Последната седмица на февруари дойде и е време за последния пост за любовни романи. В днешното ревю представям поредицата „Отново“ от Мона Кастен. Тя се различава от предишните три, защото главните герои са в началото на двайсетте си години и като цяло тези книги са насочени към по-младата аудитория. Досега не бях обмисляла да пиша ревю за тях, но имайки предвид идеята ми за постове за този месец, Мона Кастен ще бъде спомената в блога.

Като първа книга от поредица „Ново начало“ има за цел не само да ни представи главните герои, но и да обрисува обстановката - малко студентско градче в подножието на планина. Али и Кейдън са персонажите, около които се върти историята. Запознанството им започва, когато Али се отзовава на обява за съквартирант. Разбира се, още тогава прихвърчат искрите на привличането, но тъй като Али все още не е преживяла миналото си, а Кейдън се държи като всезнайко, който си сменя настроенията по-често и от момиче, им трябва доста време, за да станат двойка. И двамата имат проблеми със семействата си. Али бяга от родителите си, за които е по-важно мястото им в обществото, отколкото дъщеря им. Пристигайки в Удсхил, тя иска свобода и независимост. Кейдън пък е имал проблеми с брат си и иска да стои далеч от него. Връзката с майка му обаче е много силна и двамата се подкрепят и разчитат един на друг. В отношенията между Али и Кейдън има драма, но тя не е кой знае колко напрягаща и аз самата гледах да не ѝ обръщам внимание, за да се насладя на книгата. 

Ако сте харесали Даун (най-добрата приятелка на Али), в такъв случай ще се зарадвате на „Да се довериш отново“, защото тя е главната героиня тук. Тя и Спенсър (приятел на Кейдън). Въпреки проблемите в миналото си (изневярата на приятеля ѝ) Даун се опитва да се фокусира върху ученето и писането на романи. Избира да гледа само напред и и да се отдаде на студентския живот. Смята, че вече е преживяла случилото се, но истината е, че не е. Това си личи в трудността ѝ да се довери изцяло на Спенсър. Той обаче не се отказва лесно и иска да ѝ докаже, че двамата са перфектна двойка. Има още един проблем. Спенсър винаги е усмихнат и трудно може да му се развали настроените, но има моменти, в които усмивката му угасва и точно те плашат Даун. Какво му се е случило? За мен един най-големите плюсове е, че връзката им се гради върху приятелство. Даун и Спенсър се запознават в „Ново начало“ и едва в „Да се довериш отново“ признават чувствата си. Лично аз харесах повече тяхната връзка, отколкото тази на Али и Кейдън, защото имаше много по-малко драма, а и моментите между Даун и Спенсър бяха много мили. 

Рязката и отблъскваща хората Сойер е под светлината на прожекторите в „Да почувстваш отново“. Още в „Да се довериш отново“ започнах да симпатизирам на Сойер. Бавно започна да се отваря пред Даун, която се оказа първата ѝ истинска приятелка. А страстта ѝ към фотографията, ме сближи още повече със Сойер. Радвам се, че тя най-накрая реши да се довери на приятелите си, но не смятам, че държанието ѝ спрямо останалите в началото на романа бе правилно. И все пак Сойер е глъдка свеж въздух сред главните женски персонажи в поредицата. Тя е дръзка, находчива и смела и знае как да се оправи в живота без чужда помощ. Исак също се различава от мъжките герои. Той е неуверен в себе си, притеснителен и свенлив. Не знае как да се държи с момиче и тук идва на помощ Сойер. Двамата сключват сделка: той ще ѝ помогне за университетския ѝ проект, а тя - да стане по-уверен с момичетата. В началото всичко е окей, но Сойер бавно започва да опознава Исак и осъзнава, че той я разбира, не я съди и я прави щастлива. 

Мона Кастен решава да промени малко нещата и любовната връзка в „Нова надежда“ е между студент и преподавател. Евърли е позната от „Да се довериш отново“ - в един курс е с Даун, а родителите им започват да се виждат и така тя става част от семейството на Даун. Евърли от малко дете е заобиколена от книги, тъй като майка ѝ работи в издателския бранш. Това е и една от причините да се запише в класа на Нолан. Но колкото повече време прекарва в компанията му, толкова повече се влюбва в него. Това е неизбежно, защото Нолан е мил, харизматичен, разбиращ и интелигентен. Поставя всякакви интересни задачи за работа и винаги изслушва проблемите на учениците си. Тук искам да вмъкна, че всъщност е млад. Около 30 годишен, тоест не е толкова възрастен. Нолан и Евърли притежават силни характери, а преживените страдания са им показали, че животът не винаги е хубав, но за да му се наслаждават, трябва да приемат миналото си и да гледат напред. Да се откъснат от миналото си, но знаейки че имат на кого на разчитат. Харесах връзката помежду им, но драмата ми дойде в повече - около двеста страници и двамата внимаваха да не прекрачат границите, после за трийсетина страници го правят и са щастливи, а накрая единия от тях отблъсва другия и се връщат в началото. Мисля, че авторката трябваше да посъкрати драмата, но пък тя не бе толкова натоваршаваща, колкото други, за които съм чела.

