Преди да стане Батман,той беше Брус Уейн. 

Едно безразсъдно момче, готово да наруши правилата за момиче, което може да се окаже най-големият му враг. 

Нощни хищници тероризират Готъм Сити. Елитът на града е изпаднал в ужас. Един по един най-влиятелните хора стават жертви на собствените си системи за сигурност, които се обръщат срещу тях и ги пленяват в именията им. Брус Уейн е следващият в списъка. Той навършва 18 и всеки момент ще наследи богатството на семейството си, както и ключовете за „УейнТех“ и всички високотехнологични играчки, създадени от компанията. Но по пътя за партито за рождения си ден Брус извършва необмислена постъпка и получава наказание – общественополезен труд в психиатрична болница „Аркам“. 

Мадлен Уолъс е убийца… и е единствената надежда на Брус. Най-интригуващият пациент в „Аркам“, тя е гениално момиче, което има връзки с Нощните хищници. И е момиче, готово да говори единствено с Брус Уейн и с никой друг. Тя е мистерия, която трябва да бъде разгадана. Но кой ще бъде победител и кой ще бъде изигран? Дали Брус ще успее да я привлече на своя страна, или в разговорите си с нея ще издаде информация, която може да срине Готъм Сити?

Никога не съм била голям фен на Батман, но истински се изкушавах да прочета историята на младия Брус Уейн. Да разбера кое го е подтикнало да стане Батман и да се бори срещу злото. За първи път чета книга от Мари Лу, за която съм чувала смесени мнения относно поредицата ѝ "Легенда", така че не знаех какво да очаквам от нея.

"Батман: Нощният хищник" ни запознава с 18 годишния Брус Уейн, който тъкмо е получил достъп до семейното си богатство. И заради това, че действа на своя глава, Брус получава пробация, а именно да полага общественополезен труд в "Аркам". Още с влизането му в психиатричната болница, той разбира, че ще му предстоят интересни дни. Беше ми любопитно да опозная Брус, защото Мари Лу ни представя образът му преди да започне да спасява Готъм Сити. Ако във филмите и комиксите г-н Уейн е осъвършенствал физическите и психическите си способности, то тук той все още е травмиран от смъртта на родителите си и тепърва навлиза както в света на богатите, така и в престъпния свят на Готъм Сити. Освен това в книгата Брус е мил и съсдратателен към всеки и има подкрепата на приятелите си.

Мадлен Уолъс е мистериозното момиче в "Аркам", което привлича вниманието на Брус. Вярвам, че тя успя да повлияе на личността му и да го подтикне да погледна на света с други очи. Мадлен доста ми допадна заради раздвоената си личност. В един момент е милосърдна и в очите ѝ има топлина, а в друг разбива технологически устройства, а на лицето ѝ грее лукава усмивка. И въпреки всичко, Мадлен разбра, че в даден момент всичко е излязло извън контрол и че това, което тя и Нощните хищници правят не е правилно. Така че тя се превърна в персонаж, който "сякаш живееше на ръба между черното и бялото". Толкова я харесах, че в момента мечтая Мари Лу да напише самостоятелна книга за нея.

Даян и Харви са най-добрите приятели на Брус. Двамата винаги го защитаваха и подкрепяха. Брус нямаше да може да надвие лошите без тяхна помощ. Истински приятели, които виждат истинската му същност, а не тази на милиардера. Настойникът на Брус - Алфред изигра важна роля в историята, защото след смъртта на родителите му, Алфред се бе превърнал в семейство за Брус и въпреки че доста пъти му се караше, в най-важните моменти той също бе до него. Детектив Дрейкон и доктор Джеймс станаха неизменима част от книгата. Без тях двете доста неща щяха да се объркат. Определено се изненадах от това кой бе водачът на Нощните хищници. Имах си свои теории, най-вече предполагах, че е някой познат на Брус, но те не се оправдаха.

За мен "Батман: Нощният хищник" бе с една идея по-разочароваща от "Жената-чудо" заради част от бойните действия и някои описания, но пък компенсираше с чудесните герои и взаимоотношенията между тях.

Изминали са осем години, откакто младата принцеса Битърблу и земите на Монсий са избавени от неестествения контрол на крал Лек. Сега Битърблу е кралица на Монсий, където вече цари мир.

Но във въздуха все още витае влиянието на баща й, насилник и психопат, умеещ да изменя човешкото съзнание. Съветниците на Битърблу, управлявали вместо нея през тези години, вярват, че единственото решение е да опростят всички извършени престъпления през времето на Лек. Да забравят мрака. Над миналото на Монсий сякаш е паднала мъгла. Едва когато Битърблу започва тайно да се измъква от двореца – любопитна, дегизирана и сама – и тръгва нощем по криволичещите улици на своя град, истината бавно излиза наяве. За да се отърси от тъмната магия на тридесет и пет годишното властване на един луд, кралството й трябва първо да посети миналото.

Каквото и да се крие там.

