След като експлозия унищожава кораба му, светът смята, че принц Мерик е мъртъв. Белязан, но жив, той е решен да докаже предателството на сестра си. Преди да достигне препълнената с бежанци кралска столица, той обитава улиците, защитавайки по-слабите, което води до появата на слухове за обезобразен полубог, който носи справедливост на потиснатите.
Когато кървовещът Едуан разбира за обявената награда за главата на Изьолт, той прави всичко възможно да я намери пръв, докато тя не му предлага сделка... Сега те трябва да работят заедно, за да прекосят вещерските земи, чудейки се кой от двамата ще предаде другия пръв.
След изненадваща атака и корабокрушение Сафи и императрицата от Марсток едвам спасяват живота си. Всеки миг представлява риск, а следващата стъпка на пиратите е да обявят война на Вещерия...
Още в края на миналата книга групичката на Сафи се раздели и тръгна по различни пътища и в тази книга проследяваме отделните приключения на Сафи и императрица Ванес, Изьолт и Едуан, и на принц Мерик. Но преди да говоря за техните приключения искам да кажа няколко думи за самата книга и случващите действия в нея.
Сюзан Денърд умее да създава истории и да те пренася в тях. Да не говоря и за местата, които посетиха героите, колко умело ги беше описала и все едно се намирах точно там, където бяха героите. Докато в миналата книга можехме да ги виждаме като екип, то тук този голям екип се е разпаднал и всеки мисли другия за мъртав...или такъв е случаят при Сафи и Мерик.
Книгата започва с Мерик. Как той инсценира смъртта си, за да може без проблем да намери доказателства, че сестра му стои зад пожара над кораба му. В миналата книга Мерик загуби своя нишкобрат и беше съсипан и все още е, но се опитва да намери начин да превъзмогне болката и тук идва на помощ Кам, която се представя за мъж, но всъщност е жена. Тя беше неговият друг през цялата книга и му помагаше с всичко, дори и да не беше по силите ѝ. Мерик се беше превърнал в различен човек, от онзи принц в предишната книга. Видя как живее народът му и колко е трагично положението. Затова той се превърна в Ярост...мистичен бог, от който всички се страхували....досега.
В миналата книга единственото желание на Сафи бе да бъде свободна и да бъде със своята нишкосестра, но тези планове станаха мечти, за които тя всеки ден мечтаеше. И докато смяташе, че ще умре на кораба с императрицата до себе си, корабът им избухна в пламъци и доведе Сафи до първата стъпка от плана ѝ за свобода...поне докато не ги заловиха ад-бордовете. През цялото си приключение заедно Сафи и Ванес се опознаха взаимно. Мога да кажа че харесах Ванес, защото тя бе владетелят, който всички заслужаваха. Прекалено млада, но същевременно прекалено силна. Беше честна, лоялна, добра и готова на всичко за своя народ и приятели. Сафи не остана по-назад и тя също като Ванес показа колко силна личност е. Никога не се предаде и не сведе глава пред никой.
Нов герой в книгата е сестрата на Мерик - Вивия. Във "Веровещица" имах възможността да я видя през очите на Мерик, но тук има отделни глави за нея и за интригите в двореца. В началото бях леко скептична към нея, но постепенно я опознах и разбрах, че всъщност тя е доста силна героиня, която цял живот се е криела под маска, защото я е било страх да покаже истинската си същност. През цялата книга Вивия се бореше да докаже лоялността си към короната и своя народ и смятам, че накрая успя. Други нови герои бяха ад-бордовете, които в началото бяха заловили Сафи и Ванес. В първите глави момичетата искаха да избягат от тях, но с всяко изминало действие двете се привързваха към ад-бордовете и в края те бяха станали приятели.
Книгата е пълна с приключения, така че няма шанс да се отегчите от нея. Ще искате да четете още и още, и изведнъж ще сте на последната страница от тази невероятна книга!
Ревю на първа книга - тук.
Ревю на първа книга - тук.
0 коментара:
Публикуване на коментар