Поредицата „Отново“ блика от клишета, драми и тайни, но пък е забавна. Героите, които в последствие се превръщат в една голяма група приятели, разсмиват с комичните ситуации, в кото попадат, натъжават с миналото си и развълнуват с преживяванията си. „Отново“ не е някоя дълбокосмислена поредица, но е идеална за разпускане. 

Миналият месец съвсем непланувано реших да прочета новата поредица на Девни Пери - „Тенекиени номади“. Тези романи се различават от повечето любовни творби, които чета, с това, че съдържат повече динамика и напрегнати моменти. Обяснявам: в центъра на всичките книги е бившият мотоклуб „Тенекиени номади“, който сега функционира като автосервиз. В този мотоклуб обаче са ставали доста неща и въпреки че е затворил врати, проблемите не спират. Отново предупреждавам, че в ревюто ще има СПОЙЛЕРИ.

„Кралят на номадите“ поставя основите на „Тенекиени номадите“ и следователно ни запознава с главните герои (Брайс и Даш), както и с ръководителите на бившия клуб (Девън и сина му Даш). Брайс е журналистка, която иска да напише статията на живота си. Това ѝ толкова искано желание е породено от дългите непродуктивни години в големия град и когато се мести в американското градче Клифтън Фордж, Монтана, решава, че е време да разследва някой важен случай. И така стига до разпадането на мотоклуба. Брайс не може да разбере защо толкова бързо бива затворен и решава да поразпита Даш. Само че всичко отива на заден план, когато в градчето е извършено убийство. И главният заподозрян е Девън Слейтър. Даш и клубът доста пъти са попадали в полезрението на полицията, но винаги са се измъквали. Този път обаче нещата стоят по-различно, тъй като има много доказателство, които уличават Девън. Но Даш знае, че баща му е невинен и решава да обедини усилия с Брайс и двамата да намерят истинския убиец. Харесах книгата, защото няма толкова сладникави моменти, включена е повече динамика и убийството и мистерията около извършителя са глъдка свеж въздух сред повечето клишета в творбата. 

„Мрачен рицар“ е първата ми любима книга от поредицата. В нея са представени Женевиев и Исая - герои, познати от „Кралят на номадите“. Поради случка, която няма да разкривам, двамата трябва да се оженят и да заживеят заедно. Беше ми интересно как отношенията помежду им ще се развият и останах доволна от прочетенето. За разлика от Брайс и Даш двамата се опознаваха бавно и градяха взаимното си доверието постепенно. Ден след ден свикваха с присъствието на другия и привличането им се превърна в любов. Въпреки татуировките и тъмното си минало Исая определено не бе лош човек. Бе заминал от родния си град и бе пристигнал в Клифтън Фордж, за да намери отново спокойствие. Исая беше открил нови приятели и удовлетворяваща работа, но не и нещо или някой, който да го кара да се усмихва искрено. Докато не се запозна с Женевиев, която все още скърбеше за смъртта на майка си и тепърва приемаше, че има баща. Тя му показа, че не е правилно да се обвинява за злополуката и че е време да намери покой, за да се наслади на живота. А пък той бе до нея и ѝ помогна да превъзмогне болката, ядът и лъжите, с които я бяха обременили родителите ѝ. (П.П. Тези от вас, които са чели „Наранени“ знаят кой е Исая.)

