Вековните закони са потъпкани. Дълго пазена тайна е излязла наяве. Древните традиции на обществото на вестители и пазители изискват греховете да бъдат заплатени с кръв. Ксения е принудена да бяга, за да спаси живота си, а Игор Алешкин е единственият, който може да ѝ помогне да оцелее. Светът, управляван от непоколебимата ръка на Тайния кръг, е враждебен и изпълнен с опасности. Но спасението на Ксения означава Игор да се отрече от дълга си на пазител. А това ще го превърне в предател и враг на Двореца, на който е служил през целия си живот. Ксения се нуждае от помощта на приятелите си. Освен с опасността, идваща от Двореца, те трябва да се справят и с други препятствия. Кръвожадните са решени да я използват, за да добият мощ, която би могла да се превърне в печелившото им оръжие във войната с пазителите и благословените фамилии от незапомнени времена. Разкъсвана от вина, страх и жажда за мъст, Ксения се озовава на прага на война, в която трябва да вземе съдбовно решение. Дали пророчеството на Вера Крамаренко ще предопредели съдбата ѝ или ще се превърне в единствената, способна да разруши покварената власт на Тайния кръг. За да спаси онова, което ѝ е останало, Ксения ще трябва да рискува и да се остави в ръцете на неизвестността, неовладяната си сила и един пробуден вампир от подземния свят на Москва.

Ксения израсна много като герой. Ако в предишната книга тя смяташе, че е някакво чудовище със странни сили, то тук тя промени мнението за себе си. Стана по-уверена в себе си и не позволяваше на никой да наранява приятелите ѝ. С една дума, бе готова на всичко за тяхната безопасност. Доколкото взаимоотношенията ѝ с Игор...всяка една връзка има възходи и падения. Така се научават да обичат повече и да си имат вяра един на друг... Докато Ксения се променяше към "по-добро Аз", Игор бе такъв, какъвто бе и в предишната книга. Войн, който знае кога да запази самообладание и кога не. Всички моменти, в които той се притесняваше за Ксения бяха толкова сладки, че ми стопляха сърцето. 

Не знам какво е мнението ми за Зоя, Майкъл и Юри. За мен те бяха същите, каквито бяха и във "Вестители". Просто имаше малко моменти с тях тримата и не мога да определя дали и те са израснали като герои. Надявам се в следващата книга да има повече моменти с тях. Дорин е новото попълнение в групичката им. Първоначално нито аз нито те му имахме доверие. Смятах, че при първа възможност ще ги издаде, но това така и не се случи. Постепенно всички започнаха да му вярват, включително и аз. Дори стана и дясната ръка на Игор, а това говори много. Други нови герои, които се появиха тук бяха биологичните родители на Ксения - Екатерина и Владимир. Двамата бяха двете крайности и много искам да разбера нещо за тяхната история. Как са се запознали? Защо са се разделили? Добре де, на този въпрос си отговарям и сама, но ще ми бъде интересно да разбера това от тяхната гледна точка. 

"Пазители" е книга, която ще ви остави без дъх на всяка една страница и вие ще искате да четете и четете, докато не прочетете и последната страница. Така че ако все още се колебаете дали да прочетете двете книги от Цветелина Владимирова - направете го. Ще останете доста очаровани от света, който авторката е създала.
Ревю на първа книга - тук.

Ксения е 19-годишно момиче, чийто живот завинаги се променя с жестокото убийство на родителите й. Но мистерията около смъртта им е само една малка част от пъзела, в който се превръща настоящето й. Необясними халюцинации и ужасяващи сънища започват да тормозят Ксения, докато един ден непознат и мистериозен мъж я отвлича. Игор Алешкин. Неспособна да избяга, Ксения е принудена да замине с него в Москва, защото той я е издирил не само, за да я предупреди за смъртната опасност, която я преследва, но и да опази живота й.

Безкрайното преследване се превръща в битка на живот и смърт, в която Ксения трябва да избере на кого да се довери и да приеме истината за това коя е – потомка на тайно общество от хора, наречени вестители, които са посветили живота си на вечната борба с кръвожадни същества. Но зад заплахата и нарастващата сила на кръвожадните се крие дълбоко заровена тайна, която може да предрече съдбата на хора и вестители.

