"Ангел с часовников механизъм" от Касандра Клеър

Нова завладяваща история за ловците на сенки, но не в съвременен Ню Йорк, а в потайния свят на викторианска Англия.

Магията е опасна.... но любовта може да бъде още по-опасна.

Шестнайсетгодишната Тереза Грей пристига от слънчев Ню Йорк в дъждовния, мрачен Лондон, за да види своя брат Нат, но вместо това попада в плен на Сестрите на мрака и се озовава в свят на тъмна магия и смъртоносни интриги. Над нея се надига зловещата сянка на загадъчен мъж, наричан Магистъра, а тя е неговият ключ към световно господство. Единствената й надежда за спасение е в Ловците на сенки - смъртоносните воини, закрилящи човечеството от силите на мрака. Те обаче също крият свои тайни, а срещу тях се надига армия, която не идва нито от Рая, нито от Ада...

Бяха ми казали, че някои от героите ще бъдат споменати в последните три книги от поредицата "Реликвите на смъртните" и че е по-добре първо да прочета "Адски устройства" и след това да продължа с реликвите. И точно това направих.

Годината е 1878 и светът на любимите ни ловци на сенки е коренно различен. Теса попада в този свят съвсем случайно, когато е спасена от Сестрите на мрака. Първоначално тя гледа доста скептично на всичко, но постепенно започва да свиква. За мен Теса е едно силно момиче, което не се предава пред нищо и никой и е готова на всичко за любимите си хора. Когато попада в Института единственото, което знае е че не е човек. Никой не знае каква е тя и къде е брат ѝ Нат. Друго нещо, което ми хареса в нея е че доста бързо намира обща тема на разговор с всеки, а това че обожава да чете книги веднага я прави моя любимка. В края на книгата Касандра ни дава доста малка информация за истинската същност на Теса, но все пак е достатъчна, за да разберем нещо повече за нейната бъдеща история.

Друг герой, който харесах веднага е Уил Херондейл. В него има този чар и сарказъм присъщ за всеки мъж от рода Херондейл. Той бе това, което очаквах от него - винаги готов за битка, невероятното му чувство за хумор и невероятните му сини очи. Хареса ми това, че има тъмна и потайна страна и не позволяваше на никой да я види, освен неговият парабатай Джем. Както с всички други парабатаи, то и тук двамата показваха една силна връзка. Уил, колкото и да се опитваше да не показва чувствата си, станеше ли дума за Джем, той показваше чувствата си и съответно се издигна в очите на Теса. Касандра също ни предоставя част от историята му, за да можем по някакъв начин да го разберем, когато изпадне в едно от неговите настроения.

Джесамин се оказа първият човек, който не иска да е ловец на сенки, а да се ожени за мундан и да има щастливо семейство. Но въпреки всичко Джес показа изключителни умения в борба с демони и бих искала да я видя и в следващите книги.

Джем се оказа с доста тъжно минало. И заради това минало не може да живее живота си пълноценно. Думата с която мога да го опиша е мил. Той беше единственият, който бе доста деликатен в цялата ситуация и винаги беше на среща за Теса. Техните разговори бяха доста непринудени и винаги ги четях с интерес. Най-голямата му страст е към музиката. Всъщност точна така двамата се запознават. Джем е по-разбираемия от двамата с Уил. Докато Уил хукваше с главата напред, то той предпочита първо да премисли няколко възможности и после да хукне след Уил. И въпреки болестта му той също е доста смел и никога не оставя Уил сам.

Първоначално не знаех какво да си мисля за Софи, но накрая я харесах. Въпреки че е прислужничка в Института всички я зачитат като част от тяхното си семейство. Както на Теса така и на мен първоначално бях леко шокирана по начина на общуване между нея и Уил. Софи се оказа специална. Притежава Зрението и това веднага я издига в очите на Клейва. Поради ужасна случка в миналото ѝ тя има белег на едната буза, но това все пак не я прави грозна, а напротив - това показва колко е смела. Дори тя е щастлива, че има този белег, защото така ако някой се влюби в нея ще знае че е влюбен в самата нея, а не в красота ѝ. Нейната история е поредната с която ни запознава Касандра. За мен тази история показва, че колкото и младо да е едно момиче, съдбата винаги може да е несправедлива. Шарлот и Хенри са ръководителите на Института в Лондон. Първоначално смяташ, че са се оженили не по любов, а по някакъв договор, но ако се вгледаш внимателно в тяхната връзка ще видиш и тяхната любов. Просто Шарлот е заета да ръководи Института, а Хенри да създава нови и нови изобретения. Макар Шарлот да е на 23 години никога нямаше да ѝ дам тези години, защото тя се държеше като възрастна и смятам, че зад това поведение също има някаква история, която предстои да научим.

В книгата има още герои на които бих искала да обърна внимание, но няма как да стане това. Смело мога да заявя, че харесвам много повече тази поредица, отколкото "Реликвите на смъртните". Касандра доста добре го е измислила, защото още докато четях "Град от кости" исках да се запозная с предшествениците на Клеъри, Джейс, Изабел и Алек... Най-после да си дойда на думата - книгата ни показва начина на мислене на хората в XIX век и още от утре почвам с прочита на втората книга от поредицата - Принц с часовников механизъм, защото искам да видя Теса, Уил и Джем в новите им приключения.

CONVERSATION

0 коментара:

Публикуване на коментар