Героите са същите, но не съвсем – мащехата отново е особено зла, за красотата на принцесата се носят легенди, макар официално да се знае, че ужасни белези загрозяват лицето й, а седемте джуджета съвсем не са джуджета и е спорно дали са седем. Дори и в бъдещето приказките започват с „Имало едно време…“.

Принцеса Уинтър ненавижда мащехата си кралица Левана. Нещо повече – момичето е убедено, че злата жена изобщо няма да одобри чувствата, които таи към верния си приятел от детството, вече красив дворцов страж, Хиацинт. Но младата принцеса не е толкова слаба и безпомощна, колкото си мисли Левана. Години наред тя е подкопавала плановете на кралицата и сега, с помощта на Синдер, Скарлет, Крес и приятелите им, е на път да предизвика революция. Но дали пък историята няма да се повтори – нали знаете, онази с отровната ябълка?

Дългоочакваният финал на книгата настъпи и спокойно мога да кажа, че съм задоволена...донякъде. По обем е най-голямата книга, но е очаквано, като се има на предвид колко много неща трябваше да се случат.

Още от миналата книга стана ясно, че главно действащо лице ще бъде принцеса Уинтър - доведената дъщеря на кралица Левана. Всички знаем колко зла е кралицата, в това лице и Уинтър. Левана накарала принцесата да си пореже бузата, но въпреки това всички тя бе толко красива, добра и сърдечна. Уинтър се беше отказала да използва обаянието си върху останалите и това бе довело до халюцинации ѝ. С това нейно отказване да използва дарбата си, искаше да покаже на всички, че не е същата като доведената си майка. Въпреки че на моменти Уинтър не бе с всичкият си, винаги мислеше за народа си и колко много страда. Без да се замисли тя се довери на Синдер. Помагаше ѝ с каквото можеше, а то бе много, защото единствено тя и Хиацинт знаеха как да се промъкват в двореца и кой коридор до коя врата води. В тази книга Уинтър претърпя много неща, но се справи и показа колко е издръжлива, но нямаше да се прави с нищо, ако до нея не беше нейният най-добър приятел Хиацинт.

Хиацинт е от онези хора, които са верни до гроб на правилният човек. От както се помни закриля Уинтър от всички и всеки. За нея той е всичко, както и обратното. На пръв поглед Хиацинт изглежда, че не се интересува от никой и нищо, но всичко е лъжа. Просто умее да прикрива емоциите си и това го прави невероятен страж. Всичко, което направи в тази, а и в предишната книга беше, за да предпази Уинтър. Когато бе далеч от нея, той винаги се притесняваше къде, как е, ще се оправили. И всеки път започнеше ли да мисли за нея, аз се влюбвах в него. Радвам се, че в края на книгата двамата получиха своят щастлив края.

✵✵✵✵✵ 

Настъпи моментът, в който ще се реши съдбата на Луната. Дали нашите герои ще успеят или ще се провалят. Всички действия и всички решения, които Синдер и останалите взимаха доведоха до моментът в тронната зала... Нямаше чак толкова брутални моменти, колкото очаквах, но това не бе толкова важно. Ако оставя всичко на страна, най-любимите ми моменти бяха между героите - как се застъпваха един за друг, помагаха си, казваха си, че ще успеят и т.н. Няма какво да кажа за моментите между четирите двойки в поредицата. Крес и Трън бяха толкова сладки в онази стая в двореца, Скарлет и Вълка също бяха очарователни в края на книгата, когато си казваха, че се обичат, Уинтър и Хиацинт бяха толкова благи в менажерията и накрая Синдер и Каи в тронната зала, когато той ѝ намекваше за бъдещо предложение.... Краят беше очакван, но нищо не ми попречи да се оставя и да видя какво ще стане до финала.

Имаше няколко ненужни моменти в книгата, но смятам, че такива моменти има във всяка книга. Най-гадно бе това с имената. Прочетох няколко ревюта, в които и други се оплакват от буквалният превод на имената и аз съм тотално съгласна с тях. Беше много гадно да чета за Трън и Хаициант Глина и трябваше много да се постарая, за да не им обръщам внимание.

С "Уинтър" Мариса Мейър даде края на една невероятна поредица, с още по невероятни герои, които ще останат в сърцето ми. Единственото, за което съжалявам е, че не прочетох по-рано да си необикновена поредицата.  

