Най-накрая успях да прочета и тази новела на Брандън Сандерсън. Тя ни пренася на нова планета от Космера – Лумар. Над нея са надвесени цели дванадесет луни, които са толкова близо, че едва от тях винаги се вижда. От луните се сипе цветен пясък, наречен още спори. Спорите изпълват океаните и оформят разноцветни морета, в които плават кораби. За пореден път Сандерсън създава интересен и цветен свят. 

На пръв поглед Трес е обикновено момиче, доволно да живее на Скалата, да събира чаши, да мие прозорците на имението на херцога и да разговаря с Чарли, който въобще не е градинар. Но ето че решава да спаси любимия си и се отправя на пътешествие, което ще я промени и ще покаже всичките ѝ добри качества. Тя става истински герой не защото е смела и добра, а защото внимателно обмисля плановете си. Чрез образа на Трес авторът показва чистата доброта, смелост и справедливост. А по време на приключенията си героинята открива своето ново семейство в лицето на Салей, Форт и Ан.

Нашият разказвач е любимият ни Хойд и определено бих прочела друга история, разказана от него. Забавлявах се с неговия персонаж и самонадеяност, която се явява в убеждението му, че ще развали проклятието на Магьосницата. Не мисля, че има някой (от читателите, запознати с Космера), който вече да не се е привързал към Хойд и неговите странни коментари. А в „Трес от Смарагдово море“ изобилстват. Също така искам да дам едно пояснение. Въпреки че новелата е самостоятелна история, ви препоръчвам първо да прочетете другите романи от Сандерсън, за да ви станат по-ясни дребните детайли, които Хойд споделя.

Началото на новелата ми тръгна бавно. И може би трябваше да минат стотина страници и Трес да се присъедини към екипажа на „Гарванова песен“, за да стане действието вълнуващо. Поради тази причина давам четири звезди. Новелата е изпълнена с философски разсъждения, на които по принцип не съм почитателка, но авторът знае как да ги предаде по един достъпен и забавен начин. Истински се насладих на разказа и сега чакам следващите новели.

Съвсем скоро излиза „Дом на пламъци и сенки“ и е време да ви споделя теориите за вселената на Сара Дж. Маас, като съм ги разделила в два поста. В първия ви представих моите теории, линк - тук, а в днешния - теории, които съм прочела и харесала. През последните месеци с всяка препрочетена книга на Маас бавно добавях една по една от теориите и се надявам да ви харесат. Теориите са взети от два профила - @emilystheories и @yaz.the.bookish, защото не само засягат голяма част от всички теории в книжното общество, но и защото са подкрепени с доказателства. 

Въпрос, на който се чудя още от „Дом на пръст и кръв“. Надявах се, че в „Дом на небеса и дихания“ да се разкрие някаква информация за нея, но тя почти отсъстваше. Много читатели смятат, че Джесиба всъщност е Върховната жрица Олеана, която потапя меча Гуидион в Котела по време на изработката му. Съдбата ѝ след смъртта на Върховния крал Фион е неизвестна. За тази теория трябва да приемем, че е дошла от Притиан в Мидгард. Как и защо не се знае. Но интересното е, че Подземният крал казва на Брайс, че Джесиба не е истинското ѝ име.

Това е доста интересна и странна теория. Затова реших да я споделява вас. В основата ѝ стоят приликите между Рисанд, Рун и Майев. В оригиналната версия на „Стъкленият трон“, която се казва „Стъклената кралица“, Майев е сгодена за Атрил - не само първият съществуващ елф, но и най-великият воин в историята. Когато Валгите нахлуват в света им, Атрил изковава Голдрин, който може да убива Валги и излъчва „бяла светлина“. Това напълно съвпада с образа на Фион и Гуидион от „Двор от сребърни пламъци“. А след смъртта му, Майев затваря всички порти и разриви между световете. Това прави и кралица Тея. Единственото, което не се връзва, е как от Мидгард Тея/Майев се озовава в Ерилея. А да не забравяме, че в края на „Кралство на пепелта“ Елин уби Майев и тя няма как да отиде в друг свят. Съща е и съдбата на Тея, която е убита от Пелиас. 

В „Двор от сребърни пламъци“ се казват доста неща за Рамиел. Научаваме, че Даглан отчаяно искали да стигнат до върха ѝ. На върха пък се намира черен камък, който може и да се окаже Камък на Уирда, имайки предвид, че пренася победителите от Кръвния ритуал, щом го докоснат. Според авторката на теорията две неща може да са скрити под планината. В първия вариант това е Върховният крал Фион. Теоризира се, че той всъщност не е мъртав, а приспан в някои от пещерите и чака да бъде събуден от Рога. Във втория вариант това са трима от Даглан, които са погребани или спят. И пролятата кръв от Кръвния ритуал ги храни, както астерите се хранят от душите на мъртвите, които се трансформират във второсвет. 

