"Принц с часовников механизъм" от Касандра Клеър

Преплитането на любовта и лъжите може да поквари и най-чистото сърце...

Сега, когато вече е сред ловците на сенки, Теса най-накрая е в безопасност. Но тази сигурност се оказва краткотрайна, защото подмолни кръгове в Клейва кроят планове да отстранят Шарлот от ръководството на Института в Лондон. А без помощта на покровителката си, Теса би се превърнала в лесна плячка за мистериозния Магистър, който иска да използва способностите й за свои собствени зловещи цели.

С помощта на обаятелния Уил и яростно отдадения Джем, Теса открива, че войната на Магистъра срещу ловците на сенки е дълбоко лична. За да разбулят тайните на миналото, тримата пътуват от обвития в мъгла Йоркшир до омагьосана бална зала, където Теса открива, че истината за произхода й е по-зловеща, отколкото си е представяла. И докато търсенето на Магистъра и истината води приятелите към неизвестни опасности, Теса научава, че когато любовта и лъжите се преплитат, това може да поквари дори и най-чистото сърце.

Мрачното и необяснимо държане на Уил продължава да обърква Теса. Възможно ли е откриването на Магистъра да освободи Уил от тайните му и да даде на Теса отговорите на въпросите й за това коя е тя и за какво е предопределена?

Книгата започва с проблема на Шарлот и Хенри - отнемането на ръководството им над Лондонският институт, ако не намерят скривалището на Магистъра до две седмици. Втората книга от поредицата "Адски устройства" е пълна с обрати, още мистерии, разкриване на тайни и нови герои.

Още в края на миналата книга Теса се промени в по-добър персонаж и тук тя се доизгражда. Постепенно бе свикнала да се превъплащава в други хора и с помощта на двамата братя Лайтууд стана добра и в самоотбраната. Колкото и да харесвам Теса и Джем заедно не ми се понрави решението на Джем да се ожени за Теса. Знам, че той е болен и би му се искало да умре знаейки, че поне е видял какво е да бъдеш съпруг, но те едва се запознаха, а и Теса и Уил са перфектни един за друг... Като стана дума Уил... Той беше много потаен. Имаше някаква тайна, която никой не знаеше, дори и Джем. Уил отново се доказа като добър приятел. Избра щастието на умиращият му най-добър приятел/парабатай пред неговото собствено.

Връзката между Шарлот и Хенри се промени коренно. Не че не показваха обичта си един към друг, но в "Принц с часовников механизъм" те изясниха истината за брака си и с това изясняване скрепиха обичта си помежду си. Искам да споделя моите наблюдения върху тях двамата. Виждах как Хенри винаги се интересува от случващото се със Шарлот, но пък никъде го нямаше, когато трябваше да ходят на мисии и той винаги отказваше до ходи с тях, а това я нараняваше. Шарлот от друга страна пък не забелязваше как Хенри искаше да се издигне в очите ѝ и да го смятат за неин достоен партньор в живота, но накрая и двамата намериха правилният път един към друг... Джесамин ме предаде. Е, погледнато реално тя предаде Теса и останалите, но аз също ѝ имах доверие, а накрая какво стана - оказа се, че е омъжена за брата на Теса и издаваше цялата информация за действията им на Нат и Магистъра. Това, което ѝ се случи в средата на книгата за мен беше правилно.

Единият от новите герой е Гидеон Лайтууд. Очаквах той да е пълно копие на баща си, но останах приятно изненадана. Беше толкова мил със Софи, докато я учеше на самоотбрана, а после когато я покани на среща. Но най-впечатляващото беше, когато застана зад Шарлот и предаде баща си. Това показа, че е коренно различен от него. Другият нов герой е братът на Гидеон - Гейбриъл. Всъщност с него вече се запознахме в предишната книга, но тук имах по-голяма възможност, за да го опозная. Той също не е като баща си, но тъй като е бил малък, когато майка му е починала за него единственият родител е баща му и не можеше да го предаде така както направи Гидеон. Обаче смятам че той ще разбере що за гадина е баща му и бързо ще отиде при Теса и Уил и ще застане на тяхна страна.

В книгата разбрахме историята на дванайсет годишният Уил и защо не говори за семейството си. За Теса също разбираме част от историята ѝ, но само половината. Явно Касандра както винаги иска да ни държи в напрежение до последно. "Принц с часовников механизъм" е една книга, която те оставя без дъх на всяка една страница.

Ревю на първа книга - тук.