В третата част на бестселър поредицата "Лунните хроники", Синдер, Скарлет, Вълка и Трън имат брилянтен план - да свалят кралица Левана. Но, както всеки добър план, и този се проваля. И единствената надежда за бегълците е Крес - затворена от години от чародейците на кралицата, сега момичето е на път да спечели свободата си. Но на каква цена?

✵✵✵✵✵

В сковаващата арктическа зима, седемнадесетгодишната Лумики Андерсон влиза в тъмната стаичка на училищната си фотолаборатория и намира купчина мокри, кървавочервени банкноти. Хиляди евра, оставени да изсъхнат – оцапани с нечия кръв.

Младото момиче живее само в апартамент, далеч от родителите си и миналото, останало зад гърба й . Посещава престижно училище и е фокусирана върху обучението си. Не обръща внимание на клюките и кликите, не ходи на шикозните партита, организирани от красивите и популярни момичета и момчета. Но намирането на кървавите пари променя всичко. И докато тя губи контрол над внимателно изградения си живот, е на път да открие, че не само е била сляпа за всичко, което я заобикаля, но и времето неумолимо изтича. Дали когато види червената кръв върху белия сняг, няма да е вече прекалено късно да спаси приятелите и самата себе си?

Досега не бях чела финска литература и се радвам, че първата такава книга ми хареса. Получих книгата за Коледа, но тогава нямаше сняг и някак си не можех напълно да се съсредоточа в четенето ѝ, но сега когато вече има сняг, седнах и започнах да я чета. Книгата не е голяма, само 232 страници е и много бързо се чете.

Сами се досещате, че действието се развива във Финландия. Хареса ми това как авторката е преплела любимата ни история за Снежанка с история за едно седемнадесетгодишно момиче. Цялата обстановка, студът и мистериите бяха невероятно описани. Книгата е от няколко неутрални гледни точки и това в началото не ми се понрави, но с течение на времето свикнах.

Бабата на Скарлет Беноа е изчезнала преди 2 седмици. Полицията е приключила със случая. Отвлечена ли е? Хората от селото вярват, че е избягала... все пак винаги е била малко откачена. Оказва се, че има много неща, които Скарлет не знае за баба си, включително за смъртната опасност, в която е живяла цял живот.

Въпреки това тя е всичко за Скарлет - от нея момичето е научило как да сади домати, как се управлява космически кораб и как да се наслаждава на живота.

Сега, единственият човек, към когото Скарлет може да се обърне за помощ, е Вълк, мистериозен уличен боец, който я изнервя и очарова едновременно. Но дали може да му има доверие?

Докато Скарлет и Вълк разкриват мистерия след мистерия, двамата се натъкват на Синдер. Тя е избягала от затвора и е най-търсеният човек (или киборг в нейния случай) на Федерацията. Това, което никой от двете не подозира, е, че дълбоко пазена тайна ги свързва от отдавна забравено минало. Заедно те ще трябва да се изправят срещу злата кралица Левана. А тя няма да се спре пред нищо, за да направи принц Кай свой съпруг, свой крал и вечен затворник.

Втората книга от поредицата "Лунни хроники" не отстъпва по нищо на предшественицата си "Синдер". Има нови герои с нова история, в която да се потопим, но познатите ни герои също са тук и ни предоставят възможност да проследим и техните приключения.

Тук се запознаваме със Скарлет, чиято единствена цел е да открие баба си. През цялото действие Скарлет показа доста борбеност и храброст за едва 18 годишно момиче. Въпреки всички трудности, тя не се отказа от баба си. Скар мислеше, че познава своята grand-mere, но това не бе вярно. Баба ѝ нямаше чак толкова много тайни, а само няколко. Но тези няколко тайни промениха познатият живот на Скарлет. Тя се оказа и защитничка. Докато другите обиждаха и обсъждаха какво наказание да получи Синдер, тя винаги я защитаваше. Нито един път не промени мнението си за нея, защото знаеше, че няма право да я съди, защото не я познаваше. И аз я заобичах заради това ѝ нейно качество.

