Безкрайното преследване се превръща в битка на живот и смърт, в която Ксения трябва да избере на кого да се довери и да приеме истината за това коя е – потомка на тайно общество от хора, наречени вестители, които са посветили живота си на вечната борба с кръвожадни същества. Но зад заплахата и нарастващата сила на кръвожадните се крие дълбоко заровена тайна, която може да предрече съдбата на хора и вестители.
Ще започна с това, че съм изключително горда, от това че такава невероятна книга е написана от българка. Видяхте ли колко висок е рейтинга на книгата в Goodreads? Ако не - проверете. Досега съм чела само две книги от български автори - "Самодива" от Краси Зуркова и "Ръката на съдбата" от Ванина Божинова и Евгения Танева. И въпреки, че харесах "Самодива" все още не бях готова да взема нещо от друг български автор. Но ето ме сега, половин година по-късно, фен на един български автор.
Искам да започна с невероятните описания в книгата. Докато ги четях си представях абсолютно всичко - от уличките до невероятната архитектура. Това, което ми направи впечатление бе, че авторката изобщо не е била в Москва. Наскоро гледах интервю с нея и тя беше споменала колко трудно ѝ е било да ни представи град като Москва, защото никога досега не е ходила в Русия и е карала всеки неин приятел, който е ходил там да ѝ описва и минималното, което е видял и призна, че часове наред е седяла пред компютъра и е търсила неща в Google. Единственото, което мога да кажа е че се е справила чудесно.
В началото бе толкова странно да чета книгата, защото първоначално действието се развиваше в София, споменаваха се някои български обекти и най-важното: главната героиня бе българка. Умирах си от кеф, защото за първи път мога да кажа, че познавам даден град, колкото и самата авторка... Ако в повечето книги, сериали и филми някои вампири бяха мили и добри, то тук те са истински страшилища. Тяхното наименование е кръвожадни и са напълно обсебени от това да убиват хора, за да им пият кръвта и да имат по-дълъг живот. Кръвожадните са едно от многото неща, които харесах в книгата, защото Цветелина ги бе изградила толкова добре, че да повярваш, че сред нас наистина има такива същества. Друго, което харесах е цялото това нещо с вестителите и пазителите, защото досега не бях чела нищо подобно. Цвети е създала един нов свят, в който правилното и неправилното се преплитат. Пазителите са хора, които предпазват хората като убиват кръвожадните. Всички до един смели и готови на крайност само и само, за да убият кръвожадните. Но от всички най-много харесах вестителите. Това да виждаш бъдещето е едновременно забавно и отговорно, защото ако видиш заплаха трябва да разбереш как да я предодвратиш. Но я си представете какво щеше да бъде ако ние имахме тази дарба?
Героите. В началото Ксения ме дразнеше - цялото ѝ нетърпение и бързите ѝ избухвания. Но постепенно свикнах с образа ѝ и някъде към средата на книгата я заобичах. Наскоро загубила родителите си, тя е объркана, загубила надежда за по-добър живот и опитвайки се да се задоволи с това, което има. До една нощ. След тази нощ целият ѝ живот се променя включително и самата тя. В края на книгата Ксения бе открила нова надежда за своя объркан живот и нови приятели, на които да повери живота си. А също така откри и нова любов в лицето на Игор Алешкин. Ах, Игор! Винаги съм смятала руснаците за доста готини типове и Алешкин го доказа. Едва ли в днешно време ще намериш човек, който без да ти казва нищо те отвлича, заключвате в багажника на колата си и накрая твърди, че е за твое добро...Да, определено няма такива хора. Докато с Ксения ми трябваше малко време да свикна с нея, то с Игор беше обратното. Харесах го от мига, в който го видях (или по-скоро в мига, в който го видя Ксения). Тя и Игор имат доста сходен характер, така че си представете сцените с тях. Пълни със сарказъм и моментни обиди. Тяхната любов е от типа на забранените, защото имало някакво правило между вестителите и пазителите... Но ще спра до тук, че иначе ще почна да издавам спойлери.
Заобичах и второстепенните герои - Зоя, Майкъл и Юри, дори и вестител Романова. Първоначалното ми впечатление за Зоя бе че ще е онези досадници, каквито има във всяка книга, но се оказа че съм бъркала. Зоя бе най-любопитното и добро момиче, което бях виждала до сега. Оказа се и е една доста добра приятелка, защото нито един път не изостави Ксения. Дори и в най-лошите моменти. Майкъл и Юри също се оказаха верни приятели на Ксения, които я защитаваха винаги. Чак когато приключих с книгата разбрах колко много харесвам тази групичка от млади вестители. Харесах приятелството помежду им, най-вече това между Ксения и Зоя.
Определено в книгата има действие. Очаквах всичко да върви бавно, но авторката ме изненада. В края на книгата всеки един герой бе извървял пътя си до "по-добро аз". Нямаха нищо общо с образите в началото на книгата... Като цяло книгата ме изненада приятно с цялата история за хора, които виждат бъдещето и кръвопийци, които убиват, за всички интересни моменти в книгата и за най-важното: че част от историята се развива в България. Само да приключа с писането на това ревю и се захващам с втората книга.
0 коментара:
Публикуване на коментар