След тежки препятствия Селена Сардотиен печели конкурса за нова убийца на кралството. Но тя далеч не е лоялна към короната - Селена крие тайни дори и от най-близките си довереници.
Докато се преструва, че работи за принца, ѝ предстои да бъде подложена на още страховити изпитания. Особено когато новата ѝ задача би могла да застраши всичко, за което я е грижа. А на хоризонта се задават много по-опасни врагове - такива, които заплашват да унищожат целия ѝ свят, и които със сигурност ще принудят Селена да направи избор.
Въпросът е на кого би могла да бъде лоялна една наемна убийца и за какво най-много би искала да се бори тя?
Позволявам си да се върна към това ревю, което е писано преди шест години, и да го редактирам, тъй като с новината, че книгите на Сара Дж. Маас са част от една вселена, много от нас ще препрочетат всичките ѝ излезнали книги, както и ревютата за тях.
„Среднощна корона“ задълбочава вече изградения свят на Ерилея с неговите тайни, загадки и магия. Препрочитът ми припомни любими моменти, някои от които са сладко-горчиви. Определено книгата е по-емоционална и изпълнена с повече загадки и магии от „Стъкленият трон“. В „Среднощна корона“ действията са по-динамични, а всички тези тайни и загадки те карат да мислиш заедно със Селена и накрая да се питаш „Как стана това?“. Сара Дж. Маас безспорно знае как да развие сюжета по такъв начин, че да е интересен, а пък самите герои да ти станат още по-симпатични.
Книгата обръща повече внимание на образа на Селена като асасин - в не една сцена тя показа и доказа защо е Асасина на Адарлан. Тя обаче никога няма да бъде вярна на краля и с всяка своя мисия го показва. Фактът, че даваше избор на жертвите си, за пореден път показа, че тя има сърце и това сърце не ѝ дава да убие невинен човек. Но въпреки добрата, която проявява, тя е готова да убива, за да защити хората, които обича. Смятам, че тук за първи път се вижда колко многопластов е нейният образ. В един момент може да е асасин и по цял ден да преследва мишените си, в друг - да примира от вкусния шоколад, който яде в стаята на Каол, и в трети - да полудява и да търси отмъщение. Образът ѝ не е изграден само от светлина или само от тъмнина. В същото време миналото ѝ бавно се прокрадва, но тя до последно иска да се откаже от него. Да го забрави. Вече си е изградила нов живот, но съдбата си знае своето.
От тримата главни герои Дориан е този, който остава на заден план, но и при него станаха много интересни неща. Докато асасинът се опитва да научи повече за Знаците на Уирда, престолонаследникът трябва да приеме магията, бушуваща в кръвта му. Тя вече е пробудена и се опитва да излезе. Дориан трябва да я пусне и да я опознае, но преди това трябва да разбере как той от всички други хора на континента притежава магия. И започва да прави това, което може най-добре - да се рови из библиотеката и да чете книги, които биха му помогнали. Трябва обаче много да внимава с магията си, защото ако баща му разбере за нея, ще го прати на бесилото. Без значение от това, че му е син и наследник.
Каол още от „Стъкленият трон“ се лута между лоялността си към кралското семейство и привързаността си към Селена. Тук тази привързаност се превръща в любов, но за съжаление, вярността, кована години наред, е по-силна. Разбирам обаче колебанието му. Той дължи целия си живот на Дориан и баща му, а ето че се появява един асасин, който никога няма да се преклони пред тази адарланска корона. Харесах Каол и Селена като двойка. Даже много. Във всяка следваща глава капитанът премахваше преградите помежду им и накрая бе готов на почти всичко за нея. Почти всичко. Неведнъж съм казвала, че Каол обича Селена Сардотиен. Прие факта, че е асасин и че убива, за да се издържа. Прие, че понякога леденето спокойствие до толкова я обгръща, че забравя околния свят, когато убива. Но никога няма да приеме другата ѝ самоличност. Тази самоличност, който несъмнено я превръща във враг номер едно на Адарлан.
Много се чудех каква оценка да дам на „Среднощна корона“, защото колкото и да е добра, следващите книги са още по-добри. Накрая обаче реших да я оценя с пет звезди, тъй като нямаше момент, в който да не ми е интересно. Най-вече финалът, на който, въпреки че знаех какъв е, се насладих за втори път. А сега бързам да започна препрочита на следващата книга.
Ревю на първа книга - тук.
Редактирано: август 2023г.
0 коментара:
Публикуване на коментар