Никак не е приятно да започнеш всичко отначало.

Това определено е чувството, което Кейти изпитва, когато е принудена да изостави живота си във Флорида и да се премести в дълбоката провинция на Западна Вирджиния. И последното, което е очаквала, е да срещне Деймън.

Деймън е по-различен от всяко друго момче, което Кейти е срещала. Той е арогантен, супер дразнещ и, добре де, изключително привлекателен. Въпреки това обаче, Кейти е решена да стои далеч от него. До нощта, в която светът й се преобръща.

Преди около две години попаднах на тази книга и я прочетох. Харесах я, но така и не продължих с поредицата. Миналата седмица седнах на компютъра и отворих папката с книги и се спрях на "Обсидиан". Казах си: "Какво пък толкова" и се зачетох. По време на четенето всички емоции, които изпитвах първият път се върнаха. Имам толкова любими сцени от нея, че се реших най-накрая да продължа с поредицата. 

Кейти ме изненада със своята духовна сила. Толкова неща ѝ се случиха, разбра куп тайни и остана с акъла си. Това за мен е герой. Естествено, че я харесах. Първо, защото чете книги, но и защото е мила, сърдечна, не притискаше Ди за нищо, а чакаше самата тя да ѝ каже. Харесах тяхното приятелство. И двете знаеха какво е чувството да изгубиш любим човек, но се бяха научи отново да се радват на живота. Ди беше по-разговорливата от двете, докато Кейти е от затвореният тип момичета, но точно, че са противоположности стават най-добри приятелки. И двете ценяха личното пространство и имаше ли някакъв проблем тичаха една при друга. Кейти имаше много възможности да спре да дружи с Ди, но не го направи. Защо ли? Защото на нея самата ѝ беше приятна компания на сестрата на Деймън и не искаше да я изгуби като приятелка.

Ди е най-слънчевото момиче, което съм срещала досега. Виждах, че иска нормалното да присъства в живота ѝ и приятелството ѝ с Кейти ѝ го осигури. Основно харесах Ди, заради това, че държеше на приятелите си и не ѝ пукаше дали е в опасност или не. На няколко пъти показа хладно държание спрямо Ашли (бивше гадже на Деймън и сестра на нейното гадже), но Аш си го бе заслужила. Лиса и Клариса са другите две приятелки на Кейти, които за нула време се сприятелиха и с Ди. Двете момичета бяха тотално различни, но затова пък ми бе интересно да чета за тях.

Деймън ми напомня на Рисанд. Ама много. Той си бе сложил маската на грубиян и показваше мили чувства единствено към сестра си Ди. И доста време му се чудех. Разбирам, че се страхува за сестра си, рискът на който ще я подложи ако се сприятели с Кейти, тайната им е на път да бъде разкрита, но защо не се опита да опознае Кити? Така щеше от рано да разбере, че тя няма да ги предаде, защото цени Ди като приятелка. Радвам се, че все пак накрая го разбра, но на някои моменти отново започваше да се държи студено спрямо нея. Но нека спра до тук и да си призная, че още от самото начало се влюбих в него. Все пак кой не би харесал един свръх покровителствен брат, който на всичкото и отгоре изглежда по начина, по който изглежда и Деймън. Последното, което ще кажа за него е че тепърва започва да се бори за любовта му и съвместният му живот с Кейти.

"Обсидиан" е пълна с обрати. Тайните дебнат на всяка страница, а приключението на Кейти и Деймън тепърва започва. Паранормалното също върви ръка за ръка с историята, а опасностите вървят по петите на героите.

Творбите ѝ са феномен.

Животът ѝ е катастрофа.

В реалния живот Елайза Мърк е срамежлива, странна и няма приятели. Но в интернет тя е ЛейдиСъзвездие – анонимният създател на изключително популярния уебкомикс „Чудовищно море“. Елайза не може да си представи да се наслаждава на реалния свят, така както го прави онлайн, а и няма желание да се опита.

Тогава Уолъс Уорленд, най-известният фен фикшън писател на нейния уебкомикс, се премества в същото училище и се сприятелява с Елайза. Той смята, че тя е просто един от многобройните фенове на „Чудовищно море“. Постепенно Уолъс успява да измъкне Елайза от нейната черупка и тя започва да се пита дали животът извън интернет не е също толкова вълнуващ.

