Присъединете се към Саймън и научете повече за славната история на Академията с помощта на Джейс Херондейл, Теса Грей и Магнус Бейн. В течение на неговото обучение, в книгата се появяват и други герои от „Реликвите на смъртните”, „Адски устройства” и „Тъмни съзаклятия”, както и от предстоящата поредица „Последни часове”.

Написани от Касандра Клеър, в сътрудничество с нейни колеги и приятели, тези затрогващи и забавни разкази са съвършени за феновете, които не могат да се наситят на историите за ловците на сенки.

Купих книгата още в началото на годината, но не я прочетох, защото исках да довърша "Реликвите на смъртните" и "Адски устройства", за да се потопя в историята за Саймън. Е сега съм горда от себе си, че съм прочела двете поредици и най-после мога да напиша ревю за тази невероятна книга.

1. "Добре дошли в академията за ловци на сенки"
В първата глава от книгата Касандра ни запознава с прочутата Академия. Описанията ѝ са невероятни и докато четях си представях училището с пълна точност. Както в повечето училища, то и тук имаше "елит" и "утайка". Въпреки че Саймън не си спомняше повечето моменти от предишният си живот и какъв е бил, то в Академията показа част от изгубената си същност, а именно да бъде справедлив. На него не му харесваше, че се държат с него като с герой (тъй като не си спомняше, че е бил такъв) и реши че щом е прост човек трябва да отиде при "утайките". И като добър приятел, Джордж Лъвлейс го последва и му беше най-верният приятел в цялото училище.

2. "Изгубеният Херондейл"

Ръководителят на Института в Будапеща - Ласло Балог е гост в академията, за да им покаже кое е най-важното правило за ловецът на сенки в една битка и да им разкаже засрамващата история на Тобаяс Херондейл. Оказва се обаче, че ако не си свидетел на дадена история, то не трябва да си на 100% сигурен, че е вярна.

3. "Демонът от Уайтчапъл"

Това е любимата ми история от цялата книга, защото Теса и Уил са любимите ми ловци на сенки и обожавам всяко една история с тяхното участие. Теса Грей е друг гост в академията и разказва на учениците за един по-различен Джак Изкормвача. Годината е 1888 и героите от "Адски устройства" вече си имат семейство, но продължават да служат на Клейва. Тяхната мисия е да разберат, кой е този "изкормвач". Цялата глава е написана по един невероятен начин и ако не си фен на Уил, Джем и Теса то сега със сигурност ще им станеш фен. Имах нужда отново да видя любимите си герои, защото докато се появи новата поредица на Касандра Клеър ще има да чакам и ще се побъркам...

5. "Злото, което обичаме"

Следващият гост в Академията е самият Робърт Лайтууд. Неговата история ни запознава с младият Валънтайн и останалите членове на Кръга. Очаквах тази история да не ми хареса, но се оказа точно обратното. Беше ми интересно да видя все още нормалният Валънтайн и първите му идеи за членовете на Кръга.

Паралелно на тази история е и тази на Саймън и Изабел. Тя е дошла с баща си и това е точният момент за Саймън, който отчаяно иска да говори с нея. Тук Изабел се държеше леко студеноимаше, но в последствие се оказа, че това е било само роля, заради някакъв тест.

6. "На рицари, царе душите"

Следващият гост е полу-елфа, полу-ловецът на сенки - Хелън Блекторн. Оказва се, че тя е сключила сделка - да дойде в Академията и да разкаже историята на майка ѝ и баща ѝ, а в замяна тя ще може да се ожени в Идрис и да види цялото си семейство. И тук както и в историята за Тобаяс Херондейл се оказва, че истината е малко по-различна от историята. Хелън се оказа една доста силна жена, която не се предаваше пред нищо и естествено аз много я харесах.

