Преди да започна, ви пожелавам весели празници и през следващите дни да им се насладите и да прекарате чудесно време със семейството и приятелите. А сега към класацията. Няма как винаги да харесваме героите в една книга. Някои са ни безразлични, други са ни скучни. Аз обаче ще ви представя тези, които дразнят с действията, постъпките и мисленето си.
5. Кейн от „Неуверени“
Започвам с един герои, който в някои отношения ми е безразличен, но тази класация е трудна за съставяне просто защото няма толкова персонажи, които да са ме подразнили. Все пак да кажа с какво ме е издразнил - неоснованото му грубо държание спрямо другата главна героиня Пайпър още преди да я опознае. В един момент бе мил и забавен, в друг начумерен и гневен. Хем не искаше да разговаря с майка си, хем хукна към нея за цели три седмици без да обясни на Пайпър миналото си.
4. Персефона от „Неонови богове“
Възхищавам се на борбата и отстояването ѝ да управлява сама съдбата си. Обаче образът ѝ е клиширан и признавам, че с нищо кой знае какво не се отличава от останалите героини от този жанр. Дразнех се, че на моменти е толкова наивна и в една глава е готова на всичко за Хадес, а в следващата стои настрани от него.
3. Каладин от „Пътят на кралете“
В поредицата „Летописите на светлината на бурята“ има многобройни гледни точки, но всяка книга обръща специално внимание на един от главните. В „Пътят на кралете“ това е Каладин. По принцип харесвам доста неща в него, но в първата половина на романа истински се дразнех от вечния му песимизъм. Радвам се, че откри Сил (духчето му), която му помогна да излезе от дупката на отчаянието и да се бори не само за своя живот, но и за този на близките му.
2. Александрия от „Полукръвна“
Александрия е силна, независима и борбена. Само че един човек винаги има нужда да сподели с някого за проблемите си и Алекс не е изключение. Но вместо това тя предпочиташе да се затвори в себе си и смяташе, че ще се справи самичка. И разбира се, нямаше как да не направи нещо глупаво. Като например да тръгне съвсем сама да намери един от лошите, който я издирваше. Доста се подразних на тази сцена, която ясно показа нейните прибързаност и безразсъдна самостоятелност.
1. Лара от „Кралят на моста“
От самото начало не се разбрах много, много със самия роман и виня за това множеството клишета, с които е пълен. Образът на Лара е един от тях. Признавам, че спомените ми от „Кралят на моста“ не са кой знае колко, но съм запомнила колко дръзка, вироглава и безстрашна е Лара. Тези качества не са лоши, ако са в умерени количества, но в даден момент започнах да се дразня на непокорното ѝ отношение и как се смяташе за нещо повече от другите.
0 коментара:
Публикуване на коментар