Не бях сигурна дали ще харесам „Каменна принцеса“, защото все още не се бях привързала към Пресли. Признавам, че не я намирах за достатъчно интересен персонаж, който да има отделна книга. Но пък бях любопитна за заснемането на филма, свързан със смъртта на Амина, и опита на актьора Шоу да се впише в обстановката на малкото градче. За моя изненада се привързах към персонажите на Пресли и Шоу. Въпреки тежкото си минало Пресли се е научила как да вярва в себе си, да се доверява на приятелите си и да се забавлява. Шоу пък цени мнението на околните, застъпва се за нещата, на които държи, и е земен. Плюсът в тяхната връзка е, че не я започват като двама души, които се ненавиждат, въпреки че на Пресли ѝ трябва време, за да го опознае и е малко груба с него, или пък привличането им да е толкова силно, че да мислят само как да си легнат заедно. Най-големият минус в „Каменна принцеса“ е драмата между Пресли и Шоу към края на книгата (накъде без нея), но успях да я преглътна и дадох на романа четири звезди.

„Благороден принц“ е втората ми любима книга от поредицата. Харесах я толкова много заради самите герои и тяхната връзка. Люк е полицай. Следователно още от началото показа колко добър и грижовен е. Също така нямаше никакви проблеми, които да навредят на връзката му със Скарлет. Той разбира, че това, което е приживяла, не е било никак лесно и ѝ дава време и пространство, за да му се довери. Скарлет е близначката на Пресли и при първата си поява в „Каменна принцеса“ тя ми заприлича на дръзка жена, която не се интересува от чуждото мнение. Оказа се обаче, че е точно обратното. Въпреки трудностите тя бе намерила сили, за да продължи напред и да намери сестра си. След като се отпусна в присъствието на Люк, показа своята мила и забавна страна. Харесах връзката между Скарлет и Люк, защото и тяхната, като тази на Женевиев и Исая, се градеше първо да доверие и после на любов. Единственият минус в романа е поредното отвличане. Да, поредното. Споменавам го, защото ми омръзна жените да бъдат отвличани и мъжете да ги спасяват.

„Паднал шут“ е книгата за още един от бившите членове на „Тенекиени номади“. Лео не знае какво да прави с живота си след затварянето на клуба. Заради това се отдава на работа в сервиза и ходене в местния бар. И точно там животът му се променя. Каси има план - да завърши университет и евентуално да започне да пише. Но разбирайки, че е бременна, този план се променя коренно. Тя е силна жена. След всичко, което ѝ се случи в тази и в предишната книга, намираше сили да се усмихва, да обича и да живее пълноценно живота си. След Женевиев и Скарлет Каси се превърна в любимата ми героиня от поредицата, най-вече заради приликите в характерите ни. На Лео му трябваше доста време, за да възприеме идеята, че ще става баща. В началото не го желаеше. Отблъсна Каси и не искаше да има нищо общо с нея. Но щом първоначалният шок отмина, осъзна, че не може да стои далеч от Касандра и нероденото им дете. Започна да полага усилия, за да подобри връзката си с нея и да ѝ докаже, че ще бъде добър баща. Личеше си, че се страхува за бъдещото и неговата сила се състоеше в това да превъзмогне този страх, за да се грижи добре за семейството си.

За съжаление, така ѝ не успях да прочета последната книга от поредицата - „Тенекиена кралица“. Единственото, което знам, е, че разказва за Емет и Нова. Емет в някои отношения е като Лео, най-вече след смъртта на баща му. Обича ремонтите на колите, карането на мотора си и забивките с момичета в „Бетси“. От анотацията става ясно, че започва неангажираща връзка с мистериозно момиче, което се оказва дъщерята на неговия враг. Когато романът бъде издаден на български и го прочета, ще редактирам абзаца и ще се задълбоча в образите на героите и сюжета.

Без прочита на „Тенекиена кралица“ мога да кажа, че тази поредица на Девни Пери ми допадна една идея повече от „Ларк Коув“, тъй като има повече динамика. Препоръчвам ви я, ако искате нещо разпускащо, но в същото време да задържи вниманието ви. 

Здравейте! Продължаваме с романтичните поредици за месец февруари, като в днешното ревю ще ви представя романи, чрез които се запознах с творчеството на Девни Пери. И те за изпълнени с клишета, но пък са написани по един приятен и ненапрягащ начин. Така че ви приветствам в Ларк Коув - поредното малко американско градче, този път в щата Монтана. Той пленява посетителите с прекрасната си природа и живописното езерце. Преди да продължа с ревюто предупреждавам, че ще има СПОЙЛЕРИ от четирите романа. 