Неочаквано тайната на Елайза е разкрита и всичко, което е градила – нейният комикс, връзката ѝ с Уолъс, дори здравият ѝ разум, започват да се разпадат...

Книгата... нямам думи. От дълго време не бях чела книга, която да ме превърне във вихър от емоции. Франческа Запия се е справила чудесно с описанието на чувствата на един тинейджър. Показала е, че интернетът едновременно е нещо хубаво и лошо. Че в него както можем да открием себе си, така и можем да се загубим. Но истинското нещо е приятелството - няма значение дали то ще е онлайн или офлайн. Важното е, че има хора, на които можем да споделим проблемите си и те да не ни съдят, а да ни помогнат.

Елайза е едно тихо и затворено момиче. Ако не е на училище, то тя прекарва почти цялото си време на компютъра, за да си пише с приятелите си или пък да рисува страници от комикса си. Всеки има собствени чудовища вътре в себе си, но малцина са тези, които ги показват. И Елайза е една от тях. Вярно, че го прави анонимно, но това ѝ помага. Тя е създала един страхотен свят пълен с герои, които не са съвършени. А аз като читател харесвам именно такива персонажи. Заради това не е чудно, че комиксът ѝ е толкова популярен. Милиони хора се припознават в личностите, създадени от Елайза. Но госпожица Мърк в реалният свят е доста по-различна личност. И благодарение на Уолъс постепенно разбира, че животът навън е доста интересен и приятен. Единственото, което не ми допадна бе нейното държание спрямо семейството ѝ. Да, родителите ѝ не я разбираха напълно, смятаха, че рисуването е само хоби и не се опитваха да говорят с нея, но и самата Елайза не правеше нищо, с което да се сближи с тях. Дори и те да се опитваха, тя се затваряше в себе си. Радвам се, че накрая разбра какво е на път да изгуби и се стегна. Започна да прекарва повече време с братята си, прие идеи от майка си и баща си. А това е доста голяма напредък.

Уолъс е един от онези герои, които и да искаш не можеш да мразиш. Той успя да накара Елайза да започне да вярва в себе си. Запозна я с приятелите си и те я приеха веднага в тяхната група. Самият Уолъс беше изживял доста труден период от живота си, но бе успял да се справи с него. На пръв поглед бе сдържан, но когато бе около семейството или приятелите си се превръщаше в едно усмихнато момче, което обича да пише и да играе футбол. Както казах той помогна на Елайза. Успя да ѝ отвори очите за важни неща, като например семейството и през седмиците, в които животът на Елайза се разпадаше той бе нейната котва. Трябва да спомена неговият талант да пише, а и краснописът му. Докато Елайза рисуваше, за да пресъздаде емоциите си, то Уолъс използваше думите, за да опише чувствата си. Двамата бяха страхотен екип и научиха доста неща един от друг.

Романът бе изпълнен с разнообразие от герои. Всички различни до един, но това ги правеше толкова интересни. Макс и Еми са най-добрите приятели на Елайза. Какво ги свързва? Обичта им към "Чудовищно море". Но също така и тримата бяха специалисти в дадена област. И макар че не се бяха виждали лично се приемаха за едно семейство. Двамата по-малки братя на Елайза - Съли и Чърч бяха толкова сладки. Но нека вмъкна, че първоначално не го осъзнавах. Харесах ги чак, когато се застъпиха за нея и показа на родителите си колко е постигнала Елайза. Тя получи доста приятелски съвети и от приятелите на Уолъс, които в края на книгата бяха станали и нейни приятели. 

"Елайза и нейните чудовища" е книга за това как собствените ни чудовища се крият в нас и чакат да се покажат. И че ние сме тези, които или ще им позволим да го направят или не.

Надеждата сгрява и най-студената нощ.

Фейра, Рис и техните най-доверени приятели са погълнати от възстановяването на Двора на Нощта и променения свят отвъд. Зимното слънцестоене наближава, а с него идва ред и на заслужена почивка.

