Теодосия е едва шестгодишна, когато страната ѝ е превзета. Майка ѝ, Кралицата на пламъка и яростта, е убита пред очите ѝ. На този ден императорът коронясва Теодосия със срамна титла – Принцеса на пепелта.
Десет години Теодосия, наричана Тора, чака мига, в който отново ще бъде свободна. Преструва се на празноглава и наивна, за да избегне бруталните наказания. Потиска всички свои мисли освен една: „Правѝ императора щастлив и ще бъдеш в безопасност!“... до нощта, в която той я принуждава да екзекутира последната си надежда за спасение.
Твърде дълго Принцесата на пепелта гледа земята си плячкосана, а хората си – поробени. Но сега е време всичко да приключи.
Това е още едно добро фентъзи, което прочетох през последната седмица. Бях хвърлила око на тази книга още преди издателство Егмонт да покажат издателският си план, така че когато видях, че книгата присъства много се зарадвах. Резюмето изобщо не показва, че има някакъв фентъзи елемент. Но повярвайте ми, има го. Започвам с боговете, които според Теодосия, са изоставили нея и нейната страна - Астрея. След това специалните камъни, наречени на боговете, които дават на пазителите сили, а пък тези пазители защитават не само кралицата, но и цялото кралско семейство.
Теодосия цели десет години позволя на всички да я обиждат, да я мислят за глупава и да правят всичко с нея. Но истината е, че Тора позволява това, докато Тео се е скрила и чака подходящия момент да се покаже. И когато е принудена да убие човекът, когото обича, Теодосия надига глава готова да се бори за страната си. Тео умело балансира между Кралицата и Принцесата на пепелта. Беше леко трудно да опозная героят ѝ, защото тя играеше две роли и до средата на книгата не знаех, кое име ще избере - дали това на кралицата или на принцесата. Когато завърших книга най-накрая разбрах - Тора е всичко, което Теодосия няма да бъде и обратното. Това ми напомня на Селена и нейното превръщане в Елин, но различното е че Селена имаше цяла отделна книга за тази промяна, докато Теодосия имаше едва половината. Но се съсредоточавам върху Тео, защото тя е по-силният герой, а и все пак е кралица, която мисли как да освободи народа си. На моменти беше импулсивна, но то е защото бе чакала прекалено дълго, оказа се доста умна и цели десет години бе кървяла заради собствения си народ, но го правеше с гордост.
Харесах Сьорен, но само толкова. Има потенциал в следващата книга авторката да го развие, защото, честно той не се различава с нищо от повечето принцове в този жанр. Единственото различно е, че обича да плава. Докато Блейз е един тайнствен образ, който с радост искам да опозная. Какво е станало с него през тези години, защо е бил в мините, как се е запознал с останалите герои? Но за да съм честна приемам Блейз като брат на Теодосия, отколкото като неин любим. Смятам, че Сьорен е по-подходящ за нея, защото е израснал в същия свят като нея и малко или много я познава повече от Блейз.
Останалите герои не ме докоснаха по начина, по който се надявах, но пък историята продължава и ще имам още шансове да ги харесам. Относно действието в книгата - то се развиваше с нормално темпо, нямаше излишни моменти и информацията не се натрупваше.
0 коментара:
Публикуване на коментар