Животът в далечните райони на галактиката е мъчна битка, изпълнена с опасности и беззаконие, и Солара Брукс няма търпение да го започне. Отгледана от монахини в сиропиталище на Земята, изкарваща прехраната си като механик, тя копнее за шанс да започне начисто някъде, където никого не го е грижа, че има машинно масло под ноктите… и татуировки на бивш затворник по кокалчетата на пръстите. В отчаянието си да се добере до далечните райони Солара се съгласява да стане прислужник на борда на интергалактически кораб, който да я откара възможно най-близо. За нещастие се оказва, че трябва да отговаря на прищевките на Доран Сполдинг, наследник на междугалактическа петролна компания, стар познайник на Солара от миналото. А сега, както и преди, единствената му мисия, изглежда, е да ѝ вгорчи живота.

Но по стечение на обстоятелствата двамата се оказват вързани един за друг и на борда на "Банши" – кораб със съмнителна репутация. Докато Солара се бори за оцеляването им, опитвайки се да разбере доколко може да се довери на банда загадъчни пирати, Доран научава, че е замесен в интерпланетарна конспирация, започнала на Земята. А той също крие свои тайни. Тайни и координати към мистериозна планета...

Преди да прочета "Илумине" не си падах по подобни книги. Обаче разбрах колко интересен може да бъде космосът, така че при намалението на Ciela без да се колебая си я поръчах и с удоволствие казвам, че "Звезден полет" не ме разочарова.

Представете си, че сте примамени от човек, който обичате да извършите кражба. Когато ви хващат ви татуират на пръстите на ръцете букви и числа, за да знаят хората, какво сте направили. Какво ще сторите? Ще избягате в най-затънтеното място в галактиката, нали? Точно това иска да направи и Солара. Но има един проблем - няма пари за билет. Тогава се появява последния човек, когото иска да срещне - Доран. Той е нейн бивш съученик, с когото се ненавиждат. Солара решава да приеме да му стане прислужница, ако я закара там, където иска. Дотук нищо ново и непознато. Изниквайки един проблем двамата трябва да се спасяват взаимно и се качват на кораба "Банши". Това го знаете от описанието, но не знаете, в какви приключения и проблеми се забъркват не само Солара и Доран, но и останалите от екипажа на "Банши".

Солара беше изстрадала достатъчно, за да разбере, че ако не се грижи сама за себе си, никой друг няма да го направи. До появата на един определен човек, но за това по-късно. Първоначално се държеше студено с всички, защото се притесняваше за собствената си сигурност. Но постепенно започна да се отпуска. Разбра, че екипа на "Банши" и дори Доран са повече нейно семейство, отколкото биологичните ѝ родители. Отпуснеше ли се достатъчно ставаше забавна и мила. Така че не се учудвайте защо Доран се влюби в нея.

Харесах Касия и Кейн много. Когато човек ги срещне за първи път си мисли, че двамата са брат и сестра. Но не са такива. Да, познават се още от малки и да, има някаква връзка помежду си, но до тук. Очевидно е, че изпитват чувства един към друг, но и двамата са инати, за да го признаят. Те също бяха преживяли много, но не се бяха отказали от щастието. Бързо приеха Солара и Доран не само като приятели, но и като част от интересното им семейство. Радвам се, че следващата книга ще разкаже за тяхната минала и бъдеща история, затова тръпна в очакване Ciela да я издадат.

Доран пък от началото беше доста арогантен тип. Аз обаче така и не можах да свикна с този образ на Доран, защото той беше такъв само няколко си 25-30 страници. След това започна бавно и постепенно да се превръща в добра версия на самият себе си. Губейки си паметна за два дена той постави основите на промяната си. Оказа че под чаровната усмивка се крие болка, тъга, доброта и безстрашност. Солара не веднъж виждаше всичко това и може би тези неща ѝ помогнаха да разбере по-добре Доран, а и да се влюби в него.

Капитан Роси и помощник капитана Рени също са интересни персонажи. Не чак толкова за мен, но и двамата имаха любопитни истории и тайни. Доста се разстроих, когато капитан Роси се жертва, заради приятелите си, но и го разбирах. Човекът беше живял толкова дълго време и беше видял невероятни неща, че реши, че е време да даде възможност и на останалите да преживеят това, което той беше изживял.

За мен Мелиси Ландърс се е справила чудесна с целия свят, който е създала, героите и техните истории. Показа как може да изглежда бъдещо - Земята няма да бъде единствената планета, на която има живот, космическите кораби, които преминават от една галактика в друга галактика за броени часове ще бъдат съвсем нормални неща.

