2020 POPSUGAR Reading Challenge

Със сигурност това е по-трудно, но пък има интересни и засукани идеи, свързани с новата година. Книга, предложената ти от любим влогър/блогър, книга, която има книга на корицата си или книга, чието действие се развива през 1920г. - са само малка част от разнообразните предложения. А най-готиното е, че в Goodreads има група, в която се дават предложения, както и в сайта на предизвикателството. Лично този challenge ми е по-интересен, но е и по-сложен за изпълнение. 

Goodreads

Предполагам, че доста от вас имат профил в тази читателска платформа. Няма да изброявам плюсовете и минусите ѝ, но ви казвам, че е много добра за употреба. Предизвикателството в Goodreads е най-любимото ми, защото е и най-елементарното. Изисква се просто да се въведе бройката на книгите, които ще бъдат прочетени през дадената година. Има опция да се променя броя, но аз никога не съм го правила, защото така изчезва тръпката да четеш по две книги по 100 страници, за да си изпълниш заданието (редовният ми номер през последните две години).

Нахри е ненадмината измамница, която никога не е вярвала в магии. И по-добре от всеки друг знае, че това, с което си изкарва прехраната из улиците на Кайро са просто трикове, номера, с които да прибира парите на османските благородници.

Ала когато по време на едно от шарлатанствата си, без да иска, призовава Дара – загадъчен джин воин, Нахри е принудена да приеме, че магическият свят, за който винаги е смятала, че съществува единствено в приказките, е истински.

И когато решава да навлезе в света на Девабад, Нахри научава, че истинското могъщество е свирепо и жестоко. Че магията не може да я предпази от опасните мрежи на дворцовите интриги. Че дори най-хитрите кроежи може да имат смъртоносни последствия.

Все пак неслучайно казват, че трябва да внимаваш какво си пожелаваш…

Книгата напълно заслужава петте си звезди - още с първата страница до последно те държи под напрежение и те кара да четеш глава след глава само и само, за да разбереш как ще се развие историята на Нахри, Дара, Али и останалите герои, забъркали се в царските интриги. С. А. Чакраборти те примамва с изкушенията на арабския свят - дълги описания на храни, облекла и обичаи, които допринасят за по-добро развитие на новия свят, излязъл от „Хялада и една нощи“. Признавам, че първоначално ми беше трудно да свикна с имената, цялата объркана история защо девите (едно от племената) мразят да бъдат наричани джинове и значенията на определени думи. Това е и причината да се забавя с началото на книгата, но след това всичко влиза в ритъм и последните страници си играят най-безмилостно със сърцето на читателя. Допадна ми, че авторката е заимствала познати места (като Кайро), но ги е смесила с измислени от нея - Девабад, Ки-зи, Зариаспа.

Нахри е най-обикновено момиче, което си изкарва прехраната са най-прости шарлатански номера, но пък може да излекува всеки човек без проблем, проговаря всеки един език само като го чуе и призовава джинове. Всичко се променя щом Дара - джинът - ѝ разказва за един магичен град от месинг - Девабад - и не ѝ оставя никаква друга възможност, освен да тръгне с него. Така Нахри поема на най-интересното си приключение, което я запознава с всякакви същества - от говорещи птици до статуи, които оживяват. Изоставя познатото в Кайро, за да полети с килимче към непознатото. Неизменно малката крадла спечели сърцето ми със своята твърдоглавост, саркастичност и любопитство. Оценявам моментите, в които се страхуваше, но скатаваше този свой страх и се бореше за живот си. Разбирам и онези моменти, в които не знаеше на коя страна да застане и се питаше дали всичко си заслужава. В „Град от месинг“ тепърва се разкрива величието пред Нахри, тайните бавно се появяват на повърхността, а лъжите постепенно се разплитат. Нямаше нито един момент, в който да си издразня на главната героиня заради някоя постъпка или изказване. 

Дара е джинът, който отваря очите на Нахри за света, в който живее. На моменти бе сприхав, но станеше ли дума да я защити никога не се поколебаваше. Някъде по пътя им към Девабад осъзна, че Нахри не е тази, за която първоначално я е помислил. Стана му скъпа и трябваше винаги да знае, че е в безопасност. Всичко вървеше добре, докато не се върна от мисията си за търсенето на ивритите (първите деви) и изглеждаше различен. Или поне на моменти. А накрая имах чувството, че притежава толкова много тайни, че никога няма да бъдат разкрити. Все още не знам какво ще е съдбата му във следващата книги, но знам, че ще присъства в нея.

Ализейд ал Кахтани, втори царски син, се оказа толкова различен от представите ми. Очаквах, че ще е надут, очакващ хората да му се кланят в краката и да обича да бъде заобиколен от жени и вино. Е, това донякъде беше по-големият му брат. Всъщност и двамата принцове изглеждаха свестни и притежаваха някакъв морал. Али ме изненада със своята силна духовна вяра и желанието му да промени съдбата на шафитите (полухора-полуджинове). Допадна ми, че в тази книга връзката между него и Нахри се развиваше на ниво приятелство. Поне за Нахри. Все още не се е заформил любовен триъгълник, който да ми вади очите. Ще видим как ще бъде занапред. Харесах желанието му да научава нови и нови неща. Беше запленен от историите на Нахри за Кайро и предметите, построени от хората. Връзката му с по-големия му брат - Мунтадир - и сестра му Зейнаб също ме изненада приятно. Очаквах, че ще има някаква надпревара между тях, но истината е, че тримата се обичаха силно и можеха да разчитат един на друг.