Другият главен герой бе Вълк. Когато се запозна със Скарлет, никой не знаеше нищо за него. От къде е дошъл, защо е дошъл? Въпроси без отговори. Но въпреки всичко Скарлет разбра част от истината и реши, че Вълк е единствения човек, който може да ѝ помогне да открие баба си. Въпреки че Вълк бе забулен от тайни успях да видя това, което видя и Скарлет в него. През почти цялото време се държеше студено, лицето му не показваше никаква емоция, но допреше ли до това Скар да е в беда, той не се колебаеше да убие отсрещният човек. Това му негово качество спечели обичта ми към него. В края на книгата се разбира цялата му история. И мога да кажа, че и неговият живот не е бил лесен и колко съм щастлива, че откри момичето на мечтите си.

Харесах отборът, в който се бяха превърнали. Може би в повечето моменти действаха импулсивно, но никога глупаво. Грижеха се един за друг и се опитваха да зачитат мнението на другаря си. Премениха през много изпитания, а и вярвам, че ще има и още, но това ще ги накара да видят колко много се обичат...

✵✵✵✵✵

Докато Скарлет търсеше баба си и постепенно се влюбваше във Вълк, Синдер се намираше в затвора и се опитваше да избяга. Така попадна на Капитан Трън - доста интересен персонаж, но за него ще говоря по-подробно в ревюто си за "Крес". Но бих искала да кажа, колко предан и смел се оказа този човек. През цялата книга пазеше гърба на Синдер, вярваше в нея и в нейната кауза и така станаха доста добри приятели и екип в същото време. От време на време се появяваше и Каи. Така имахме възможността да видим как вървят нещата с кралица Левена. Искам да кажа, колко безскрупулна е тази жена. Как мисли единствено за себе си и никога за своя народ.

Забравих да спомена, че Синдер израстна като персонаж. Не е нещо голямо, но все пак показа повече характер от предишната книга. Взе в ръцете си своята съдба и не позволи на никой да пише нейната история. Показа нерешителност в някои моменти, но това е съвсем нормално. Важното е, че не се отказа от каузата си да свали Левена. Знам, че има доста път до този момент, но смятам, че ще си заслужава дългото чакане. А и все пак има приятели, които да ѝ пазят гърба. И вярвам, че ще те открие и още хора, които с гордост да нарече свои приятели.

Синдер е киборг с тайнствено минало. Когато доведената й сестра се разболява от смъртоносна болест, мащехата й обвинява нея. А нещата стават още по-сложни, защото красивия принц Кай кани именно нея на императорския бал. Принудена да избира между дълга и свободата, лоялността и предателството, Синдер се оказва в епицентъра на интергалактическа битка, в която, за да защити хората, на които държи, ще трябва да се изправи очи в очи с миналото си.

Отлагах от доста време да прочета поредицата, защото не съм голям фен на киборгите и андроидите, но преди седмица от изневиделица реших, че ще прочета "Лунни хроники". Започнах с доза неувереност, но някъде след 40-та страница напълно забравих защо съм отлагала прочита на книгата.

Действието се развива в бъдещето - след четвъртата световна война, ако не се лъжа и мога да кажа, че техниката заема доста голяма част от света в книгата. Всичко е напреднало, Земята се състои от шест държави - Източната Република (в нея се развива действието), Обединено кралство, Европейската федерация, Американската република, Австралия и Африканския съюз, които я управляват заедно. От няколко години Земята е заплашена от война с лунната кралица Левана и единствения начин за потушаване на бъдещата война е съюзнически брак между кралица Левана и принц Каи, но се оказва, че една принцеса, за която всички мислят, че е мъртва, всъщност е жива...и не знае изобщо, че тя е изгубената принцеса....

Но нека се върна към Синдер и да кажа колко я харесах. Животът ѝ е бил и все още е ужасен. Едва на 11 годишна възраст ѝ се налага да стане киборг, защото претърпява жестока катастрофа и губи лявата си ръка и левият си крак. И въпреки всички лоши неща в живота ѝ тя се справя. И то чудесно. Синдер е най-добрият механик в Нов Пекин, има за най-добра приятелка андроида Ико и по-малката ѝ сестра Пеони. През цялата книга показа колко смела и борбена е. Харесвам такива герои - някой, който не мисли само за себе си и е готов на всичко за семейството си. Дори това да означава да се подлага на изследвания и да е опитно зайче на някакъв си кралски лекар...

