„Скарлет“ от Мариса Мейър

Бабата на Скарлет Беноа е изчезнала преди 2 седмици. Полицията е приключила със случая. Отвлечена ли е? Хората от селото вярват, че е избягала... все пак винаги е била малко откачена. Оказва се, че има много неща, които Скарлет не знае за баба си, включително за смъртната опасност, в която е живяла цял живот.

Въпреки това тя е всичко за Скарлет - от нея момичето е научило как да сади домати, как се управлява космически кораб и как да се наслаждава на живота.

Сега, единственият човек, към когото Скарлет може да се обърне за помощ, е Вълк, мистериозен уличен боец, който я изнервя и очарова едновременно. Но дали може да му има доверие?

Докато Скарлет и Вълк разкриват мистерия след мистерия, двамата се натъкват на Синдер. Тя е избягала от затвора и е най-търсеният човек (или киборг в нейния случай) на Федерацията. Това, което никой от двете не подозира, е, че дълбоко пазена тайна ги свързва от отдавна забравено минало. Заедно те ще трябва да се изправят срещу злата кралица Левана. А тя няма да се спре пред нищо, за да направи принц Кай свой съпруг, свой крал и вечен затворник.

Мариса Мейър разширява света на „Лунните хроники“ не само като пренася читателя в Европа, но и на сцената се появяват нови герои, което е много голям плюс, защото едва ли щеше да ми е интересно да чета само за приключението на Синдер.

Бабата на Скарлет някога е била част от въздушните сили на Европейската федерация, но сега е пенсиониран пилот, който прекарва времето си в отглеждане на зеленчуци и тяхната продажба. Един ден обаче grand-mere изчезва и Скарлет си поставя за цел да я открие. А тя ще стигне и до Луна, за да спаси най-близкия си човек, защото на Скарлет не ѝ липсва кураж. Всъщност тя е доста смела, вироглава и буйна личност. Никога не я страх да изразява мнението си, без значение дали ще обиди някого, или не. В същото време се застъпва и за чудатите хора. Например, докато съгражданите ѝ обиждат Синдер за това, че е киборг и лунитянка и обсъждат какво трябва да е нейното наказание, тя я защитава.

Може би именно заради това е привлечена от Вълк - мистериозен боксьор, който се появява, точно когато баба ѝ изчезва. Той обаче може да ѝ помогне в търсенето и да я отведе в Париж, за да научи отговорите на въпросите си. По този начин получават възможността да се опознаят и Скарлет вижда, че зад сериозното му държание се крие срамежливо и несигурно същество, което не знае как точно да се държи с хората. Вълк е отраснал на Луна и отгледан като един от мутантите на кралица Левана. Заличили са част от човешките му инстинкти, за да го програмират като животно, което трябва да се подчинява на господаря си. Харесах отбора, в който Вълк и Скарлет се превърнаха. Грижеха се един за друг и се опитваха да зачитат мнението на другия. Премениха през много изпитания, а и вярвам, че ще има и още, но това само ще засили връзката помежду им.

В същото време в затвора на Източната република Синдер се опитва да избяга и да измисли начин как да си върне това, което ѝ се полага по право. Все още не може да повярва, че тя е принцеса Селена и че Луна е нейното родно място. Исках да видя повече от нейните вътрешни терзания и притеснения и да науча дали наистина иска да е кралица, или свалянето на Левана го чувства повече като дълг. По време на бягството си Синдер попада на капитан Торн (да, не приемам българския превод на името му), който се оказва колкото весел и разговорлив, толкова и предан и смел. През цялата книга пази гърба на Синдер, вярва в нея и нейната кауза и така станаха добри приятели и екип. Понякога се появяваше и глава от гледната точка на Каи, за да видим не само как се справя с императорската роля, но и за да проследим отношенията му с кралица Левана.

При първия си прочит дадох на книгата пет звезди и отново казвам, че ако „Скарлет“ се чете за първи път ще е доста интересна, но аз вече имам голям читателски опит и част от книгата ми бе скучна. Затова дадох 3.5 звезди, като половинката е заради образите и връзката между Скарлет и Вълк, които, въпреки че се познаваха от няколко дена, изградиха взаимоотношения, които аз по никакъв начин не усетих да са прибързани.

Ревю на първа книга - тук.

Редактирано ревю: юни 2024г.