Само че и празничната атмосфера не може да удържи надигащите се сенки от миналото. Докато организира първото си Зимно слънцестоене като Велика господарка, Фейра открива, че най-скъпите й хора имат повече рани, отколкото е очаквала – белези, които ще окажат въздействие върху бъдещето на техния Двор.

Редактирано: ноември 2023г.
Ревю на първа книга - тук.
Ревю на втора книга - тук.
Ревю на трета книга - тук.

В прегръдките на руската пустош зимата трае цяла вечност, а снежните преспи са по-високи от къщите. Но на Василиса това не ѝ пречи. Тя прекарва вечерите сгушена около топлината на огъня, обградена от обичните си близки, докато слуша приказките на бавачката си. Любимата ѝ приказка е за Мраз – синеокия зимен демон, който се появява в ледените зимни вечери, за да отведе непредпазливите души. Бавачката разказва, че мъдрите хора се боят от него и че почитането на духовете предпазва дома им от зло.

След като майката на Василиса умира, баща ѝ отива в Москва и се връща с нова съпруга. Тя ненавижда селските порядки и забранява почитането на духовете. Всички смирено се съгласяват, но Василиса е ужасена, защото усеща, че това ще донесе само нещастия.

И се оказва права – реколтите загиват, зли същества от гората започват да се приближават и нещастие се настанява в селото. През това време мащехата на Василиса става все по-сурова с нея.

Опасността приближава и Василиса трябва да се противопостави дори на близките си, като призове опасни дарби, които дълго е потискала. Възможно ли е най-страшните приказки на бавачката всъщност да се окажат реалност?

Прочетох книгата през февруари месец и наистина беше доста приятно, тъй като беше студено и аз се намирах в леглото, завита и с чаша кафе на нощното шкафче. Един от любимите ми моменти в книгата беше, когато цялото семейство на Василиса сядаше около огъня и бавачката Дуня започваше да разказва своите приказки. В тези моменти, аз също като Вася, се потапях в вълшебният свят, създаден от думите на възрастната дама и едновременно с това магическата обстановка на Русия ме обгръщаше.

Василиса Петровна си живее най-спокойно в малкото селце скътано в сърцето на Русия - помага в къщната работа, играе си с селските деца и обожава да ходи в гората, за да изживее някакво приключение, което да разнообрази живота ѝ. И въпреки че разговаря с домашните духчета, Вася никога не бе вярвала, че един ден ще срещне магията и че ще трябва да се бори за нея. Харесах я, защото не позволяваше на никой да я изолира от разговорите, които се водеха в нейно присъствие, играеше си както с момичетата, така и с момчетата. С една дума тя искаше да има право на мнение и хората да се вслушват в нея без да се интересуват, че е момиче. Василиса не познаваше истинската си майка, но по-голямата ѝ сестра и Дуня си разделяха поравно това задължение. Но вярвам, че тя най-силно обичаше брат си Саша, който търпеше тя да го следва по петите, да дърпа тетивата на лъка му или пък да вдига меча му. Всички я обичаха и нито един път не прочетох някой да я обвинява, че майка им е умряла заради нея, защото в доста книги е обратното. За съжаление в хората се прокрадваше страхът, който ги караше да вярват, че Вася е вещица. Ето това прави страхът с хората - кара ги да вярват в грешни и нереални неща.

Потопих се в света на "Мечокът и Славеят". Неусетно бях стигнала до последната страница. А магията и опасността ме преследваха на всяка една страница. Влюбих се в гората, която Вася смяташе за свое скривалище. Дърветата в нея бяха изпълнени с дъха на магическото, а зад всяко едно от тях се подаваше по някое чудовище, чакащо Вася да се провали. Но тя не го направи. До нея бе демонът Мраз и той предпочиташе да направи всичко за нея само и само Мечокът да не я хване. А пък митичните същества вървяха ръка за ръка с Вася още от самото ѝ раждане.

"Мечокът и Славеят" ще ви потопи в един напълно нов фентъзи свят, който ще ви поведе на едно невероятно приключение, изпълнено с митични руски създания, а на всяка страница дебне студът, готов да вземе своите жертви.