"Лазурна" от Кристин Кашор

Изминали са осем години, откакто младата принцеса Битърблу и земите на Монсий са избавени от неестествения контрол на крал Лек. Сега Битърблу е кралица на Монсий, където вече цари мир.

Но във въздуха все още витае влиянието на баща й, насилник и психопат, умеещ да изменя човешкото съзнание. Съветниците на Битърблу, управлявали вместо нея през тези години, вярват, че единственото решение е да опростят всички извършени престъпления през времето на Лек. Да забравят мрака. Над миналото на Монсий сякаш е паднала мъгла. Едва когато Битърблу започва тайно да се измъква от двореца – любопитна, дегизирана и сама – и тръгва нощем по криволичещите улици на своя град, истината бавно излиза наяве. За да се отърси от тъмната магия на тридесет и пет годишното властване на един луд, кралството й трябва първо да посети миналото.

Каквото и да се крие там.

35 години крал Лек оплита кралството си в лъжи, а 9 години по-късно Битърблу разбира, че баща ѝ може и да е мъртъв, но тайните му - не са. Беше ми доста любопитно да видя как се е променила Битърблу. Каква кралица е и какви са последиците от управлението на Лек. Благодарение на "Огнена" опознах донякъде Лек, но там той бе младеж, тепърва навлизащ в света на лъжите и манипулациите, а тук, благодарение на дневниците му, разбрах колко болен мозък е бил. Добре, че Катса го уби.

Със сигурност Битърблу е коренно различна от Катса и Файър, но по един добър начин. Не можеше да се бие като тях двете, да е силна физически и да се впуска с главата напред в приключенията, но пък притежаваше изключително умение - можеше да разчита всякакъв вид шифър, а психическата ѝ сила бе желязна и умееше да умножи трицифрени числа за по-малко от минута. Тя е земна, спокойна и знае кога да запази самообладание. Опитваше се да помогне на народа си и когато разбра, че това няма как да стане от двореца, предприе едно страшно, но и същото време вълнуващо приключение, а именно вечер да се измъква тайно от двореца и да опознае народа си. С всичките си действия като кралица, Битърблу показа на всички, че не е като баща си, че има сърце и то разбира, че народа на Монсий страда. А в края на книгата Кристин Кашор я беше доизградила като личност - нямаше и помен от онова нерешително момиче, което приемаше всяка дума за чиста монета. Битърблу се бе превърнала в кралицата, на която цял един народ може да разчита.

Новите герои до една степен харесах. Някак си не успях да се докосна до тях. А връзката между Саф (крадец, с незнайна дарба) и Битърблу ме остави разочарована. Тепърва нещата започнаха да вървят между тях двамата, после се скараха и в по-голямата част от книгата двамата си казваха по някоя и друга дума и чак накрая си простиха и какво стана? Нищо! Връзката им остана една такава недовършена. От друга страна По и Катса ми стопляха душата винаги, когато бяха заедно. Радвам се, че химията между тях двамата не е изчезнала и че все още се бият помежду си. 

Именно, защото Битърблу бе кралица имах възможността да опозная по-добре кралския ред в Седемте кралства. Да разбера, че обикновените жители са по-свободни от монарсите. Че един крал или кралица трябва да жертва собственото си щастие в името на общото благо. В книгата нямаше битки, така че действието се развиваше без особена динамика, но затова пък тайните, които крал Лек е криел толкова дълго време, започват бавно да се разплитат и те карат да четеш още и още, докато не стигнеш до последната страница.

"Лазурна" се превърна в любимата ми книга от цялата поредица, защото кралица Битърблу не беше Даровита, но пък бе силна по свой собствен начин. Започна с бавни, но сигурни крачки да намалява влиянието на баща си и да създаде нови права и министерства, които да помагат на народа ѝ. С последната книга от трилогията, Кристин Кашор събира всички герои на едно място, а заедно и с интересните моменти, които героите преживяват, "Лазурна" се превръща в една книга, която задължително трябва да бъде прочетена.

Ревю на първа книга - тук.

Ревю на втора книга - тук.