„Червеният тефтер“ от София Лундберг

Преди да започна последната подготовка по матуритe завърших една книга, на която отдавна ѝ бях хвърлила око - „Червеният тефтер“. Историята за момиче, което притежава тефтер, в който записва всеки един човек, който е влязъл в живота ѝ, ме заинтригува. Дори се сетих за книга с подобна история - „Град на момичета“, в която главната героиня си спомня събитията от дългия ѝ живот. Въпреки че все още не съм я прочела, ви я препоръчвам, защото не е тежка, има хумор в нея и засяга теми, които до ден днешен се обсъждат.

Няма нищо по-хубаво от това да се намираш в една стая, а в същото време да обикаляш света. Точно това преживях, докато четях историите на младата Дорис. От съвсем крехка възраст - на 13 години, героинята трябва да намери начин да се справя сама със суровия живот. След смъртта на баща ѝ целият ѝ живот се променя. Майка ѝ няма възможност да отглежда нея и по-малката ѝ сестра и затова решава да изпрати Дорис да работи при заможна жена, която не обича самотата и поради тази причина често в апартамента ѝ има партита. Така Дорис се запознава с Йоста, с когото остават до край приятели. След това Дорис заминава за Париж, за да стане модел, и то не по нейно желание, а на нейната работодателката. В началото Дорис вижда градът на любовта като затвор, но по-късно той се превръща в нейното любимо място в света и точно в него среща любовта на живота си. Принудена от обстоятелствата заради Втората световна война заедно със сестра си тя заминава за Америка, където среща поредните препятствия, като например ученето на нов език. Това са само част от приключенията на Дорис, които тя разказва на своята племенница.

Нямаше как да не видя приликата между младата и възрастната Дорис. Без значение на колко години е, главната героиня винаги е упорита, готова да помогне на семейството и приятелите си и да не се примирява със съдбата си. Чрез спомените, които Дорис записва на племенничката си, читателят успява да види как животът може да те направи по-силен, но и по-слаб. Зависи от това дали ще се предадеш, или ще се бориш. На възраст от 96 години Дорис носи мъдростта на  уплашено дете, прислужничка, френски модел, по-голяма сестра, леля, баба, любима, пътничка по време на Втората световна война и още много други роли, които я превръщат в човека, който живее сам в Стокхолм.

Действието в „Червеният тефтер“ се разказваше от две гледни точки. Едната - от името на Дорис в писмата, написани до Джени, и втората - от трето лице, която представя Дорис като възрастна жена и посещението на Джени в Стокхолм. По-интересни ми бяха писмата, защото исках да науча за приключенията на Дорис и как от Париж е отишла в Америка, а накрая живее сама в родната си страна. Книгата съдържа голяма гама от герои, в които читателят може да се припознае. Четеш историите им и се питаш как може да са стигнали от едно положение до друго. 

Препоръчвам ви „Червеният тефтер“, защото историята на Дорис ще ви трогне - нелекият ѝ живот я учи на уроци, които иначе не би научила. Запознава се с хора, които до един променят живота ѝ. Въпреки че намира любовта, тя ѝ бива отнета. Обаче, от друга страна, посещава нови страни, сближава се със сестра си и намира щастие в лицето на Джени. Хубави и лоши моменти. Но нима всеки един човешки живот не е изпълнен с приятни и неприятни спомени? Важното е да им се наслаждаваме и след години, когато сме възрастни колкото Дорис, да си спомняме с умиление за изминалите години.