Цялото семейство Стори крие тайни. И братовчедите са на път да разкрият точно какви. Ако успеят да оцелеят, разбира се.

През последните три години Карън Макменъс се превърна в една от любимите ми авторки, защото в историите ѝ може и да има някои клишета, но мистерията около фигурата, която е извършила престъплението, и нейното разгадаване са оригинални. В „Братовчедите“ няма убийство, но но това не означава, че тайни не липсват. Мили, Обри и Джона посещават острова на Милдред Стори, за да научат защо преди 24 години баба им е скъсала всякаква връзка с децата си, а по-късно и с внуците си.

Братовчедът, с когото започва историята, е Мили, дъщерята на Алисън Стори. Тя е от тези герои, които няма да се подчинят лесно на заповеди. Има свое мнение и винаги го изразява без да се интересува дали е искано, или не. Несъзнателно в началото я възприех като капитан на триото, защото тя даваше идеите, създаваше план за действие и бе по-отворена за приказки, отколкото Обри и Джона. Мили бе най-развълнувана да се срещне с баба си, въпреки че не го показваше открито, и много от нещата, които знаеше, бяха научени с цел да бъде впечатлена Милдред Стори. 

В началото имах смесено мнение за Джона, синът на Андърс. Не знаех дали наистина е грубиянин, или това е просто маска, която си е сложил. Радвам се, че се оказа второто, защото в последствие го харесах. Беше дошъл на острова със собствена цел, но опознавайки Мили и Обри, осъзна, че не иска да ги злепостави. Имаше тайна, свързана с него, и бе хубаво, че тя излезе наява още в самото начало, тъй като така по-лесно си създадох мнение за Джона. Въпреки че почти не познаваше братовчедките си, с всеки изминал ден ставаше по-близък с тях и в края на престоя им на острова бяха станали истински приятели, които могат да разчитат един на друг. 

Оставих Обри за накрая, защото тя е персонажът, с когото най-много си приличам. И двете сме по-затворени, страним от проблемите и правим всичко възможно, за да бъдат приятелите и семейството ни щастливи. Противно на очакванията, които Обри имаше за себе си, нито веднъж не я помислих за слабохарактерна. Просто характерът ѝ бе такъв, че предпочиташе да не се меси там, където не може да помогне, и просто да наблюдава отстрани. Щастлива съм обаче, че Обри отвори очите си за баща си - Адам Стори, и разбра, че не е нужно да се старае да го прави горд, за да бъде тя самата щастлива. От тримата Обри бе тази, която обръщаше внимание на малките детайли и благодарение на това, успя да навърже част от историята, свързана с баба им.

Много ми допадна факта, че имаше няколко глави от името на младата Алисън Стори, защото по този начин се даде повече информация за месеците преди Милдред да спре да разговаря с децата си. Също така успях да опозная тинейджърите Стори и техния живот на остров Гъл. От тях четиримата най-симпатичен ми стана Арчър. В главите, разказвани от Алисън, не присъстваше много, много, но от малкото, което видях, двамата със сестра му са били много близки. За това пък в настоящето Арчър изигра важна роля и си пролича колко обича племенниците си. Останах доста изненадана от разкритата тайна защо Милдред е лишила децата си от наследство. Признавам, че не очаквах такъв развой на събитията и давам точка за оригиналност. Научавайки истината, осъзнах как една случка дотолкова може да озлоби човек, че да се промени коренно.

Ревю на „Един от нас лъже“ - тук.

Ревю на „Един от нас е следващият“ - тук.

Ревю на „Двама могаг да пазят тайна“ - тук.

Каравалът е приключил, но изглежда, е започнала най-великата игра. Този път зрители няма – останали са единствено онези, които ще спечелят, и онези, които ще изгубят всичко.

Преди да започна това ревю прочетох тези за „Каравал“ и „Легендата“. Дори не си спомням, че съм обмисляла да спра поредицата, защото спомените ми за първата книга са доста мътни, докато тези за втората ме накараха при първа възможност да започна „Финал“. Не успях да я прочета веднага след излизането ѝ на българския пазар, но през последните три дни единственото което правех, бе да чета финалната книга от поредицата на Стефани Гарбър, за да разбера как свършва историята на сестрите Драгна и дали тя ще бъде с хубав, или лош край. От сега предупреждавам, че ревюто ще съдържа спойлери от предишните две книги, най-вече за това кой е Легендата и мистериите около орисиите.

Още в предишното ревю споделих, че харесвам много повече Тела и мнението ми за нея няма да се промени. Тя е импулсивна, хитра и жертвоготовна. Преценява много добре кога няма друг вариант, освен да сключи сделка с някого. Харесах отношенията ѝ с Джакс, защото винаги имаше едно наум, когато ставаше дума за помощ от негова страна. Мисля, че ако той не беше толкова обсебен от нея, двамата можеха да станат страхотен екип, тъй като Джакс неведнъж помогна на Тела. Отделно имаше няколко момента, в които предпочитах Донатела да е с него, отколкото с Легендата, но в същото време обаче самата Тела осъзнаваше, че единственият човек, на когото може да даде сърцето си е именно Легендата, защото, за разлика от Джакс, той се опитваше да я разбере, да я защитава и използваше магията си, за да ѝ покаже, че чрез нея светът става по-хубаво място.