„Неуверена“ разказва за Тиа, която е имала затруднено детство. Изоставена от майка си и израснала в дом за деца тя много добре знае колко трудно е да постигнеш това, което искаш. Не си поставя някакви високи цели, а такива, които са лесно достижими. Работи като барманка в хотел в Ню Йорк и една вечер се запознава с богат мъж, двамата се заприказват и решават да прекарат вечерта заедно. След това всеки поема по пътя си. Само че Тиа се оказва бременна. Това е важно да го спомена, тъй като голяма част от книгата разказва не само за сближаването между Тиа и Лоугън, но и между него и дъщеря му. Изминават седем години и Лоугън пристига в Ларк Коув за сделка. И в бара, в който Тиа работи, се срещат отново и той научава, че е баща. Харесах ги и двамата, защото Тиа е свободна душа и не се интересува от чуждото мнение. Отделно поставя дъщеря си Чарли (Шарлът) на първо място и за нея е най-важно тя да расте безгрижно, знаейки че никой няма да я нарани и изостави. Лоугън пък не е някакъв надут мъж, който разчита само на парите си и не притежава никакви морални ценности. След първоначалния шок от новината за бащинството Лоугън се съвзема и бързо решава, че иска Тиа и Чарли в живота си и че би направил всичко за тях двете.

„Незабележима“ проследява историята на Уила и Джаксън. Уила е стеснително момиче, което през лятото работи в местния лагер за деца. Предпочита петък вечер да прекарва или в своята собствена компания, или в тази на родителите си. От първия път, в който вижда Джаксън, се влюбва в него. Но на Джаксън му отнемат цели девет години, за да я забележи, а Уила вече почти се е отказала от мечтата си да бъде с него. Джаксън е имал същото детство като на Тиа. Всъщност точно то е причината двамата да се сближат до толкова, че да се държат като брат и сестра. Тиа не познава майка си, но Джаксън си я спомня много добре, въпреки че от години не е чувал нищо от нея. До една вечер, когато му звъни да се срещнат, и той разбира, че има по-малък брат, за който трябва да се грижи. Целият му свят се преобръща. Едно е да имаш свястна приятелка, друго е да станеш попечител на момче, с което току-що си се запознал. Но Уила е до Джаксън и му помага да се справи с всички трудности и да осъзнае, че заслужава да бъде щастлив. 

„Наранени“ ни запознава с Пайпър, която работи във фирмата на Лоугън и двамата са доста близки. След катосе развежда с съпруга си, който ѝ е изневерил, тя търси спокойствието на малкото градче и избира Ларк Коув. Желае тишина, пространство и неангажираща връзка. Имотът, който си купува, не само е в полите на планина, но и върви с грубоват съсед. Трагедията, която Кейн преживява, го кара да замине за друг град, където никой не го познава. Не се сприятелява с никого, не ходи в местния бар и предпочита за компания тишината и дърводелството. Пайпър обаче разрушава стените, издигнати около сърцето му, и той най-накрая прощава на брат си.

Главните герои в „Неразбрана“ са София и Дакота. София е по-малката сестра на Лоугън, която обича да е в центъра на вниманието. Изглежда разглезена, надменна и горделива. И донякъде наистина е такава. Но една статия, която е колкото нелюбезна, толкова и вярна, ѝ отваря очите. В този момент София решава да отиде на някое далечно място и да забрави за скандалите около името ѝ. Така попада при брат си, с когото нямат топли отношения, но и той, и Тиа искат да ѝ помогнат. Затова заминават на почивка и я оставят да работи в бара с другия барман. Още с влизането ѝ в бара, Дакота разбира, че София ще му се пречка повече, отколкото ще му помага. София обаче е готова да помогне с каквото може и бързо двамата се сприятеляват и решават да се отдадат на малък флирт. Дакота харесва София, но се опитва да страни от нея (най-вече след като преспиват заедно), защото осъзнава, че са от различни светове. Тя винаги ще получава лесно това, което иска, докато той ще трябва да се бори за мечтите си. София обаче се променя и вече не иска да води бляскав живот, а да отвори балетно студио и да прекарва време с любимия си далеч от забързаното ежедневие на Ню Йорк.

Като цяло харесах поредицата. Както казах, има клишета и драми, но пък се четат бързо, а и Девни Пери е вкарала смисъл във всеки един от романите. Тоест няма празни приказки, колкото да има нещо написано. Любовните връзки не са токсични и се развиват с нормално темпо. Така че ви препоръчвам „Ларк Коув“ за студените дни, когато искате да забравите за своите проблеми, или пък за летните дни, когато търсите романтиката. 