Наскоро се сподели, че Сара Дж. Маас е подписала за още 6 книги. И много от читателите смятат, че сред тях ще има поне една книга от нова поредица, която е кръстена „Здрачът на боговете“. Като доказателство се приема папка от Pinterest в профила на авторката, преди да бъде изтрита. Залезът на бовете (както е на български) е друга дума за Рагнарьок - поредица от събития в скандинавската митология, които водят до края на света. Битките се водят между различни богове. Затова според теорията в новата поредица ще се включат герои от трите поредици на Маас, които ще се бият срещу астерите/Валгите. Това е много добра идея, но аз смятам, че тя ще е за хора, пътуващи между световете. Хора като кралица Тея, Джесиба (ако приемем горната теория за вярна) и Брайс.

Единственото, което се знае за Гуин, е че баба ѝ е нимфа от Двора на Пролетта, а дядо ѝ - Върховен елф от Двора на Есента. Майка ѝ е пратена в храма в Санграва, където участва във Великия ритуал и зачева Гуин и Катрин. Не се знае къде се намира Санграва, така че не може да кажем към кой Двор принадлежи. Дори не се знае дали се намира в Притиан, но при условие, че Азриел, Мор и Рисанд пристигат в храма, когато Хибрен ги напада, ме навява на мисълта, че е близо до тях. Тъй като майката на Гуин като дете е живяла в Горската къща, която е дом на семейство Вансера, според теорията дядото може да е Берон или Ерис. А бащата може да е самият Тамлин, тъй като той неведнъж е участвал в Ритуала. Тази теория обаче леко куца, тъй като Тамлин взима участие само в Ритуала на Двора на Пролетта, който е известен като Каланмай. Едва ли е бил в Санграва. 

Реших да включа тази теория като бонус, защото много ми допадна. В езерото на Кошей има и други момичета, омагьосани като Васа, но те имат бели пера. В скандинавската митология Валкирите са известни още като „лебедови девойки“. В „Двор от сребърни пламъци“ обаче се казва, че всички Валкири умрели в бой. Така че, ако тази теории се окаже вярна, то тези Валкири трябва да са омагьосани от Кошей преди войната.

Джулиет израства с мисълта, че е чудовище нещо по-различно. Чувства се сама и неразбрана. Разбирам положението, в което Джулиет бе попаднала, както и емоциите, които изпитваше - страх, недоверие, надежда.  Годините самота обаче не са я пречупили. Не биха могли, защото тя е силна и борбена. Не се оставя да бъде командвана и принуждавана. Разбирам и защото се довери именно на Адам. Адам, който прави всичко възможно Джулиет да е в безопасност и да е свободна сама да взима решения. Любовта им е изненадваща очаквана. Проклятието дарбата на Джулиет е колкото смъртоносна, толкова и интересна. Имайки предвид, че има двама души в света, които могат да я докоснат и да оцелеят. Вярвам, че тепърва ще се разгръща потенциала на самата Джулиет и нейните способности. 

Трябва да се обърне внимание на тримата мъжки персонажа, с които Джулиет има взаимоотношения. Първият, разбира се, е Адам. Още като деца той е бил единственият, който е приемал Джулиет за нормална. Виждал е колко е мила и всеотдайна. Трудното му миналото не го е направил студен, а напротив, запазил е сърдечността си. Пълна противоположност на Адам е Уорън. Не само че не се знае почти нищо за него, а и характерът му е доста интересен. В един момент е мил и загрижен, а в другия - груб и манипулативен. Може би ако не знаех, че Уорън всъщност има добро сърце, не бих го харесала в „Разбий ме“, но аз знам, че прикрива истинските си чувства под маската на командир. В напрегнати ситуации именно Кенджи разведрява обстановката. Сарказмът му по никакъв начин не дразни, защото е умерен, а и Кенджи знае кога да се шегува и кога да е сериозен.

Много ми допада идеята за зачеркване на думи и изречения. Те много добре показват мислите на Джулиет. Стилът на писане също е интересен с всичките метафори и сравнения. Това, което куца, обаче са героите и сюжетът. Началото на книгата започна интересно - свят, в който планетата умира. А хората като Джулиет са опасни специални. По едно време действието ми стана скучно и добре, че бяха последните страници и разкритието за Пункт Омега, че интересът ми да се задържи. Любовната история и любовните терзания пък ми дойдоха с една идея повече. В крайна сметка това е антиутопия. 

Като цяло „Разбий ме“ ми допадна. С тези плюсове и минуси дадох на книгата три звезди, което за първи роман от поредица е добра оценка. Определено бих искала да видя как ще израсне Джулиет и ще приеме дарбата си. 

