Отгледана като воин, седемнайсетгодишната Ийлин се бие заедно с останалите от клана аска в отколешна война с клана рики. Животът ѝ е суров, но простичък: битки и оцеляване. До деня, в който вижда на бойното поле невъзможното – своя брат, биещ се редом с врага… Брата, който преди пет години е умрял пред очите ѝ.

Изправена пред неговата измяна и взета в плен от враговете си, тя трябва да оцелее цяла зима в село, където всеки е враг и всеки белег от битка може би е оставен от нея. Ала когато родното ѝ село и това на риките са нападнати от воини на безмилостен клан, смятан за легенда, Ийлин става още по-решена да се върне при обичното си семейство.

Не ѝ остава друг избор, освен да се довери на Фиск, приятеля на брат ѝ, който гледа на нея като на заплаха. Те трябва да направят невъзможното: да обединят клановете и да се бият заедно, ако не искат да бъдат избити до крак. Тласкана от обичта към своя клан, както и от зараждащата се любов към Фиск, Ийлин трябва да реши какво означават за нея лоялността и семейството и да се довери на хората, които е мразила цял живот…

Най-накрая се завърнах. След почти едномесечно отсъствие отново съм тук и то с ревю на една книга, в която се влюбих. Обожавам викингите и тяхната история и веднага щом разбрах, че Ибис ще я издават се наредих на опашката на чакащите. Имах високи очаквания и книгата ги надмина. Не само заради целия екшън, но и заради тази нова история, включваща викингите.

Ийлин е едно седемнайсетгодишно момиче, което попада в плен на съседния клан, поради това че тръгва да преследва мъртвият си брат. И изненада - той изобщо не е мъртъв, а живее отвъд планината с новото си семейство. Ийлин има две възможности - или да опознае на ново брат си, или да приеме, че момчето, което е познавала е мъртво. Слабо ще е ако кажа, че харесах Ийлин. Тя влезе под кожата ми и не я напусна, докато не прочетох и последната страница. Тя е едно борбено момиче, което не се срамува да потърси помощ или да поплаче в труден момент. В един момент се бие рамо до рамо с най-добрата си приятелка, а в следващия се намира в каруца на път за селото на риките. Можеше и да се намира на стотици километри от баща си, но нито веднъж не спря да се бори за свободата си и не се отказа от мисията си да се завърне в родното село. 

Фиск е другият герой който харесах страшно много. Готов на всичко за семейството си и невероятен воин. Направи ми впечатлението колко загрижен е той за хората от клана си. Не само той, а всеки един от клана рики, но и от клана аска. Но за двата клана малко по-надолу. В началото не разбирах защо е толкова ядосан на Ийлин, но постепенно той се разкри не само пред нея, но и пред мен (читателя). Оказа се, че двамата имат много общи неща, най-вече Ири. Всички моменти между Фиск и Ийлин ме очароваха. В началото двамата не си допадаха, но постепенно започнаха да си вярват един на друг и доверието прерасна в любов. За да обобщя описанието на Фиск ще кажа, че той е мъжката версия на Ийлин.

В някои книги второстепенните герои не са добре описани, не присъстват на 100% в историята и не се привързвах към тях. Тук нямах такъв проблем. Второстепенните герои бяха добре структурирани, ако не присъстваха лично в някой момент, биваха споменати. С една дума авторката не позволяваше да бъдат забравени. Изненадах се от общите черти между двата клана. Живееха по един и същи начин, биеха се по един и същи начин и се грижеха един за друг по един и същи начин. Единствената разлика бе в техният бог. Жестоката истина обаче, бе в каква заблуда са живеели двата клана. Векове на ред се е водила една и съща битка. Битка, започнала поради неясни причини. 

"Небе в дълбините" е сага, разказващата за любовта, загубата и предателството. Как една връзка между брат и сестра никога не може да бъде заличена. Към това добавете момиче, което колкото и да е силно, може да бъде измамено и за момче, което помага дори и на врагът. И така ще получите книга пълна със силни герои и страхотни битки.

Денем светът принадлежи на лорд Владетеля...

