"Елайза и нейните чудовища" от Франческа Запия

Творбите ѝ са феномен.

Животът ѝ е катастрофа.

В реалния живот Елайза Мърк е срамежлива, странна и няма приятели. Но в интернет тя е ЛейдиСъзвездие – анонимният създател на изключително популярния уебкомикс „Чудовищно море“. Елайза не може да си представи да се наслаждава на реалния свят, така както го прави онлайн, а и няма желание да се опита.

Тогава Уолъс Уорленд, най-известният фен фикшън писател на нейния уебкомикс, се премества в същото училище и се сприятелява с Елайза. Той смята, че тя е просто един от многобройните фенове на „Чудовищно море“. Постепенно Уолъс успява да измъкне Елайза от нейната черупка и тя започва да се пита дали животът извън интернет не е също толкова вълнуващ.

Неочаквано тайната на Елайза е разкрита и всичко, което е градила – нейният комикс, връзката ѝ с Уолъс, дори здравият ѝ разум, започват да се разпадат...

Книгата... нямам думи. От дълго време не бях чела книга, която да ме превърне във вихър от емоции. Франческа Запия се е справила чудесно с описанието на чувствата на един тинейджър. Показала е, че интернетът едновременно е нещо хубаво и лошо. Че в него както можем да открием себе си, така и можем да се загубим. Но истинското нещо е приятелството - няма значение дали то ще е онлайн или офлайн. Важното е, че има хора, на които можем да споделим проблемите си и те да не ни съдят, а да ни помогнат.

Елайза е едно тихо и затворено момиче. Ако не е на училище, то тя прекарва почти цялото си време на компютъра, за да си пише с приятелите си или пък да рисува страници от комикса си. Всеки има собствени чудовища вътре в себе си, но малцина са тези, които ги показват. И Елайза е една от тях. Вярно, че го прави анонимно, но това ѝ помага. Тя е създала един страхотен свят пълен с герои, които не са съвършени. А аз като читател харесвам именно такива персонажи. Заради това не е чудно, че комиксът ѝ е толкова популярен. Милиони хора се припознават в личностите, създадени от Елайза. Но госпожица Мърк в реалният свят е доста по-различна личност. И благодарение на Уолъс постепенно разбира, че животът навън е доста интересен и приятен. Единственото, което не ми допадна бе нейното държание спрямо семейството ѝ. Да, родителите ѝ не я разбираха напълно, смятаха, че рисуването е само хоби и не се опитваха да говорят с нея, но и самата Елайза не правеше нищо, с което да се сближи с тях. Дори и те да се опитваха, тя се затваряше в себе си. Радвам се, че накрая разбра какво е на път да изгуби и се стегна. Започна да прекарва повече време с братята си, прие идеи от майка си и баща си. А това е доста голяма напредък.

Уолъс е един от онези герои, които и да искаш не можеш да мразиш. Той успя да накара Елайза да започне да вярва в себе си. Запозна я с приятелите си и те я приеха веднага в тяхната група. Самият Уолъс беше изживял доста труден период от живота си, но бе успял да се справи с него. На пръв поглед бе сдържан, но когато бе около семейството или приятелите си се превръщаше в едно усмихнато момче, което обича да пише и да играе футбол. Както казах той помогна на Елайза. Успя да ѝ отвори очите за важни неща, като например семейството и през седмиците, в които животът на Елайза се разпадаше той бе нейната котва. Трябва да спомена неговият талант да пише, а и краснописът му. Докато Елайза рисуваше, за да пресъздаде емоциите си, то Уолъс използваше думите, за да опише чувствата си. Двамата бяха страхотен екип и научиха доста неща един от друг.

Романът бе изпълнен с разнообразие от герои. Всички различни до един, но това ги правеше толкова интересни. Макс и Еми са най-добрите приятели на Елайза. Какво ги свързва? Обичта им към "Чудовищно море". Но също така и тримата бяха специалисти в дадена област. И макар че не се бяха виждали лично се приемаха за едно семейство. Двамата по-малки братя на Елайза - Съли и Чърч бяха толкова сладки. Но нека вмъкна, че първоначално не го осъзнавах. Харесах ги чак, когато се застъпиха за нея и показа на родителите си колко е постигнала Елайза. Тя получи доста приятелски съвети и от приятелите на Уолъс, които в края на книгата бяха станали и нейни приятели. 

"Елайза и нейните чудовища" е книга за това как собствените ни чудовища се крият в нас и чакат да се покажат. И че ние сме тези, които или ще им позволим да го направят или не.