Препоръчвам книгата на всеки, който желае да се докосне до необятния космос и да преживее приключенията на Солара и приятелите ѝ.

Мер Бароу, Мълниеносното момиче, изгубило своята мълния, се мята между живота и смъртта. Но заслужава ли си да се бори за измъчено съществуване в клетка, отредено ù от момчето, което някога обичаше? Затворът на Мер е страшен и наяве, защото дори вън от ужасните кошмари тя продължава да е измъчвана от смазващо чувство на вина за животите, пожертвани заради грешките ù.

Мейвън Калоре вече е крал, но мрежата от коварства, оплетена от майка му, някогашната кралица, продължава да държи цялата държава - и затворницата му - под контрол. Но не всички сребърни династии са готови да склонят глава пред несигурен крал, живял цял живот в сенките.

Докато Мер понася тегобата на изолацията в двореца, нейното сборище на новокръвни и Червени се разраства и усъвършенства, преобразява се в армия. 

Армия, готова за война. Армия под знамето на принца изгнаник. 

Когато кръв се обръща срещу кръв и огън - срещу огъня, ще има ли кой да потуши пожара?

Да си призная харесах книгата много повече, отколкото очаквах. Не беше толкова добра, колкото "Алена кралица", но доста по-задоволителна от "Стъкленият меч".

Главите, които се разказваха от името на Мер ми бяха най-интересни, защото исках да видя какво ще направи Мейвън, за да я държи като лична играчка. Всички знаем, че той е обсебен от това Мер да бъде негова, но докъде ще стигне, за да я притежава? 

В началото на книгата Мер беше безсилна. Беше се оставила на милостта на Мейвън, не защото искаше, а защото трябваше. Трябваше, за да защити хората, които обича. Вече беше изгубила брат си и нямаше да позволи да изгуби още хора. Обаче постепенно, Мер реши да се бори. Тренираше, хранеше се, слушаше и внимаваше някой да ѝ подхвърли информация, в която да се вкопчи и чакаше подходящия момент. Надявам се, че в следващата книга ще видя това борбено момиче от предишните книги.

Кал е на кръстопът. Иска да е с Мер, но иска и короната (въпреки че не си го признава). Знае, че ще може да има и двете, но също знае, че Мер няма да иска да се окичи с още една "окова". Краят на книгата ме остави с доста въпросителни, защото честно казано в началото на другата книга, нещата могат да се обърнат на 180 градуса. Надявам се да вземе правилното решение не само за него, но и за всички останали.

Не знам какво да мисля за Мейвън. Едновременно го харесвам и се отвращавам от него - от негово мислене и действия. Донякъде го разбирам, защото в продължение на много години майка му е ровила в мозъка му и се е опитвала да го превърне в по-добро копие на Кал, за да може баща му да го обича повече, а сега, когато нея я няма той не знае какво да прави. Не знае какво да стори с Мер, защото има противоречиви чувства към нея, не знае как да управлява кралството, защото никой не го е подготвил и не знае дали все още обича брат си Кал. С две думи е доста противоречива личност. Все още не знам какво да очаквам от него в четвъртата книга.

Радвам се, че имах възможността да зърна семейството на Мер след загубата на Шейд, но иска да видя много повече от тях. Искам да зърна сестра ѝ Гиза, искам братята ѝ отново да се появят. За мен, семейство Бароу е пълно с храбри хора, готови на всичко, за приятелите си и хората, които обичат.

Книгата ми допадна - това е факт. Но можеше и още повече. Радвам се имаше нови герои, които да разнообразят картинката, но ще имат ли някаква задачи в следващата книга? Осъзнавам, че това е първата книга, която не мога да ви препоръчвам да прочетете, защото аз се вглеждах в нея от почти година преди да се реша да я прочета. Така че ако ви се чете - четете я, ако ли не - не го правете. 

Всичко започна с едно пророчество, което ще промени съдбата на всички.

Битката с кръвожадните в подземията на базиликата в София приключва с кръвопролития и загуби, които могат да се окажат решаващи за войната с благословените. Ксения е пленник на Двореца, а Дорин се предава в ръцете на врага с надеждата да ѝ помогне да избегне фаталната си участ. Зоя, Воронин и Савченко намират Игор Алешкин сред руините на базиликата и единственото, което им остава, е да се надяват, че ще оцелее.

В Двореца Ксения се озовава лице в лице с един от представителите на най-могъщите благословени фамилии – Маркус Морел. Войната е вече в разгара си, а надеждата за оцеляване гасне с всеки ден. Но нищо не е такова, каквото изглежда.