Да си призная, че не останах много изненадана от това кой е Легендата, защото самата Тела неведнъж обмисляше възможността Данте да е господарят на Каравала. Така и не успях да опозная докрай Легендата, защото самият той не позволяваше това да стане. Предпочиташе образът му да бъде забулен в илюзии, за да не може Тела да се влюби в него. За съжалние, планът му не подейства. И все пак успяваше да ме изненадва. Винаги бе толкова спокоен въпреки опасностите, срещу които се изправяше. Маската му се смъкваше единствено когато бе с Донатела и тогава показваше, че все пак има чувства. Малко съм разочарована, че няма глави и от неговата гледна точка, защото по този начин щях да видя повече от магията на Легендата.

В началото не харесвах, че в книгата има и глави, проследяващи историята на Скарлет, защото за мен тя не беше интересната сестра. Притеснявах се, че ще се появяват в моментите, в които интересни неща щяха да се случват на Тела. Радвам се, че в крайна сметка сгреших, защото Скарлет ме изненада приятно. Някак си нейният персонаж беше израснал и взимаше много по-добри решения от първата книга. Разбра, че майка ѝ е направила каквото е нужно и че все пак е обичала нея и Тела. Събдата на Скарлет се преплете с тази на няколко орисии и благодарение на това, имах удобен случай да разкрия повече от мистерията, свързана с тях. Добре, че нямаше много любовни драми между нея и Джулиан, защото тези между Донатела и Легендата ми бяха достатъчни. Не си спомням с подробности как започна връзката между Скарлет и Джулиан, но във „Финал“ и двамата са готови да покажат чувствата си и да направят всичко възможно другият да е в безопасност.

Орисиите, въпреки ужасите, които са причинявали на хората, бяха едни от най-интересните персонажи в цялата история. Някои харесах, други не. Въпреки че се разбира, че орисиите са създадени от вещица и Падналата звезда, не става ясно защо и как. Щеше да е хубаво, ако в книгата имаше предистория, в която да се обяснят тези неща. Любимецът ми със сигурност е Джакс. Още в „Легендата“ го харесах, защото въпреки студенината, с която се славеше, винаги помагаше на Тела. Образът му не спря да се развива до самия край на „Финал“. Другата орисия, която успях да опозная, е Падналата звезда. Нея не харесах поради ред причини, като главната е желанието ѝ да пороби обикновените хора от Валенда. От висшите орисии изпъкнаха Девичата смърт, Убиецът и Отровителят, а от нисшите - Затворничката. Всички тях, също като Принцът на сърцата, харесах.

Стефани Гарбър отново показва страхотното си умение така да заплита историята, пропита с магии и тайни, че до последно читателят да си няма и на идея какъв ще бъде финалът, който в този случай е задоволителен. Както и се очаква, Тела и Скарлет побеждават Падналата звезда, но по пътя към тази цел двете израснаха, сключваха сделки и дори имаше пътуване назад във времето.

Ревю на първа книга - тук.

Ревю на втора книга - тук.

На всеки един от нас се е случвало да не харесаме нещо, свързано с книгите. Без значение дали това се отнася до самия автор, или до издателството. Затова днес ще ви представя моите книжни неодобрения. 

Този проблем го има и при двете страни – автор и издателство. Като страна, в която 90 % от книгите се превеждат, в повечето случаи трябва да чакам доста време, за да бъде издадена любима моя книга. Разбира се, има и изключение, в които някое издателство бързо след излизането на американския пазар издава дадена книга. Обаче го има и онзи момент, в който самият автор решава да се забави с писането на творбата и никой не може да направи нищо по въпроса освен да чака.

Колко често ви се е случвало една поредица от 3 книги в последствие да бъде от 6 книги? Или автор да обяви, че към самостоятелна книга ще има (в повечето случаи) още една творба? Тук дори ще дам и примери, защото почти винаги тези продължения са ненужни. Започвам с последните три книги от „Реликвите на смъртните“ – за мен те дори не трябва да съществуват. Самата Касандра Клеър дава идеален завършек на поредицата с третата книга и ако искаше да допълни света на ловците на сенки, можеше да напише новели, а не цели книги. Друг пример е „Бунтът на кралицата“. Не съм сигурна дали първоначално се водеше като самостоятелна книга, но продължението ѝ е тотално ненужно. И последният пример, който ще дам, е свързан с една от любимите ми авторки – Сара Дж. Маас. „Двор от рози и бодли“ има задоволителен край и смятам, че историята на Касиан и Неста, а и сигурно ще има и за Илейн, не трябва да бъде разказана в книга, а по-скоро в новела, в която просто да се разяснят отношенията им. 