7. "Горчив език"

Поради грешка в една от мисиите Саймън се озова лице в лице с Марк Блекторн, който е отвлечен от Дивия лов и не е виждал семейството си от седмици. Марк е жив пример, че Клейва не го интересува за полу-ловците на сенки. И въпреки всичко преживяно, той остава верен на себе си и всяка вечер си припомня имената на членовете на семейство Блекторн.

8. "Огнено изпитание"

Три думи - Ема и Джулиън. Следващата моя любима двойка след Теса и Уил са те двамата. Ставаме свидетели на тяхната парабатайска церемония и още тогава се вижда, че нещо не е наред. Саймън го видя, но се чудя дали и Клеъри го видя. Друго важно нещо е това, че те двамата разбират, че им е писано да станат парабатаи.

9. "За безкрайна нощ"

Една дума - Малек. Тук ставаме свидетели на появата на най-сладкото синьо бебе и как Магнус и Алек решават да го осиновят. Бях приятно изненадана как Робърт и Мерис се държаха към Алек и Магнус и колко харесаха малкото бебе. Беше голяма чест да предложат името на по-малкият им син Макс за име на синьото магическо бебе. Определено те двамата се опитват да променят отношението си с децата си.

10. "На два пъти слизаха ангели"

Преди две години Саймън не знаеше кой е въобще. Смяташе, че не заслужава гадже като Изабел и най-добра приятелка като Клеъри. Но ето го две години по-късно. Минути преди да стане истински ловец на сенки. Най-добрата му приятелка и бъдещ негов парабатай, невероятното му гадже и страхотните му приятели седят на метър и чакат търпеливо Саймън да пие от Бокала. Ако се върнем в самото начало на книгата ще видим колко несигурен беше Саймън в себе си и се съмняваше във всяка своя дума, но в края на книгата той се променя и вече вярва в себе си заради приятелите му в и извън Академията.

Дойде краят на месец март и искам отново да кажа колко съм щастлива, че приех предизвикателството да прочета всички книги на Касандра Клеър, защото тя е една невероятна писателка, а книгите написани от нея са необикновени и те карат да се потопиш в един нов свят и да забравиш своите проблеми.

Истината е че това е първата книга, която прочетох от Касандра Клеър и с която се въведох в света на ловците на сенки. Докато четях "Реликвите на смъртните" осъзнах, че всичко, което трябва да знаем за ловците на сенки ни е представено и в тази книга, за което аз много се радвам, защото така не ми се налагаше първо да прочета "Град от кости", а по онова време изобщо не бях фен на поредицата.

Проследяваме историята на Ема и Джулиън пет години след края на "Град от небесен огън". Тук двамата вече са пораснали и са парабатаи. След като по-голямата сестра и по-големият брат на Джулиън, Хелън и Марк са отведени заради елфическата си кръв, Джулиън трябва да се грижи за по-малките си братя и сестри и тъй като му е трудно, Ема с удоволствие му помага за грижите върху децата и така стават още по-близки приятели. Книгата започва с мистериозните убийства и всъщност мисията на Ема и Джулиън в книгата е да намерят убиеца на днанадестте души.

Книгата съдържа единайсет неразказвани досега истории, които хвърлят светлина върху живота на загадъчния Магнус Бейн, спечелил сърцата на феновете на поредиците „Реликвите на смъртните” и „Адски устройства” със своята харизма, с екстравагантния си стил и неподражаемото си остроумие.

На страниците на сборника почитателите на книгите на Касандра Клеър ще се срещнат отново с любими свои герои, като Алек, Клеъри, Уил, Теса и Джем, ще научат истината за Рафаел Сантяго и Камила Белкор, за изхода от първия сблъсък между Валънтайн и Магнус и ще узнаят още много други тайни. Касандра Клеър, Морийн Джонсън и Сара Рийс Бренън ни повеждат на вълнуващо пътешествие през историята, изпълнено с много хумор, приключения и драматични сблъсъци, в компанията на очарователния, духовит и винаги безупречно облечен магьосник.

