Мили, Обри и Джона Стори са братовчеди, но почти не се познават и никога не са срещали баба си. Тя е лишила родителите им от наследство, още преди тримата да се родят. Не щеш ли всеки един от тях получава покана да работи в семейния курорт на острова през лятото. Родителите им са единодушни – няма начин да не отидат. Това е единственият им шанс да омилостивят старицата.
Но в момента, в който братовчедите стъпват на острова, разбират, че тя има съвършено различни планове за тях. И колкото повече стоят, толкова повече им става ясно колко мистериозно – и тъмно – е миналото на семейството им.
Цялото семейство Стори крие тайни. И братовчедите са на път да разкрият точно какви. Ако успеят да оцелеят, разбира се.
През последните три години Карън Макменъс се превърна в една от любимите ми авторки, защото в историите ѝ може и да има някои клишета, но мистерията около фигурата, която е извършила престъплението, и нейното разгадаване са оригинални. В „Братовчедите“ няма убийство, но но това не означава, че тайни не липсват. Мили, Обри и Джона посещават острова на Милдред Стори, за да научат защо преди 24 години баба им е скъсала всякаква връзка с децата си, а по-късно и с внуците си.
Братовчедът, с когото започва историята, е Мили, дъщерята на Алисън Стори. Тя е от тези герои, които няма да се подчинят лесно на заповеди. Има свое мнение и винаги го изразява без да се интересува дали е искано, или не. Несъзнателно в началото я възприех като капитан на триото, защото тя даваше идеите, създаваше план за действие и бе по-отворена за приказки, отколкото Обри и Джона. Мили бе най-развълнувана да се срещне с баба си, въпреки че не го показваше открито, и много от нещата, които знаеше, бяха научени с цел да бъде впечатлена Милдред Стори.
В началото имах смесено мнение за Джона, синът на Андърс. Не знаех дали наистина е грубиянин, или това е просто маска, която си е сложил. Радвам се, че се оказа второто, защото в последствие го харесах. Беше дошъл на острова със собствена цел, но опознавайки Мили и Обри, осъзна, че не иска да ги злепостави. Имаше тайна, свързана с него, и бе хубаво, че тя излезе наява още в самото начало, тъй като така по-лесно си създадох мнение за Джона. Въпреки че почти не познаваше братовчедките си, с всеки изминал ден ставаше по-близък с тях и в края на престоя им на острова бяха станали истински приятели, които могат да разчитат един на друг.
Оставих Обри за накрая, защото тя е персонажът, с когото най-много си приличам. И двете сме по-затворени, страним от проблемите и правим всичко възможно, за да бъдат приятелите и семейството ни щастливи. Противно на очакванията, които Обри имаше за себе си, нито веднъж не я помислих за слабохарактерна. Просто характерът ѝ бе такъв, че предпочиташе да не се меси там, където не може да помогне, и просто да наблюдава отстрани. Щастлива съм обаче, че Обри отвори очите си за баща си - Адам Стори, и разбра, че не е нужно да се старае да го прави горд, за да бъде тя самата щастлива. От тримата Обри бе тази, която обръщаше внимание на малките детайли и благодарение на това, успя да навърже част от историята, свързана с баба им.
Много ми допадна факта, че имаше няколко глави от името на младата Алисън Стори, защото по този начин се даде повече информация за месеците преди Милдред да спре да разговаря с децата си. Също така успях да опозная тинейджърите Стори и техния живот на остров Гъл. От тях четиримата най-симпатичен ми стана Арчър. В главите, разказвани от Алисън, не присъстваше много, много, но от малкото, което видях, двамата със сестра му са били много близки. За това пък в настоящето Арчър изигра важна роля и си пролича колко обича племенниците си. Останах доста изненадана от разкритата тайна защо Милдред е лишила децата си от наследство. Признавам, че не очаквах такъв развой на събитията и давам точка за оригиналност. Научавайки истината, осъзнах как една случка дотолкова може да озлоби човек, че да се промени коренно.
Ревю на „Един от нас лъже“ - тук.
Ревю на „Един от нас е следващият“ - тук.
Ревю на „Двама могаг да пазят тайна“ - тук.
0 коментара:
Публикуване на коментар