Съвсем скоро излиза „Дом на пламъци и сенки“ и е време да ви споделя теориите за вселената на Сара Дж. Маас, като съм ги разделила в два поста. В първия ще ви представя теории, които аз съм измислила, а във втория - теории, които съм прочела и харесала. През последните месеци с всяка препрочетена книга на Маас бавно добавях една по една от теориите и се надявам да ви харесат.

Това е теория, в която много читатели вярват. Самата аз се замислих за това, че Рогът може да е липсващият четвърти предмет още при прочита на „Дом на небеса и дихания“. Неста в „Двор от сребърни пламъци“ споменава, че е различила само „малка древна кост“. Рогът е бил оръжието на принц Пелиас, като елфите го създали в своя свят. А в края на „Дом на небеса и дихания“ се разкрива, че народът на Брайс е дошъл именно от Притиан, което е означава, че самият Рог също е от Притиан. 

Още от „Стъкленият трон“ (книгата) синоним на валгите е демони. Затова няма как да не се зачудим дали демоните от „Лунатион“ всъщност не са валгите. Знаем, че валгите идват от свят на вечен мрак, дълбок лед и виещ вятър. С Камъните на Уирда успяват да дойдат в Ерилея, следователно могат да отидат и в други светове. В „Лунатион“ е напълно възможно да населяват Ада, а в „Дворовете“ - част от Притиан и когато са започнали да спят с елфите, да са създали иларианците. В подкрепа на тази теория с иларианците са именно крилете на Азриел, които Брайс описва като крилете на демоните в „Дом на небеса и дихания“. Това може и да обясни теорията, че Рисанд е отчасти валг. 

Ако горната ми теория се окаже невярна, имам друга. От дълго време смятам, че астерите са валги. Първо, валгите също като астерите отиват от свят в свят, за да го превземат. Валгите и астерите са изключително силни и трудно се побеждават. Съществена разлика е, че астерите трябва да се хранят с първосвета, за да оцелеят. О, нека да не забравя, че Ригелус казва на Брайс, че елфите от родния ѝ свят успяват да свалят от власт „техните братя“, т.е. господарите на елфите от Притиан. От разказа на Рисанд в „Двор от сребърни пламъци“ знаем, че тези същества са Даглан. Така че по-скоро може валгите да посещават различни светове и да приемат различни самоличности и така в един свят да са Даглан, а в друг - астери.

На всеки, който е чел описанията на Амрен и Фурия, му е ясно колко много двете си приличат. Даже Брайс прошепва „Фурия“, когато вижда Амрен за първи път в „Дом на небеса и дихания“. Така, че е напълно възможно тя да е от Мидгард. Как и защо е дошла в Притиан, не знам. От самата нея знаем, че в родния си свят е имала господар. Споделя още, че е била „пратеник и войник-убиец на гневния бог, който управлява млад свят“. Амрен бива определяна и като ангел на смъртта, което ме води на мисълта, че има голям шанс да е един от ангелите и дори архангелите, имайки предвид силите ѝ, и пряко да се е подчинявала на един от астерите. Това би обяснило кой е този господар. 

Знам, знам, вече прекалявам. НО. Маас споделя, че е напълно възможно елф да има повече от един другар и до този момент не сме видяли подобен случай. Нека не забравяме, че Брайс е както от Мидгард, така и от Притиан и би било съвсем нормално да има по един другар в двата свята. Разбира се, тя може да отхвърли другарската връзка, имайки предвид, че е избрала Хънт, а самата Сара Дж. Маас потвърди, че двамата са другари. 

Време е да споделя за книжното предизвикателство за тази година! Категориите отново са 12 и няма значение дали ще ги отметнете за дванадесет месеца или за шест. Всеки, който се включи, участва в раздаванка, чийто победител ще изтегля през декември. Реших категориите да са по-лични, но и лесни за изпълнение. Надявам се да се забавлявате, докато изпълнявате предизвикателството и да попаднете на чудесни книги. А сега нека ви запозная с темите и няколко предложения от мен. 

книга от нова поредица - ако се чудите дали е време да започнете онази поредица, която от дълго време отлагате, направете го! Аз реших, че е време да се запозная с „Разбий ме“ от Тахере Мафи и ако ми хареса, си купувам цялата поредица. 

книга, която е адаптирана - определено тази категория е по-лесна от миналогодишната - „новелизация“. Тук има доста голям избор. Като започнем с „Хари Потърс“, „Пърси Джаксън“, „Игрите на глада“, „Бриджъртън“, „Дейзи Джоунс & The Six“, „Вещерът“, „Вещиците от Мейфеър“, „Игра на тронове“, „Където пеят раците“, „Смърт край Нил“ и още много други. 

