Трилогията „Хотелът“ от Нора Робъртс

Много хора свързват февруари с деня на влюбените. Гледат се повече романтични филми и се четат повече любовни романи. По принцип аз не правя нито едно от двете, но тъй като през последните месеци исках да разнообразя четивата си препрочетох книгите на Нора Робъртс, за които днес ще ви споделя, и прочетох поредицата на Девни Пери - „Тенекиените номади“. Отделно не съм писала ревю за друга нейна поредица - „Ларк Коув“, така че през следващите седмици ще ви залея с любовни романи.

Добре дошли в Бунсборо - малко американско градче, в което цари идилия. Всички се познават и си помагат. А в центъра на книгите стоят старият хотел с дълга история, тримата братя Монтгомъри и тяхната майка, които имат строителна фирма и се заемат с обновяването на хотела, и един добродушен дух. 

Първата двойка, която ни бива представена, е Бекет (големият брат) и Клеър (собственичката на местната книжарница). Бекет е влюбен в Клеър още от тийнейджър, но така и не ѝ споделя чувствата си. Самата тя се жени за техен съученик и двамата заминават, тъй като Клинт е войник. Няколко години по-късно Клинт бива убит по време на мисия и Клеър е принудена да се завърне с тримата си синове в родния си град и да отвори книжарницата, за да се издържа. Отношенията им започват като приятели, но постепенно се превръщат в нещо по-специално. Бекет печели сърцето на Клеър най-вече заради държанието му спрямо децата ѝ и разбирателството му, че тя винаги ще ги поставя на първо място. А на него това по никакъв начин не му пречи. Даже напротив. Прекарвайки времето си с тях, си припомня своето детство и осъзнава, че иска собственият му дом да бъде изпълнен с детски смях и кучешки лай. Самата Клеър никога не е спирала да бъде в мислите на Бекет и когато започват връзката си, той за пореден път разбира колко добра, мила и всеотдайна е тя. 

Връзката между Оуен (средният брат) и Ейвъри (собственичката на пицарията) е малко по-различна, тъй като двамата имат чувства един към друг още от деца. Разбира се, порастват, започват работа и детската любов се забравя. Остават си близки, но се сближават още повече покрай Клеър и Бекет. По характери Ейвъри и Оуен са коренно различни. Ейвъри действа преди да обмисли ситуацията, докато Оуен анализира всяка своя стъпка. Привличането обаче е налице и двамата се впускат в нова връзка. Ейвъри е тази с проблемите, но с подкрепата на Оуен осъзнава, че тя не е като майка си и може да има един пълноценен и щастлив живот, който да го сподели с любимите хора. Ако трябва да ги съпоставя с Клеър и Бекет и Райдър и Хоуп като двойка, определено ще ми бъдат по-безинтересни. Просто не успях да се сближа с персонажите. 

Райдър (малкият брат) е заклет ерген. Въпреки че вижда колко щастливи са братятата му с половинките си, той отказва да се задоми. Или поне не прави опити да си намери приятелка. До появата на Хоуп. Тя не е само приятелка на Ейвъри и Клеър, но е и бъдещата управителка на хотела в Бунсборо. Хоуп притежава абсолютно същите качества като Оуен и често може да бъде намерена с писалка в едната ръка и с бележник в другата, докато обмисля някоя нова идея за хотела и неговите посетители. Още при първата си среща между Райдър и Хоуп прехвърчат искри. Първоначално Райдър я отблъсква заради грубостта и недоверието си, че тя ще се справи като управител на малък хотел, но постепенно се опознават и решават да започнат неангажираща връзка, тъй като той не желае да се обвързва, а тя наскоро се е разделила с неверното си гадже. Самата аз се чувствам най-привързана към тях, защото всъщност прочетох първо „От пръв поглед“, мислейки, че това е първата книга от поредицата, и винаги ще се сещам за тях двамата, когато си спомням за поредицата.

Харесвам тази поредица толкова много, защото не е натоварваща и дори да има някое клише, то въобще не ми се набива на око. Нора Робъртс описва типични проблеми на един човек и как той се справя с тях. И разликата между нейните герои и други е, че се оставят семейството и приятелите им да им помагат. Друго, което ми допада, е описанието на малко провинциално градче, което рано сутрин и късно вечер те посреща с приятната си тишина и песента на птичките. Летните вечери ги посрещаш отзад в градината, заобиколен от приятели, а зимните - на дивана с книга в ръка и бумтяща камина. Отделно има и елемент на свърхестествено в лицето на добрия дух Лизи, която един ден се появява в хотела с мирис на орлови нокти и не го напуска, докато Хоуп и компания не разберат какво точно се е случило с нейния любим.