Второстепенните герои, които не трябва да бъдат подценявани са Джамшид (най-добрият приятел на Мунтадир), Каве (великият везир на Девабад) и Нисрийн (помощницата на Нахри). Вярвам, че те ще изиграят важна роля в следващата книга. В епилога се загатваше за историята на Джамшид и това подхрани желанието ми да държа втората книга в ръцете си. С всяка страница мистерията около Маниже (майката на Нахри) се засилваше. Щом е била убита преди 20 година, как Нахри е жива? Може ли самата Маниже да живее някъде, скрита за чуждите очи? А епилогът само засили мнението ми, че може да е жива. Ако е така, от какво се крие? Гасан (царят на джиновете) в по-голямата част от книгата успяваше да ме изуми със своята привързаност към децата си. Най-вече, когато Али беше ранен. В повечето книги царете са зли и признавам, че в последните страници не ми хареса отношението на Гасан, но все пак не е за пренебрегване фактът, че притежава човечност.

Краят ме остави с толкова въпроси: какво ще стане с Дара, връзката между двама братя изгубена ли е, ще се появи ли Маниже? Интриги има навсякъде, но тези в двореца са в пъти по жестоки и Нахри трябва най-малкото да се научи да се предпазва от тях или рискува не само да изгуби свободата си, но и собствения си живот.

След „Топ мистериите на България“ Слави Панайотов разширява кръга от загадки и ни разказва за необясними и озадачаващи предмети, места и случки в световен мащаб. В „Топ мистериите на света“ ще откриете забранена история, неудобни находки и аномалии, будещи съмнение за съществуването на алтернативен, обвит в мистерии, ход на човешкото развитие. 

Част от мистериите и загадките са съществуването на Атлантида и Лемурия, Мачу Пикчу и Стоунхендж - разтърсващи места заради технологиите от миналото, а скалните рисунки и шумерските клинописи и статуетки провокират въпроса дали извънземни са посещавали Земята в нашата дълбока древност?

Подобни книги винаги са ме заинтригували. Стотиците загадки, които ако се разкрият, ще променят нашия свят. Не малко са авторите с подобни книги. Самият Слави в края на „ТОП мистериите на света“ е назовал творби, които можем да прочетем за повече информация. Това е една от причините да го харесвам - позовава се на достоверни източници, а щом е прочел някои интересна статия, но не е сигурен в истинността ѝ, просто го казва. 

Разликата в тази книга от предишната е, че предоставя две гледни точки - на науката и на вярата, т.е. възможността друг/непозната цивилизация преди нас да са построили и създали едни от най-невероятните паметници и предмети в света. Съпоставя ги и след това ни оставя сами да решим на коя страна да повярваме. Минусът е, че доста често споменаваше извънземните и това ми се натрапваше, защото изглеждаше, че те са единствените, които са могли да построят такива великолепия. 

Слави Панайотов минава през всички теми, заинтригували човечеството - Атлантида, Великденският остров, Стоунхендж, Гьобекли тепе, Бермудския триъгълник, ръкописът на Войнич, картата на Пири Рейс, маите, шумерите, Светият Граал и Ноевият ковчег. Със сигурност човек ще намери поне една глава, която да прочете с интерес. В някои от тях има научни термини, числа и сложни думи, които има вероятност първия път да сричате, но Слави се опитва да ги обясни по по-достъпен начин и всеки читател да разбере какво пише. Това е една от причините да чета тази книга по-бавно, но на мен не ми пречеше.

„ТОП мистериите на света“ ми позволя да споделя с вас и моята гледна точка за всички необичайни неща, станали по нашата планета. Споделям мнението на някои хора, че няма как ние да сме единствените интелектуални същества в цялата Вселена. Невъзможно е. В нашата галактика, да, но не и в Космоса. Прочетох как е намерен химичен елемент №140 като на нашата планета има само до №120 (при условие че последните 30 са създадени в лаборатория). В най-различни народи, които не са имали досег един с друг, се споменава за потоп, унищожил света и се говори за високи хора, наречени великани. Съвпадение ли е, че тези народи говорят за еднакви неща, а дори не живеят да един и същ континент. Това са само част от мистериите, които са пълна загадка за учените.

След прочитането на доста факти и теории аз самата си създадох мнение. Не вярвам, че извънземна раса е дошла и е помогнала на хората да построят Великите пирамиди или Баалбек. По-голяма вероятност е някоя древна цивилизация да е притежавала тези умения и както всяка раса има своя възход и падение, краят на тази древна цивилизация да е пагубен. Преди хиляди години Сахара не е била пустиня, а място с езера и треви. Това води до извода, че много от познатите ни места днес не са изглеждали така в миналото. Затова смятам, че пустините и океани крият своите тайни, т.е. знанията на тази древна цивилизация е скрита някъде и просто чака да я открием. 

Нямам обяснения на всичко, което научих в тази книга, но в това е чарът. Не е ли мистериозно да крачим по земи, които са пълни със загадки и ни удивляват с гледките си. Засегнах доста малка част от написаното в „ТОП мистериите на света“. Идеята ми е не да ви преразкажа книгата, а просто да ви заинтригувам. Щом навлезете в света на загадките от книгата имате два варианта: да не повярвате на нищо или да започнете да се питате още по-неудобни въпроси и да развивате теории. 

Какво ще стане, когато научим всичките тайни на Земята и Вселената? Въобще ще настъпи ли този момент?