книга, издадена през 2024г. - Тепърва издателствата ще разкрият повечето книги, които са подготвили за първата половина на 2024-та, но аз вече съм избрала „Железън пламък“ от Ребека Ярос, която трябва да излезе в първите месеци на годината от „Сиела“.

книга от любима поредица - Безспорно тук е „Дом на пламъци и сенки“ от Сара Дж. Маас, за която вече нямам търпение за нея. Мисля, че много от вас също биха я избрали. 

книга, която не е популярна - Има много книги, за които не се шуми. Попадаш на тях, когато посетиш малки книжарници и магазини от големи вериги като „Lidl“, които имат малка селекция от подбрани романи. В момента се сещам за „Имението „Ашфорд“, „Родопския параклис“, „Мери Джейн“, „Книжарницата на мистър Ливингстън“ и „В града на замечтаните кули“.

книга от чуждестранен автор - Повечето автори, които българската аудитория чете, са чуждестранни, така че не трябва да се затрудните тук. „Трес от Смарагдово море“ е най-новата книга на Брандън Сандерсън на българския пазар и затова я избрах.

книга с една дума в заглавието - Трудничко е да намериш книга със само една дума в заглавието. Примерни книги са „Мамник“, „Пермафрост“,„Ледоразбивачка“, „Преследвачката“, „Искронишка“, „Легендородни“, „Кръвобелязана“, „Лейла“, „Верити“ „Удавниците“, „Червенохалата“ и „Вой“, която е и моят избор. 

книга, която е част от дуология - Повечето книги, които чета, са от трилогии и поредици или самостоятелни романи. Дуологии, които съм чела са „Корона от корал и перли“, „Отнетият наследник“, „Белязания цар“, „Евърлес“ и „Бунтът на кралицата“. Аз обаче съм хвърлила око на новата дуология на Ребека Рос „Божествени съперници“, която изд. „Ориндж“ съвсем скоро трябва да издаде. Оказва се, че и „Песен от сребро, пламък като нощ“ е част от дуология, така че може да изберете и нея.

книга, включваща митологична фигура - Изберете си за кой митологичен образ искате да четете - вещица, самодива, дракон, вампир, русалка и т.н. Тук ви като предложения „Змей закрилник“, „Лунно цвете“, „Мамник“, „Откраднато“, „Четвърто крило“, „Всички шепнещи кости“, „Всички звезди и зъби“, „Веровещица“, „Змия и гълъб“ и „Нарния“.

книга, вдъхновена от азиатската култура - Признавам, че тази категория е вдъхновена от невъзможността ми миналата година да прочета „Шест алени жерава“ и „Дъщерята на лунната богиня“. Напоследък и при нас нашумяха книги, вдъхновени от китайската митология и за да не ви ограничавам със само една култура, реших да ви дам избор от цяла Азия.

книга от автор, на който даваш втори шанс - Тази категория е изцяло спрямо вас. Аз например не се спогаждам с В. Е. Шуаб, но винаги харесвам анотациите на книгите ѝ и смятам отново да ѝ дам шанс.

книга, която не си успял да прочетеш през 2023г. - вярвам, че и за тук ще имате доста идеи. Аз съм си набелязала някоя от „Пътят на подправките“, „Братята Хоторн“, „Групова терапия за последни момичета“ и „Госпожица Бриджъртън“. 

Честита Нова година! Пожелавам ви и през новите дванадесет месеца да прочетете невероятни книги и да се потопите в техните светове. Разбира се, здравето, късметът и щастието да не ви напускат и да постигнете всичките си цели. Първият пост за 2024г. е поглед към 2023-та и книгите, които успях да прочета. Ако искате да разберете каква е била книжната ми равносметка за 2022-ра, ви оставям линк тук. 

През 2023г. прочетох 52 книги, като бройката е със седем повече, отколкото си бях поставила за цел. Или иначе казано 24, 542 страници. Най-късата прочетена книга е „Лейди Гергана“ от Цветелина Цветкова с 147 стр., а най-дългата - „Кралство на пепелта“ със своите 1, 072стр. Най-популярният роман е „Игрите на глада“, който е прочетен от над 10 милиона хора. Най-непопулярният е „Случаят с Третата сила“, защото е от български автор. Аз обаче ви препоръчвам книгата, ако искате да се потопите в живота на един студент от Софийския университет, който осъзнава, че има духове и паранормална общност. Средният рейтинг за 2023г. е 4.3. Той е по-висок от минологишния заради препрочита на книгите на Сара Дж. Маас, които са ми любими и на почти всички съм дала по пет звезди.

     1. „Порцелановата кукла“ - ✩✩✩✩✩

     2. „Крещящото gтълбище“ - ✩✩✩✩
     3. „По-добре да беше мъртва“ - ✩✩✩✩