Ще започна с това, че съм изключително горда, от това че такава невероятна книга е написана от българка. Видяхте ли колко висок е рейтинга на книгата в Goodreads? Ако не - проверете. Досега съм чела само две книги от български автори - "Самодива" от Краси Зуркова и "Ръката на съдбата" от Ванина Божинова и Евгения Танева. И въпреки, че харесах "Самодива" все още не бях готова да взема нещо от друг български автор. Но ето ме сега, половин година по-късно, фен на един български автор.

Владетелката асасин се е заклела да нe обръща отново гръб на кралството си. Още повече, че тя може би е единствената, способна да събере армия, която да се противопостави на Демонския крал и неговите зверове. Ала Ераван ще използва миналото, съюзниците и враговете на Елин срещу самата нея.

Всички могъщи кралства на Ерилея разчитат младата жена да ги поведе към победа, а сърцето й е отдадено на воина-принц, застанал до нея. Какво – или кого – ще е готова да пожертва тя, за да спаси света си от разрушение.

Позволявам си да се върна към това ревю, което е писано преди шест години, и да го редактирам, тъй като с новината, че книгите на Сара Дж. Маас са част от една вселена, много от нас ще препрочетат всичките ѝ излезнали книги, както и ревютата за тях.

Смятам, че „Империя на бури“ заедно с „Кралица на нищото“ са най-добрите книги в поредицата. Не само заради пълнато изграждане на образа на Елин и някои от другите герои, но и заради самия сюжет. Обрат след обрат, изненада след изненада. А ако сравните „Стъкленият трон“ и „Империя на бури“ ще си кажете, че двете книги не са от една и съща поредица.

В тази книга всичките ни познати герои се събират на едно място и действат като отбор срещу надигащото се зло. За съжаление, Каол само е споменат, но всички знаем, че следващата книга от поредицата - „Кулата на зората“, е посветена на него и приключението му в Южния континент. За мен всички герои израснаха като персонажи. Ако в миналата книга бяха страхотни, то тук са невероятни. Най-вече Лизандра. Вече е свободна жена и може да прави каквото си иска с живота си. И избира да приеме Терасен за свой дом. Място, където тя и Еванджелин да се чувстват в безопасност. Готова е да се бори за един по-добър свят. И с всяка битка Лизандра показва какви невероятни сили притежава и колко добра е в хамелеонството.

Манон показа, че има чувства и че не е такава каквато баба ѝ искаше да бъде. Показа и че има свое мнение и не се страхува да го изкаже. Оказа се една добра приятелка, готова на всичко за своята Втора и останалите от Тринадесетте. Моментите ѝ с Дориан бяха сладки и им се наслаждавах безкрайно много, но въпреки това бяха доста малко на брой. В „Империя на бури“ се разбира, че вещиците са тясно свързани с „Окото на Елена“ и че първата кралица на Крочанките - Рианон Крочан се е била срещу Ераван. И след всички трудности Манон трябва да приеме истината за своето потекло. Да реши дали ще приеме короната и ще подкрепи Елин. 

Не осъзнавах колко ми е липсвал Дориан в предишната книга, докато не се присъедини към групата на Елин. Той е готов да обуздае суровата си магия, да се научи да я използва. Може и да е крал без кралсво, но ще се бори за народа си. Радвам се, че колкото и тежко да му беше, Дориан превъзмогна загубата на Сорша и се опита да живее живота си и че успя да намери утеха в Манон, колкото и нищожна да е тя. Както в „Кралица на сенките“, то и тук Елин се показа като една велика кралица на Терасен. Всичките ѝ действия и поведение показваха, че е истински водач. Още от третата книга Елин започна да се изгражда като бъдещ владетел и в тази книга я видяхме точно такава. Но нямаше да се справи с всичко, ако до нея не бяха Едион и Роуан. 