1. "Какво всъщност се случи в Перу" - Този разказ беше подходящото начало за великите пътувания на Магнус. Има хора, които с годините се променят...Магнус определено не е сред тези хора. Какъвто е в "Реликвите на смъртните" такъв бе и в миналото, за което се радвам, защото обожавам магьосника, с когото се запознах. Историята тук ни запознава с приключенията му в Перу и как той се опитва да си спомни, причината заради, която са го изгонили от града...В крайна сметка така и не разбира, но на мен ми беше крайно интересно и забавно да проследя изживяванията му с неговите приятели.

2. "Кралицата беглец" - Обожавам всеки един роман, в който се проследява част или изцяло живота на някаква историческа личност. Магнус се намира в Париж по време на кралица Мария-Антоанета и нейното спасяване от сигурна смърт. Един офицер го моли да погне за спасяване на кралското семейство и въпреки помощта на Магнус всички знаем как завършва историята на кралицата. Имаме и среща с парижките вампири, които се оказаха доста големи гадини, които се сърдят доста дълго време, но на Бейн не му пукаше, че лъже главният вампир на парижкия клан и че в скоро време няма да стъпва на парижка територия и точно заради това негово качество го обожавам.

3. "Вампири, кифли и Едмънд Херондейл" - Това е доста трогателен разказ, защото се запознаваме с още един Херондейл. Ставаме свидели на запознанството между Едмънд и Линет и очаквах тяхната история да е толкова романтична, като на Теса и Уил, но уви - не стана това което очаквах. Той трябва да премине през толкова трудно изпитание, заради любовта. Болеше да гледам как Магнус се опитваше да помогне на Едмънд, но ловците на сенки не му даваха и това ми показа какви са били ловците по онова време. Все пак се радвам, че въпреки мъките си, Едмънд наистина е открил любовта. Друго, което виждаме тук е запознаството на Магнус с великолепната вампирка Камила. Тук тя беше коренно различна от тази, която бе в "Реликвите на смъртните". Нямам си на идея защо се е променила толкова много...може би ѝ е доскучало от живота, който е водила и е решила да се позабавлява като за последно..., което беше наистина така. Горката Камила.

4. "Среднощен наследник" - Ах Теса, Уил и Джем. Тук Теса и Уил вече са родители. Беше невероятно да ги видя пораснали и да ги сравня с по-младите им "Аз". В този разказ главно се запознаваме с техният син Джеймс, който е изпаднал в едно тежко състояние, а именно влюбен, но не в коя да е, а в дъщерята на Татяна Блекторн. И тук, както в предишният разказ Магнус искаше да помогне на един Херондейл, но това не му беше по силите...

5. "Възходът на хотел „Дюмор”" - Нямам какво да кажа за този разказ, защото той въобще не ме грабна.

6. "Спасяването на Рафаел Сантяго" - Този разказ е коренно различен от предишният. Много се радвам, че Касандра ни показа запознанството между Магнус и Рафаел, защото в "Град на небесен огън" Рафаел показа дълбокото си уважение към Магнус. Но там Раф бе един силен вампир, който бе видял много, а тук той бе един новак в света на вампирите. И смятам, че ако Бейн не бе такъв добър човек/магьосник Рафаел Сантяго нямаше да стане вампирът, който познавах и обичах.

7. "Падението на хотел „Дюмор”" - Явно е че не харесвам хотел "Дюмор", защото и този разказ не ми направи кой знае какво впечатление и го четох на сила.

8. "Какво да подариш на ловец на сенки, който си има всичко" - Една дума: Малек. Обожавам всичко свързано с Магнус и Алек. И все пак кога друг път ще ни се удаде възможност да видим Магнус, напрегнат и смутен, заради това че не намира подходящ подарък за любимият си човек?

9. "Последният отпор на Нюйорския институт" - Очаквах нещо съвсем различно да стане в тази глава на книгата, но Касандра винаги изненадва читателите си. Това бе най-екшънският (ако изобщо има такава дума) разказ в цялата книга. Отново се срещаме с умопобърканият Валънтайн. Но това, което ми стопли душата беше срещата ми с бебето Клеъри и другата ми любимката - Теса.