35 години крал Лек оплита кралството си в лъжи, а 9 години по-късно Битърблу разбира, че баща ѝ може и да е мъртъв, но тайните му - не са. Беше ми доста любопитно да видя как се е променила Битърблу. Каква кралица е и какви са последиците от управлението на Лек. Благодарение на "Огнена" опознах донякъде Лек, но там той бе младеж, тепърва навлизащ в света на лъжите и манипулациите, а тук, благодарение на дневниците му, разбрах колко болен мозък е бил. Добре, че Катса го уби.

Със сигурност Битърблу е коренно различна от Катса и Файър, но по един добър начин. Не можеше да се бие като тях двете, да е силна физически и да се впуска с главата напред в приключенията, но пък притежаваше изключително умение - можеше да разчита всякакъв вид шифър, а психическата ѝ сила бе желязна и умееше да умножи трицифрени числа за по-малко от минута. Тя е земна, спокойна и знае кога да запази самообладание. Опитваше се да помогне на народа си и когато разбра, че това няма как да стане от двореца, предприе едно страшно, но и същото време вълнуващо приключение, а именно вечер да се измъква тайно от двореца и да опознае народа си. С всичките си действия като кралица, Битърблу показа на всички, че не е като баща си, че има сърце и то разбира, че народа на Монсий страда. А в края на книгата Кристин Кашор я беше доизградила като личност - нямаше и помен от онова нерешително момиче, което приемаше всяка дума за чиста монета. Битърблу се бе превърнала в кралицата, на която цял един народ може да разчита.

Новите герои до една степен харесах. Някак си не успях да се докосна до тях. А връзката между Саф (крадец, с незнайна дарба) и Битърблу ме остави разочарована. Тепърва нещата започнаха да вървят между тях двамата, после се скараха и в по-голямата част от книгата двамата си казваха по някоя и друга дума и чак накрая си простиха и какво стана? Нищо! Връзката им остана една такава недовършена. От друга страна По и Катса ми стопляха душата винаги, когато бяха заедно. Радвам се, че химията между тях двамата не е изчезнала и че все още се бият помежду си. 

Именно, защото Битърблу бе кралица имах възможността да опозная по-добре кралския ред в Седемте кралства. Да разбера, че обикновените жители са по-свободни от монарсите. Че един крал или кралица трябва да жертва собственото си щастие в името на общото благо. В книгата нямаше битки, така че действието се развиваше без особена динамика, но затова пък тайните, които крал Лек е криел толкова дълго време, започват бавно да се разплитат и те карат да четеш още и още, докато не стигнеш до последната страница.

"Лазурна" се превърна в любимата ми книга от цялата поредица, защото кралица Битърблу не беше Даровита, но пък бе силна по свой собствен начин. Започна с бавни, но сигурни крачки да намалява влиянието на баща си и да създаде нови права и министерства, които да помагат на народа ѝ. С последната книга от трилогията, Кристин Кашор събира всички герои на едно място, а заедно и с интересните моменти, които героите преживяват, "Лазурна" се превръща в една книга, която задължително трябва да бъде прочетена.

Ревю на първа книга - тук.

Ревю на втора книга - тук.

В Делс са настъпили смутни времена. Младият крал Наш се опитва да стабилизира кралството, докато въстанали лордове събират армиите си, за да го свалят от трона. Из планините и горите се навъртат шпиони, а разбойнически шайки сеят хаос и разруха. 

Там живее Файър – последният човек-чудовище, с коса като жив огън и влудяващо излъчване. Едновременно обожавана и ненавиждана, тя има способността да контролира съзнанията на хора и животни, но отказва да я използва. Защото човешките тайни са неприкосновени и не са нейно право. Особено когато има толкова много свои. 

Братът на краля, военачалникът Бриган, я отвежда в столицата. Подготвя се преврат срещу несигурния владетел и помощта на Файър е необходима за разкриването му. Далеч от дома, тя започва да осъзнава на какво е способна, докъде се простират силите й и какви отговорности ги съпровождат. Дарбата й може да запази целостта на кралството. Но Файър не може да се отърси от най-големия си страх – че ще се превърне в чудовище като баща си… 

Изкусните дворцови интриги и дори ужасите на войната са средства за тоталното потапяне в образа на Файър, в нейното изживяване на осакатяваща болка, вина, страх, мъка и дори още по-опустошаващото крехко зараждане на доверие, приятелство и любов.

Добре дошли в Делс - кралство, в което съжителстват хора и чудовища. Хората нямат никакви магически способности, но от друга страна животните са специални - тези, които имат неестествен цвят означава, че са чудовища и могат да ядат човешка плът.

Файър е последната от рода си: човек-чудовище. Но заради зверствата, които баща ѝ е сторил тя отказва да бъде второто. Заклела се е пред себе си, че ще използва силата си само, когато е в беда. Файър се оказва различна от всеобщата представа - чувствителна, дружелюбна и възпитана. И заради собствената си сила на моменти бе самотна и нещастна. Благодарение на тези качества, заедно с умението ѝ да помага на всеки и да води разговор с Хана и Клара ме накараха да я харесам. Тя определено се различава от Катса, най-вече заради дарбата си, но и в същото време имат общи черти. В една определена сцена дарбата ѝ заедно с психическото ѝ натоварване една не я унищожи, но успя да се справи и с това показа колко силна личност е тя.

