Във втората събота на дванадесетолунието в град Плач от небето падна момиче. Кожата му беше синя, кръвта му – червена.

Сънят избира сънуващия, а не обратното…

Ласло Странник, сирак от войната и младши библиотекар, се опасява, че сънят му е направил лош избор. От петгодишен е обсебен от изгубения митичен град Плач. Герой на име Богоубиеца и отряд от легендарни воини тръгват към него. Ласло или трябва да последва този шанс, или завинаги да се откаже от мечтата си.

Какво се е случило в Плач преди двеста години? Какво е погубил Богоубиеца, което е назовано с името на Бог? Отговорите се спотайват в Плач заедно с още мистерии – като богинята със синя кожа, появяваща се в сънищата на Ласло.

Запозната съм с творчеството на Л. Тейлър и честно не останах очарована от "Създадена от дим и кост". Дълго време не се и реших да подхвана друга нейна книга, но истината е че когато видях "Мечтателя Странник" не знаех, че тя е писала тази книга. Сега ще си кажете, че си измислям, но е истина. Обръщам внимание на този автор, на когото съм харесала книгата. Но както и да е. След като разбрах от кого е написана тази книга я започнах с доста ниски очаквания. Обаче Лейни Тейлър промени мнението ми към нея с този шедьовър.

От първата до последната страница бях заобиколена от магията и митичното. Цялата история беше чудесно измислена. Важен фактор от цялото действие бе мистерията. Тя преследваше Ласло по петите му и го караше да измисля хубави приказки, пълни с чудовища. Всичките герои, които е измислила са страхотни, защото грешат, не знаят кое е правилно и кое - не. Вярваха едновременно в надеждата и страданието, в обичта и омразата. Лейни постепенно ги развиваше пред очите на читателя, за да може да ги обикне и накрая да се свие в края на леглото и да обмисля какво се случи в последните страници.

Главният герой е Ласло Странника. По самото му име става ясно, че е необикновен. За всичките му 20 години, хората около него са го гледали с просто око. Просто още едно момче, загубило родителите си. Но ако Ласло не беше попаднал в библиотеката на мечтите си, нямаше да потегли на път към единственото място, което някога е искал да види. Той е най-милият човек, който някога съм виждала. Хората му се присмиваха, но той не им се ядосваше, правеше услуги на хора, които не заслужават, без задни мисли. Като цяло един безпогрешен човек, но всеки има своите вътрешни терзания. Откакто се помни той е обсебен от митичния град Плач. Какво е станало с него? Защо малцина го помнят? Защо той го помни? И още милион въпроси. Така че е повече от правилно да тръгне с Богоубиеца към градът на мечтите му. По пътя към него, а и в самият град Ласло научи много неща, срещна нови приятели и се промени.

Сараи е момичето, което плени Ласло Странник и му показа магията на Плач. Двамата бяха страхотен екип още от самото си запознанство. За Сараи приятелството ѝ с Ласло бе глътка свеж въздух, а за него - така чаканите му отговори. Сараи се оказа едно необикновено момиче. От цвета на кожата ѝ чак до нейните разбирания спрямо хората и боговете. Тя беше разбрала, че не може да обвинява хората, за това че са се защитили, въпреки че така е изгубила майка си. Дарбата ѝ също беше нещо ново за мен. В нито една книга не бях прочела за хора свързващи се със сънища на останалите благодарение на молци. Всъщност тя и нейните приятели бяха изградени от чудатости. Но точно заради това ги обикнах.

Друг важен за мен фактор в историята бе самият Невидим град. Ласло беше чел толкова много легенди за него, че вярваше, че всичко е мит. Аз вярвах, че всичко е мит. Но се оказа, че всичко е истината, защото историята станала легенда, а легендата станала мит. Градът беше изтакан от мистерия. Точно затова аз и Ласло го харесахме толкова много. Но и героите също са важни за сюжетът - Феръл, Спароу, Руби, Миня, Богоубиеца и още куп други герои. Всичките бяха свързани с Плач и случката преди 15 години. Но за повече информация трябва да прочете книгата.