10. "Пътят на истинската любов" - Ако съм смятала, че "Какво да подариш на ловец на сенки, който си има всичко" е най-якият разказ с участието на Малек, то съм грешала. Тази история бие всички моменти с тях двамата. Нямам си и на идея как Касандра може да създава такива текстове, които на пръв поглед са само думи, но прочетеш ли ги осъзнаваш колко невероятно добри са те и какви емоции те карат да изпитваш. Обожавам връзката на Магнус и Алек...и тяхната първа среща.

11. "Гласовата поща на Магнус Бейн" - Беше толкова забавно да чета всички абсурдни съобщения, които получаваше Магнус. Но най-забавните бяха тези на Изабел. Изи...какво щях да правя без теб и твоят невероятен хумор?

Всички тези разкази (за кой ли път използвам тази дума) ми показаха колко невероятен е Магнус и как се впуска да помага на всеки, който е в беда. Смятам, че всеки един човек трябва да има приятел като него. Радвам се че прочетох тази книга, защото така опознах още повече любимият ми магьосник.

Ето го и него - последното ревю на една невероятна поредица. И в момента толкова много съжалявам, че отлагах прочита на тези невероятни книги. Касандра достигна едно ново ниво на писането си и това си личи в цялата книга, най-вече в трогателните сцени (в които доста си поплаках). В предишното ревю бях споменала, че четвъртата и петата книга не оставиха онова чувство в мен, както другите ѝ книги, но "Град на небесен огън" направо ме разби. В момента очите ми са подпухнали от толкова плач, но какво да направя, книгите на Касандра Клеър винаги правят това с мен. Ако не се хиля като идиот в смешните части, ще плача в трогателните сцени.

Ще започна със Себастиян, чиято история бе разказана до край. Разбрахме защо толкова много иска да превръща нефилимите в изчадия. Но аз разбрах нещо много по-важно: ако Валънтайн искаше да направи ловците по-силни и да премахне долноземците, то Себастиян искаше точно обратното - да погуби всички един ловец на сенки и да властва над тези нови ловци. Тъй като Валънтайн не е показвал бащинска обич, Себастиян не знаеше истинското значение на думата "любов" като цяло. Той смяташе, че обич е да притежаваш някой, който трябва да се съгласява с теб, но Клеъри му показа колко много греши. И когато в края на книгата, минути преди да умре Себастиян стана Джонатан - синът и братът, какъвто трябваше да бъде аз плаках за него и това че никога не е и няма да разбере какво е да си обичан. Плаках и затова, че Клеъри изгуби брат си, а Джослин изгуби синът си за втори път. Радвам се, че Клеъри му прости за всичко, което беше направил, защото човекът който седеше пред нея, този който умираше не беше демонът Себастиян, а Джонатан - нейният брат. Защото каквито и дела да беше направил с демонската си душа, то човешката му душа трябваше да почива в мир.

Всеки един герой порасна като личност. И в най-напечените моменти те не се страхува и за момент не си помислеха да се откажат, защото знаеха, че ако не успеят всички ловци на сенки ще загинат. Още от първата книга съм си фен на Клеъри и Джейс, така че се наслаждавах на всичките им моменти в тази книга. Саймън и Изи също имаха своите си моменти. Харесвах как се грижеха един за друг и беше толкова мило от страна на Саймън да даде на Изабел от своята кръв, за да не умре, докато бяха в Едом или Ада, както го наричат повечето хора...В началото на книгата сърцето ми се късаше, когато виждах Алек и Магнус толкова тъжни и си казвах: "Идиоти! И двамата се нараняват взаимно, но не искат да си го признаят! Е поне Магнус. Досега научих, че в тяхната връзка, Алек е по-чувствителният от двамата." Връзката на Джослин и Люк се беше развила още в предишните книги, така че тук единственото, което видяхме бяха няколкото мили моменти и тяхната сватба. Най-после! От кога чаках този момент да дойде? Но докато умирах от щастие за тях двамата, едновременно умирах от мъка за Мерис и Робърт. Те бяха опитали да останат заедно, да бъдат сплотени, но още в миналата книга след смъртта на Макс се виждаше, че семейството нямаше да остане единно.

