Поредицата „Отново“ от Мона Кастен

Последната седмица на февруари дойде и е време за последния пост за любовни романи. В днешното ревю представям поредицата „Отново“ от Мона Кастен. Тя се различава от предишните три, защото главните герои са в началото на двайсетте си години и като цяло тези книги са насочени към по-младата аудитория. Досега не бях обмисляла да пиша ревю за тях, но имайки предвид идеята ми за постове за този месец, Мона Кастен ще бъде спомената в блога.

Като първа книга от поредица „Ново начало“ има за цел не само да ни представи главните герои, но и да обрисува обстановката - малко студентско градче в подножието на планина. Али и Кейдън са персонажите, около които се върти историята. Запознанството им започва, когато Али се отзовава на обява за съквартирант. Разбира се, още тогава прихвърчат искрите на привличането, но тъй като Али все още не е преживяла миналото си, а Кейдън се държи като всезнайко, който си сменя настроенията по-често и от момиче, им трябва доста време, за да станат двойка. И двамата имат проблеми със семействата си. Али бяга от родителите си, за които е по-важно мястото им в обществото, отколкото дъщеря им. Пристигайки в Удсхил, тя иска свобода и независимост. Кейдън пък е имал проблеми с брат си и иска да стои далеч от него. Връзката с майка му обаче е много силна и двамата се подкрепят и разчитат един на друг. В отношенията между Али и Кейдън има драма, но тя не е кой знае колко напрягаща и аз самата гледах да не ѝ обръщам внимание, за да се насладя на книгата. 

Ако сте харесали Даун (най-добрата приятелка на Али), в такъв случай ще се зарадвате на „Да се довериш отново“, защото тя е главната героиня тук. Тя и Спенсър (приятел на Кейдън). Въпреки проблемите в миналото си (изневярата на приятеля ѝ) Даун се опитва да се фокусира върху ученето и писането на романи. Избира да гледа само напред и и да се отдаде на студентския живот. Смята, че вече е преживяла случилото се, но истината е, че не е. Това си личи в трудността ѝ да се довери изцяло на Спенсър. Той обаче не се отказва лесно и иска да ѝ докаже, че двамата са перфектна двойка. Има още един проблем. Спенсър винаги е усмихнат и трудно може да му се развали настроените, но има моменти, в които усмивката му угасва и точно те плашат Даун. Какво му се е случило? За мен един най-големите плюсове е, че връзката им се гради върху приятелство. Даун и Спенсър се запознават в „Ново начало“ и едва в „Да се довериш отново“ признават чувствата си. Лично аз харесах повече тяхната връзка, отколкото тази на Али и Кейдън, защото имаше много по-малко драма, а и моментите между Даун и Спенсър бяха много мили. 

Рязката и отблъскваща хората Сойер е под светлината на прожекторите в „Да почувстваш отново“. Още в „Да се довериш отново“ започнах да симпатизирам на Сойер. Бавно започна да се отваря пред Даун, която се оказа първата ѝ истинска приятелка. А страстта ѝ към фотографията, ме сближи още повече със Сойер. Радвам се, че тя най-накрая реши да се довери на приятелите си, но не смятам, че държанието ѝ спрямо останалите в началото на романа бе правилно. И все пак Сойер е глъдка свеж въздух сред главните женски персонажи в поредицата. Тя е дръзка, находчива и смела и знае как да се оправи в живота без чужда помощ. Исак също се различава от мъжките герои. Той е неуверен в себе си, притеснителен и свенлив. Не знае как да се държи с момиче и тук идва на помощ Сойер. Двамата сключват сделка: той ще ѝ помогне за университетския ѝ проект, а тя - да стане по-уверен с момичетата. В началото всичко е окей, но Сойер бавно започва да опознава Исак и осъзнава, че той я разбира, не я съди и я прави щастлива. 

Мона Кастен решава да промени малко нещата и любовната връзка в „Нова надежда“ е между студент и преподавател. Евърли е позната от „Да се довериш отново“ - в един курс е с Даун, а родителите им започват да се виждат и така тя става част от семейството на Даун. Евърли от малко дете е заобиколена от книги, тъй като майка ѝ работи в издателския бранш. Това е и една от причините да се запише в класа на Нолан. Но колкото повече време прекарва в компанията му, толкова повече се влюбва в него. Това е неизбежно, защото Нолан е мил, харизматичен, разбиращ и интелигентен. Поставя всякакви интересни задачи за работа и винаги изслушва проблемите на учениците си. Тук искам да вмъкна, че всъщност е млад. Около 30 годишен, тоест не е толкова възрастен. Нолан и Евърли притежават силни характери, а преживените страдания са им показали, че животът не винаги е хубав, но за да му се наслаждават, трябва да приемат миналото си и да гледат напред. Да се откъснат от миналото си, но знаейки че имат на кого на разчитат. Харесах връзката помежду им, но драмата ми дойде в повече - около двеста страници и двамата внимаваха да не прекрачат границите, после за трийсетина страници го правят и са щастливи, а накрая единия от тях отблъсва другия и се връщат в началото. Мисля, че авторката трябваше да посъкрати драмата, но пък тя не бе толкова натоваршаваща, колкото други, за които съм чела.

Поредицата „Отново“ блика от клишета, драми и тайни, но пък е забавна. Героите, които в последствие се превръщат в една голяма група приятели, разсмиват с комичните ситуации, в кото попадат, натъжават с миналото си и развълнуват с преживяванията си. „Отново“ не е някоя дълбокосмислена поредица, но е идеална за разпускане.