Харесах и принц Каи, който в края на книгата стана император. Харесах го, защото не бе онзи разглезен принц, който очаква всички да падат в краката му, а се оказа едно момче, което иска спокоен живот и баща му да не бе болен от чумата. На няколко пъти той трябваше да поставя страната си на първо място, но това е разбираемо за всеки. Заобичах и връзката, която изгради със Синдер. Той искаше човек, на който да може да разчита и да говори без да се притеснява от това, че ще го упрекнат. Каи бе привлечен от Синдер, защото тя бе именно този човек - изслушваше го, изказваше своето мнение и нито един път не го изкритикува.

Доколкото злодеят в книгата, това бе кралица Левана. Тя искаше да управлява Земята. Да подчини всички на нейната воля. И имаше два начина да го постигне - с война или с династически брак между нея и принц Каи и след това война. Заподскачах, когато Каи се вслуша в Синдер и отказа брака между него и кралицата. Но това разгневи Левана и той трябваше да жертва любимата си, заради свободата на своя народ...

"Синдер" се оказа една завладяваща книга, която няма как да я оставиш, докато не я прочетеш до края. Книгата бе написана по увлекателен начин, съчетавайки в себе си позната ни история за Пепеляшка и новата, непозната за нас история за момиче-киборг, която мож да спаси Земята от една коварна кралица.

Да имам висок успех.

Да ме приемат в Станфорд.

Да накарам баба ми да се гордее с мен.

Да следвам своя път неотклонно и да не допусна грешките на майка си и сестра си е основната ми цел. Мъжете, любовта и ... сексът объркаха живота им напълно. Аз няма да допусна това да се случи и с мен.

Но това беше преди Тейт. Преди най-известната поп звезда на планетата да влезе в живота ми. Преди частните самолети, тайните срещи и песните, написани специално за мен.

Има толкова неща, които не знам. Защо се е отказал от музиката? Къде изчезва, когато не сме заедно? Какво тъмно минало крие? Но когато ме целуне, бъдещето изглежда адски далечно. И сега... вече не съм сигурна какво искам.

Страст. Желание. Саможертва. Понякога трябва да си склонен да рискуваш всичко.

Списъкът с цели на Тейт:

Шарлот

• Лос Анджелис

• Целта на Шарлот

• Светът на известните 

• Романтичните моменти

• Бързото действие

• Захвърлянето на целите на Шарлот

Това не е любов от пръв поглед. Те едва ли биха могли да станат и добри приятели. Единственото общо, което Тейт и Майлс имат помежду си, е взаимното им привличане. Уговорката за неангажиращи срещи ги устройва идеално, защото той не иска любов, а тя няма време за нея. И нещата биха могли да се получат, стига Тейт да се придържа към единствените две правила на Майлс:

1. Никога не питай за миналото.

2. Не очаквай бъдеще.

И двамата си мислят, че могат да се справят, но тогава минало и бъдеще се преплитат…

Мнението ми за тази книга е раздвоено. Имаше неща, които харесвах и неща, които не харесах, но преди да говоря за тях ще кажа няколко думи за двамата герои в книгата.

Тейт....не мога да определя какво не харесах в нея. Беше ни представена като вечна оптимистка, която обожава работата си и своят по-голям брат. Харесах това че не искаше нищо да я разсейва от ученето ѝ, най-вече любовта. Не харесах твърде малкото информация предоставена ни относно миналото ѝ. Някакви си неуспешни връзки и само това...Просто не успях да се запозная повече с нейният персонаж и да я опозная по-добре. Друго, което не харесах в Тейт беше неразбраното влюбване в Майлс. Нямаше никакви признаци на постепенно влюбване в него, а просто един ден разбра, че го обича...

Харесах Майлс. За първи път чета книга, в която мъжът да е с тежко минало и да се страхува от него. В повечето книги момичето е това, което е преживяло тежка травма в миналото и в настоящето се опитва да я превъзмогне. Хареса ми че постепенно се запознах с неговата история, защото така го опознах доста по-добре от очакваното. Неговата история от миналото започна с толкова сладък и романтичен момент, а краят бе толкова тежък и сърцераздирател. Радвам се че въпреки всичко откри любовта в лицето на Тейт. Все пак всеки един човек заслужава щастлив край.