"Мечтателя Странник" е книга, която ще ви потопи в света на вълшебствата и няма да ви пусне до самият край. В нея се разказва за богове, които били толкова алчни, че сами се погубили и оставили съдбата на децата си в чужди ръце. Едва пет от тях се спасили в онзи съдбоносен ден. Останалите 25 деца загинали. Но въпросът е друг. Боговете били в Плач от 200 година, тогава къде са останалите им деца и ще се появят ли въобще? 

В земя, изправена пред прага на война, Шахризад е изтръгната от ръцете на любимия си съпруг, халифа на Хорасан. Някога тя мислеше, че Халид е чудовище – безмилостен убиец на всяко момиче, минало под венчило с него, отговорен за море от мъка и разбити сърца. Но когато разкри тайните му една по една, под булото им намери необикновен човек и любов, която не може да отрече. Но ужасно проклятие заплашва да раздели Шази и Халид завинаги. 

Шахризад се връща при семейството си, открили подслон в пустинята. Там смъртоносна сила се заформя срещу Халид – сила, която цели да разруши империята му, командвана от отхвърления претендент за сърцето на Шази – приятелят й от детството, Тарик.

Хваната в капан между хората, които обича, единственото, което Шази може да направи, е да поведе своя собствена борба. Като използва наченките на магия в себе си, тя се отправя сама, за да развали проклятието и да удави огъня на предстоящата война. Ако успее да избяга от враговете си…

Поредната страхотна поредица, на която трябва да кажа сбогом. Както знаете книгите са вдъхновени от "Хиляда е една нощ", но Рене Ахдие влага цялата си душа и превръща историята в шедьовър. Това се отнася и за двете книги. Липсваше ми описанието на авторката, защото не само, че описва по един невероятен начин, но и действието се развива на чуждо за мен място, така че е очаквано да се наслаждавам на всяка една написана дума.

Шахризад си беше същата както от предишната книга. Но нека отбележа, че не го казвам защото е лошо нещо, напротив - страхотно е. Влюбих се в това силно и борбено момиче, затова се радвам, че и във втората книга продължи да е такава. Шази се бореше едновременно за своя любим и семейството си. Но по-голяма промяна имаше Халид. Помните ли онзи халиф на Хорсан - студеният и мрачен владетел? Е той си е останал в предишната книга. Там той бавно започна да допуска Шахризад до себе си и тайните си, но тук е напълно открит към своята съпруга. В няколко сцени ми направи впечатлението дълбоката му любов към нея. В онази сцена със стрелата видях колко много се обичат двамата и как биха жертвали самите себе си, само и само другият да е добре.

По-малката сестра на Шахризад, Ирса беше свежото попълнение в тази книга. Вярно че и в предишната книга имаше няколко странички с нея, но не беше достатъчно, че да я опозная. Още с първите страници разбрах, че Ирса и Шази споделят едно общо нещо - ината. И двете спотайваха истините от страх да не наранят хората, които обичат. Отстояваха своето и се бореха мъжете да ги приемат на сериозно. Рахим беше един от малкото мъже, които вярваха че жените са доста опасни и по-добре да ги имат на своя страна, отколкото да са им врагове. Искрите между него и Ирса бяха очевидни. Съжалявам че нямаха толкова време за своята любов, но смятам, че всичко е с умисъл, защото Ирса стана още по-силно момиче.

Продължението на "Гневът и зората" продължава да удивлява с тайнстеният и магичен свят, който върви ръка за ръка с битките и напрежението през цялото време в книгата. Финалът ще ви остави без думи - едновременно ще плачете, усмихвате и удивлявате.

Ревю на първа книга - тук.