Тайните продължават да се заплитат и бъдещето на вестителите и пазителите зависи от избора, който Ксения ще направи. Истината, към която Крамаренко е очертала пътя с цената на живота си, и отплатата с кръв са единственият изход от войната с благословените, в която не всички ще оцелеят.

Нямам думи, с които да опиша как се чувствам в момента. Не само заради действията в книгата, а и заради това че повече няма да среща героите, към които се привързах толкова много. Когато миналата година прочетох първата книга от поредицата си нямах и на идея, че ще заобичам толкова много поредицата. Цвети доказа, че българските автори също като американските могат да създават невероятни светове и герои.

Книгата започва от там, където приключи втората книга от поредицата. Ксения и Дорин се намират в Двореца, а останалите герои са все още във София и чакат Алешкин да си стъпи на краката. Много се радвам, че авторката е решила да напише тази книга от няколко гледни точки, тъй като така имах възможността да опозная Зоя и Игор още повече. Някои от новите герои заобичах други - намразих. А финалът ме остави със смесени чувства. Неочаквано го харесах, тъй като четох коментари, в които пишат, че краят не е трябвало да бъде такъв и т.н.

Ксения като всички герои израстна като личност. Тук вече беше решена да се бори за един по-добър свят, в който хората като нея да не се страхуват от закона. Пребори се с толкова много неща, изтърпя всичко, на което я подлагаха, само за да не наранят приятели те ѝ. Често, нямаше да се справи със самотата ако не беше Маркус Морел - един от благословените. На пръв поглед - човек, който не може, а и не иска да изпитва чувства, но дълбоко в себе си е един напълно различен човек. Харесах го. Маркус се оказа онзи герой, който се появява не само, за да преобърне всичко на 180 градуса, но и за да вмъкне свежест и разнообразие в историята.

Допадна ми, че още в предишната книга имаше няколко глави от гледната точка на Игор, защото така можех още по-добре да почувствам любовта му към Ксения. Досега не бях осъзнала колко много Игор е загубил, заставайки на страната на Ксения. Целия му познат живот отиде по дяволите, но продължавам да си изнендвам колко хора застанаха зад него в борбата срещу благословените. Не се замисляха за това какво може да им стори Двореца. Знаеха, че щом великия Игор Алешкин е решен да се бие за тази кауза, значи е важна. А Дорин беше неговият брат, който бе готов да загине заради него, Ксения и Зоя. На пръв поглед двамата нямаха нищо общо, но истината е, че споделяха обща страст към убийствата на кръвожадните, а това означава много. Дорин се различаваше от Игор с това, че не прикриваше толкова много чувствата си. Нямаше значение дали моментът е сериозен или не, ако някой му кажеше нещо смешно, започваше да смее от сърце. Но иначе, когато ситуацията се оказваше на живот или смърт, винаги бе 100% сдържан и сериозен.

Зоя за мен се промени коренно от онова момиче, което беше във "Вестители". Започна да мисли повече за околните и разбра, че понякога съдбата може да бъде гадна. В сравнение с това, което Ксения претърпя в тази книга, това което се случи на Зоя може и да не се смята за ужасно, но аз я разбирам. От лукс и пари изведнъж се оказваш беглец и спиш по забравени от Бога места. Но да оставим тези неща на страни. Това всеки божи ден на се страхуваш, че може да ти се окаже последен е направо убийствено и после най-добрата ти приятелка и момчето, което обичаш се оказват в плен на умопобъркани хора... Това може да те съсипе. И за да променя обстановката от мрачна в приятна ще кажа няколко думи за Зоя и Дорин. ОБИЧАМ ГИ! Дори в момента не знам дали са преди или след Ксения и Игор. С всеки един техен разговор се заливах от смях, защото и двамата са многознайковци и не отстъпват. За краткото време, в което се познават двамата изградиха една силна връзка.

Финалът ме задоволи. Смятам, че с този край Цветелина Владимирова иска да ни покаже, че може да обичаш толкова силно не само веднъж в живота, че любовта отново може да те намери. И сега си представям краят на "Принцеса с часовников механизъм". Обаче нека се върна към "Благословени". Книгата е един достоен край за невероятната поредица "Проклятието на Воронина".
Ревю на първа книга - тук.
Ревю на втора книга - тук.

Наблюдавай внимателно и може да разрешиш загадката.

В понеделник следобяд петима от учениците от гимназия „Бейвю“ се събират в стаята за наказания: Бронуин – отличничката, Ади – красавицата, Нейт – престъпникът, Купър – спортистът, и Саймън – аутсайдерът, създател на прословутото клюкарско приложение „Истината“.

Един от тях така и не напуска тази стая.