Други герои, които толкова се радвах да видя баха семейство Блекторн и Ема. Тук е редно да кажа, че се запознах със света на ловците на сенки именно с "Лейди Полунощ". Така че си умирах от кеф, когато виждах как дванадесет годишната Ема се хвърляше с главата напред без да обмисля последствията. Всъщност книгата започва с тях. Как Себастиян идва и превръща бащата на Джулиан и отвеждат Марк... Опознах доста добре Хелън и разбрах колко невероятна е тя. Нямаше нищо обща с феите, но разбира се Клейвът беше на друго мнение. Надявам се в поредицата "Тъмни заклинания" Хелън да се завърне, защото доста много я харесвам. Нека да не забравим и останалите членове на семейството - Джулиан, Ливия, Тиберий, Друзила и Октавиан. Всички толкова малки и уплашени. Когато четях моментите с малкият Тави сърцето ми се изпълваше с нежност. Разбира се те изгубиха най-много от Тъмната война, защото им отнеха баща, брат и сестра, но знам че ще се справят. Джулиан ще се погрижи с помощта на Ема нищо да не липсва на братята му и сестрите му.

Това ревю е по-различно от предишните, защото за първи път ще пиша общо ревю на две книги. Причината, заради която правя едно ревю за двете книги е защото те не ме впечатлиха толкова много и просто нямам какво толкова да кажа и реших, че този начин е много по-добре.

В "Град на паднали ангели" главният герой е Саймън. Просто повечето история е за него и какво означава да си вампир. Появява се Камила. Аз се запознах с нея в "Адски устройства" и там много я харесах. Тези нейни руси кичури и връзката ѝ с Магнус...но тук тя е съвсем различен човек/вампир. Знам, че на вампирите им доскучава от дългия живот и искат да правят нови и различни неща, но това да убиваш невинни хора е ужасно. И така мнението ми за Камила се промени на 180 градуса. От друга страна се привързах много към Рафаел. Очаквах от него да не му пука за нищо и да прави каквото си иска, но се оказа че съм грешила. Оказа се, че той бе отпратил Камила, за да спаси клана, който обича.

Доста се изненадах, когато разбрах, че Саймън излиза не само с Изабел, а и с Мая. Аз още от първата книга съм от отбор Изабел, така че четях на един дъх всяка една сцена с тях двамата. Доколкото Мая...е при нея се появиха други проблеми. Като например бившето ѝ гадже, което я беше превърнал във върколак. Ами Алек и Магнус? Те са толкова сладки и в началото на книгата толкова много се зарадвах, когато разбрах, че са на почивка заедно. Но двамата души, които обичам най-много са Клеъри и Джейс. Колкото и странно да звучи тази драма, която имаха в "Град на паднали ангели" ми се отрази добре. Това, че успяха да преминат заедно през нея показва колко много се обичат. За Клеъри, Джейс беше най-хубавото, което ѝ се бе случвало от години насам и я беше страх да не го изгуби. Разбирах доста добре нейните терзания. Джейс си го обичам още от първата книга. Страдах, когато и той страдаше. Не можех да гледам как се измъчва, но знаех, че Касандра няма да остави нещата така. Определено очаквах друг край за четвъртата книга от поредицата, но К.К. винаги ме изненадва.

И ако Себастиян ми липсваше в "Град на паднали ангели" то в "Град на изгубени души" той се завръща по-силен от всякога. Какво е мнението ми за него? Че е по-луд и по-болен от Валънтайн, но все пак късче от сърцето ми го харесва. Обичам Каснадра точно заради нейното умение да създава всякакви герои, които ти да харесваш. Всички нейни герои не са перфектни и в това е чарът им, защото ако си перфектен, то не си истински. Себастиян се оказа един перфектен образ по негов си начин и показа що за човек ще станеш ако през целият ти живот е било повтаряно думи от типа:"Сине, ние ще завладеем този свят."