Това е едно от „любимите“ ми неща, което едно издателство може да направи. И тук визирам „Егмонт“. Само то може да смени кориците, и то от меки на твърди, докато дадена поредица е в процес на издаване. Да, говоря за „Двор от рози и бодли“. Лично аз съм влюбена в илюстрациите на меката корица, а и имах вече първите две книги преди да издадат наново поредицата с нови корици. Също така не харесвам когато книгите от една и съща поредица са с различна големина или дебелина. Издателствата не се ли замислят, че когато се сложат една до друга в библиотеката, няма да седят хубаво?

Реших да се възползвам от предоставената ми информация в Goodreads за това как съм се справила през 2020г. от към книги, ревюта и оценки. Затова днес ще ви представя моята книжна равносметка за вече изминалата година.

Според статистиката съм прочела 50 книги или 20,908 страници, като най-кратката книга е едва от 202 стр. - „Вещерство“, а най-дългата е „Дом на пръст и кръв“ - 880 стр. и средната дължина на една книга е около 418 страници. Най-популярната прочетена книга, без изненада, е „Хари Потър и Философският камък“, а най-непопулярната е „Тервел: Роденият да побеждава“, която всъщност е книга-игра. Средно статистически съм дала като оценка 4,5, което също не ме изненада, защото през 2020 прочетох много добри книги.

        1. „Топ мистериите на света“ - ✭✭✭✭✭
        2. „Град от месинг“ - ✭✭✭✭✭
        3. „Триумфът на крълицата“ - ✭✭✭✭

        4. „Верити“ - ✭✭✭✭✭
        5. „Изгревът на Аврора“ - ✭✭✭✭✭

        6. „Кралица на нищото“ - ✭✭✭✭✭

Март:
        7. „Вещиците от Витоша“ - ✭✭✭✭✭
        8. „Един от нас е следващията“ - ✭✭✭✭✭

        9. „Хари Потър и Философският камък“ - ✭✭✭✭

        10. „Тайните подземия на България“ - ✭✭✭

        11. „Огънят в мен“ - ✭✭✭✭✭ 

        12. „Червената пирамида“ - ✭✭✭✭

        13. „Огненият престол“ - ✭✭✭✭✭

        14. „В града на замечтаните кули“ - ✭✭✭✭

        15. „Даяна: Нейната истинска история“ - ✭✭✭✭

        16. „Божигроб“ - ✭✭✭✭✭

        17. „Фонтани на мълчанието“ - ✭✭✭✭✭

        18. „Мраколуние“ - ✭✭✭✭

        19. „Сол при солта“ - ✭✭✭✭✭

        20. „Червеният тефтер“ - ✭✭✭✭✭

        21. „Чисти“ - ✭✭✭✭

        22. „Blue Lily, Lily Blue“ - ✭✭✭✭✭

        23. „Измамна целувка“ - ✭✭✭✭✭

        24. „Пламъкът на Аврора“ - ✭✭✭✭✭

        25. „Дом на пръст и кръв“ - ✭✭✭✭✭

        26. „Змия и гълъб“ - ✭✭✭✭✭

        27. „Тервел: Роденият да побеждава“ - ✭✭✭✭✭

        28. „Сенките помежду ни“ - ✭✭✭✭✭

        29. „Цеувката, която спря дъжда“ - ✭✭✭

        30. „Ново начало“ - ✭✭✭

        31. „Да се довериш отново“ - ✭✭✭✭

        32. „Да почувстваш отново“ - ✭✭✭✭✭

        33. „Кралицата изганица“ - ✭✭✭✭✭

        34. „Ребека - господарката на Мандърлей“ - ✭✭✭✭

        35. „Цирцея“ - ✭✭✭

        36. „Монетата“ - ✭✭✭

        37. „Предателско сърце“ - ✭✭✭✭✭

        38. „Хари Потър и Стаята на тайните“ - ✭✭✭✭

        39. „Хари Потър и затворникът от Азкабан“ - ✭✭✭✭✭

        40. „Деветият дом“ - ✭✭✭✭

        41. „Белязания цар“ - ✭✭✭✭✭

        42. „Скришни места“ - ✭✭✭✭

        43. „Царство от мед“ - ✭✭✭✭✭

        44. „Изгубената принцеса“ - ✭✭✭✭✭

        45. „Тайната на Диор“ - ✭✭✭✭✭

        46. „Имението Ашфорд“ - ✭✭✭

        47. „Тръпка“ - ✭✭✭✭

        48. „Беззвездното море“ - ✭✭✭✭

        49. „Вещерство“ - ✭✭✭✭✭

        50. „Топ мистериите на Вселената“ - ✭✭✭