Аристотел и Данте са тинейджъри, които са на границата на възмъжаването. Наглед са пълна противоположност – Данте има любящо и сплотено семейство, забавен и открит е, приятел с всички, докато Ари чувства, че сякаш никога няма да разбере кой е и какво иска. Баща му носи травма от войната във Виетнам, а майка му го притиска да бъде „нормален”, каквото и да означава това. Две обикновени момчета в един обикновен град.
Но когато започват да прекарват време заедно, те откриват, че споделят специална връзка – такава, която променя живота и трае завинаги. Очакват ги тежки изпитания, раздяла, насилие и болка.
Ала как иначе да открият най-важните истини за света и хората, които искат да бъдат?
Никога не ми е пукало каква е сексуалността на човека до мен. Ако ме уважа и аз ще го/я уважавам. Ако не ми пречи, няма да се заяждам с него/нея. Разбира се това е моето мислене, а знам колко много хора не мислят така. Виждала съм хора, които само при чуването на думата "гей" правят физиономия и променят темата на разговор. В това няма нищо лошо, все пак всеки си има лично мнение по въпроса, но не може да обиждаш даден човек само защото има различна ориентация. И в днешно време хората постепенно започват да възприемат всичко това, но по-старите поколения не искат да приемат различното. Но днес не съм решила да говоря за мисленето на хората по този въпрос, а за една невероятна книга, която докосна сърцето ми. Вярвам че доста хора са намерили своята същност в тази история, защото тя има по нещо за всеки от нас. Радвам се, че има хора, които не се притесняват да пишат така откровено за различното в света. Със своята книга, авторът иска да покаже, че няма нищо лошо в това да си различен, че даже да си такъв всъщност е хубаво.
Ари е момче, което предпочита самотата пред това да води разговор с безинтересни хора. Харесва тишината и това да бъде невидим. Но го преследват две неща - собствените му кошмари и тези на баща му и тайните, които крият родителите му за по-големият му брат. Радвам се, че Ари успя да се види такъв какъвто родителите му и Данте го виждаха - всеотдаен и смел. Направи ми впечатление, че Аристотел е винаги мрачен и единствените хора, които могат да го накарат да се усмихне са родителите му и семейство Кинтана. О, и Легс - кучето му. Данте, от друга страна, е винаги усмихнат и не се притеснява да покаже чувствата си. Пълна противоположност на Ари, но точна заради това се допълват така добре. Вярвам, че той е по-отворена натура, защото самото му семейство е такова. Смея да твърдя, че Данте е "виновникът" Ари да се превърне в личност, защото го накара да се чувства свободен и да не се притеснява от чувствата, които изпитва.
И двете момчета нямаха да се справят с това да открият себе си, ако не бяха родителите им. Семейство Мендоса бе от по-затвореният тип семейство, но поради семейни причини. Вярвах, че не им пука какво прави синът им, но се оказа че греша. Г-н и г-жа Мендоса са едни от най-привързаните родители, които познавам. Те бяха спойката на Ари преди Данте да се появи и въпреки че на моменти не си го признаваше беше благодарен, че има такива родители. От друга страна, семейство Кинтана е винаги готово за нови приключения. Направи ми впечатление, колко по-различни са от семейство Мендоса. Г-н Кинтана винаги бе отворена книга и не се притесняваше да покаже какво мисли, а г-жа Кинтана може би не бе чак толкова проницателна, но със сигурност бе готова на всичко за доброто на семейството си.
В книгата са засегнати важни теми като семейството, приятелството, любовта, вярата и надеждата. Проблемите на тинейджърите също са споменати и начините за справяне с тях. Така че вземете тази книга и се потопете в тайните не само на Вселената, но и на тези две момчета.
0 коментара:
Публикуване на коментар