"Червена като кръв" от Сала Симука

Няма безпогрешни планове...

В сковаващата арктическа зима, седемнадесетгодишната Лумики Андерсон влиза в тъмната стаичка на училищната си фотолаборатория и намира купчина мокри, кървавочервени банкноти. Хиляди евра, оставени да изсъхнат – оцапани с нечия кръв.

Младото момиче живее само в апартамент, далеч от родителите си и миналото, останало зад гърба й . Посещава престижно училище и е фокусирана върху обучението си. Не обръща внимание на клюките и кликите, не ходи на шикозните партита, организирани от красивите и популярни момичета и момчета. Но намирането на кървавите пари променя всичко. И докато тя губи контрол над внимателно изградения си живот, е на път да открие, че не само е била сляпа за всичко, което я заобикаля, но и времето неумолимо изтича. Дали когато види червената кръв върху белия сняг, няма да е вече прекалено късно да спаси приятелите и самата себе си?

Досега не бях чела финска литература и се радвам, че първата такава книга ми хареса. Получих книгата за Коледа, но тогава нямаше сняг и някак си не можех напълно да се съсредоточа в четенето ѝ, но сега когато вече има сняг, седнах и започнах да я чета. Книгата не е голяма, само 232 страници е и много бързо се чете.

Сами се досещате, че действието се развива във Финландия. Хареса ми това как авторката е преплела любимата ни история за Снежанка с история за едно седемнадесетгодишно момиче. Цялата обстановка, студът и мистериите бяха невероятно описани. Книгата е от няколко неутрални гледни точки и това в началото не ми се понрави, но с течение на времето свикнах.

Главната героиня - Лумики е едно момиче, което е имало тежко детство в училище. Решава да се измести в друг град и да живее самостоятелно, въпреки че е на 17. През цялото време бях в неведение за нея като личност, защото авторката не ми беше дала възможността да я опозная. Постепенно в книгата имаше отделни случки от по-ранното си детство, които Лумика си спомняше и така имах възможността да я опозная. Мнението ми за нея е, че един изключителен персонаж, защото сама намери начин да се грижи за себе си и не се подаваше на ничие мнение.

Книгата е доста интересна с цялата тази мистерия. Надявам се в продължението да се разбере за загадъчният мъж, който Лумики е обичала и повече за Бялата мечка. Герой, който бих искала отново да среща е Елиза, която се оказа добра приятелка на Лумики.
Несъмнено книгата ще се превърне в моя любима поредица и чакам с нетърпение да бъдат издадени и следващите две книги.

CONVERSATION

0 коментара:

Публикуване на коментар