и всеки ще направи и невъзможното, за да се докопа до нея. Белия Лондон гледаше на магията като предмет, който трябва да се притежава и владее. И тук искам да спомена, че Белия Лондон ме заинтригува. До самият край на книгата исках да науча повече за този град покрит целогодишно със сняг. И най-вече исках да получа повече информация за близнаците Дейн. Черния Лондон играеше роля на мита тук. Всички знаеха, че той някога е съществувал, но това е било толкова отдавна, че съществуването му се е превърнало в приказка, която да разказваш преди лягане. И тук имам една теория относно Черния Лондон. Вярвам, че той продължава да съществува, но скрит за останалите градове.

Кел е от Червения Лондон. Младото момче е един от двамата последни антари - магьосници, които могат да пътуват между четирите Лондона. Самото му минало бе изпълнено с толкова неясни спомени и тайни, които дори Кел не разбираше. Отгледан от кралското семейство той имаше всичко, за което един човек би мечтал - дом, семейство и обич. Кралят и кралицата се отнасяха към него като със собствен син, а пък принц Рай го приемаше за свой роден брат. Харесах го, защото бе земен и правеше грешки като всеки обикновен човек. Знаеше, че не е перфектен и имаше нужда да бъде обичан. Не приемаше за даденост магията си и я третираше като равна на него. И най-важното - бе готов на всичко за своето семейство, най-вече за принц Рай. А споменах ли, че едното му око е черно? Това бе белегът му, че е различен. Смяташе, че хората го гледат със страх (и някои наистина го гледаха така), но аз вярвам, че го гледаха с респект.

Делайла Бард е от Сивия Лондон и до преди да срещне Кел не бе чувала за магията. Харесах нейната борбеност. От малка се бе научила, че трябва да разчита на себе си, защото ако чака някой да ѝ подаде ръка, то ще си умре чакайки. Първоначално ѝ бе трудно да вярва на Кел не само, защото всичко ѝ звучеше налудничаво, но и защото не бе свикнала някой да бъде толкова откровен с нея. Трудничко си извоюва правото да тръгне с Кел и да премине през световете, но успя. Уменията ѝ да краде се бяха оказали полезни, че и накрая се сдоби и с кораб. Изумих се от това, че не се плашеше от смъртта, а от това да изживее живота си без приключение.

Принц Рай ми стана доста симпатичен. За съжаление не присъстваше много в книгата и се надявам в продължението да го срещна отново. Има голям потенциал и Кел също го вижда. Все пак един чаровник с изкусителна усмивка винаги е желан в една книга. Холанд е вторият антар. Изненадах се от неговата студенина. Очаквах да е повече като Кел - с радост да помага на хората в нужда, но истината е, че след като разбрах какво са му причинили кралят и кралицата на Белия Лондон осъзнах защо е толкова студен и безпощаден. Дейн го бяха превърнали в своя кукла на конци против неговата воля. 

И последно искам да кажа няколко думи за близнаците Дейн. Нека за момент си затворим очите и преглътнем това, че са чудовища. Двамата бяха съумели да подчинят нещо велико - магията. И на място като Белия Лондон е по-добре да се страхуват от теб, отколкото да те благотворят. Защото всички знаем какво можеш да направиш от страх. Така че се прекланям пред ужасяващите им, но хитри умове, които са успели да подчинят града и да си извоюват по-дълго царуване отколкото който и друг предишен владетел.

Ако искате книга изпълнена с магия, магьосник и крадла, които се обединяват, за да спасят света, който познават, то това е точната книга. И ви гарантирам, че започнете ли я няма да искате да я оставите и за минута.

Нищо не е такова, каквото изглежда.

Да имаш нещо общо с Деймън Блек е, общо взето, неприятна работа. Да, той е извънземен и да, твърдо е решен да докаже на всички, че между нас няма никаква връзка. Да, ама има. И освен това имаме един много по-голям проблем. Хора от министерството на отбраната са в града. И ако разберат какво може да прави той, с мен е свършено. С него също. И, на всичкото отгоре, в училище има ново момче, което крие нещо. Той знае какво преживях и може да ми помогне. Но за целта, трябва да излъжа Деймън. А не мога.

И, изведнъж, всичко се обърква.

В първата книга от поредицата авторката беше наблегнала повече на информацията, отколкото на действието. И точно заради това "Оникс" е пълна с обрати, които поставят героите на кръстопът.

Кейти постепенно се развиваше в една нова личност. И това ми хареса, защото като читател искам героите да се развиват, а не да бъдат в един застой. На моменти тя ме объркваше с действията си, но постепенно разбрах, че самата тя не е знаела какво да прави. Всъщност точно това не ми допадна. Имаше кой да ѝ помогне, но тя отказа. Реши, че няма нужда да слуша Деймън, затова пък приемаше думите на Блейк за закон. Радвам се, че накрая разбра грешките си, въпреки че вече беше късно. Не отричаше, че вината за онази случка е нейна. Разбираше го с цялото си сърце, но ѝ бе трудно да гледа как Ди се отдалечава от нея. Но затова пък Деймън най-накрая ѝ призна част от чувствата си и ще кажа, че са страхотни като двойка. 

Матю започна да приема Кейти не като заплаха, а като техен приятел. Все пак Кейти постоянно се опитваше да ги предпази. Имаше доста възможности да ги предаде, но знаем, че тя не е такъв човек. Вярвам, че дори и Андрю започна да я приема. Вярно, че ще му е трудно да я възприеме като приятел, но пък Кейти е нещо ново и необичайно и със сигурност ще им бъде от полза. Не знам как ще се развие приятелството на Ди и Кейти в следващата книга, но силно се надявам двете да си простят. Знам, че за Ди ще ѝ бъде доста трудно, но все пак Кити също преживя доста неща и ще ѝ е необходимо това приятелство.

Постепенно Деймън се разкриваше пред очите ми. Още от "Обсидиан" знаех, че крие чувствата си под маска и ги показва, само когато ставаше дума за сестра му Ди. Но ето, че се появява Кейти и започва да му влиза под кожата. Колко пъти спаси Кити? Безброй много. Не се налагаше да го прави, но го правеше. Деймън разбра, че не може да казва на Кейти какво да прави и че самата тя вече не е онова момиче, което бе в първата книга. Но нека го призная - въпреки че Деймън го бе разбрал, не означаваше, че нямаше да спре да я предпазва. И това ми стопли сърцето.

Последните 100 страници бяха уникални. Нямам думи. Толкова много обрати, които ми дойдоха като гръм от ясно небе. И тук ще спомена един СПОЙЛЕР - трябваше да убият Блейк. Той го заслужаваше. Ама наистина го заслужаваше. Деймън трябваше да го направи заради Кейти. Заради Адам. Заради Ди. Заради себе си. Дано мозъкът му продължи да функционира и да не бъде глупак и да напусне Западна Вирджиния веднъж завинаги и да се върне там, от където е изпълзял.

"Оникс" е книга за новите приятелства, които в някои случаи се оказват пагубни. И за болката от загубата на човек. И за любовта, защото тя е винаги там и ни наблюдава.

Ревю на първа книга - тук.