Въпреки че Елида и Лоркан не бяха част от групичката на Елин, те също имаха своите приключения. В началото двамата си бяха непознати. Постепенно се опознаваха и накрая се появиха чувствата помежду им. Тя се влюби във война, който понякога обича да се перчи, а той се влюби в едно силно и борбено момиче, което му показа какво е чувството да обичаш. Елида се промени коренно от онова момиче, което беше в миналата книга. Докато в „Кралица на сенките“ се страхуваше от всичко и всеки, то тук тя стана една силна и независима дама, която не се предаваше пред нищо, за да намери своята кралица.

Обичам тази книга и за пореден път се възхитих на Сара Дж. Маас и нейните идеи. А последните страници дори не искам да коментирам. Въпреки че знаех какво ще стане, пак останах изненадана от силата и волята на Елин. Саможертвата, която направи, за да спаси приятелите си, бе невероятна и достойна за кралица.

Редактирано: октомври 2023г.

Ревю на първа книга - тук.

Ревю на втора книга - тук.

Ревю на трета книга - тук.

Ревю на четвърта книга - тук.

Ревю на "Острието на асасина" - тук.

Всички, които Селена Сардотиен обича, са й отнети. Но тя най-накрая се завръща в империята – за да получи своето отмъщение, за да спаси някога славното си кралство и за да се изправи лице в лице със сенките на миналото си… Тя е приела да бъде Елин Галантиус, кралица на Терасен. Но, за да си върне трона, трябва да се бори.

За братовчед си – воин, готов да умре за нея. За приятеля си – млад мъж, заточен в чудовищен затвор. И за своя народ – поробен от жесток крал и въпреки това очакващ триумфалното завръщане на изгубената си кралица.

Позволявам си да се върна към това ревю, което е писано преди шест години, и да го редактирам, тъй като с новината, че книгите на Сара Дж. Маас са част от една вселена, много от нас ще препрочетат всичките ѝ излезнали книги, както и ревютата за тях.

Всички книги от тази поредица са чудесни, но за мен „Кралица на сенките“ е тази, която показа колко добра е Сара Дж. Маас като автор. И още първият път, когато я прочетох, останах възхитена от новите герои, развилите се събития и всичките изненади и обрати. 

С едно завъртане на острието се ражда легенда…

Селена Сардотиен дължи репутацията си на Аробин Хамел. Той я приютява в Гилдията на асасините и я научава на всичко, което й е необходимо, за да оцелее.

Враговете на Аробин се крият навсякъде – от покривите и мръсните вертепи на Адарлан, до далечни острови и смъртоносни пустини. И Селена е задължена да ги унищожи. Но зад задачите се крие тъмна истина, която ще предупредели съдбата й и ще разбие сърцето й завинаги…  

Позволявам си да се върна към това ревю, което е писано преди шест години, и да го редактирам, тъй като с новината, че книгите на Сара Дж. Маас са част от една вселена, много от нас ще препрочетат всичките ѝ излезнали книги, както и ревютата за тях. Ревюто ще съдържа СПОЙЛЕРИ най-вече за последната новела.

Във втората книга от поредицата Сара Дж. Маас показа асасина Селена Сардотиен. Но именно в „Острието на асасина“ виждаме Селена като великото протеже на Аробин Хамел. Тя може да е себична, самоуверена и дръзка, но и притежава съвест. И всяка една от новелите показва силния ѝ характер и защо е получила титлата Асасин на Адарлан.

Първата новела от сборника - „Асасинът и Господарят на пиратите“, ни праща в друга част на Ерилея, а именно Заливът на Черепа, където Селена и Сам са изпратени на мисия при капитан Ролф, Господарят на пиратите. Двамата асасини, които от години се състезават помежду си, се ненавиждат, но когато разбират, че Аробин иска да купи роби, решават да работят заедно и да осуетят сделката. И в хода на събитията Селена и Сам се сближават и от врагове стават приятели. Наслаждавах се на описанията в новелата, които не само те пренасят на пиратския остров, но и по време на битките. Именно с освобождаването на робите от Залива на Черепа се поставя началото на падение на Селена и стъпките ѝ към Ендовиер. Но тя никога няма да съжалява за постъпката си. А и в крайна сметка всяка нейна стъпка я води към съдбата ѝ.

