Пророчеството вещае: "Ако Блу целуне голямата си любов, той ще умре!".

Всяка година в навечерието на празника на Свети Марко, сред руините на стара църква в една магическа гора, Блу Сарджънт застава до своята майка гадателка, за да видят духовете на тези, които ще починат през годината. Но Блу никога не ги вижда – до момента, когато едно момче излиза от мрака и тя чува неговото име – Ганзи.

Блу има правило да стои далеч от момчетата от академия "Алионби". Деца на богаташи и политици; разглезени и своенравни, те са известни като Гарвановите момчета заради символа на тяхното училище. Блу не иска да има нищо общо с тях. Но една вечер попада на четирима приятели и открива с огромна изненада, че единият е Ганзи.

Предсказание, семейни тайни и младежко привличане събират Блу и момчетата. Те се впускат в приключение, което ги поставя пред сериозни изпитания, и стигат до магически гори, където миналото, настоящето и бъдещето се смесват. Приятелството им става все по-силно, както и чувствата, които Блу изпитва... Но към кого? И кой ще се окаже голямата ѝ любов?

Досега не съм чела никаква книги от Маги Стийвотър, така че не знаех абсолютно нищо за нея като писател. Книгата си я бях набелязала отдавна, но знаейки, че все още не са издадени другите книги от поредицата на български език, се поотдръпнах, но преди две вечери си казах, че трябва да я прочета и сега не мога да спра да мисля за книгата.

Нека ви въведа в едно обикновено ежедневие на ученик в град Хенриета: сутрин става и се оправя за училище, след това отива на училище, прибира се вкъщи, пише си домашните, излиза с приятели, прибира се и вечеря, а накрая на деня просто ляга и заспива. Но ежедневието на Блу е съвсем различно. Живееща в препълнена къща от роднини, Блу няма и пет минути спокойствие, а когато се прибере от училище единствената ѝ работа след уроците ѝ е да помага на майка си и двете ѝ най-добри приятелки да гадаят. Точно така, всички в къщата са ясновидки, с изключение на Блу. Тя има дарбата да усилва енергията около нея. Дотук трябва да ви е станало ясно за необичайното ежедневие на това момиче. И сега се питате дали може да стане още по-необичайно. И аз ви отговарям - да може да стане. Запознавайки се с четири момчета, Блу е въвлечена в свят, пълен с мистерии, тайни и свръхестествени неща.

Харесах, че Блу винаги беше готова за нови приключения. Не се притесняваше от нищо и бе любопитна за новият свят, който откриваше с помощта на Ганзи и приятелите му. Смятам, че в света, в който бе израснала, а именно в този на ясновидците, помогна на Блу да възприеме всичко, което ѝ каза Ганзи, без да се уплаши. Но истината е, че това е всичко, което разбрах за нея. За някои хора това стига, но аз искам още да опозная Блу. Да я видя в действие и как помага на приятелите си (не че не помогна в тази книга, дори помогна много). Друго, което харесах в нея беше различната ѝ дарба. Това я караше не само да се отличава от роднините си, но така помагаше на Ганзи като усилваше енергията по магическите места.

Адам. В началото го харесах. Бедното момче в групичката. Беше на стипендия и плащаше сам за всичко свързано с училището. Имаше проблеми свързани със семейството си, но се опитваше да не ги показва. И отделно, че благодарение на него, Блу се включи в отбора, но някъде към края на книгата ми стана антипатичен. Знам, че се водеше от желанието си да стане полезен, но не разбираше ли, че Ганзи, Ноа и Ронан го обичаха такъв, какъвто е.

Ганзи бе лидерът на тяхната групичка. Той винаги търсеше приключения и някак си не даваше възможност приятелите му да се съгласят с него. Но това беше като неписано правило - всеки следва и прави това, което Ганзи каже. И все пак не го смятайте за някой лигльо. През цялото време се притесняваше за приятелите си и въпреки че често не разбираше, че наранява хората с думите си, винаги бързаше да се извини.