Отначало се чудех дали ще има любовен триъгълник между нея, крал Наш и брат му Бриган и се радвам, че такъв нямаше. В началото нямах никакви симпатии към Бриган, но постепенно той започна да се отваря към Файър, да ѝ споделя информация за себе си и да показва чувствата си към нея, с което ме спечели на негова страна. Моментите между тях бяха толкова сладки. Бриган бе преживял много, но намираше начин да се смее и да се забавлява. И най-вече успя да се влюби отново. Кралското семейство се оказа една пъстра палитра от характери. Всеки притежаваше различни качества и заедно бяха непобедими, и винаги се подкрепяха. Щеше да е много хубаво, ако авторката беше написала новела за тях и техният живот като кралски особи.

С "Огнена" Кристин Кашор успява да доразвие света на Даровитите по един нов начин. И тук е редно да споделя, че книгата предхожда събитията от "Даровита" и може да се чете като самостоятелна книга. Ако искате да прочете за герои, които живеят в сянката на родителите си, които правят грешки и намират сили в себе си в най-трудните моменти, то "Огнена" е точно такава.

Ревю на първа книга - тук.

Катса живее в свят, в който хората, родени със свръхчовешки качества – Даровитите, предизвикват страх и са експлоатирани от владетелите си. А Дарбата на Катса всява ужас дори в собственото ѝ сърце. Тя е способна да убие човек с голи ръце още от 8-годишна. Съдбата ѝ се управлява от нейния чичо Ранда, крал на Мидлънс, и от Катса се очаква да изпълнява поръчките му – да наказва и измъчва тези, които са го предизвикали. 

Когато среща принц По – Даровит боец, Катса дори не предполага как ще се преобърне животът ѝ. Не е предполагала, че ще разбере истината за Дарбата си, истината за себе си. Или ужасната тайна, скрита далеч – тайна, която може да погуби света им само с думи...

Кристин Кашор умело създава един напълно нов свят за нас, пълен с Даровити - хора, които имат разновидни дарби. В кралството на Катса (а и в повечето кралства), тези хора са собственост на краля и хората се страхуват от тях. Самата Катса служи на чичо си до един момент, в който разбира, че не може да продължава да бъде нечие чудовище. И тръгва на едно приключение, което не само я прави по-силна личност, но ѝ показва нови кътчета от Седемте кралства, за които дори не е и предполагала, че съществуват.

Катса е от онези личности, които искаме по-често да срещаме - умна, не мрънка и отстоява своето. Самата ѝ дарба е доста необичайна и "благодарение" на чичо ѝ Ранда, Катса я приема за проклятие. Но ако дарбата ѝ не е това, което предполага, че е? Първоначално се отдръпнах от Катса и не исках да я опозная, защото предполагах, че е неприятна личност, но още в началото се разбира, че лейди Катса е различна от всеобщите представи - има сърце. Оказва се, че тя не е чудовището, за което всички я мислят, а е едно 18 годишно момиче, което изпълнява заповеди, за да живее. Всъщност никой не я и пита какво мисли тя и дали е убила онзи свой братовчед нарочно. Просто приемат, че е опасна и че не трябва да се доближават до нея, с което малко или много я нараняват.

По е другият герой, на когото трябва да се обърне внимание. Принцът идва от много различна среда от тази, позната на Катса. В неговото кралство Даровитите са на почит и са свободни граждани. В Лиенид кралското семейство не само е сплотено, но и обичано от целия народ. Така че По се различава доста от Катса - винаги усмихнат, шегаджия и уважава личното пространство. А дарбата му е невероятна. Бих искала и аз да я притежавам. Харесах го още с появата му, защото се разбира защо обикаля Седемте кралства - търси изчезналия си дядо, което показва, че го обича страшно много и е готов на всичко за семейството си. Връзката му с Катса е друго нещо. Харесвам ги като двойка, но смятам, че авторката прибърза с чувствата между тях. Доста бързо признаха какво изпитват един към друг.

Битърблу е третият и последен герой в приключението на Катса и По. Всъщност момичето е първа братовчедка на По и той с готовност приема да се грижи за нея. Изумих се от психическата ѝ сила. Толкова неща ѝ се случиха, но тя ги прие с високо вдигната глава и нито веднъж не погледна назад. Истинска кралска особа. Третата книга от поредицата е посветена на Битърблу и чакам с нетърпение да разбера в каква личност се е превърнала. Принц Рафин, братовчедът на Катса, също трябва да бъде споменат. Най-вече заради това, че бе коренно различен от баща си. Обичащ експериментите и лабораторията си, мил и забавен, Рафин е фантастичен бъдещ крал, който със сигурност ще управлява справедливо.

"Даровита" очарова със силните си герои и техните приключения. А ако сте фен на поредицата "Стъкленият трон", то със сигурност ще се влюбите и в тази книга.