В началото на книгата не ми харесваше как Клеъри стоеше настрани от войната, но се радвам, че се взе в ръце и се включи в нея. Смятам, че в тази книга тя показа своята истинска същност - ловецът на сенки в нея се пробуди и тя действаше по инстинкт. Радвам се че имаше приятели, на които да разчита, защото нямаше да се справи сама. Но въпреки всички хубави моменти, които се случиха, за мен петата книга бе най-слабата на Касандра Клеър. Просто нещо липсваше, което го имаше в предишните ѝ книги. Въпреки това с радост ще прочета и последната книга, за да мога с гордост да заявя, че съм прочела една невероятна поредица.

Опасности и предателства, тайни и магии, любов и тъга се преплитат в секващия дъха финал на трилогията „Адски устройства”.

АДСКИТЕ УСТРОЙСТВА НЕ ЗНАЯТ МИЛОСТ.
АДСКИТЕ УСТРОЙСТВА НЕ ЗНАЯТ ПОЩАДА.

АДСКИТЕ УСТРОЙСТВА НЯМАТ ЧЕТ.

АДСКИТЕ УСТРОЙСТВА НИКОГА НЯМА ДА ПРЕСТАНАТ ДА ПРИИЖДАТ.
Теса Грей би трябвало да е щастлива – нали всички младоженки са такива? Но по време на подготовката за сватбата й с Джем Карстерс, огромна опасност надвисва над ловците на сенки в Института в Лондон. Магистърът, Алекс Мортмейн, се появява отново и планира да използва армията си от безмилостни автоматони, адските устройства, за да погуби нефилимите. В своята жестока игра той се нуждае само от една последна пионка, за да нанесе унищожителния си удар – необходима му е единствено Теса.
И докато тези, които обичат Теса, правят и невъзможното, за да я намерят и спасят от Магистъра, тя започва да разбира, че е много по-силна, отколкото някога си е представяла. Но може ли само едно момиче, дори и да притежава могъща сила, да се изправи срещу цяла армия демони?

Книгата започва с проблема на Шарлот и Хенри - отнемането на ръководството им над Лондонският институт, ако не намерят скривалището на Магистъра до две седмици. Втората книга от поредицата "Адски устройства" е пълна с обрати, още мистерии, разкриване на тайни и нови герои.

Още в края на миналата книга Теса се промени в по-добър персонаж и тук тя се доизгражда. Постепенно бе свикнала да се превъплащава в други хора и с помощта на двамата братя Лайтууд стана добра и в самоотбраната. Колкото и да харесвам Теса и Джем заедно не ми се понрави решението на Джем да се ожени за Теса. Знам, че той е болен и би му се искало да умре знаейки, че поне е видял какво е да бъдеш съпруг, но те едва се запознаха, а и Теса и Уил са перфектни един за друг... Като стана дума Уил... Той беше много потаен. Имаше някаква тайна, която никой не знаеше, дори и Джем. Уил отново се доказа като добър приятел. Избра щастието на умиращият му най-добър приятел/парабатай пред неговото собствено.

Връзката между Шарлот и Хенри се промени коренно. Не че не показваха обичта си един към друг, но в "Принц с часовников механизъм" те изясниха истината за брака си и с това изясняване скрепиха обичта си помежду си. Искам да споделя моите наблюдения върху тях двамата. Виждах как Хенри винаги се интересува от случващото се със Шарлот, но пък никъде го нямаше, когато трябваше да ходят на мисии и той винаги отказваше до ходи с тях, а това я нараняваше. Шарлот от друга страна пък не забелязваше как Хенри искаше да се издигне в очите ѝ и да го смятат за неин достоен партньор в живота, но накрая и двамата намериха правилният път един към друг... Джесамин ме предаде. Е, погледнато реално тя предаде Теса и останалите, но аз също ѝ имах доверие, а накрая какво стана - оказа се, че е омъжена за брата на Теса и издаваше цялата информация за действията им на Нат и Магистъра. Това, което ѝ се случи в средата на книгата за мен беше правилно.