Веднага харесах Ноа, защото бе тих и скромен. В началото на книгата беше леко дистанциран от приятелите си и аз се чудех защо, но в последствие се разбира защо. Хареса ми връзката, която изгради с Блу. Едва в края на книгата разбрах, защо беше толкова важно за Ноа да е близко до нея. Да се надяваме в следващите книги да има информация за неговото състояние, ако така мога да се изразя, защото ситуацията с Ноа ми е много интересна.

Ронан приличаше на Адам по едно единствено нещо - проблеми в семейството. След смъртта на баща му, той и по-големият му брат се скарали. И до ден днешен не се помирили един с друг. Това означаваше, че Ганзи се грижеше за него и се опитваше да му попречи да създава проблеми. Харесах Ронан, защото беше до болка откровен. Вярно, че ако някой бъде с мен толкова прям ще ме заболи, но някак си на Ронан му отиваше да бъде честен. А това беше най-важното за Ганзи.

Всички до един бяха различни, но се допълваха. Помагаха си не само като отбор, но като и семейство, защото точно такова станаха в края на книгата. Стана ми доста интересно с цялата легенда за крал Глендоуър и как миналото се преплита с бъдещето и очаквам се нетърпение да прочета за следващите приключения на Блу, Ганзи, Адам, Ронан и Ноа.

Общото между въстаници и поробители е едно: всички те се стремят да се сдобият с кристалите, чиято магия е способна да гарантира тяхната победа.

След решителния шурм, подпомогнат от магията на принцеса Лусия, цялата земя на Митика се намира под властта на Кървавия крал. Този триумф е отвел завоевателя още по-близо до дълго издирваната от него сила - силата на четирите елемента. Сдобиването с нея ще му гарантира пълна власт над трите покорени кралства, останалия свят и победа над смъртта.

Могъщество, което ще го превърне в бог.

И докато жителите на завладян Ауранос празнуват годежа на своята принцеса и сина на завзелия ги владетел, обедининяващите се под ново водачество паелсианци са единствените, въстанали срещу узурпатора.

Те не подозират, че със съдбата на тяхната съпротива е обвързано и бъдещето на самия свят.

Очаквах с нетърпения да прочета за съдбата на Клео и какво ще стане с нея, след като крал Гай завладя кралството й, а баща ѝ и сестра ѝ ги няма. Исках да видя Магнус и как ще се държи спрямо сестра си.

Ще започна с Клео и как през цялото време играеше двойна игра. Да, няколко пъти едва се измъкваше, но се възхищавах на смелостта ѝ. Определено израстна от личността, която беше в миналата книга и тук действаше като истинска бъдеща кралица. Винаги се натъжавах, когато започнеше да мисли за баща си и сестра си, защото тогава осъзнавах, че едни от най-важните ѝ хора са отнети и тя трябва да се справя сама. Искам да кажа и няколко думи за нея и Магнус. Бях спойната за тях двамата, но все пак винаги когато имаше сцена с тях двамата очаквах да се случи нещо. Съвсем спокойно мога да заявя, че ги харесвам като двойка и смятам, че въпреки че във "Въстаническа пролет" да са врагове, в следващата книга със сигурност ще са съюзници. А до колкото връзката ѝ с Джонас... не я харесах и то, защото не харесвам самият Джонас, а и защото обожавам Магнус и Клео.

Магнус. Човека с леденото сърце, което към края на книгата се пропука. Въпреки че с Лусия се намираха в онова положение след разкритите чувства Магнус, той не преставаше да мисли за здравето на сестра си и дали тя ще се събуди. Постепенно разбра плановете на баща си и реши, че този път ще му попречи и ще вземе нещата в свои ръце. И съм доста горда с него. Смятам, че ще оправи отношенията си със Лусия, тъй като двамата са израснали заедно и нямат на кого да се доверят, освен един на друг. Той също като Клео израстна и това нямаше как да не го забележа. Въпреки че държеше на лицето си една маска, която винаги беше намръщена и не показваше нищо, то тази маска се пропукваше, когато беше с Клео. И все пак беше разбираемо. Тя винаги се опитваше да го ядоса, както и той нея.

