Слоун винаги е била онази, която с лекота измъква Емили от черупката ѝ и изпълва ежедневието ѝ с приключения. Двете са абсолютни противоположности и именно това прави приятелството им вълнуващо. Но точно преди да изживеят най-епичното лято, нещата рухват, защото Слоун просто изчезва. А единственото, което оставя след себе си, е един списък. 

Този списък съдържа тринайсет задачи, които Емили трябва да изпълни. Те обаче не са обикновени и определено не включват неща, които тя би направила по принцип. Но пък ако именно те са ключът към това Слоун да се върне? 

Емили ще изкара едно наистина непредвидено лято, и то в компанията на Франк Портър (още по-непредвидено), с чиято помощ ще опита да изпълни задачите от списъка на Слоун. А след това – кой знае какво я очаква в края на списъка.

Това е първата книга, която чета от авторката и не знаех какво да очаквам от Морган Матсън. Избрах „Откакто те няма“ да бъде моето другарче за екскурзията ми във Великобритания миналата година и останах очарована от книгата. Няма напрягащи сцени, героите не ме дразнеха, нямаше чак толкова клишета, а любовната връзка не беше сладникава.

Главната героиня Емили със сигурност не е от популярните момичета и има само една най-добра приятелка. Стеснителна е и не обича да се забърква в проблеми. Благодарение на списъка Емили се отвори за света и започна да общува с други хора. Точно заради тези тринайсет задачи тя успя да се сприятели с трима души и те да ѝ станат най-близките приятели през лятото. Въпреки краткото време четиримата станаха една сплотена група и разчитаха един на друг. Създадоха си страхотни спомени и това нямаше да случи без Слоун. Семейството на Емили също е част от историята. Проследява се връзката на Емили с нейния брат, който желае да прекарва повече време с по-голямата си сестра. Това, че Слоун я нямаше, ѝ помага да заздрави отношенията си с по-малкия си брат като прекарва време с него. В началото на книгата за мен Слоун играеше ролята на загадъчен персонаж, който не се появява, а само се споменава. Постепенно обаче авторката изгражда приятелството между Емили и Слоун чрез ретроспекции от страна на главната героиня. Оказа се, че двете са си били опора една на друга и тяхното приятелство е било от онези, които остоява на времето и разстоянието.

Франк се оказа много приятна личност. Изненадах се от това, че той знае името на Емили, защото като популярен ученик не се очаква да знае това. Бе пълен с изненади. Обича приключенията, музиката и малко тичането. Помага на всеки, който се нуждае от помощ. Но под маската на вечната усмивка, се крие едно момче, което трябва да търпи караниците на родителите си и да разбере кое го прави щастлив - работата с най-добрия му приятел, слушането на музика и разгадаването на кодовете и времето, прекарано с Емили. Той помогна на Емили да излезе от зоната си на комфорт, за да може да изживее моменти, които с години да си спомня. Определено Франк е герой с когото бих прекарвала летните си дни.

В книгата има доста моменти, които предизвикваха усмивка на лицето ми или пък ме накараха да се смея. Основната идея е за възможността да преоткрием себе си и как трябва да се отворим към света и да не се притесняваме за дребни неща. Главната героиня ми стана много близка, защото и двете сме по-затворени и не можем ей така да се появим някъде, където не сме поканени, и да се забавляваме. Имаме нужда от някой, който просто да ни пази гърба и да знаем, че ще е до нас. Със сигурност ще се разпознаете в поне един от героите и ще почерпите вдъхновение от личността му.

„Откакто те няма“ е очарователна книга, подходяща за дългите летни дни. Ако желаете да отидете на едно приятно пътешествие, на което главната героиня преоткрива себе си, а авторката дава полезни съвети на подрастващите деца, то творбата е точно за вас.

Преди да започна последната подготовка по матуритe завърших една книга, на която отдавна ѝ бях хвърлила око - „Червеният тефтер“. Историята за момиче, което притежава тефтер, в който записва всеки един човек, който е влязъл в живота ѝ, ме заинтригува. Дори се сетих за книга с подобна история - „Град на момичета“, в която главната героиня си спомня събитията от дългия ѝ живот. Въпреки че все още не съм я прочела, ви я препоръчвам, защото не е тежка, има хумор в нея и засяга теми, които до ден днешен се обсъждат.

Няма нищо по-хубаво от това да се намираш в една стая, а в същото време да обикаляш света. Точно това преживях, докато четях историите на младата Дорис. От съвсем крехка възраст - на 13 години, героинята трябва да намери начин да се справя сама със суровия живот. След смъртта на баща ѝ целият ѝ живот се променя. Майка ѝ няма възможност да отглежда нея и по-малката ѝ сестра и затова решава да изпрати Дорис да работи при заможна жена, която не обича самотата и поради тази причина често в апартамента ѝ има партита. Така Дорис се запознава с Йоста, с когото остават до край приятели. След това Дорис заминава за Париж, за да стане модел, и то не по нейно желание, а на нейната работодателката. В началото Дорис вижда градът на любовта като затвор, но по-късно той се превръща в нейното любимо място в света и точно в него среща любовта на живота си. Принудена от обстоятелствата заради Втората световна война заедно със сестра си тя заминава за Америка, където среща поредните препятствия, като например ученето на нов език. Това са само част от приключенията на Дорис, които тя разказва на своята племенница.

Нямаше как да не видя приликата между младата и възрастната Дорис. Без значение на колко години е, главната героиня винаги е упорита, готова да помогне на семейството и приятелите си и да не се примирява със съдбата си. Чрез спомените, които Дорис записва на племенничката си, читателят успява да види как животът може да те направи по-силен, но и по-слаб. Зависи от това дали ще се предадеш, или ще се бориш. На възраст от 96 години Дорис носи мъдростта на  уплашено дете, прислужничка, френски модел, по-голяма сестра, леля, баба, любима, пътничка по време на Втората световна война и още много други роли, които я превръщат в човека, който живее сам в Стокхолм.

Действието в „Червеният тефтер“ се разказваше от две гледни точки. Едната - от името на Дорис в писмата, написани до Джени, и втората - от трето лице, която представя Дорис като възрастна жена и посещението на Джени в Стокхолм. По-интересни ми бяха писмата, защото исках да науча за приключенията на Дорис и как от Париж е отишла в Америка, а накрая живее сама в родната си страна. Книгата съдържа голяма гама от герои, в които читателят може да се припознае. Четеш историите им и се питаш как може да са стигнали от едно положение до друго. 

Препоръчвам ви „Червеният тефтер“, защото историята на Дорис ще ви трогне - нелекият ѝ живот я учи на уроци, които иначе не би научила. Запознава се с хора, които до един променят живота ѝ. Въпреки че намира любовта, тя ѝ бива отнета. Обаче, от друга страна, посещава нови страни, сближава се със сестра си и намира щастие в лицето на Джени. Хубави и лоши моменти. Но нима всеки един човешки живот не е изпълнен с приятни и неприятни спомени? Важното е да им се наслаждаваме и след години, когато сме възрастни колкото Дорис, да си спомняме с умиление за изминалите години.