Единият от новите герой е Гидеон Лайтууд. Очаквах той да е пълно копие на баща си, но останах приятно изненадана. Беше толкова мил със Софи, докато я учеше на самоотбрана, а после когато я покани на среща. Но най-впечатляващото беше, когато застана зад Шарлот и предаде баща си. Това показа, че е коренно различен от него. Другият нов герой е братът на Гидеон - Гейбриъл. Всъщност с него вече се запознахме в предишната книга, но тук имах по-голяма възможност, за да го опозная. Той също не е като баща си, но тъй като е бил малък, когато майка му е починала за него единственият родител е баща му и не можеше да го предаде така както направи Гидеон. Обаче смятам че той ще разбере що за гадина е баща му и бързо ще отиде при Теса и Уил и ще застане на тяхна страна.

В книгата разбрахме историята на дванайсет годишният Уил и защо не говори за семейството си. За Теса също разбираме част от историята ѝ, но само половината. Явно Касандра както винаги иска да ни държи в напрежение до последно. "Принц с часовников механизъм" е една книга, която те оставя без дъх на всяка една страница.

Ревю на първа книга - тук.

Бяха ми казали, че някои от героите ще бъдат споменати в последните три книги от поредицата "Реликвите на смъртните" и че е по-добре първо да прочета "Адски устройства" и след това да продължа с реликвите. И точно това направих.

Годината е 1878 и светът на любимите ни ловци на сенки е коренно различен. Теса попада в този свят съвсем случайно, когато е спасена от Сестрите на мрака. Първоначално тя гледа доста скептично на всичко, но постепенно започва да свиква. За мен Теса е едно силно момиче, което не се предава пред нищо и никой и е готова на всичко за любимите си хора. Когато попада в Института единственото, което знае е че не е човек. Никой не знае каква е тя и къде е брат ѝ Нат. Друго нещо, което ми хареса в нея е че доста бързо намира обща тема на разговор с всеки, а това че обожава да чете книги веднага я прави моя любимка. В края на книгата Касандра ни дава доста малка информация за истинската същност на Теса, но все пак е достатъчна, за да разберем нещо повече за нейната бъдеща история.

Друг герой, който харесах веднага е Уил Херондейл. В него има този чар и сарказъм присъщ за всеки мъж от рода Херондейл. Той бе това, което очаквах от него - винаги готов за битка, невероятното му чувство за хумор и невероятните му сини очи. Хареса ми това, че има тъмна и потайна страна и не позволяваше на никой да я види, освен неговият парабатай Джем. Както с всички други парабатаи, то и тук двамата показваха една силна връзка. Уил, колкото и да се опитваше да не показва чувствата си, станеше ли дума за Джем, той показваше чувствата си и съответно се издигна в очите на Теса. Касандра също ни предоставя част от историята му, за да можем по някакъв начин да го разберем, когато изпадне в едно от неговите настроения.

Джесамин се оказа първият човек, който не иска да е ловец на сенки, а да се ожени за мундан и да има щастливо семейство. Но въпреки всичко Джес показа изключителни умения в борба с демони и бих искала да я видя и в следващите книги.

Джем се оказа с доста тъжно минало. И заради това минало не може да живее живота си пълноценно. Думата с която мога да го опиша е мил. Той беше единственият, който бе доста деликатен в цялата ситуация и винаги беше на среща за Теса. Техните разговори бяха доста непринудени и винаги ги четях с интерес. Най-голямата му страст е към музиката. Всъщност точна така двамата се запознават. Джем е по-разбираемия от двамата с Уил. Докато Уил хукваше с главата напред, то той предпочита първо да премисли няколко възможности и после да хукне след Уил. И въпреки болестта му той също е доста смел и никога не оставя Уил сам.