Някога един герой се възправил, за да спаси света. Млад мъж със загадъчен произход отправил храбро предизвикателство към мрака, който се спускал над тази страна.

Но се провалил.

Хиляда години по-късно светът е пустиня от пепел и мъгли, управлявана от безсмъртен император, наричан лорд Владетеля. Всеки опит за съпротива завършва печално.

Но надеждата оцеляла. Надежда за края на империята и дори за гибелта на самия лорд Владетел. И ето че в наши дни един брилянтен ум подготвя ново въстание - такова, което зависи изцяло от неговата хитрост и необичайни способности и от помощта на невероятна героиня, дете на улицата, която трябва да овладее изкуството на аломантията, могъщата сила на Мъглородните.

Книгата стоя в купчинката ми за прочитане около година преди най-накрая да се настроя за нея. И сега няколко часа по-късно все още не мога да се отърся от чувствата си, породени от края ѝ. 

Запознаваме се с Вин - 16 годишно момиче, което краде, за да оцелява. Цял живот е била подлагана на натиск от страна на по-големия ѝ брат и поради тази причина в началото на книгата тя имаше ниско самочувствие за себе си. Харесах я, защото правеше грешки като всеки един човек, трудно се доверяваше и в някои моменти признаваше, че не може да се справи сама и че се нуждае от помощ. С една дума не бе перфектна. Единственото, което не ми хареса, беше това, че тя победи лорд Владетеля. Да, учеше и схващаше бързо, но защо тя вместо мъж, който разбира повече от аломантията? Надявах се да науча повече за нейния баща, защото заради неговата кръв бе станала Мъглородна и дано в следващата книга да разбера повече за дарбата ѝ.

Елънд ми допадна моментално. Най-вече, защото обичаше да чете, но и защото не харесваше да го командват. Смятам, че книгите, които бе прочел го бяха превърнали в по-земен човек. Не беше като повечето благородници - да смята, че скаа им принадлежат, че лорд Владетеля трябва да продължи да управлява и че единствено благородниците трябва да имат привилегии. Той вярваше, че скаа трябва да живеят по-добър живот и тиранството на лордът трябва да приключи. Но Елънд ме спечели в момента, в който се опълчи на баща си и тръгна да спасява Вин. И тук е моментът да кажа, че страшно много ги харесвам като двойка и се надявам в следващата книга да има повече моменти с тях.

Келсайър в началото ми беше объркваща личност. Не можах да определя дали го харесвам, или не. Обаче прие Вин като родна дъщеря и се чувстваше длъжен да я закриля. Постави си за цел да повдигне самочувствието ѝ и смятам, че успя. Имаше толкова грижи на главата, но винаги намираше време за по едно питие с приятелите си. Всеки човек, умрял по време на бунта, тежеше на съвестта му и това показваше колко го е грижа за хората. В един момент ми заприлича страшно много на Елин - бе планувал толкова неща, за които един обикновен човек не би се сетил и за всяка една ситуация имаше резервен план. Така че, да харесах го. Беше излязъл от Ямите и все още можеше да смее, което доказва какъв силен персонаж е.

Всички останали персонажа ме изненадаха приятно. Най-вече Сайзед. Изуми ме неговата памет и разказите му. Неговата вяра го поставяше в ролята на прислужник, но през цялата книга никой не го приемаше като такъв, а като приятел и помощник. Доксон бе дясната ръка на Келсайър. Той не притежаваше никаква аломантия, но затова пък осигуряваше всичко нужно на групата. Доксон бе най-верният приятел на Кел, защото освен основната му роля - да пази гърба на Келсайър - той превръщаше мечтите му в реалност. Хам и Бриз, най-вече Бриз, бяха веселяците в групата. Винаги можеха да разсмеят някого. Като цяло отборът на Кел се състоеше от различни персонажа, борещи се за една и съща кауза.

Светът, който Брандън Сандерсън е изградил е невероятен. Магията и обратите вървят ръка за ръка до края на книгата, героите са пълнокръвни, а стилът на автора е толкова добър, че започнете ли книгата няма да я оставите до последната ѝ страница.