Нашият Змей не яде момичетата, които отвлича, каквото и да разправят извън долината. И ние чуваме понякога тези истории от преминаващитепътници. Говорят така, сякаш правим човешки жертвоприношения, а той е истински змей. Това, разбира се, не е вярно: той може да е магьосник и безсмъртен, но все пак си е човек, а и бащите ни щяха да се вдигнат и да го убият, ако искаше да изяжда по една от нас на всеки десет години. Той ни пази от Леса и ние сме му признателни, но не чак толкова.
Той не ги поглъща наистина, само така изглежда. Води ги в кулата си, а след десет години ги пуска, но тогава те са вече различни. Дрехите им са изискани и говорят като придворни дами. Освен това са живели сами с мъж цели десет години, така че са озлочестени, макар до една да твърдят, че не ги е докосвал. Но какво друго да кажат? Пък и това не е най-лошото – все пак Змеят им дава по една кесия сребро за зестра, така че всеки с радост би се оженил за тях, колкото и да са озлочестени.
Мнението ми за тази книга е раздвоено. Имаше неща, които харесах и неща, които не харесах. И все пак книгата ми доставяше удоволствие, докато четях.
Ще започна с главаната героиня Агнешка. Думата, с която я определям е инатлива. Винаги се дърпаше и не правеше това, което ѝ се казваше. Нешка се промени коренно от онова момиче, което беше в началото на книгата. В началото тя бе едно уплашено момиче от селото, което се чудеше, защо Змея бе избрало нея, но постепенно започна да вярва в себе си и в магията си и осъзна, че може да помага на хората и че никой не може да ѝ каже какво да прави и какво не. Изумих се готовността ѝ да спаси най-добрата си приятелка Каша. Нито за момент не се отказа от нея и хукна да я спасява от Леса. Харесах силната връзка между тях двете и как не се отказваха една от друга.
Другият главен герой е Змея. На пръв поглед суров и сдържан. Заобичах го, въпреки че не можах да го опозная толкова, колкото исках. И все пак смятам, че тази негова сдържаност ме накара да го харесам. Винаги мислеше рационално и се опитваше да предпазва Нешка, доколкото можеше. Друго, което харесах в него беше виждаща се обич, с която правеше магиите си. Относно връзката между Змея и Нешка. Колебая се дали ми харесах или не, защото не почуствах връзката мужду тях. Да, сцените, когато изпълняваха някое заклинание заедно, тази връзка проличаваше, но през другото време не. А момента в стаята на Змея за мен беше прибързан. Не самият момент, а продължитолността му. Ако не се лъжа бе около една страница? Според мен авторката трябваше да се постарае повече и да включи повече емоции. И все пак Нешка промени Змея, както и той я промени.
И последният човек, за когото искам да говоря е Каша, най-добрата приятелка на Нешка. Очаквах авторката да я включи единствено в началото на книгата, но ме изненада, когато осъзнах, че Каша ще присъства в цялата книга. Виждаше как Агнешка се бори да я спаси от Леса и тя се опитваше да ѝ помага, доколкото е възможно. Но най-полезна беше в края на книгата, когато помогна на Нешка да заведе малките престолонаследници в кулата на Змея. Преследваха ги, но тя нито един път не се уплаши и накрая сбъдна мечтата, въпреки че това означаваше да напусне Нешка и селото си.
"Изтръгнати от корен" се оказа книга пълна с магия, заклинания и интриги. На пръв поглед като повечето книги, но всъщност авторката е изградила един напълно нов свят, в който да попаднат познати за нас неща и допълвайки историята си с легенди за Баба Яга.
0 коментара:
Публикуване на коментар