След като експлозия унищожава кораба му, светът смята, че принц Мерик е мъртъв. Белязан, но жив, той е решен да докаже предателството на сестра си. Преди да достигне препълнената с бежанци кралска столица, той обитава улиците, защитавайки по-слабите, което води до появата на слухове за обезобразен полубог, който носи справедливост на потиснатите.

Когато кървовещът Едуан разбира за обявената награда за главата на Изьолт, той прави всичко възможно да я намери пръв, докато тя не му предлага сделка... Сега те трябва да работят заедно, за да прекосят вещерските земи, чудейки се кой от двамата ще предаде другия пръв.

След изненадваща атака и корабокрушение Сафи и императрицата от Марсток едвам спасяват живота си. Всеки миг представлява риск, а следващата стъпка на пиратите е да обявят война на Вещерия...

Още в края на миналата книга групичката на Сафи се раздели и тръгна по различни пътища и в тази книга проследяваме отделните приключения на Сафи и императрица Ванес, Изьолт и Едуан, и на принц Мерик. Но преди да говоря за техните приключения искам да кажа няколко думи за самата книга и случващите действия в нея.

Сюзан Денърд умее да създава истории и да те пренася в тях. Да не говоря и за местата, които посетиха героите, колко умело ги беше описала и все едно се намирах точно там, където бяха героите. Докато в миналата книга можехме да ги виждаме като екип, то тук този голям екип се е разпаднал и всеки мисли другия за мъртав...или такъв е случаят при Сафи и Мерик.

Книгата започва с Мерик. Как той инсценира смъртта си, за да може без проблем да намери доказателства, че сестра му стои зад пожара над кораба му. В миналата книга Мерик загуби своя нишкобрат и беше съсипан и все още е, но се опитва да намери начин да превъзмогне болката и тук идва на помощ Кам, която се представя за мъж, но всъщност е жена. Тя беше неговият друг през цялата книга и му помагаше с всичко, дори и да не беше по силите ѝ. Мерик се беше превърнал в различен човек, от онзи принц в предишната книга. Видя как живее народът му и колко е трагично положението. Затова той се превърна в Ярост...мистичен бог, от който всички се страхували....досега.

Аделейд, младата графиня на Ротфорд, е поставена пред избор – да спаси семейството си от разоряване, като се съгласи на натрапен брак и бъдеще без шанс за промяна, или да избяга, оставяйки целия си предишен живот за гърба си. Вярна на несломимия си дух, Аделейд разменя мястото си с това на личната си прислужница, което я отвежда сред лъскавите коридори на Бляскавия двор.

Бляскавият двор е училище по етикет със строги вътрешни порядки, което превръща момичетата от бедно потекло в истински дами, за които после намира богати съпрузи в Новия свят. Момичетата, които се стараят, могат да се надяват на блестящо бъдеще, толкова различно от всичко, което познават до момента. Аделейд идва от свят на разкош, но никога не е можела да избира пътя си сама. Залогът е еднакво висок за нея и съученичките ? – Бляскавият двор е пътят към тяхното спасение, а изкачването в йерархията му – единственият начин.

Но мрачни загадки управляват привидно лъскавия Двор. Момичетата може би са по-застрашени вътре, зад тежките му порти, отколкото навън в свят, разкъсан от войни, расизъм и религиозен фанатизъм. С помощта на Седрик – син на самия господар на Двора, Аделейд ще трябва да се бори да се добере до истината, преди да е станало твърде късно. Но дали и Седрик не крие опасни тайни?

Чета книгата от доста дълго време. Бях си я набелязала от край време и когато "Ciela" пуснаха промоции на своите книги аз си я купих. Започнах книгата с голям интерес, но след 250-та страница ми стана доста скучна. Нямам си и на идея защо, просто се улових как през пет минути си гледам телефона или телевизорът. И тъй като не искам да почвам с лошите неща в книгата, ще започна с добрите: 

Хареса ми как авторката е балансирала между старият свят, който всички познават и новият, който само с качването на един кораб можеш да опознаеш. Друго, което харесах бе че двата свята нямаха нищо общо, дори дрехите, които носеха бяха различни. 

Всеки един герой беше различен от другия. На пръв поглед главните герои се броят на петте пръста на едната ти ръка, но всъщност те са много повече. Например момичета - всяка една има и външни и вътрешни разлики, бащата и синът от семейство Торн - коренно различни хора, въпреки че са роднини.