Много хора свързват февруари с деня на влюбените. Гледат се повече романтични филми и се четат повече любовни романи. По принцип аз не правя нито едно от двете, но тъй като през последните месеци исках да разнообразя четивата си препрочетох книгите на Нора Робъртс, за които днес ще ви споделя, и прочетох поредицата на Девни Пери - „Тенекиените номади“. Отделно не съм писала ревю за друга нейна поредица - „Ларк Коув“, така че през следващите седмици ще ви залея с любовни романи.

Добре дошли в Бунсборо - малко американско градче, в което цари идилия. Всички се познават и си помагат. А в центъра на книгите стоят старият хотел с дълга история, тримата братя Монтгомъри и тяхната майка, които имат строителна фирма и се заемат с обновяването на хотела, и един добродушен дух. 

Първата двойка, която ни бива представена, е Бекет (големият брат) и Клеър (собственичката на местната книжарница). Бекет е влюбен в Клеър още от тийнейджър, но така и не ѝ споделя чувствата си. Самата тя се жени за техен съученик и двамата заминават, тъй като Клинт е войник. Няколко години по-късно Клинт бива убит по време на мисия и Клеър е принудена да се завърне с тримата си синове в родния си град и да отвори книжарницата, за да се издържа. Отношенията им започват като приятели, но постепенно се превръщат в нещо по-специално. Бекет печели сърцето на Клеър най-вече заради държанието му спрямо децата ѝ и разбирателството му, че тя винаги ще ги поставя на първо място. А на него това по никакъв начин не му пречи. Даже напротив. Прекарвайки времето си с тях, си припомня своето детство и осъзнава, че иска собственият му дом да бъде изпълнен с детски смях и кучешки лай. Самата Клеър никога не е спирала да бъде в мислите на Бекет и когато започват връзката си, той за пореден път разбира колко добра, мила и всеотдайна е тя. 

Връзката между Оуен (средният брат) и Ейвъри (собственичката на пицарията) е малко по-различна, тъй като двамата имат чувства един към друг още от деца. Разбира се, порастват, започват работа и детската любов се забравя. Остават си близки, но се сближават още повече покрай Клеър и Бекет. По характери Ейвъри и Оуен са коренно различни. Ейвъри действа преди да обмисли ситуацията, докато Оуен анализира всяка своя стъпка. Привличането обаче е налице и двамата се впускат в нова връзка. Ейвъри е тази с проблемите, но с подкрепата на Оуен осъзнава, че тя не е като майка си и може да има един пълноценен и щастлив живот, който да го сподели с любимите хора. Ако трябва да ги съпоставя с Клеър и Бекет и Райдър и Хоуп като двойка, определено ще ми бъдат по-безинтересни. Просто не успях да се сближа с персонажите. 

Райдър (малкият брат) е заклет ерген. Въпреки че вижда колко щастливи са братятата му с половинките си, той отказва да се задоми. Или поне не прави опити да си намери приятелка. До появата на Хоуп. Тя не е само приятелка на Ейвъри и Клеър, но е и бъдещата управителка на хотела в Бунсборо. Хоуп притежава абсолютно същите качества като Оуен и често може да бъде намерена с писалка в едната ръка и с бележник в другата, докато обмисля някоя нова идея за хотела и неговите посетители. Още при първата си среща между Райдър и Хоуп прехвърчат искри. Първоначално Райдър я отблъсква заради грубостта и недоверието си, че тя ще се справи като управител на малък хотел, но постепенно се опознават и решават да започнат неангажираща връзка, тъй като той не желае да се обвързва, а тя наскоро се е разделила с неверното си гадже. Самата аз се чувствам най-привързана към тях, защото всъщност прочетох първо „От пръв поглед“, мислейки, че това е първата книга от поредицата, и винаги ще се сещам за тях двамата, когато си спомням за поредицата.

Харесвам тази поредица толкова много, защото не е натоварваща и дори да има някое клише, то въобще не ми се набива на око. Нора Робъртс описва типични проблеми на един човек и как той се справя с тях. И разликата между нейните герои и други е, че се оставят семейството и приятелите им да им помагат. Друго, което ми допада, е описанието на малко провинциално градче, което рано сутрин и късно вечер те посреща с приятната си тишина и песента на птичките. Летните вечери ги посрещаш отзад в градината, заобиколен от приятели, а зимните - на дивана с книга в ръка и бумтяща камина. Отделно има и елемент на свърхестествено в лицето на добрия дух Лизи, която един ден се появява в хотела с мирис на орлови нокти и не го напуска, докато Хоуп и компания не разберат какво точно се е случило с нейния любим.