"Мечтателя Странник" от Лейни Тейлър

Във втората събота на дванадесетолунието в град Плач от небето падна момиче. Кожата му беше синя, кръвта му – червена.

Сънят избира сънуващия, а не обратното…

Ласло Странник, сирак от войната и младши библиотекар, се опасява, че сънят му е направил лош избор. От петгодишен е обсебен от изгубения митичен град Плач. Герой на име Богоубиеца и отряд от легендарни воини тръгват към него. Ласло или трябва да последва този шанс, или завинаги да се откаже от мечтата си.

Какво се е случило в Плач преди двеста години? Какво е погубил Богоубиеца, което е назовано с името на Бог? Отговорите се спотайват в Плач заедно с още мистерии – като богинята със синя кожа, появяваща се в сънищата на Ласло.

Запозната съм с творчеството на Л. Тейлър и честно не останах очарована от "Създадена от дим и кост". Дълго време не се и реших да подхвана друга нейна книга, но истината е че когато видях "Мечтателя Странник" не знаех, че тя е писала тази книга. Сега ще си кажете, че си измислям, но е истина. Обръщам внимание на този автор, на когото съм харесала книгата. Но както и да е. След като разбрах от кого е написана тази книга я започнах с доста ниски очаквания. Обаче Лейни Тейлър промени мнението ми към нея с този шедьовър.

От първата до последната страница бях заобиколена от магията и митичното. Цялата история беше чудесно измислена. Важен фактор от цялото действие бе мистерията. Тя преследваше Ласло по петите му и го караше да измисля хубави приказки, пълни с чудовища. Всичките герои, които е измислила са страхотни, защото грешат, не знаят кое е правилно и кое - не. Вярваха едновременно в надеждата и страданието, в обичта и омразата. Лейни постепенно ги развиваше пред очите на читателя, за да може да ги обикне и накрая да се свие в края на леглото и да обмисля какво се случи в последните страници.

Главният герой е Ласло Странника. По самото му име става ясно, че е необикновен. За всичките му 20 години, хората около него са го гледали с просто око. Просто още едно момче, загубило родителите си. Но ако Ласло не беше попаднал в библиотеката на мечтите си, нямаше да потегли на път към единственото място, което някога е искал да види. Той е най-милият човек, който някога съм виждала. Хората му се присмиваха, но той не им се ядосваше, правеше услуги на хора, които не заслужават, без задни мисли. Като цяло един безпогрешен човек, но всеки има своите вътрешни терзания. Откакто се помни той е обсебен от митичния град Плач. Какво е станало с него? Защо малцина го помнят? Защо той го помни? И още милион въпроси. Така че е повече от правилно да тръгне с Богоубиеца към градът на мечтите му. По пътя към него, а и в самият град Ласло научи много неща, срещна нови приятели и се промени.

Сараи е момичето, което плени Ласло Странник и му показа магията на Плач. Двамата бяха страхотен екип още от самото си запознанство. За Сараи приятелството ѝ с Ласло бе глътка свеж въздух, а за него - така чаканите му отговори. Сараи се оказа едно необикновено момиче. От цвета на кожата ѝ чак до нейните разбирания спрямо хората и боговете. Тя беше разбрала, че не може да обвинява хората, за това че са се защитили, въпреки че така е изгубила майка си. Дарбата ѝ също беше нещо ново за мен. В нито една книга не бях прочела за хора свързващи се със сънища на останалите благодарение на молци. Всъщност тя и нейните приятели бяха изградени от чудатости. Но точно заради това ги обикнах.

Друг важен за мен фактор в историята бе самият Невидим град. Ласло беше чел толкова много легенди за него, че вярваше, че всичко е мит. Аз вярвах, че всичко е мит. Но се оказа, че всичко е истината, защото историята станала легенда, а легендата станала мит. Градът беше изтакан от мистерия. Точно затова аз и Ласло го харесахме толкова много. Но и героите също са важни за сюжетът - Феръл, Спароу, Руби, Миня, Богоубиеца и още куп други герои. Всичките бяха свързани с Плач и случката преди 15 години. Но за повече информация трябва да прочете книгата.

"Мечтателя Странник" е книга, която ще ви потопи в света на вълшебствата и няма да ви пусне до самият край. В нея се разказва за богове, които били толкова алчни, че сами се погубили и оставили съдбата на децата си в чужди ръце. Едва пет от тях се спасили в онзи съдбоносен ден. Останалите 25 деца загинали. Но въпросът е друг. Боговете били в Плач от 200 година, тогава къде са останалите им деца и ще се появят ли въобще?