Докато четях началото на книгата се сетих за света в "Изборът" от Кийра Кас. Просто всички тези момичета, които се обучават да бъдат достойни съпруги за своите бъдещи половинки. И все пак харесах историята, който Мийд беше създала. Личи си, че се е потрудила.

Не знам колко е подходящо да говоря за ерес, но искам да изтъкна авторката колко се беше постарала да покаже борбата с него. Как всичко, което си знаел за една вяра изведнъж се оказва недостатъчно. И най-вече борбата на хората за това, което обичат и не искат да им отнемат.

А сега е ред и на лошите неща в книгата. 

Взаимотношенията на Аделейд и Седрик. Първоначално ми харесаха и четях с интерес моменти с тях, но после изведнъж се появи тази целувка и от тогава всичко е различно. Смятам, че трябваше по-отрано авторката да ни запознае с чувствата на Аделейд към Седрик. Да видим как тя бавно се влюбва в него и как го осъзнава, а не "бам" една целувка и готово. Влюбила се е в него.

Но харесах приятелството между нея и Мира. Личеше си, че двете се прикриват и са готови на всичко една за друга. Въпреки че всяка една си имаше своите тайни, другата никога не я притискаше да ги издаде.

Описанията. В някои моменти бяха излишни, а в други прекалено дълги. При някои автори дългите описания никога не са ми правили впечатление, но в тази книга ми направиха и то доста.

И все пак книгата не е толкова лоша. Смятам, че положителните точки са повече, отколкото отрицателните, така че книгата е добра. И въпреки че книгата е излязла отдавна на пазара, надявам се да съм помогнала на някой за решението дали да прочете тази книга или не. 

Сафия е способна да различава истината от лъжата. Дарбата й е изключително рядка и мнозина биха убили за нея, затова трябва да пази силите си в тайна. А уменията на Изьолт са скрити дори за самата нея.

След сблъсък с гилдмайстора и жестокия му телохранител кръвовещ, приятелките са принудени да бягат, за да запазят живота си. Двете момичета искат единствено и само свободата си, но опасността дебне отвсякъде. С настъпващата война, те ще трябва да се борят с императори и наемници, които не биха се спрели пред нищо, за да уловят веровещицата...

Книгата се разказва от четири неутрални гледни точки. От гледната точка на Сафия, Изьолт, принц Мерик и Едуан. Определено ми трябваше време да свикна с този начин на писане, но след 10-та страница вече не ми правеше впечатление.

Още по корицата може да се разбере, че главната ни героиня е едно силно момиче, което може да се справя само. Да ама не. Сафия наистина е едно силно и твърдоглаво момиче, но без нишкосестра си Изьолт, не би могла да постигне всичко. Всъщност тяхната връзка ни показва колко е силно едно приятелство и че две момичета могат да постигнат много, ако си вярват и подкрепят.

Сафия е дясната ръка, която отвлича вниманието и не я е страх от нищо. При нея първо се действа, а после се осмислят последствията. Чак в края на книгата, Сафия се променя и първо мисли за последствията и после действа. Определено тя се разви като личност в тази книга и започна да мисли и за другите освен за нея и за Изьолт. С тази характеристика описвам и още един герой - Ема Карстерс от "Лейди Полунощ".

Принц Мерик е по-различен персонаж отколкото очаквах. Той винаги действа, а не чака, би направил всичко за своя екипаж и е саркастичен. С една дума - страхотен. Както в повечето книги и тук химията между него и Сафи започва с мразенето и недоверието помежду им. Но поради един договор техните пътища се пресичат и се впускат в едно приключение заедно и в края те си имат пълно доверие и са готови да си помогнат взаимно.

Едуан е един от „злодеите“ в книгата. Той е нает да намери Сафия и да я предаде на императора. Всъщност неговата среща с момичетата е още в самото начало на книгата, но чак след сделката с императора е решен на 100% да я намери. Въпреки малкото моменти между него и Изьолт, някак си пламна химията между тях и се надявам в следващата книга да има повече моменти с тях двамата.

Определено книгата ми хареса, защото имаше един нов свят, в който да се потопя, нови герои, нови приключения и определено много различни видове вещици. Докато науча, кой вещер за какво е, то свърши книгата. Динамиката в книгата изобщо не липсваше и във всеки момент бях на нокти какво ще стане. Книгата си заслужава и е едно обещание за страхотна поредица.