Бях хвърлила око на тази книга още миналата година и когато разбрах, че издателство Егмонт ще я издадат много се зарадвах. В книгата определено има клишето "лошо момче" или по-скоро "лоши момчета", но само до тук. Авторите със сигурност успяха да ме заинтригуват с начина си на писане и измислената история за Ела и Рийд.

Историята се разказва от гледната точка на Ела, но смятам, че щеше да бъде по-добре ако можехме да видим и гледната точка на Рийд. Така всичко щеше да бъде по-ясно в обърканата ситуация.

Въпреки че Ела е едва на 17 години беше опознала живота на възрастен, докато се грижеше за болната си майка. Беше се научила да се грижи сама за себе си и изведнъж се появява милиардера Кълъм Роял, твърдящ че е неин настойник. Оказва се, че той и бащата на Ела - Стив са били най-добри приятели. Кълъм ѝ предлага сделка и Ела е изкушена и приема. Харесах персонажа на Ела, защото тя е едно изключително силно момиче опознала трудният живот на повечето хора в света. Не оставяше длъжна на момчетата Роял, които се държаха гадно с нея.

Рийд Роял още от самото начало беше описан като един арогантен тип, който е свикнал да командва всички и изведнъж идва Ела, която го изкарва извън кожата му. През цялото време докато четях книгата за мен персонажът на Рийд си оставаше мистериозен и това което направи в края на книгата и нарани Ела си оставаше загадка за мен. Надявам се в следващата книга на науча повече за него.

Заедно с Рийд опознаваме и Истън, който е на възрастта на Ела. И той също като другите си братя се държеше арогантно с нея, но постепенно двамата се опознаха и станаха доста добри приятели. Близнаците също промениха мнението си за Ела, както и тя своето и накрая в книгата всички заедно бяха едно сплотено семейство. Но знаете, че всеки щастлив момент не трае дълго и така в последните страници на книгата Ела е дълбоко наранена и огорчена. Най-големият син на Кълъм - Гидеон се държеше най-учтиво с нея, но до тук. Той беше в колежа и си идваше само за уикенда, но все пак привлече вниманието ми и бих искала да го срещна в следващата книга.

"Парцалена принцеса" се оказа една пленяващата интереса книга, която заслужава от вниманието ви. Семейство Роял ще ви оплете в мрежите без да осъзнаете и ще искате да четете още и още. Радвам се, че в скоро време ще имам възможността да прочета и втора книга от поредицата.

Но нека да започнем от начало. От Изборът на крал Кларксън или по-скоро от надпреварата където кралица Амбърли е било едно обикновено момиче... Още от самото начало бях влюбена в кралица Амбърли и се радвам, че имах възможността да разбера повече за нея. Също така виждаме и крал Кларксън, през очите на Амбърли. По това време Кларксън все още е принц и се подчинява да баща си. Честно казано имаше по-добър характер отколкото в трилогията и след всичко, на което бях станала свидетел в предишните книги ми доказва само едно - че когато Кларксън е бил по-млад е взимал по-добри решения, а най-доброто от всички е да се ожени за Амбърли. Беше много готино да се запозная с по-младото аз на кралицата и да разбера, че още от самото начало е била мила и добра към всички.

След това се запознаваме с Максън. Неговата история обхваща преди началото на "Изборът" и малко след началото му. Досега бях имала възможността да видя Максън през очите на Америка, но в тази глава видях Америка през очите на Максън. Запознах се и с единственото момиче в живота на Максън преди "Изборът" - Дафни. Оказа се, че тя имаше по-различни чувства към него, отколкото той към нея. За мен не беше странно да го видя с друга жена, защото знаех, че Максън ако я обичаше щеше да каже на Америка за нея. В началото на главата имаше сцена между него и кралица Амбърли. Всъщност тя беше една трогателна сцена, в която майка обяснява на сина си, че ще го подкрепя. Наистина обикнах и тази глава, защото Максън ми беше любимец още от самото начало на поредицата.

Марли е следващият ми любим герой. Докато чакаше наказанието си тя си представяше някои от моментите между нея и Картър, а това беше супер сладко и романтично. Влюбих се във всичките им моменти. Тяхната любов беше също толкова заразителна колкото и тази на Америка и Максън. Възхищавах се на смелостта на Марли и как беше готова на всичко, за да бъде с Картър и да покаже на всички колко много го обича. Нека да не забравя да спомена колко добра приятелка беше срямо Америка и се радвам, че видях още един поглед върху любовта на Мер и Максън от гледната точка на Марли.

Другата глава беше от името на Аспен. Не съм му привърженица и затова не прочетох главата с голям ентусиазъм, но в крайна сметка ми допадна. Аспен видя, че Америка вече не е негова, но честно казано го заслужаваше. Все пак той я накара да се запише за участие и я изостави, а сега щом отново се видяха очакваше да се съберат... Но въпреки всичко историята му ми хареса и това, че в края намира любовта в лицето на Луси ми допадна страшно много.

Следващият герой, в чиято глава влизаме е Селест. Много се радвам, че авторката е решила да напише глава и за нея, защото така разбираме защо се държеше гадно с всички, но както очаквах тя също имаше своите проблеми. Радвам се, че в "Единствената" Селест се промени и показа добрата си душа, защото се оказа един невероятен човек, но за съжаление нямаше време, за да го покаже и на другите.

Луси. Милата и добра прислужница. След всичките си пробелеми, тя също като Аспен беше намерила любовта. Според мен по-добър от Аспен нямаше да намери. Хареса ми всеотдайността ѝ към Америка и към кралството семейство.

А сега стигаме и до любимата ми глава - "След Единствената". Тук се разказва от гледна точка на Америка близко две години след брака им. Много се радвах, че имах възможността отново да видя тяхната любов и как са се справили с това да са крал и кралица, а и с това да са съпруг и съпруга. Накрая на главата Америка споделя нещо на Максън, което честно казано се очакваше, но ми беше интересно да го прочета.

"Къде са сега" е последната история свързана с "Изборът". Тук разбираме какво е станало с Крис, Натали и Елиз. Радваме се да разбера, че и те са намерили своят любими или като Натали - работи това, което обича, тъй като безгрижният ѝ дух не ѝ позволявал да бъде съпруга.