Мнението ми за Лусия не се е променило. За мен, в тази книга тя беше повече спомената, отколкото действащо лице. Вярно, че тя разговаряше в сънищата си, но някак си не я почуствах като част от тази книга. И все пак Лусия разбра достатъчно за магията си и за камъните благодарение на Алексий. Хареса ми как той е бдял над нея още от самото ѝ раждане. Винаги е бил с нея, дори когато тя се е чувствала самотна. Друго, което искам да спомена е зараждащото се приятелство между нея и Клео. Нямаше много сцени с тях двете, но се надявам че в следващата книга ще има, тъй като и двете са самички и съдбата ги подготвя за нещо необикновено. И как Морган Роудс го е замислила с това за пръстена на Клео и как Лусия ще се нуждае от него...

Като заключение ще кажа, че книгата си струва, защото първоначалните действия започват да се развиват, а героите започват да разбират, че трябва да вървят по трудният път, за да постигнат мечтите и целите си.
Ревю на първа книга - тук.

Нашият Змей не яде момичетата, които отвлича, каквото и да разправят извън долината. И ние чуваме понякога тези истории от преминаващитепътници. Говорят така, сякаш правим човешки жертвоприношения, а той е истински змей. Това, разбира се, не е вярно: той може да е магьосник и безсмъртен, но все пак си е човек, а и бащите ни щяха да се вдигнат и да го убият, ако искаше да изяжда по една от нас на всеки десет години. Той ни пази от Леса и ние сме му признателни, но не чак толкова. 

Не е забравила и за сделката си с Рисанд, Великия господар на страховития Двор на Нощта. Но докато се опитва да се пребори с мрачната плетеница от политика, страст и заслепяваща сила, заплашваща да я погълне, по-грандиозно зло се задава и тя може да се окаже ключът към неговото спиране. Само ако можеше да впрегне опустошителните си дарби, да излекува наранената си душа и да реши как иска да изгради както своето бъдеще, така и това на този разделен на две свят...

Eдин дeн, дoкaтo e нa лoв, Xaн ce cблъcĸвa c тpимa млaди мaгьocници, нa път дa oпoжapят cвeщeнaтa плaнинa нa Xaнaлea. Бeз дa ocъзнaвa cъдбoвнocттa нa дeяниeтo cи, тoй oтнeмa aмyлeтa нa Mиĸa Бaяp, cин нa Bиcшия мaгьocниĸ, зa дa ce пoдcигypи, чe apoгaнтнoтo мoмчe нямa дa гo изпoлзвa cpeщy нeгo. Ho aмyлeтът пaзи cтpaшнa иcтopия – няĸoгa e пpинaдлeжaл нa Kpaля дeмoн, дoвeл cвeтa дo pъбa нa paзpyшeниeтo пpeди xилядa гoдини. Maгичecĸият пpeдмeт e cтpaшeн зaлoг и Xaн paзбиpa, чe Бaяp нямa дa ce cпpaт пpeд нищo, зa дa cи гo въpнaт. 

Πpeз тoвa вpeмe нa пpинцeca Paиca aнa‘Mapиaнa ѝ пpeдcтoи дa пoвeдe cвoятa coбcтвeнa битĸa. Cлeд ĸaтo e яздилa и лoвyвaлa cъc ceмeйcтвoтo нa бaщa cи в пpoдължeниe нa тpи гoдини, тя ce e въpнaлa в двopa. Paиca ce cтpeми дa cтaнe ĸaтo Xaнaлea, лeгeндapнaтa ĸpaлицa вoин, yбилa Kpaля дeмoн и cпacилa cвeтa. Caмo чe мaйĸa ѝ oчeвиднo ѝ e пoдгoтвилa дpyгa yчacт – cвaтбa, пpoтивopeчaщa нa вcичĸи цeннocти зa Kpaлcтвoтo.