Първоначално не знаех какво да си мисля за Софи, но накрая я харесах. Въпреки че е прислужничка в Института всички я зачитат като част от тяхното си семейство. Както на Теса така и на мен първоначално бях леко шокирана по начина на общуване между нея и Уил. Софи се оказа специална. Притежава Зрението и това веднага я издига в очите на Клейва. Поради ужасна случка в миналото ѝ тя има белег на едната буза, но това все пак не я прави грозна, а напротив - това показва колко е смела. Дори тя е щастлива, че има този белег, защото така ако някой се влюби в нея ще знае че е влюбен в самата нея, а не в красота ѝ. Нейната история е поредната с която ни запознава Касандра. За мен тази история показва, че колкото и младо да е едно момиче, съдбата винаги може да е несправедлива. Шарлот и Хенри са ръководителите на Института в Лондон. Първоначално смяташ, че са се оженили не по любов, а по някакъв договор, но ако се вгледаш внимателно в тяхната връзка ще видиш и тяхната любов. Просто Шарлот е заета да ръководи Института, а Хенри да създава нови и нови изобретения. Макар Шарлот да е на 23 години никога нямаше да ѝ дам тези години, защото тя се държеше като възрастна и смятам, че зад това поведение също има някаква история, която предстои да научим.

В книгата има още герои на които бих искала да обърна внимание, но няма как да стане това. Смело мога да заявя, че харесвам много повече тази поредица, отколкото "Реликвите на смъртните". Касандра доста добре го е измислила, защото още докато четях "Град от кости" исках да се запозная с предшествениците на Клеъри, Джейс, Изабел и Алек... Най-после да си дойда на думата - книгата ни показва начина на мислене на хората в XIX век и още от утре почвам с прочита на втората книга от поредицата - Принц с часовников механизъм, защото искам да видя Теса, Уил и Джем в новите им приключения.

„Град от стъкло“ ще ви остави без дъх!

Ще ви грабне от първите страници и ще ви държи в напрежение, докато не затворите и последната. Наситена с емоционален заряд и неочаквани обрати. Дългоочакваната развръзка. Отговорите на въпросите.

Третата книга ни отвежда в столицата на нефилимите – Аликанте, Градът от стъкло. Разтърсван от подмолни интриги, светът на ловците на сенки е под заплаха. Ситуацията се изостря. Войната с Валънтайн и армията му от демони изглежда неизбежна. Започва битката за третата реликва на смъртните – Огледалото...

Третата книга се оказа най-добрата за мен, защото имаше най-много екшън от всички книги и най-важното - разкриваха се всички тайни свързани с Валънтайн и семейството му.

Цялото действие се развива в Аликанте - столицата, а и единствен град на Идрис. И в предишните книги съм споменава как Касандра създава невероятни описания. Тук тя не изневерява да стила си и ни предоставя невероятно описание на страната на всички ловци на сенки. Докато четях за малките улички, самият институт в Идрис, където Джейс и другите бяха отседнали, къщата на сестрата на Люк и дори самият затвор на Аликанте се чувствах така все едно не Клеъри, а аз се намирах там.

В това спиращо дъха продължение на „Град от кости“ Касандра Клеър отвежда своите читатели обратно в мрачния Ню Йорк и света на долноземците, където любовта крие опасности, а властта и силата се превръщат в смъртоносни изкушения. 

Клеъри Фрей просто иска животът й отново да бъде нормален. Тя с удоволствие би прекарвала повече време със своя най-добър приятел Саймън. Но ловците на сенки са на друго мнение – особено нейният новооткрит брат Джейс. 

Бокалът все още не е намерен, а сега е открадната и втората реликва на смъртните – Мечът. И за да се усложнят още повече нещата, някой в Ню Йорк избива долноземци. Валънтайн ли е отговорен за убийствата, и ако е той – какво цели с това?

Ревю на първа книга - тук.