Във втората новела „Асасинът и лечителката“ Селена се запознава с лечителката Ирен Тауърс по пътя ѝ към Червената пустиня. Въпреки че не стават първи приятелки, Селена помага на Ирен и лечителката знае, че някой ден ще трябва да ѝ се отплати, което определено е предпоставка, че съдбите им отново ще се преплетат. Ирен показа голяма доброта и сръчност в работата си, не само като барманка, но и като лечителка. Вярвам, че срещата ѝ със асасина ще е съдбоносна и именно тя ще ѝ дава сили да се справи с всяко препятствие, пред което се изправи.

В „Асасинът и пустинята“ Селена пристига в Червената пустиня, за да се обучи при Тихите асасини и да получи писмето одобрение от Немия господар. Селена се запознава с Ансел - доста весело, усмихнато и добродушно момиче, което ѝ помага да се впише в обстановката. Тъй като двете прекарват доста време заедно, няма как да не станат и приятелки. И всъщност това е първата истинска приятелка на Селена и заради това е доста огорчена, когато Ансел я предава. Въпреки малкото на брой сцени с активно участие на Немия господар той даде ценни уроци на Селена, които ще ѝ помогнат както в битките, така и в живота. Голямото разстояние и усамотението дават възможност на мислите за Сам да се задълбочат и смятам, че именно тук Селена започва да осъзнава, че изпитва симпатии към него.

„Асасинът и Подземният свят“ ни връщат обратно в Рифтхолд. Градът е същият, Аробин е същият, но не и Селена. Побоят, който Кралят на асасините ѝ нанася, я променя и ѝ помага да осъзнае, че Аробин вече не е най-доброто за нея. Готова е да се освободи от него въпреки всичките му извинения и обещания. Един от новите герои, които се появат в поредицата, е куртизанката Лизандра. Съперничката на Селена. Момичето, което е имало нещастието да живее на улицата, с което е принудено да се възползва от привлекателния си външен вид. В тази новела авторката показва света, в който обикновеното момиче Селена живее - вечери с приеми, танци, рокли и забавление. Сцената в канализацията, в която Селена се бори за живота си, е много добра, защото показва как великата Селена Сардотиен допусна грешка. И ще продължава да допуска грешки, защото това е нормално. 

Предпоследната новела се казва "Асасинът и Подземният свят". Първото нещо, за което искам да говоря е връзката между Селена и Сам. Обичам ги. Много мислих и реших, че  Не Елин, а Селена, защото Елин се нуждае от своя принц, който винаги да ѝ казва, когато греши. Не че Сам не го правеше, но просто Сам е за асасина Селена, докато Роуан е за кралица Елин. Другото важно нещо тук е появата на Лизандра, но не на онази силна и смела Лизандра, която неведнъж е спасявала приятелите си, а куртизанката Лизандра. Съперничката на Селена. И нямаше как да не си помисля колко път са изминали и двете и каква роля е играела куртизанката през цялото време. 

„Асасинът и империята“ ни дава възможност да видим последните дни на Селена преди отвеждането ѝ в Ендовиер, преди предателството към нея и смъртта на Сам... Винаги ще помня „Острието на асасина“ именно със Сам - първото момче, което Селена обикна. Той винаги бе до нея и ѝ пазеше гърба дори когато не се понасяха. Отново плаках на последните страници. Плаках за Сам, за Селена и тяхното възможно бъдеще, в което можеха да бъдат обикновени хора далеч от убийствата и далеч от Аробин. Ако бяха успели с тази последна мисия, щяха да напуснат Адарлан и Ерилея. Но всички знаем, че съдбата на Селена е друга. И всяка загуба, колкото и жестока да е тя, я прави по-силна.

„Острието на асасина“ се оказа поредна добра книга от Сара Дж. Маас, преизпълнена със силни емоции. Сборникът успя да ме спечели с невероятния стил на писане и с още по-невероятните сцени и събития, които се случиха.

Редактирано: септември 2023г.

Ревю на „Стъкленият трон“ - тук.

Ревю на „Среднощна корона“ - тук.

Ревю на „Огнената наследница“ - тук.