Винаги съм харесвала книги свързани с магии, тайни, легенди и интриги. Така че нямаше как да не се влюба в "Краля демон". Харесах идеята на авторката да напише книгата от две различни гледки точки, а именно на принцеса Раиса и на бившия крадец Хан. За съжаление, главите, в които Хан беше главният герой, не ми се понравиха, но знаех, че в края ще се случи нещо интересно и си заслужава да чета тези глави. Друго, което харесах в книгата, беше самият свят, който Чайма е създала. Всички тези описания ми помогнаха да си представя светът, в който двамата герои живееха.

Очаквах принцеса Раиса да е едно разглезено момиче, което постепенно да се променя и се радвам, че сгреших. Раиса се оказа доста различна принцеса от очакванията на майка ѝ. Тя искаше дъщеря ѝ да се занимава с балове и приеми, да се интересува от предстоящия ѝ рожден ден, да си търси съпруг, но за нейно съжаление Раиса се беше метнала на баща си - искаше да пътува по света, да види нови култури и да се забавлява. Още отначало беше твърдоглава и все спореше с майка си. Допусна няколко грешки, но това е нормално. Оцених опита ѝ да види как живее народа ѝ, въпреки че приключи доста бързо и бурно. Радвам се, че нито един път не изтъкна, че е с кралско потекло и се очаква от останалите да ѝ се подчиняват. Раиса искаше да бъде различен владетел и смятам, че е на път да го постигне. Ясно е, че в останалите книги ще премине през доста трудности, но вярвам, че ще се справи.

Имам противоречиво мнение относно Хан. Както споделих по-горе, не бях фен на главите с негово участие, но все пак смятам, че бившият крадец ще изиграе доста важна роля в останалите книги (като се има предвид историята, която разбрахме за него). И все пак мога да кажа, че Хан също е храбър и с добро сърце като Раиса. На първо място поставяше по-малката си сестра и майка си. Всичко, което вършеше беше за семейството. Вярно, че имаше моменти, в които прибързваше, но винаги бе подтикван от нещо добро. Харесах приятелството му с Жарава. Двамата бяха не само най-добри приятели, а и доста добър екип. Доколкото неизвестното му минало... цялата история на предците му излиза на яве и Хан трябваше да вземе тежко решение. Харесах взетото му решение и очаквам с нетърпение да проследя историята му в следващата книга.

Харесах и второстепенните герои, най-вече Амон. Радвам се, че приемаше Раиса като своя приятелка, а не като наследница. Винаги ѝ пазеше гърба, през цялото време беше откровен с нея и мога спокойно да кажа, че ги харесвам като двойка. Доколкото Мика... мнението ми за него още от самото начало бе лошо. Не харесах как се държеше с Раиса. За мен той искаше единствено титлата ѝ, а не самата нея. Не мога да кажа дали наистина има чувства към нея, но смятам, че чувствата на Раиса към Мика се промениха и то коренно. Няма как да не кажа и няколко думи за бащата на Раиса. Лорд Авърил беше от онези баща, които няма как да не ги обикнеш. За съжаление, работата му като търговец го водеше във всички краища на страната и това караше Раиса да се чувства донякъде самотна, защото единствено Авърил и Амон я познаваха истински и не очакваха нищо от нея. На последно място искам да спомена най-добрият приятел на Хан - Жарава. Той винаги беше до бившия крадец и нито един път не се осъмни в действията на Хан. В книгата Жарава изживя един доста труден момент свързан с бъдещето му, но вярвам, че и той ще се справи.

„Краля демон“ е една вълнуваща вихрушка то събития, тайни и интриги. Постепенно историите, които са смятани за легенди, стават факти и на принцеса Раиса и Хан Алистър ще им трябва взаимна помощ, за да спасят кралството си от магьосниците, които бленуват за власт...