Аристотел и Данте са тинейджъри, които са на границата на възмъжаването. Наглед са пълна противоположност – Данте има любящо и сплотено семейство, забавен и открит е, приятел с всички, докато Ари чувства, че сякаш никога няма да разбере кой е и какво иска. Баща му носи травма от войната във Виетнам, а майка му го притиска да бъде „нормален”, каквото и да означава това. Две обикновени момчета в един обикновен град.

Но когато започват да прекарват време заедно, те откриват, че споделят специална връзка – такава, която променя живота и трае завинаги. Очакват ги тежки изпитания, раздяла, насилие и болка. 

Ала как иначе да открият най-важните истини за света и хората, които искат да бъдат?

Никога не ми е пукало каква е сексуалността на човека до мен. Ако ме уважа и аз ще го/я уважавам. Ако не ми пречи, няма да се заяждам с него/нея. Разбира се това е моето мислене, а знам колко много хора не мислят така. Виждала съм хора, които само при чуването на думата "гей" правят физиономия и променят темата на разговор. В това няма нищо лошо, все пак всеки си има лично мнение по въпроса, но не може да обиждаш даден човек само защото има различна ориентация. И в днешно време хората постепенно започват да възприемат всичко това, но по-старите поколения не искат да приемат различното. Но днес не съм решила да говоря за мисленето на хората по този въпрос, а за една невероятна книга, която докосна сърцето ми. Вярвам че доста хора са намерили своята същност в тази история, защото тя има по нещо за всеки от нас. Радвам се, че има хора, които не се притесняват да пишат така откровено за различното в света. Със своята книга, авторът иска да покаже, че няма нищо лошо в това да си различен, че даже да си такъв всъщност е хубаво. 

Ари е момче, което предпочита самотата пред това да води разговор с безинтересни хора. Харесва тишината и това да бъде невидим. Но го преследват две неща - собствените му кошмари и тези на баща му и тайните, които крият родителите му за по-големият му брат. Радвам се, че Ари успя да се види такъв какъвто родителите му и Данте го виждаха - всеотдаен и смел. Направи ми впечатление, че Аристотел е винаги мрачен и единствените хора, които могат да го накарат да се усмихне са родителите му и семейство Кинтана. О, и Легс - кучето му. Данте, от друга страна, е винаги усмихнат и не се притеснява да покаже чувствата си. Пълна противоположност на Ари, но точна заради това се допълват така добре. Вярвам, че той е по-отворена натура, защото самото му семейство е такова. Смея да твърдя, че Данте е "виновникът" Ари да се превърне в личност, защото го накара да се чувства свободен и да не се притеснява от чувствата, които изпитва.

И двете момчета нямаха да се справят с това да открият себе си, ако не бяха родителите им. Семейство Мендоса бе от по-затвореният тип семейство, но поради семейни причини. Вярвах, че не им пука какво прави синът им, но се оказа че греша. Г-н и г-жа Мендоса са едни от най-привързаните родители, които познавам. Те бяха спойката на Ари преди Данте да се появи и въпреки че на моменти не си го признаваше беше благодарен, че има такива родители. От друга страна, семейство Кинтана е винаги готово за нови приключения. Направи ми впечатление, колко по-различни са от семейство Мендоса. Г-н Кинтана винаги бе отворена книга и не се притесняваше да покаже какво мисли, а г-жа Кинтана може би не бе чак толкова проницателна, но със сигурност бе готова на всичко за доброто на семейството си.

В книгата са засегнати важни теми като семейството, приятелството, любовта, вярата и надеждата. Проблемите на тинейджърите също са споменати и начините за справяне с тях. Така че вземете тази книга и се потопете в тайните не само на Вселената, но и на тези две момчета.

Тя се връща назад във времето. Той отива в бъдещето. Срещата им е предопределена.

Аби пристига за първата си година в Уисконсинския университет, в който някога е учила и любимата й баба. Развълнувана, но уверена в решението си да замине далеч от дома, още на първата вечер тя се гмурва в студентския живот.