В същото време жестоки, чудовищни войски събират сили, за да поробят земите й. За да ги победи, Селена трябва да открие сили да се пребори не само с вътрешните си демони, но и да надвие злото, което заплашва да бъде отприщено. Кралският асасин поема по пътя на великата си съдба в третата част на великолепната поредица „Стъкленият трон“.

Докато се преструва, че работи за принца, ѝ предстои да бъде подложена на още страховити изпитания. Особено когато новата ѝ задача би могла да застраши всичко, за което я е грижа. А на хоризонта се задават много по-опасни врагове - такива, които заплашват да унищожат целия ѝ свят, и които със сигурност ще принудят Селена да направи избор.

Въпросът е на кого би могла да бъде лоялна една наемна убийца и за какво най-много би искала да се бори тя?

Позволявам си да се върна към това ревю, което е писано преди шест години, и да го редактирам, тъй като с новината, че книгите на Сара Дж. Маас са част от една вселена, много от нас ще препрочетат всичките ѝ излезнали книги, както и ревютата за тях.

„Среднощна корона“ задълбочава вече изградения свят на Ерилея с неговите тайни, загадки и магия. Препрочитът ми припомни любими моменти, някои от които са сладко-горчиви. Определено книгата е по-емоционална и изпълнена с повече загадки и магии от „Стъкленият трон“. В „Среднощна корона“ действията са по-динамични, а всички тези тайни и загадки те карат да мислиш заедно със Селена и накрая да се питаш „Как стана това?“. Сара Дж. Маас безспорно знае как да развие сюжета по такъв начин, че да е интересен, а пък самите герои да ти станат още по-симпатични.

Нехемия. Една от верните приятели на Селена, която я подкрепяше и не я съдеше за действията ѝ на асасин. Продължавам да не съм толкова привързана към нейния образ, защото се опитваше де вмени вина на Селена, че не бори за нейната кауза. Хем я разбираше, хем я манипулираше и лъжеше. И тук е редно да спомена, че до края на абзаца ще има СПОЙЛЕРИ. Въпреки тази ѝ част от характера не ми стана приятно, когато умря. Не защото ще ми липсва, а защото една частица от Селена си отиде. Загубата на Нехемия и предателството на Каол хвърлят асасинът в една тъмна дупка на отчаяние. Селена се пречупва и за момента клетвата ѝ към приятелката ѝ за свободен Ейлве е единственото, което я крепи. 

Много се чудех каква оценка да дам на „Среднощна корона“, защото колкото и да е добра, следващите книги са още по-добри. Накрая обаче реших да я оценя с пет звезди, тъй като нямаше момент, в който да не ми е интересно. Най-вече финалът, на който, въпреки че знаех какъв е, се насладих за втори път. А сега бързам да започна препрочита на следващата книга.

Ревю на първа книга - тук.

Редактирано: август 2023г.

Позволявам си да се върна към това ревю, което е писано преди шест години, и да го редактирам, тъй като с новината, че книгите на Сара Дж. Маас са част от една вселена, много от нас ще препрочетат всичките ѝ излезнали книги, както и ревютата за тях. 

За разлика от капитана принц Дориан почти винаги може да бъде видян с усмивка на лицето и развеселени очи. Винаги се шегува, дори и в някои напрегнати моменти, обожава да чете книги и обича да прекарва време с кучетата си. Дориан не от онези разглезени принцове, които чакат всички да му се подчиняват. Не, той държи повече на предаността и точно защото очаква от другите да са му лоялни, той самият е такъв към близките си. Въпреки че Дориан не се противопоставя открито на баща си, понякога се държи непокорно, като например да избере за негов представител в състезанието Селена.

Друг по-важен персонаж в книгата е принцеса Нехемия. Нейната страна Ейлве също е покорена от краля на Адарлан и това една от общите точки между нея и Селена, която родом е от Терасен. Нехемия пристига в двора, за да научи северните обичаи и езика и веднага се сприятелява със Селена, тъй като е пряма и не се притеснява да изкаже мнението си. Всеизвестно е, че обича страна си и би направила всичко за народа си. Включително да подпомага бунтовниците. Не се привързах толкова много към нея, въпреки че самата Селена намери истинска приятелка в лицето на Нехемия.