На следващия ден обаче се събужда в различен свят – 1983 г. А това е само първата спирка от приключението на Аби назад във времето...

Уил е чаровен първокурсник от 1927 г., който пътува в бъдещето. Аби и Уил се срещат през 1961 година и искрите между двамата неизбежно припламват. Но възможна ли е любовта в тази непредсказуема ситуация? 

Съдбата преплита пътищата на двамата през годините, докато се опитват да разгадаят мистерията около пътуванията си във времето. Загадките от миналото, които разплитат, ще се окажат по-сложни и объркани, отколкото са очаквали, и ще предопределят бъдещето им.

Попаднах на тази книга съвсем случайно. Обожавам пътешествия във времето, така че нямаше как да не си я купя и да се потопя в историята, написана от една непозната за мен авторка. Няколко дена по-късно заявявам, че Анджи Стантън се е справила чудесно. Останах възхитена от всички неочаквани обрати, които се оказват нишка от действия преплетени във времето. 

Всичко започва, когато Аби пристига в Уисконсинския университет, където някога е учила и нейната баба. Първите няколко дни Аби изучава обстановката в университета, опитвайки се да създаде приятелства, но всичко това се променя, когато майка ѝ ѝ праща кутия с шапки на баба ѝ. Вътре Абигейл намира снимки и доста интересно писмо. На следващия ден се намери в 1983 година. А след това попада в 1970 г. и се запознава с професор Смит, който за мен изигра доста важна роля в целия роман. Въпреки че за него това не беше тяхната първа среща, то за Аби беше. Професорът бе внимателен към нея и ѝ обясни всичко, което можеше. Затова тя беше по-подготвена, когато на следващата сутрин се озовава в 1961 г. и там среща Уил, но повече за тяхната среща ще говоря в отделен абзац. Уил и професор Смит се опитаха да ѝ обяснят какво става, но и двамата не знаеха как да спрат пътуването в миналото и бъдещето и затова Абигейл се озовава в 1951 и среща човекът, който толкова много е искала да види. Дори намира начин да спре за момент пътуването във времето, за да бъде с този човек. А часове преди да си тръгне разбира семейната тайна, която може да е в основата на нейното пътуване. Последната ѝ спирка е през 1931 година и там отново среща Уил. Особеното е че в този случай Уил не познава Аби и тя трябва да се бори за любовта му. Но да си призная на мен ми беше по-интересно да проследя приятелството ѝ с Руби - нейната прабаба и Уолтър - прадядо ѝ. И тогава така пазената семейна тайна излиза наяве и Аби разбира каква е била целта ѝ с пътуването назад във времето.

Харесах Абигейл. И Уил. Двамата взаимно се допълваха. Ще запомня тяхната любов, защото е по-различна от тази на останалите хора по света. Съдбата преплете техните пътища и им показа колко е самотно да се луташ сам през всички тези години. Беше доста комично да гледам как се срещат през 1961 година, защото Аби не познаваше този човек, а той знаеше всичко за нейния живот. Но ето я и обратната ситуация през 1936 година, когато Уил е този, който не познава Аби. Истината е, че за мен Аби се влюби в Уил едва през 1936 година, защото тогава имаше повече време да го опознае и да разбере какви са чувствата ѝ към него, защото през 60-те години тя просто изпитваше някакво привличане към Уил. Както казах по-горе професор Смит беше важна личност в цялата история. Несъзнателно Аби го беше подтикнала към работата на живота му. Все пак те двамата и техните пътешествия са били част от живота му, откакто е постъпил в колежа, че дори и малко по-рано.

Влюбих се в книгата най-вече заради родословието. Самата аз бих искала да срещна предците си и да ги видя млади и необуздани. Бих им дала няколко съвета, за да бъдат щастливи. Обичам семейните тайни, а всяко семейство си има някаква тайна. Знам го от личен опит. Така че ако търсите една трогателна история, разказваща за това колко е важно семейството и любовта, то "Утрото идва навреме" е най-подходящото четиво.